№ 3347
(населено място), 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110126670 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „(фирма)” АД против З. „(фирма)” АД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 11229.51 лв., след допуснатото увеличение на иска, представляваща неизплатено
обезщетение по щета № (номер), ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски. Прилага доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, оспорва единствено размера на иска. Твърди,
че с извършеното плащане е погасено изцяло вземането по щетата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представено застраховка Каско и общи условия, видно от която към
датата на настъпване на ПТП между собственика на увредения автомобил и ищеца е било
налице валидно застрахователно правоотношение.
Представено е извлечение от Гаранционен фонд, от което е видно, че към датата на
настъпване на процесното ПТП за автомобила на виновния водач е имало валидно сключена
застраховка гражданска отговорност при ответника.
От протокола за ПТП се установява, че вина за настъпилото ПТП има водача на
автомобила, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, което
обстоятелство не се спори между страните.
От представените уведомление за щета, доклад по щета, опис – заключение по
претенция и фактура, ликвидационен акт, се установява размерът, който ищцовото
дружество е определило за отстраняване щетите от увреденото МПС.
Като доказателство по делото е приет отговор на регресна покана от ответника до
1
ищеца, както и платежно нареждане, видно от които ответникът е извършил плащане по
щетата в размер на 48375.49 лв.
По делото е изслушана и приета САТЕ, което съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че към датата на процесното
ПТП размерът на щетите възлиза на 50156.26 лв., поради което е налице тотална щета.
Действителната стойност на МПС е 64000 лв.
При съобразяване на обвързващата оферта, с която е дадено предложение за
изкупуване на годни и запазени части в размер на 4410 лв., размерът на щетите възлиза на
59590 лв.
При 25 % запазени части, размерът на обезщетението възлиза на 48000 лв., а при 20
% запазени части, обезщетението се равнява на 51200 лв.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срокове, не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
От страните е признат фактът на настъпване на процесното ПТП, вината на водача,
както и че ответникът е имал валидна застраховка по ГО със собственика на МПС на
виновия водач, че между ищеца и собственика на увредения автомобил е било налице
валидно застрахователно обезщетение по каско; че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение по процесната щета, че ответникът е заплатил на ищеца част от дължимата
сума, като е останал да дължи част от сумата; че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение
Страните не спорят относно фактическия състав на чл. 411 КЗ, а единствено
относно размера на вредите.
Искът е с правно основание чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява приложимо
право в настоящия случай, доколкото е действала към момента, когато ищецът твърди, че е
изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице/. Встъпването в правата на
увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор
за имуществено застраховане З.ължения, се обуславя от установяването на три групи факти:
1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по
него на обезщетение за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу
причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от
деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност”
между деликвента и ответника.
Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл.154, ал.1 от
ГПК. В разглеждания случай тези обстоятелства са признати от ответното дружество, с
изключение на размера на дължимото обезщетение. Признанието се подкрепя от
ангажираните доказателства по делото, поради което и съдът приема, че между ищеца и
водача на увредения автомобил е сключен договор за имуществено застраховане в
изискуемата от закона форма за увреденото МПС; в срока на действие на договора е
настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят /ищецът/ е изплатил
обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети; че действията на водача,
съставляват граждански деликт и в пряка причинна връзка от него за собственика на
увреденото МПС са произлезли вреди, както и че съществува валиден договор за
застраховка “гражданска отговорност” между виновния водач и ответното дружество.
Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Застрахователят /ищецът/ е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
2
обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
деликвента.
Същевременно установено е по делото, че ответникът е погасил част от
претендираната главница, като ищецът претендира остатъка за плащане.
Ето защо, спорният между страните въпрос се свежда до това какъв е размерът на
дължимото обезщетение. Законът се интересува от стойността на вредите по средната им
пазарна стойност към момента на настъпването им. Обемът на отговорността при деликт се
определя от закона – той е в размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/,
а обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да
възстанови предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните
пазарни цени, по които това възстановяване може да се извърши и съдът не взема предвид
посочената от вещото лице действителна стойност на МПС.
Съгласно САТЕ, налице е тотална щета. Действителната стойност на МПС е 64000
лв. При съобразяване на обвързващата оферта, с която е дадено предложение за изкупуване
на годни и запазени части в размер на 4410 лв., размерът на щетите възлиза на 59590 лв.
При 25 % запазени части, размерът на обезщетението възлиза на 48000 лв., а при 20 %
запазени части, обезщетението се равнява на 51200 лв. Вещото лице, в проведеното съдебно
заседание, изрично посочва, че не може да определи какъв е размерът на запазените части в
конкретния случай, тъй като същите не са били описани от застрахователя.
Относно спора за размера на дължимото обезщетение и начинът за определянето
му, на първо място следва да се има в предвид, че доводите на ответника за З.ължително
определяне на застрахователното обезщетение при условията на Наредбата и Методиката за
уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, са неоснователни. Действително
съобразно чл.499, ал.2 от КЗ обезщетението за имуществени вреди на МПС по застраховка
“Гражданска отговорност“ се определя в съответствие с методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, приета в съответствие с чл.504 от КЗ, като не може да
надвишава действителната стойност на причинената вреда, но съвкупното тълкуване на
всички алинеи на посочената правна норма, сочи, че въпросните наредба и методика,
фиксират минималните възможни размери на обезщетенията и са приложими само в
случаите, в които липсват други данни въз основа, на които да се определи обезщетението.
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ във вр. с чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ, обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към датата на
увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество, т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на
увреденото имущество.
След като ответникът твърди, че от застрахования автомобил има запазени части,
той носи тежестта да установи наличието и стойността на годните агрегати, възли и детайли,
но конкретни доказателства за това не са ангажирани. Както беше посочено по – горе,
вещото лице посочва, че не може да каже какви са запазените и годни части, тъй като
застрахователите не са посочили и описали същите.
Поради посоченото и поради липса на други данни за вида и размера на запазените
части, съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено като от действителната
стойност на МПС се приспадне стойността на запазените части, определена въз основа на
обвързващата оферта. Съгласно САТЕ, така определен размерът на обезщетението възлиза
на 59590 лв.
Ответникът е заплатил доброволно сума в размер на 48375.49 лв., като остава
неизплатена разликата в размер на 11214.51 лв. Към тази стойност следва да се прибавят и
претендираните от ищеца ликвидационни разноски в размер на 15 лв. или общият размер на
3
дължимото обезщетение възлиза на 11229.51 лв.
Ето защо, искът следва да бъде уважен до пълния предявен от ищеца размер, след
допуснатото увеличение, като се присъди и законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер общо
на 1689.44 лв. Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Същото е
определено в рамките на минимума, съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения, с
оглед материалния интерес по делото, поради което няма основание за неговото намаляване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „(фирма)“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(населено място), (улица) да заплати на „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес
на управление: (населено място), (.улица) № 89*, по предявения иск с правно основание чл.
411 от КЗ сумата от 11229.51 лв., представляваща невъзстановена сума по заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № (номер), ведно със законната лихва от
14.05.2021г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З. „(фирма)“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(населено място), (улица) да заплати на „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес
на управление: (населено място), (улица), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по
настоящото дело разноски в размер общо на 1689.44 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4