№ 19579
гр. С, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110140130 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от
Г. И. Г., ЕГН **********, чрез адв. Т. Н., със съдебен адрес: гр. С, бул. „А Л“
№ 34 срещу С О, представлявана от кмета В Т, с адрес: гр. С, ул. „М“ № 33, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 200 лв.,
представляваща наложена на ищеца глоба с наказателно постановление №
.../22.02.2017 г., събрана без основание по изп. д. № 6000/2020 г. по описа на
ЧСИ А П, с рег. № ... на КЧСИ, с район на действие СГС; сумата от 143 лева,
представляваща разноски по изп. д. № 6000/2020 г. по описа на ЧСИ А П и
сумата от 24 лева, представляваща събрана такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В
условията на евентуалност посочените суми се претендират по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, като получени на отпаднало основание. С исковата молба са
представени писмени документи, които се моли да бъдат приети като
доказателства по делото. Иска се да бъдат изискани за послужване преписи от
изп. д. № 20208490406000/2020 г. по описа на ЧСИ А П, с рег. № ... на КЧСИ, с
район на действие СГС, както и от НАХД № 9489/2021 г. по описа на СРС,
НО, 97 с-в. В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в
който се съдържат доводи по допустимостта и основателността на
1
предявените искове. Представени са писмени документи, които се моли да
бъдат приети като доказателства по делото.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд достига до следните фактически положения:
Образувано е по възлагателно писмо на ответника от 11.12.2020 г.
изпълнително производство с № 600 от 2020 г. по описа на ЧСИ А П, с
взискател С О и длъжник Г. Г., с предмет парично задължение в размер на 200
лева - наложена глоба по сила на наказателно постановление № ... от
22.02.2017 г. на зам-кмета на С О. С разпореждане от 14.07.2021 г.
изпълнителното дело е прекратено поради пълно погасяване на изпълняемото
право, чрез наложен запор на банкова сметка на длъжника, както са събрани
принудително още 143 лева разноски по изпълнителното дело и 24.00 лева -
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С Разпореждане от 28.10.2021 г. по НАХД № 9489
от 2021 г. на СРС, влязло в сила на 25.11.2021 г., наказателното постановление
е отменено, като съдът приел, че е налице изтекла абсолютна погасителна
давност на 08.08.2021 г., като по делото не са представени доказателства за
връчване на самото наказателно постановление на длъжника, но върху същото
е отбелязано, че е влязло в сила 30.10.2017 г., след като наказаното лице не е
открито на установения му адрес (чл. 58, ал. 2 ЗАНН).
От правна страна съдът съобразява следното:
Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното
наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното
наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3
ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока по ал. 1. Съгласно Тълкувателно решение №
2/12.04.2017 г., постановено по т. д. № 3/2016 г. по описа на ВАС, глобата е вид
административно наказание и като такова по отношение на него е приложим
чл. 82, ал. 1, б. „а“ вр. ал. 2 от ЗАНН , който предвижда, че глобата не се
изпълнява ако са изминали две години от влизане в сила на акта, с който тя е
2
наложена. В конкретния случай наказателното постановление, с което е
наложено наказанието на ищеца е влязло в сила на 30.10.2017г.
Изпълнителното дело за събиране на сумата от 200.00 лв., с която е
санкциониран ищецът е образувано през декември 2020 г. Това означава, че
давността е за събиране на глобата по принудителен път е изтекла още на
31.10.2019 г. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е представил
по делото доказателства, че в периода от влизане в сила на наказателното
постановление, до образуване на изпълнителното дело е предприел действия,
които по естеството си са в състояние да прекъснат започналата да тече
давност. Ето защо към датата на образуване на изпълнителното производство
тя е изтекла и с това задължението на ищеца се е трансформирало в
естествено такова. В случая приложеното разпореждане от 28.10.2021 г. касае
приложение на абсолютния давностен срок, като то не е обвързващо за
настоящия съдебен състав (по арг. на чл. 300 ГПК). В хипотеза като
настоящата искът е с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - така
изрично Решение № 262274 от 07.07.2022 г. по в. гр. д. № 5388 / 2021 г. на
Възз. IV-б. състав на Софийски градски съд, като същият подлежи на
уважаване изцяло, доколкото по делото не е и спорно принудителното
събиране на процесната сума.
С оглед на този изход на спора, разноски се следват в полза на ищеца, който е
заплатил държавна такса в размер на 50.00 лева и адвокатско възнаграждение
от 400.00 лева, като възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в срок от страна на
ответника не е релевирано.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД С О,
представлявана от кмета В Т, с адрес: гр. С, ул. „М“ № 33, да ЗАПЛАТИ на Г.
И. Г., ЕГН ********** сума в размер на 367 (триста шестдесет и седем) лева,
заплатена без основание от ищеца в хода на изпълнително дело № 6000/2020 г.
по описа на ЧСИ А П.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С О, представлявана от кмета В Т, с
адрес: гр. С, ул. „М“ № 33, да ЗАПЛАТИ на Г. И. Г., ЕГН ********** сума в
3
размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща сторени от
ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4