Решение по дело №41/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юли 2022 г.
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20227200700041
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№  11

гр. Русе, 01.07.2022г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд Русе, VІ ти състав, в закрито заседание на първи юли  през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                              

                                                               Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

Като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 41 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК, чл. 175, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и по чл.248 вр.чл.250 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Постъпила е молба вх.№ 2571/14.06.2022г. и вх.№ 2766/24.06.2022г. от Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 15 от 19.05.2022 г., постановено по адм. дело № 41/2022 г. по описа на Административен съд-Русе и съответно молба за допълване / изменение на решението в частта за разноските вх.№ 2570/14.06.2022г.

В молбата се сочи, че в мотивите на съдебното решение е изложена преценката и извода, че жалбата на „ Пеликан БГ 8“ ЕООД-Русе  е частично основателна и следва да се отмени частично РА № Р-03001821002841-091-001/26.10.2021г., поправен с РА за поправка № П-030018212222608-003-001/06.01.2022г. ,издаден от органи по приходите, потвърден с решение № 314/13.01.2022г. на директор на Дирекция „ОДОП“-Варна,в частта на допълнително установените с него задължения на дружеството за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. с оглед на документално непризнатите разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Сочи се и в двете молби, че съдът е допуснал грешка при пресмятането с оглед на мотивите в решението и не се е съобразил в изготвената таблица с признатите в мотивите на съда документално необосновани разходи за гориво в размер на 8 675,16лв., грешка в изчисляването по отношение на приетите като документално необосновани разходи и по фактури №146/08.03.2018 г, №155/23.03.2018 г.,  №219/17.08.2018 г; №221/20.08.2018 г.,  №225/07.09.2018 г., №234/19.09.2018 г.№  №239/18.10.2018 г. и по фактури № 238/10.10.2018г.,  № 261/21.11 2018г. и № 279/14.11.2018г. издадени от „Вики стайл" ЕООД, чийто общ размер е 142 759,09лв. /134 001лв.+8675,16лв. + 82,93лв,с оглед на  РА за поправка № П-030018212222608-003-001/06.01.2022г./, а не посочения от съда  119 144,16лв.  , с която сума е прието в мотивите ,че следва да се увеличи финансовия резултат за 2018г., като е допусната  техническа грешка при сумирането .

Тези грешки в пресмятанията са се отразили върху приетата за дължима сума в диспозитива на решението в размер на 11 906,12 лева., и съответната лихва върху главницата по реда на чл.93 ЗКПО за периода 02.04.2019г до 26.10.2021г в размер на 3105.52 лева,вместо съответната на фактическите изводи при грешка в изчисляванията – 14267,61лв. и лихва в размер на 3721,77лв.

Молят да бъде постановен акт за поправка на тази очевидна фактическа грешка в решението като навсякъде в диспозитива и мотивите на решението, където като сума на документално непризнатите разходи 119 144,16лв. да се чете 142 759,09лв., съответно главниците по КД по ЗКПО ,където е посочено 11 906,12 лева., и лихва в размер на 3105.52 лева,да се чете 14267,61лв и и лихва в размер на 3721,77лв.

Моли се и в този смисъл съдът да се произнесе за дължимите разноски.

Същевременно и от двете страни са депозирани молби за допълване на решението в частта на разноските. След получаване на препис от молбата от насрещната страна в едноседмичния срок  е депозиран отговор, но само по искането за разноските, но не и за поправка на очевидната фактическа грешка.

Молбата е подадена от надлежна страна и по реда на чл. 175 ал.1 вр. чл. 247, ал. 1 от ГПК приложими на основание чл. 144 от АПК и е основателна.

С Решение № 15/ 19.05.2022г. по адм.д. 41/2022г. на АС-Русе по повод на оспорването на ПЕЛИКАН БГ8” ЕООД на ревизионен акт РА № Р-03001821002841-091-001/26.10.2021г., поправен с РА за поправка № П-030018212222608-003-001/06.01.2022г ,издаден от органи по приходите, потвърден с решение № 314/13.01.2022г. на директор на Дирекция „ОДОП“-Варна,е уважена частично жалбата  в частта на установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. над 11 906,12лв. главница и лихва в размер на 3105,52лв. до 34185,78лв. главница и 10 701,16лв.лихва.

Нормата на чл. 175, ал.1 АПК предоставя възможност на съда да поправи допуснатите в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Съгласно правната доктрина и съдебната практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната воля на съда и нейното обективиране в съдебния акт. Такава грешка представлява противоречието между изразената воля на съда в мотивите на решението и липсата на правилното й отразяване в неговия диспозитив, какъвто е настоящият случай.

Действително с оглед на посочване в мотивите на документално необоснованите разходи по фактурите издадени от „ Вики Стайл“ ЕООД сумата е 134 001лв., както и приетите недокументално обосновани разходи за гориво в размер на 8 675,16лв.,  а не посочената от съда пресметната сума -119 144,16лв.,която е намерила отражение в таблицата, вместо коректната такава от  142 759,09лв.   

Това дава основание да се приеме, че е налице допусната очевидна неточност при пресмятанията, която следва да се поправи по реда на чл. 175 АПК, като се отрази и в изготвената от съда таблица, като навсякъде вместо сумата от 119 144,16лв. да се чете 142 759,09лв.

Показатели

Деклариранос ГДД

Установено

Счетоводен финансов резултат

40882,90

 

Увеличения на ФР:

 

 

чл. 54, ал. 2 от ЗКПО

344135,06

344135,06

чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО

82,93

 142 759,09

чл. 26, т. 6 от ЗКПО

6,77

6,77

Други увеличения

2,00

2,00

Всичко увеличения

344226,76

486902,92

Намаления на ФР:

 

 

чл. 54, ал. 1 от ЗКПО

120652,43

120652,43

чл. 42, ал. 3 и 6 изр. първо от ЗКПО

2600

2600

чл. 42, ал. 4 и 6 изр. второ от ЗКПО

                     462,80

                                                   462,80

Пренасяне на данъчна загуба от източник в страната

18505,62

18505,62

Други намаления-чл.68 от ЗКПО

223482,63

223482,63

Всичко намаления

365703,48

365703,48

Данъчен Финансов Резултат:

19406,18

162082,34

*данъчна печалба

19406,18

162082,34

*данъчна загуба

 

 

Полагащ се корпоративен данък

1940,62

16208,23

Преотстъпен корпоративен данък

 

 

Годишен корпоративен данък

1940,62

16208,23

Отстъпка чл. 92 от ЗКПО

 

 

Годишен корпоративен данък след отстъпка

1940,62

16208,23

Внесен данък

                    1940,62

1940,62

Данък за довнасяне

 

14267,61

 

Като съобрази размера на внесения авансово данък от 2000лв. , надвнесения такъв в размер на 59,38лв и приспаднат в размер на 1940,62лв., размера на дължимия КД по реда на чл.26 т.2 ЗКПО е в размер на 14267,61лв. , като дължимата лихва върху главницата по реда на чл.93 ЗКПО за периода 02.04.2019г. до 26.10.2021г. е в размер на 3721,77 лв. , не поради неточности в пресмятанията - дължим данък от 11 906,12 лева., и лихва в размер на 3105.52 лева.

Тази допусната в съдебното решение очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена и в отменителния диспозитив и на съответните места в мотивите на съдебното решение вместо изписаната сума на главницата "11 906,12лв. " следва да се чете "14 267,61лв. " ,а по отношение на лихвата вместо изписаната сума „3105,52 лева“ да се чете „ 3721,77лв.“, както и навсякъде сумата за документално необоснованите разходи от 119 144,16лв.,с които се увеличава финансовия резултат за 2028г. да се чете 142 759,09лв.

 

По отношение молбите и от двете страни с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК: И двете страни в срок искат допълване на постановеното по делото решение № 15/19.05.2022 г. в частта за разноските. Иска се присъждането на разноските, съобразно своевременно представения списък и заявената такава претенция в последното съдебно заседание от 19.04.2022г.

Искането е направено в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустимо.

Както се приема и в т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, което разрешение намира приложение и при съдебното обжалване на ревизионни актове поради препращането в § 2 от ДР на ДОПК към правилата на ГПК, претенцията за разноски по чл.80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

В случая процесуалният представител на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна и на жалбоподателя чрез пълномощника адв.И.К. са направили искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и д.т. в съдебно заседание на 19.04.2022 г.,като е представен и списък, поради което следва да се приеме, че искането за присъждане на разноски е своевременно направено.

Съдът не се е произнесъл по своевременно предяваните искания за разноски и по настоящем дължи това съобразно частичната отмяна на атакувания РА

Оспорващият е направил разноски по представен договор за правна защита и съдействие в размер на 1860лв. платени и д.т.в размер на 50лв. или общо в размер на 1910лв. 

Според чл.161, ал.1, изр.трето от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Следователно, за разлика от адвокатското възнаграждение, чийто размер се определя в договора за правна помощ и чието заплащане следва да бъде доказано по делото, юрисконсултското възнаграждение се определя по размер от съда със съдебния акт и то с оглед заявения първоначално материален интерес възлиза на 1876,61 лв.

Съобразно чл.161 ал.1 изр.първо и второ ДОПК на жалбоподателят се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат съразмерно на уважената част от жалбата, а на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата.

С решение № 15/19.05.2022 г. и с постановеното решение за поправка на явна фактическа грешка по делото съдът се е произнесъл по оспорването от „ Пеликан БГ 8“ ЕООД на ревизионен акт РА № Р-03001821002841-091-001/26.10.2021г., поправен с РА за поправка № П-030018212222608-003-001/06.01.2022г ,издаден от органи по приходите , потвърден с решение № 314/13.01.2022г. на директор на Дирекция „ОДОП“-Варна, с който са установени задължения за Корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. в размер на  34185,78лв. главница и 10 701,16лв. лихва, като е отменил РА в частта на установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. над 14 267,61лв.  главница и лихва в размер на 3721,77 лв  до 34185,78лв. главница и 10 701,16лв. и отхвърли жалбата в останалата част. С оглед на допуснатата явна фактическа грешка при първоначален материален интерес от 44 886,94лв. , съдът е отменил РА за сумата над 17 989,38лв./ главница и лихви/ и отхвърли жалбата в останалата й част.

С оглед на частично уважената жалба  и във връзка с поправеното решение  и материалния интерес на жалбоподателят се дължат разноски от НАП в размер на 1144,53лв., а на ответната страна в размер на 745,43лв. и в този смисъл следва да бъде допуснато допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Воден от това и на основание  чл. 247, ал. 4 и чл.248 от ГПК, приложим на основание с § 2 от ДР на ДОПК, Съдът

 

                       Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 15/19.05.2022 г. постановено по адм. дело № 41/2022 г. по описа на Административен съд–Русе, като навсякъде вместо сумата от 119 144,16лв., с които се увеличава финансовия резултат за 2028г. да се чете 142 759,09лв., в отменителния диспозитив и в мотивите касаещи КД по ЗКПО за 2018г.  вместо изписаната сума на главницата и лихвата над „11 906,12лв. главница и лихва в размер на 3105,52лв. до 34185,78лв. главница и 10 701,16лв.“ да се чете над „14 267,61лв.  главница и лихва в размер на „3721,77 лв“, в отхвърлителния диспозитив  в частта за установени задължения за КД по ЗКПО за 2018г. вместо „ до 11 906,12 лв. и лихва в размер на 3105,52лв. „ да се чете“ до 14 267,61лв.  главница и лихва в размер на 3721,77 лв.“

ДОПЪЛВА Решение № 15/19.05.2022 г. постановено по адм. дело № 41/2022 г. по описа на Административен съд–Русе, като :

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „ПЕЛИКАН БГ8” ЕООД, със седалище гр. Русе, с адрес на управление : бул. „Гоце Делчев”  № 39, представлявано от В.Б.В. разноски в размер на 1144,53лв .

ОСЪЖДА „ПЕЛИКАН БГ8” ЕООД, със седалище гр. Русе, с адрес на управление : бул. „Гоце Делчев”  № 39, представлявано от В.Б.В. да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на  745,43лв. 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

СЪДИЯ: