О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ........
гр.Шумен, 22.05.2020
г.
Административен съд
- град Шумен, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
като разгледа
докладваното от съдията АД № 460 по
описа за 2019г. на Административен
съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), образувано по искане на председателя на Националното бюро за
правна помощ, с което на основание чл. 189 от Наказателнопроцесуалния кодекс
(НПК) и чл.81, във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК и във вр. с чл.27а
от Закона за правната помощ (ЗПП) се иска в полза на Националното бюро за
правна помощ да бъдат присъдени разноски, представляващи изплатено
възнаграждение за един адвокат, предоставил правна помощ по
адм. д. №460/2019 г. по описа на АдмС град Шумен.
Към искането е приложено Решение №ШМ-58-1384/28.01.2020 г. на НБПП, от което се установява, че на адвокат С.Б.С. *** е определено и изплатено възнаграждение в размер на 100.00 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на ищеца Е.Й.И. по АД № 460/2019г. по описа на ШАдмС.
Отправя се искане, след влизане в сила на съдебния акт за присъждане на разноските, да бъде издаден и изпълнителен лист в полза на Националното бюро за правна помощ.
От приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Административно дело № 460/2019г. е
образувано въз основа на искова молба, депозирана от Е.Й.И. срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - гр.София, с която на основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се претендира обезщетение за причинените му за периодите от 30 март 2012г.
до 03 април 2012г., от 10 май 2012г. до 14 май 2012г. и от 06 юни 2012г. до 08
юни 2012г. неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на
ответника, в размер на 1000,00 лева, ведно с мораторната лихва върху посочената
главница в размер на 700,00 лева за периода от 08 юни 2012г. (т.е. от края на
увреждането през 2012г.) до датата на предявяване на исковата молба в съда и
ведно със законната лихва върху главницата.
По искане на ищеца с определение на съда от
10.10.2019 г. по настоящето дело на последния е предоставена правна помощ,
изразяваща се в процесуално представителство по делото. С уведомително писмо от
23.10.2019 г. АК - град Шумен е уведомила съда, че за осъществяване на правна
помощ по настоящето дело е определен адвокат С.Б.С., вписана под №3067 в
Националния регистър за правна помощ. С Определение от 25.10.2019 г. адвокат С.С.
е назначена за процесуален представител на ищеца до приключване на
производството и за всички съдебни инстанции.
С Решение №260 от 23.12.2019 г., постановено по адм. дело №460 по описа за 2019 г., АдмС - град Шумен е отхвърлил изцяло претенцията на ищеца. Това решение е обжалвано от последния пред тричленен състав на АдмС град Шумен, който с Решение №62/16.03.2020 г. по КАД №98/2020 г. по описа на АдмС град Шумен е оставил в сила Решение № 260/23.12.2019г. по адм.д.№ 460/2019г. по описа на ШАдмС.
От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Искането на Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията, която организира - чл.6 ал.2 от ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл.39 от ЗПП.
Съгласно чл.27а ЗПП, в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.
АПК не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това, приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.94 от ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.97, ал. 1 от ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми, от плащането на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Другата относима разпоредба на ГПК, която регламентира възстановяването на разноските за получена правна помощ, е чл.78, ал.7 от ГПК, която съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. Настоящият случай не е такъв - исковата претенция на ищеца, който е получил правна помощ, е отхвърлена. Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази хипотеза също не е налице - претенцията на лицето, получило правна помощ, е изцяло отхвърлена, респективно не е налице осъдително решение. Неотносими към настоящото дело са и разпоредбите на чл.389 от НПК, тъй като НПК не е приложим в производството по административни дела.
С оглед на горното не е налице основание за дължимост от страна на получилия правна помощ ищец на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Правото на безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на защита - чл.56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на правни норми по аналогия. В този смисъл е и разпоредбата на чл.94 от .
Въз основа на гореизложеното, искането на Националното бюро за правна помощ е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл.78, ал.7 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на
Националното бюро за правна помощ, с правно основание чл.189 от НПК и чл.81,
във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК, във вр. с чл.27а от ЗПП за присъждане на разноски
в размер на 100.00 лв., представляващи възнаграждението на адвоката,
предоставил правна помощ на ищеца Е.Й.И. по адм.д.№460/2019 г. по описа на АдмС
град Шумен.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от настоящото
определение да се изпрати на страните по реда на чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: