Р Е Ш
Е Н И Е
№ 11
гр. Русе, 01.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Русе, VІ ти състав, в закрито
заседание на първи юли през две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
Като разгледа докладваното от
административния съдия адм. дело № 41 по описа за 2022 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК, чл.
175, ал. 1 от АПК във
вр. с § 2 от ДР на ДОПК и по чл.248 вр.чл.250 ГПК във вр. с § 2
от ДР на ДОПК.
Постъпила е молба вх.№ 2571/14.06.2022г.
и вх.№ 2766/24.06.2022г. от Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна за
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 15 от 19.05.2022
г., постановено по адм. дело № 41/2022 г. по описа на Административен съд-Русе
и съответно молба за допълване / изменение на решението в частта за разноските
вх.№ 2570/14.06.2022г.
В молбата се сочи, че в мотивите на
съдебното решение е изложена преценката и извода, че жалбата на „ Пеликан БГ 8“
ЕООД-Русе е частично основателна и
следва да се отмени частично РА № Р-03001821002841-091-001/26.10.2021г.,
поправен с РА за поправка № П-030018212222608-003-001/06.01.2022г. ,издаден от органи по приходите,
потвърден с решение № 314/13.01.2022г. на директор на Дирекция „ОДОП“-Варна,в частта на допълнително установените с него задължения
на дружеството за корпоративен данък по ЗКПО за
2018г. с оглед на документално непризнатите
разходи на
основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Сочи се и в двете молби, че съдът е допуснал грешка при
пресмятането с оглед на мотивите в решението и не се е съобразил в изготвената
таблица с признатите в мотивите на съда документално необосновани разходи за
гориво в размер на 8 675,16лв., грешка в изчисляването по отношение на
приетите като документално необосновани разходи и по фактури №146/08.03.2018 г, №155/23.03.2018 г., №219/17.08.2018 г; №221/20.08.2018 г., №225/07.09.2018 г., №234/19.09.2018 г.№ №239/18.10.2018 г. и по фактури № 238/10.10.2018г., № 261/21.11 2018г. и № 279/14.11.2018г.
издадени от „Вики стайл" ЕООД, чийто общ размер е 142 759,09лв. /134 001лв.+8675,16лв.
+ 82,93лв,с оглед на РА
за поправка № П-030018212222608-003-001/06.01.2022г./, а не посочения от съда
119 144,16лв. , с която сума
е прието в мотивите ,че следва да се увеличи
финансовия резултат за 2018г., като е допусната
техническа грешка при сумирането .
Тези грешки в пресмятанията са се отразили върху приетата за дължима сума в
диспозитива на решението в размер на 11 906,12 лева., и съответната лихва
върху главницата по реда на чл.93 ЗКПО за периода 02.04.2019г до 26.10.2021г в
размер на 3105.52 лева,вместо съответната на
фактическите изводи при грешка в изчисляванията – 14267,61лв. и лихва в
размер на 3721,77лв.
Молят да бъде постановен акт за
поправка на тази очевидна фактическа грешка в решението като навсякъде в
диспозитива и мотивите на решението, където като сума на документално
непризнатите разходи 119 144,16лв. да се чете 142 759,09лв.,
съответно главниците по КД по ЗКПО ,където е посочено 11 906,12
лева., и лихва в размер на 3105.52 лева,да се чете 14267,61лв и и лихва в размер на 3721,77лв.
Моли се и в този смисъл съдът да се
произнесе за дължимите разноски.
Същевременно и от двете страни са
депозирани молби за допълване на решението в частта на разноските. След
получаване на препис от молбата от насрещната страна в едноседмичния срок е депозиран отговор, но само по искането за
разноските, но не и за поправка на очевидната фактическа грешка.
Молбата е подадена
от надлежна страна и по реда на чл. 175 ал.1 вр. чл. 247, ал. 1 от ГПК приложими на основание чл. 144 от АПК и е основателна.
С Решение № 15/ 19.05.2022г. по адм.д. 41/2022г.
на АС-Русе по повод на оспорването на „ПЕЛИКАН БГ8” ЕООД на ревизионен акт РА №
Р-03001821002841-091-001/26.10.2021г., поправен с РА за поправка №
П-030018212222608-003-001/06.01.2022г ,издаден от органи по приходите,
потвърден с решение № 314/13.01.2022г. на директор на Дирекция „ОДОП“-Варна,е
уважена частично жалбата в частта на установени задължения за
корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. над
11 906,12лв. главница и лихва в размер на 3105,52лв. до 34185,78лв. главница и 10 701,16лв.лихва.
Нормата на чл. 175, ал.1 АПК предоставя
възможност на съда да поправи допуснатите в решението писмени грешки, грешки в
пресмятането или други подобни очевидни неточности. Съгласно правната доктрина
и съдебната практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между
формираната воля на съда и нейното обективиране в съдебния акт. Такава грешка
представлява противоречието между изразената воля на съда в мотивите на
решението и липсата на правилното й отразяване в неговия диспозитив, какъвто е
настоящият случай.
Действително с оглед на посочване в
мотивите на документално необоснованите разходи по фактурите издадени от „ Вики
Стайл“ ЕООД сумата е 134 001лв., както и приетите недокументално обосновани
разходи за гориво в размер на 8 675,16лв.,
а не посочената от съда пресметната сума -119 144,16лв.,която е
намерила отражение в таблицата, вместо коректната такава от 142 759,09лв.
Това дава основание да се приеме, че е
налице допусната очевидна неточност при пресмятанията, която следва да се
поправи по реда на чл. 175 АПК, като се отрази и в изготвената от съда таблица,
като навсякъде вместо сумата от 119 144,16лв. да се чете 142 759,09лв.
Показатели |
Деклариранос ГДД |
Установено |
Счетоводен финансов резултат |
40882,90 |
|
Увеличения на ФР: |
|
|
344135,06 |
344135,06 |
|
82,93 |
142 759,09 |
|
6,77 |
6,77 |
|
Други увеличения |
2,00 |
2,00 |
Всичко увеличения |
344226,76 |
486902,92 |
Намаления на ФР: |
|
|
120652,43 |
120652,43 |
|
чл. 42, ал. 3 и 6 изр. първо от
ЗКПО |
2600 |
2600 |
чл. 42, ал. 4 и 6 изр. второ от
ЗКПО |
462,80 |
462,80 |
Пренасяне на данъчна загуба от източник в страната |
18505,62 |
18505,62 |
Други намаления-чл.68 от ЗКПО |
223482,63 |
223482,63 |
Всичко намаления |
365703,48 |
365703,48 |
Данъчен Финансов Резултат: |
19406,18 |
162082,34 |
*данъчна печалба |
19406,18 |
162082,34 |
*данъчна загуба |
|
|
Полагащ се корпоративен данък |
1940,62 |
16208,23 |
Преотстъпен корпоративен данък |
|
|
Годишен корпоративен данък |
1940,62 |
16208,23 |
Отстъпка чл. 92 от ЗКПО |
|
|
Годишен
корпоративен данък след отстъпка |
1940,62 |
16208,23 |
Внесен данък |
1940,62 |
1940,62 |
Данък за довнасяне |
|
14267,61 |
Като съобрази
размера на внесения авансово данък от 2000лв. , надвнесения такъв в размер на
59,38лв и приспаднат в размер на 1940,62лв., размера на дължимия КД по реда на
чл.26 т.2 ЗКПО е в размер на 14267,61лв.
, като дължимата лихва върху главницата по реда на чл.93 ЗКПО за периода
02.04.2019г. до 26.10.2021г. е в размер на 3721,77 лв. , не поради неточности в
пресмятанията - дължим данък от 11 906,12 лева., и лихва
в размер на 3105.52 лева.
Тази допусната в съдебното решение
очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена и в отменителния диспозитив
и на съответните места в мотивите на съдебното решение вместо изписаната сума
на главницата "11 906,12лв. " следва да се чете "14 267,61лв.
" ,а по отношение на лихвата вместо изписаната сума „3105,52 лева“ да се
чете „ 3721,77лв.“, както и навсякъде сумата за документално необоснованите
разходи от 119 144,16лв.,с които се увеличава финансовия резултат за 2028г. да се
чете 142 759,09лв.
По отношение
молбите и от двете страни с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК: И двете страни в
срок искат допълване на постановеното по делото решение № 15/19.05.2022 г. в частта за разноските. Иска се присъждането на
разноските, съобразно своевременно представения списък и заявената такава
претенция в последното съдебно заседание от 19.04.2022г.
Искането е направено в
срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради
което е допустимо.
