Присъда по дело №21/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 47
Дата: 13 май 2025 г.
Съдия: Андроника Илиева Ризова - Ръжданова
Дело: 20241230200021
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 януари 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 47
гр. Петрич, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -

Ръжданова
СъдебниМария С. К.а

заседатели:Соня Ив. К.а
при участието на секретаря Людмила Маламова
и прокурора Н. Ив. Ш.
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Наказателно дело от общ характер № 20241230200021 по описа за 2024
година
и на основание закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. И. К., роден на *.*.19** г. в гр. П., с
постоянен и настоящ адрес в с. С., ул. “Х. В.“ № *, общ. П., българин,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование,
безработен, ЕГН – ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 16.12.2022 г.
през деня, в землището на с. Самуилово, общ. Петрич, на територията на ТП
“ДГС“ - Петрич, със собствения си товарен автомобил марка „ЗИЛ 131“ с рег.
№ Е 6821 КС е транспортирал 10 пространствени куб.метра незаконно добит
от другиго дървен материал от букови (широколистни) дърва за огрев на
стойност 1072.60 лева (като дървеният материал е бил без задължителните
при добив и превоз на дървесина позволително за сеч, без наличие на
1
задължителна контролна горска марка и непридружени с превозен билет) -
престъпление по чл. 235, ал. 2, пр. 3 вр. с ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК го оправдава по повдигнатото обвинение.
На основание чл. 305, ал. 6 във вр. с чл. 301, ал. 4 от НПК ПРИЗНАВА
подсъдимия К. И. К. за виновен в това, че на 16.12.2022 г. през деня, в
землището на с. Самуилово, общ. Петрич, на територията на ТП “ДГС“ -
Петрич, със собствения си товарен автомобил марка „ЗИЛ 131“ с рег.№ Е 6821
КС е транспортирал 10 пространствени куб.метра дървен материал от букови
(широколистни) дърва за огрев на стойност 1072.60 лева, непридружени с
превозен билет - нарушение по чл. 213 ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ като
на основание чл. 266 ал. 1 от ЗГ, му налага глоба в размер на 1000.00 /хиляда/
лв., и на основание чл. 273 ал. 1 ЗГ отнема в полза на държавата вещите,
предмет на нарушението – 10 пр. куб. метра дърва за огрев от дървесен тип
„бук“, намиращ се на съхранение в ТП-ДГС-гр. Кресна.
ОТХВЪРЛЯ предявения гражданския иск от ТП „ДГС Петрич“ със
седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. „България“ № 60 срещу
подсъдимия К. И. К. за сумата от 1072,60 лева, представляваща обезщетение
за претърпените от последния имуществени вреди от престъплението по чл.
235, ал. 2, пр. 3 във вр. с ал.1 от НК като неоснователен.
Веществените доказателства: 1 брой товарен автомобил марка “ЗИЛ 131“
с рег.№ Е 68-21 КС, намиращ се на съхранение в ТП-ДГС-гр. Кресна да се
върне на подсъдимия.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от
днес пред Окръжен съд - гр.Благоевград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда по НОХД № 21/2024 г. по описа на РС Петрич

Производството по делото е образувано въз основа на внесен в РС-
Петрич обвинителен акт срещу К. И. К. от с. С., общ. П., за извършено
престъпление по чл. 235, ал.2, пр.3 вр. с ал.1 от НК. С разпореждане съдът
е насрочил разпоредително заседание, за вземане на становище по въпросите
на чл.248 НПК.
Пред съда производството протече по общия ред.
ТО- Петрич към РП- Благоевград се представлява от прокурор Н. Ш.. В
хода на съдебните прения същият поддържа обвинението като излага
аргументи за осъществен състав на престъпление от подсъдимия. Предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен, за престъпление по чл. 235, ал.2,
пр.3 вр. с ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание «Лишаване от
свобода» за срок около две години, което счита, че е напълно законосъобразно
с оглед деянието на подсъдимия, което не следва да се изтърпи ефективно. С
оглед завишената обществена опасност счита, че на подсъдимия следва да
бъде наложено и кумулативното предвидено наказание глоба в среден размер
около 10 000 лева. Пледира предметът на престъплението да бъде отнет в
полза на държавата на основание чл. 235, ал.7. Предлага на основание чл. 53,
ал.1, б. А да бъде отнета вещта, която принадлежи на подсъдимия и е била
предназначена или послужила за извършване на умишлено престъпление - да
бъде отнето МПС- то, а именно процесния товарен автомобил марка „Зил 131“
с рег. № Е 6821 СК, който автомобил е оценен и възлиза на сумата от 8 000
лева.
Подсъдимият К. И. К. се явява лично и с редовно упълномощен
защитник- адв. Й.. Защитникът на подсъдимия оспорва фактическата
обстановка, заявява, че същата не отговаря на истината, като посочва, че
подсъдимият не е извършил посоченото престъпление по чл. 235, ал.2 НК, тъй
като дървеният материал, които е транспортирал, по никакъв начин не се
доказва, че е бил незаконно добит, като сочи доказателства за това.
Подсъдимият твърди, че е имало създадена практика превозен билет да може
да бъде издаден и по пътя, с която практика К. бил запознат. Пледира се за
оправдателна присъда по така повдигнатото обвинение, като се счита, че не е
осъществен съставът на престъплението по чл. 235, ал.2 НК. При условията на
евентуалност, и при постановяване на осъдителна присъда, излагат, че са
налице условията за приложение на разпоредбата чл.55 НК, с което искат да
се замени предвиденото наказание „лишаване от свобода“ с „пробация“ в
среден размер, като се приложи разпоредбата на ал.3 и подсъдимият бъде
освободен от налагане на кумулативно предвиденото наказание „глоба“.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
1
Подсъдимият К. К. е на около 47 години, от с. С., общ.П., женен, със
средно специално образование. Притежава товарен автомобил марка „ЗИЛ
131“ с рег.№ Е 6821 КС, който го придобил законно и го регистрирал на свое
име от 13.05.2019 г., видно и от представената справка от централна база
„КАТ“, представена в л.16 от досъдебното производство. Процесният товарен
автомобил, след заявление на подсъдимия с рег. индекс РДГ02-
2442/10.04.2020 г., бил регистриран в регистър GPS в информационната
система на ИАГ- гр. София и му е бил предоставен персонален акаунт, в който
да предоставя данните за своето движение.
Подсъдимият К. се занимавал основно с транспорт на дървен материал,
което и било основния му източник на доходи. Същият бил наясно със
законовите разпоредби и с изискванията на закона за горите, относно
упражняването на неговата професия. По конкретно, К. предвид факта, че се
занимава от дълги години с превоз на дървесина, е знаел, че за такъв вид
транспорт необходимо е да има издаден превозен билет.
На 16.12.2022 г., и след като св. Е. К. му е поръчал да отиде в горска
територия в района на с. Самуилово, за да натовари 10 пр. кубически метра
букови дърва за огрев, добити от друго лице, за да ги транспортира до адреса
на лицето, подсъдимият тръгнал като с него взел и св. Б. И. и Т. С., за да му
помогнат. След пристигането им в гората, тримата били насочени към
местонахождението на дървения материал, който бил добит от фирмата на
свидетеля Б. и го натоварили на товарния автомобил на К.. Подсъдимият К.
подкарал натоварения камион по горски път в посока към с. С..
На процесната дата, а именно на 16.12.2022 г., и в същия часови
диапазон, били на място, а по конкретно в местността „Бялата чешма“ в
района на с. С., горските инспектори П. Б. и М. Н., които осъществявали
техните служебни задължения в посочения район. Упражнявайки
правомощията си, се насочили към камиона, управляван от подсъдимия К. с
цел да се извърши рутинна проверка. Осъществявайки тази проверка въз
основа на законовите разпоредби, поискали от К. да им предостави превозния
билет, който задължително следвало да притежава за превоза на дървесния
материал. Подсъдимият им отговорил, че не разполага с такъв, тъй като
неговия познат Е. К., му съобщил по телефона да слезе по- надолу от гората, и
след уговорка с горските, същите щели да му издадат такъв билет извън
мястото на временния склад. Впоследствие, и след като горските служители
установили, че товарният автомобил бил натоварен с дърва за огрев, които
освен това установили, че не са маркирани с КГМ, измерили и направили
външен оглед на превозваната дървесина, от която установили, че същата се
състои само от букови дърва, с дължина по 1 метър всяко, общо 10
пространствени кубични метри.
Във връзка с всичко гореизложено, служителите на РДГ- Благоевград,
съставили констативен Протокол № 408957/16.12.2022 г., с който товарният
автомобил и превозваната дървесина били задържани, а впоследствие
2
оставени на отговорно пазене в базата на РДГ в гр. Кресна.
При осъществяването на проверката, и докато съставили документите,
от същото място са минавали служителите на ТП- ДГС „П.“, св. Н. К. и И. М.,
които същия ден изпълнявайки служебните си задължения, бидейки
отговорни за няколко подотдела на същия район, които след запитване на
проверяващите, съобщили, че не знаят нищо за процесния товарен автомобил,
и натоварената дървесина, никой не им е съобщил за този товар, и също
нямали заявка за експедиране на конкретните дървесни материали, която
съответно включва маркиране с КГМ и издаване на превозен билет.
Сравнявайки тази информация и предвид обстоятелството, че липсват
необходимите документи от страна на шофьора, който транспортирал
посочените дърва, св. Н. бил съставил и АУАН №000917/16.12.2022г. и
случаят бил докладван на компетентната прокуратура. С Постановление на
прокурора от 12.05.2023 г., след като се извършил оглед и фотографиране на
процесните вещи- същите били приобщени по делото като веществени
доказателства, като били оставени на отговорно пазене в базата на ДГС в гр.
Кресна.

По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно:
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите П. Б., М. Н., Н. К., И.
М., Ф. З., Б. И., Т. С., Е. Б, Б., справка от директора на ТП-ДГС-Петрич рег.№
06-00-10-1/2023г. (л.9), справка рег.№ РДГ02-1562/2023г. (л.10), справка АИС-
БДС (л.14), справка КАТ-ПП (л.16), писмо рег.№ РДГ02-156/2023г., копия от
АУАН № 000917/16.12.2022г., констативен протокол и разписка (л.25-29),
справка рег.№ 06-00-21-1/2023г. от ДП-ДГС-Петрич (л.48), протокол за оглед и
фотоалбум (л.66-73), заключение по оценителна експертиза (л.79-81),
заключение по лесо-инженерна експертиза (л.90), договори за продажба на
стояща дървесина на корен, свидетелство за съдимост.
Видно от заключението по назначената, изготвена и приложена по
делото лесо-инженерна експертиза стойността на инкриминираната
дървесина, иззета на 16.12.2022г. възлиза на сумата от 1072.60лева (л.90 от
ДП). От същото заключение е видно, че задържаната дървесина е само от
широколистния дървесен вид БУК, като по сортиментност вещите са
широколистни дърва за огрев с обем 10 пр.куб.м. Не е установено наличие на
законово задължителните при добива и превоза на процесната дървесина, а
именно позволително за сеч, наличие на задължителна контролна горска
марка и превозен билет.
На оглед и оценка е било подложено и транспортното средство, а именно
приобщеният като веществено доказателство товарен автомобил марка „ЗИЛ
131“ с рег.№ Е 68-21 КС, собственост на подсъдимия, като видно от
3
заключението на вещото лице е, че стойността му към инкриминирания
период възлиза на сумата от 8000 лева (л.79-81 от ДП).
Вземайки предвид показанията на разпитаните свидетели, се установява
следното: свидетелите Б. и Н. - горски инспектори при РДГ- Благоевград,
излагат обстановката при която се установили, че подсъдимият не разполагал
с превозен билет за процесния маршрут. Излагат как съставили АУАН, поради
причината, че не е разполагал с подходящите документи. Освен това, излагат
че е незаконно служителите които работят в горското, да издават такъв билет
извън посочения временен склад, тъй като при положение, че това се случи
трябва да бъде съставен акт на служителите, които са издали такъв билет.
Свидетелите К. и М., които са служители на ТП-„ДГС“-П., заявяват че на
процесната дата са осъществявали контрол, изпълняващи служебните си
задължения, за районите, в които е попадал и района от който подсъдимият е
товарил дървесния материал. Заявили, че не са знаели за този превоз, като и
също така не са били приели и заявка относно конкретния. Посочват, особено
К., че тъй като му се е случвало да издаде акт извън посочения временен
склад, и поради тази причина не допускал отново тази грешка, тъй като му е
бил съставен акт за това нарушение. Поради тази причина, не са издали от
този момент други такива превозни билети.
Свидетелят Б., който е и отговорен за обекта, от където са били
натоварени дървата, излага начина по който се приключва цялата процедура.
Обяснява, че е бил запознат с това, че св. К. искал да вземе дърва от него, като
посочва, че по време на товаренето същият не се намирал в обекта, но знаел от
негови работници, че е товарено именно от там. Знае за обстоятелството, че
следва първо да бъде издаден превозен билет, и че едва тогава дърветата
следва да бъдат маркирани по надлежния ред. Сочи, че когато дървата са
предназначени, за да бъдат отсечени, се маркират, за да се познават кои са.
Подчертава, че неговата фирма не издава разрешително за превоз, а само
Горското стопанство има право за това. Освен това, излага, че същият е
работил на обект 45- А, за който е бил отговорен, и оттам е станало
натоварването на дървесния материал /което противоречи на писмените
доказателства и съдът намира, че се касае за техническа грешка при
изговаряне или изписване на буквата на отдела/.
Свидетелите Б. Е. И. и Т. С., които през процесната дата били извикани
от подсъдимия К., за да му помогнат, излагат, че са отишли в местността
„Лопово“, която е при с. Самуилово, тъй като там се намирали отсечените
дървета на Б. Б., които следвало да натоварят. Дървата са били на рампа, и
работниците на дружеството са им посочили кои дърва са за тях, а именно за
св. К.. Посочват, че е било зима, че същите не са отсичали дървата, а само ги
натоварили, и след това служителите от горското са ги спрели по пътя, и им
съставили Акт за това че К. нямал превозен билет, и върху дърветата нямало
посочената марка. Освен това, св. И. посочва, че е видял, че на дървата е
имало марка.
4
Свидетелят Е. Б. К., е този, който е дал заявката на подсъдимия, за да
превози процесните дърва, и да ги занесе в място, посочено от него. На
следващо място е изложил, че същият се е свързал с горските за това че искал
да заяви да отидат на горепосоченото място, временния склад, но никой не му
е отвърнал, тъй като е имало длъжностно лице което е било в отпуска. След
като е разбрал, че К. издава документи за този район, а именно на местността
„Бялата чешма“ се е свързал с него, като последният му отговорил, че при
положение, че има подвижна охрана, не е възможно да му издаде билет,
поради което се свързал с подсъдимия и му обяснил ситуацията, но същият
вече е бил слязъл по-надолу от временния склад. К. е полицейски служител, и
поради тази причина посочва, че се познавал с всички служители от горското,
и че последните знаели за това, че същият се снабдява с дърва от гората. Не е
било за първи път, да поръчва дърва от гората.
Вещото лице, разпитано и в хода на съдебното следствие, поддържа
изцяло заключението на изготвената от него съдебна експертиза. Обяснява
какво точно означава терминологията добив, като посочва, че под този термин
се разбира отсичане на дървесината, превозването, товаренето на камиона.
Всичко това е това е добив на дървесина. Освен това, подчертава, че нямал
такава възможност да установи откъде е придобита дървесината.
Подсъдимият в обясненията си излага, че до ден днешен такава е
практиката с горските относно издаването на билетите, тъй като особено
когато времето е лошо, горските не се качват до гората с коли. Признава, че
нямал превозен билет. Отрича категорично, същият да добил незаконно
дървата или да е превозвал незаконно добити от другиго дърва, като обяснява,
че същият е отишъл там единствено с цел да ги транспортира като за това е
получил поръчка от Е. К..
От всичко изложено, и от обясненията, дадени от подсъдимия /които съдът
кредитира изцяло, тъй като не се опровергават от останалите доказателства/,
показанията на свидетелите и писмените доказателства по делото, се установява
безспорно горната фактическа обстановка.
Съдът, следва да отбележи, че разпитаните свидетели нямат заинтересованост
от изхода на делото, тъй като по- големия брой от тях, са служители на държавни
институции, които са изложили цялата фактическа обстановка и по какъв начин се
е осъществила цялата проверка. Кредитират се също и показанията на св. Б. и К.,
като в тях няма съмнение, че не е изложена истината, а още повече двамата не са
били на място когато дървата са били натоварени в автомобила на К.. К. е бил на
място когато е извършвана проверката от Б. и Н., което показва, че наистина
именно той е поръчал на К. срещу заплащане да му превози дърва, за които се е
разбрал с Б.. Показанията на свидетелите И. и С., настоящият състав приема, че
също потвърждават изложената фактическа обстановка за това откъде е
натоварена дървесината, за кого е предназначена и за това, че се е случвало
горските да пуснат документ по-надолу, тъй като не всеки път са на обекта, като
отношенията между тях и подсъдимия са служебни и съдът не намира преки данни
5
за заинтересованост от изхода на делото.
Съдът няма причина да не даде вяра на изготвеното заключение проведено в
досъдебното производство, а именно на изготвената лесо- инженерна експертиза.
Настоящият състав приема, че няма основание да се съмнява в добросъвестността
и професионалната компетентност на вещото лице. Съдът кредитира и всички
протоколи за извършените процесуално следствени действия, които са изготвени в
съответствие с предвидения в НПК ред.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приетата за
установена фактическа обстановка, отчитайки заявените позиции на
страните и съобразявайки приложимия закон, намира за установено
следното от правна страна:
Съгласно чл.235, ал.2 от Наказателния кодекс, наказуемо е
транспортирането на дървесина, добита незаконно от другиго, без редовно
позволително или превозен билет. За да бъде осъществен престъпният състав
по този текст, следва да са налице обективните елементи на деянието, както и
от субективната страна- вина под формата на пряк умисъл.
Престъплението по чл.235, ал.2 от НК е на просто извършване, поради
което в престъпния състав липсват специално указани последици- на
увреждане или застрашаване, т.е. липсва определен престъпен резултат. Това
означава, че законодателят е възвел в престъпления определени прояви, без
оглед наличието на причинени вреди или създадена конкретна опасност.
В §1, т.21 от ДР на Закона за горите, законодателят е формулирал
легална дефиниция какво представлява „добива на дървесина“- това е сеч и
извоз на дървесина до временен склад, а съобразно т.6 от същия параграф
„временен склад“ е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз,
подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди
транспортирането й. Наредба № 8 за сечите в горите определя какво е
необходимо за извършване на сечта.
Предмет на престъплението по чл.235 може да бъде само незаконно
добит от другиго дървен материал.
Както представителя на държавното обвинение, така и повереникът на
ощетеното юридическо лице „ДГС- Петрич“, твърдят категорично, че
дървесината, превозвана от К., е придобита незаконно. Съдът не приема
горепосочената теза поради следните съображения: На първо място от
представените по делото доказателства следва по категоричен начин да се
докаже, че е осъществен незаконен добив на дървета. Представени са
договори за продажба на стояща дървесина на корен, които се отнасят
включително за процесния временен склад, като купувач се явява св. Б. Б. Б.-
представител на фирма „Лопово“ ЕООД, а като продавач- „ДГС- Петрич“
/л.131- 135 от делото/. Съдът счита, че неговите показания са сред тези с най-
голяма тежест, тъй като същият е отговорен за дървесината. От неговите
6
твърдения се установява, че мястото, от което са натоварени дърветата, е
същото, в което той упражнява дейността си, а именно че съхранява на тези
временни складове дървета, които са законово придобити. Б. посочва, че е
имал уговорка със св. К., за да вземе дървата. Дървата са били букови. Б.
посочва подробно къде е местоположението на склада, от който е била
натоварена дървесината в собствения автомобил на подсъдимия.
Местоположението е това, близо до което подсъдимият е бил спрян за
осъществяване на проверка от съответни длъжностни лица. Видно е, че става
въпрос за с. Самуилово, и че за да се отиде до склада следва колата да мине от
там. Б. посочи, че не е бил на място по време на товаренето, но имал
представа, че автомобилът е отишъл на посочения от него склад, тъй като е
бил уведомен за това от работниците на своята фирма.
Т.е. от всичко се установява, че дървата са били букови, намиращи се на
посочения от Б. склад, след което както и К. заяви, че по този начин се топлят
основно през зимата у дома, поради което е поръчал на К. да извърши превоза.
Тук решаващия състав, обърна внимание и на това, че наименованието
на обекта е различно в договора и в показанията на Б., изложени в съдебното
заседание. Съдът приема, че това не следва да се счита, че представлява друг
обект, а се касае до техническа грешка, тъй като от всичко изложено и събрано
по делото като доказателства, се установява, че мястото, от което са били
натоварени дървата е бил временен склад на фирма „Лопово“
При всяко положение става въпрос за лица, които се занимават
единствено с тази професия, и поради тази причина са много добре запознати
как следва да бъде извършена цялата процедура. Нито К., нито Б., нито К.,
както и И. и Герасимов не оспорват факта, че нямало издаден превозен билет.
От друга страна, обвинението за което е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия, по никакъв начин не съответства с обективната
истина, която се изясни в хода на делото. Всички посочват, че фирма „Лопово“
се занимава с добив на дървесина от дълги години, а също така, че фирмата
има разрешително за сеч, единственото което не може да направи е да издаде
превозен билет, тъй като той се издава от служителите на горското. Освен
това, от изложеното от Б., както и от служителите на „ДСГ- Петрич“, се
установява по категоричен начин, че К. се намира винаги в гората.
Превозването на дървесина е негов основен поминък и поради тази причина
не би си позволил да осъществи такова престъпление, което следва да е и
умишлено извършено.
В допълнение на това, по никакъв начин, не е установено че К. е знаел,
че тук става въпрос за незаконен добив, няма такива доказателства, които да
установяват такова обстоятелство. По делото не са представени каквито и да е
доказателства за това, че е констатиран незаконен добив на дървесина. А
напротив, приложените доказателства, опровергават изцяло твърденията,
залегнали в обвинителния акт.
Отчитайки горното, съдът намира, че за дървата от бук, превозвани от
7
К., липсва обективен признак от състава на престъплението, а именно -
незаконно добит от другиго дървен материал, поради което се наложи
подсъдимият да бъде оправдан. Именно този елемент от състава на
престъплението не беше установен и доказан по делото. Поначало в
обвинителния акт не се посочва защо следва да се приеме, че тази дървесина е
незаконно добита. Самото вещо лице В. в съдебно заседание заявява „Не ми е
била поставена задача да се запозная с показанията на свидетелите, за да
отговоря от къде е добита дървесината“. Вещото лице пояснява, че „доколкото
дървесината не е придружена с необходимите документи, тя се счита за
незаконно добита, включително сеч.“ Приобщените лесоинженерна
експертиза и писмените справки, макар да потвърждават вида и количеството
на дървесината, не установяват авторство на добива, нито умисъл при превоза.
Също така, липсва електронна следа или вписване в GPS- системата, но това
само по себе си е административно нарушение, което не може да се ползва
като доказателство за умишлено престъпление. Поради тази извън
показанията на Б., които съдът кредитира, по никакъв друг начин не се
установява нейния произход.
В процесния случай не се събраха безспорни доказателства, че
подсъдимият е извършил престъпление по чл.235, ал.2 от НК.
Дори да се приеме, че има вероятност за незаконен добив /въпреки че по
никакъв начин доказателствата не сочат в тази насока/, всички гласни
доказателства - както показанията на свидетелите, така и обясненията на
самия подсъдим, сочат, че той се явил в местността след като дървесината
вече е била добита, с цел единствено и само да я транспортира до крайния
получател. Липсват каквито и да било свидетелства, че той е извършил сеч, че
е знаел за тази сеч или е вземал решение относно транспортиране на незаконен
добив. Това се потвърждава и от изложените показания на свидетелите С. и
И., които посочват, че само са натоварили дървесния материал и си тръгнали.
Самото транспортиране на дървесината без билет, което е безспорно, не
е достатъчно, за да се приеме осъществяване на престъпен състав, когато: не
се доказва умисъл за избягване на контрол; не се установява, че подсъдимият е
знаел или е могъл да знае за незаконен произход. Напротив, К. заявил както
пред инспекторите, така и в хода на съдебните следствия, че знаел ,че не
разполага с превозен билет и КГМ /която следва да се постави след издаването
на билета/, но е било известно както на него, така и на други лица, които се
занимават със същата професия, че се е случвало да бъде издаден билет и
извън временния склад, факт който е потвърден и от св. К., като същият е
заявил, че поради такова действие в миналото му бил издаден акт. В
допълнение на това, следва да се отчетат и показанията на инспекторите св. Б.
и Н., че са видели че подсъдимият говори с някой човек по телефона, за да се
разбере да му бъде издаден билет.
Освен това, няма как да се приеме, че е налице пряк умисъл от страна на
подсъдимия, тъй като той се занимава само с тази професионална дейност, и
8
същият е много добре запознат със законовите разпоредби, същият не отрича,
че е бил без превозен билет, но му е било обяснено, че следва да му бъде
издаден билет на местността „Бялата чешма“, което в конкретния случай не е
било възможно да се случи, тъй като е имало на място проверка.
Ето защо съдът, прие че подсъдимия К. не е извършил престъпление по
чл.235, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и го оправда по това обвинение.
Тълкувайки нормата на чл. 235 от НК, се налага извод, че обект на
защита са отношенията, свързани със защита на горския фонд.
Основният елемент на престъпния състав по чл. 235, ал.1 от НК е
мястото и начина на придобИ.е на дървения материал, който следва да е част
от горския фонд. Това обстоятелство следва да е било известно на дееца,
осъществил престъпния състав по чл. 235, ал.2 от НК към момента на
придобИ.е на фактическа власт върху тези предмети със специален режим на
придобИ.е.
В конкретния случай няма доказателства, че тези вещи са придобити от
някого незаконно.
Няма годни доказателства, че на подсъдимия му е било известно,
дървесината да е придобита по незаконен начин.
Безспорно осъдителната присъда не може да почива на предположения
и съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по
несъмнен начин. В конкретния случай такива изводи не могат да бъдат
направени. Няма такава доказателствена съвкупност, която по несъмнен начин
да води до извода, че подсъдимият е транспортирал дървен материал, добит от
другиго от горския фонд в нарушение на нормативно установените правила
със знанието му за този произход на вещите.
Независимо обаче от това, от събраните по делото доказателства се
установява, че подсъдимият е транспортирал 10 пр.куб. м. дърва за огрев от
дървесен вид „бук“, без превозен билет, както изисква чл. 213, ал.1, т.2 от
Закона за горите (ЗГ). Това представлява адиминистративно нарушение,
извършено от лице, което е транспортирало дървесина с МПС без надлежни
документи. Доколкото превозването на дървесина без превозен билет
представлява административно нарушение, съдът наложи на подсъдимия
административно наказание.
Разпоредбата на чл.213 ЗГ въвежда състава на административно
нарушение и предвижда отговорност за този, който извършва покупко-
продажба и други разпоредителни сделки, товарене, транспортиране,
разтоварване, придобИ.е, съхраняване и преработване на дървени материали
съгласно: т.1 немаркирани с контролна горска марка, съответно с
производствена марка; т.2 дървесина, непридружена с превозен билет; т.3
дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния й
произход и т.4 недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска
дейност, както и на коледни елхи- непридружени с превозен билет за
9
недървесни горски продукти.
От своя страна санкционната норма на чл.266, ал.1 от ЗГ, в редакцията,
действаща към датата на нарушението, предвижда административно
наказание глоба от 50 до 3000 лева, ако не подлежи на по- тежко наказание за
физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по
прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива,
съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски
продукти. Налице е точно изпълнителното деяние транспортиране на
дървесина в противоречие с горното правило. Нарушението е установено по
несъмнен начин от доказателствата по делото, като се установява, че на
посочената в обвинителния акт дата и място подсъдимият е транспортирал
дървесина- непридружена от превозен билет. Съдът в тази насока, както
посочи и по-горе, кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели,
тъй като са последователни, непротиворечиви относно главния факт на
доказване, безпристрастни. Свидетелите не са заинтересовани от изхода на
делото и по делото не се установява да имат някакъв личен интерес да вменят
на нарушителя процесното нарушение. Самият подсъдим не отрича, че е
превозвал дървесината без превозен билет. Нарушението, за разлика от
престъплението, може да бъде извършено и при форма на вина
непредпазливост и в случая по-скоро самонадеяност, поради което това, че се
е надявал да му бъде издаден билет по пътя, както му е било заявено, и тогава
да се маркира дървесината, не го оневинява.
Съдът, отчитайки степента на обществената опасност на деянието,
обстоятелствата при извършване на нарушение, както и липсата на предишни
наказания, намира, че следва да определи глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева, която е в размер под средния, отчитайки и това, че подсъдимият се
занимава професионално с транспортиране на дървесина, поради което би
следвало да положи по-големи усилия да върши дейността си в съответствие
със законовите изисквания и да не очаква, че заради това, че е познат в гората,
ще може да му се издават документи на неопределените за това места, като по
този начин служители на горското ще извършват съответни отделни
нарушения.
Относно немаркиране на дървесината съдът намира, че не следва да
бъде налагано отделно наказание, защото маркирането би следвало да се
извърши след като се издаде превозния билет, като след като не се е стигнало
до издаване на билет, съвсем естествено дървесината не може да бъде
маркирана, което обаче не може да се вмени във вина на К. дори и под
формата на нарушение.
Относно предявения граждански иск от ТП „ДГС- Петрич“, срещу
подсъдимия К., съдът го отхвърли, по следните съображения: Посочва се в
гражданския иск, че К. К. е навредил на горепосочената държавна служба със
сумата от 1072.60 лева, като е транспортирал 10 пространствени куб. метра
незаконно добит от другиго, докато в същия момент се установи, че на първо
10
място това количество след проверката, се намира на съхранение в ДГС- гр.
Кресна. Т.е. транспортираната дървесина която е била преди това на
разположение на фирма „Лопово“, не е станала собственост нито на
„Лопово“, нито на Е. К., който е направил и поръчката на подсъдимия К., тъй
като все още не е заплатена. Последният никога не е усвоил в своя полза този
дървесен материал, а от друга страна е безспорно доказано, че същият не е
осъществил състава по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.235,
ал.2 НК. В тази връзка, съдът приема, че предявеният граждански иск следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като не е извършено
престъпление, а нарушение при което не са настъпили вреди, а и този дървен
материал с присъдата е отнет в полза на държавата като предмет на
нарушение. Съгласно чл. 273, ал.1 ЗГ, вещите- предмет на нарушението- се
отнемат в полза на държавата, независимо от чия собственост са. В случая,
предмет на нарушението е транспортираната дървесина- 10 пространствени
куб. метра дърва за огрев от бук, поради което същата следва да бъде отнета в
полза на държавата.
Автомобил марка „ЗИЛ 131“ с рег. № Е 68-21 КС, намиращ се на
съхранение в ТП- ДГС- гр. Кресна, следва да бъде върнат на подсъдимия,
защото стойността му очевидно не съответства на стойността на
нарушението.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Съдия при РС Петрич:
11
Съобщи за изтекли лични данни