Както се приема и в
т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК, което разрешение намира приложение и при съдебното обжалване на
ревизионни актове поради препращането в § 2 от ДР на ДОПК към правилата на ГПК,
претенцията за разноски по чл.80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно
в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
В случая процесуалният
представител на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна и на жалбоподателя чрез
пълномощника адв.И.К. са направили искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и
д.т. в съдебно заседание на 19.04.2022 г.,като е представен и списък, поради
което следва да се приеме, че искането за присъждане на разноски е своевременно
направено.
Съдът не се е
произнесъл по своевременно предяваните искания за разноски и по настоящем дължи
това съобразно частичната отмяна на атакувания РА
Оспорващият е направил
разноски по представен договор за правна защита и съдействие в размер на
1860лв. платени и д.т.в размер на 50лв. или общо в размер на 1910лв.
Според чл.161, ал.1,
изр.трето от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се
присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на
минималното възнаграждение за един адвокат. Следователно, за разлика от
адвокатското възнаграждение, чийто размер се определя в договора за правна
помощ и чието заплащане следва да бъде доказано по делото, юрисконсултското
възнаграждение се определя по размер от съда със съдебния акт и то с оглед
заявения първоначално материален интерес възлиза на 1876,61 лв.
Съобразно чл.161 ал.1
изр.първо и второ ДОПК на жалбоподателят се присъждат разноските по делото и
възнаграждението за един адвокат съразмерно на уважената част от жалбата, а на
ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата.
С решение №
15/19.05.2022 г. и с постановеното решение за поправка на явна фактическа
грешка по делото съдът се е произнесъл по оспорването от „ Пеликан БГ 8“ ЕООД
на ревизионен акт РА №
Р-03001821002841-091-001/26.10.2021г., поправен с РА за поправка №
П-030018212222608-003-001/06.01.2022г ,издаден от органи по приходите , потвърден
с решение № 314/13.01.2022г. на директор на Дирекция „ОДОП“-Варна, с който са
установени задължения за Корпоративен
данък по ЗКПО за 2018г. в размер на 34185,78лв. главница и
10 701,16лв. лихва, като е отменил РА в
частта на установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. над 14 267,61лв. главница и лихва в размер на 3721,77 лв до 34185,78лв. главница и 10 701,16лв.
и отхвърли жалбата в останалата част. С оглед на допуснатата явна фактическа
грешка при първоначален материален интерес от 44 886,94лв. , съдът е отменил
РА за сумата над 17 989,38лв./ главница и лихви/ и отхвърли жалбата в
останалата й част.
С оглед на частично
уважената жалба и във връзка с
поправеното решение и материалния
интерес на жалбоподателят се дължат разноски от НАП в размер на 1144,53лв., а
на ответната страна в размер на 745,43лв. и в този смисъл следва да бъде
допуснато допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Воден от това и на основание чл. 247, ал. 4 и чл.248 от ГПК, приложим на основание с § 2
от ДР на ДОПК, Съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 15/19.05.2022 г. постановено по адм.
дело № 41/2022 г. по описа на Административен съд–Русе, като навсякъде вместо
сумата от 119 144,16лв., с които се увеличава финансовия резултат за 2028г. да
се чете 142 759,09лв., в отменителния
диспозитив и в мотивите касаещи КД по ЗКПО за 2018г. вместо изписаната сума на главницата и лихвата
над „11 906,12лв.
главница и лихва в размер на 3105,52лв. до 34185,78лв. главница и
10 701,16лв.“ да се чете над „14 267,61лв.
главница и лихва в размер на „3721,77 лв“, в отхвърлителния
диспозитив в
частта за установени задължения за КД по ЗКПО за 2018г. вместо „ до
11 906,12 лв. и лихва в размер на 3105,52лв. „ да се чете“ до 14 267,61лв. главница и лихва в размер на 3721,77 лв.“
ДОПЪЛВА Решение №
15/19.05.2022 г. постановено по адм. дело № 41/2022 г. по описа на
Административен съд–Русе, като :
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати на „ПЕЛИКАН БГ8” ЕООД, със седалище гр. Русе, с адрес на
управление : бул. „Гоце Делчев” № 39,
представлявано от В.Б.В. разноски в размер на 1144,53лв .
ОСЪЖДА „ПЕЛИКАН БГ8” ЕООД, със седалище гр.
Русе, с адрес на управление : бул. „Гоце Делчев” № 39, представлявано от В.Б.В. да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на 745,43лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: