Настоящото производство е образувано по повод , предявен от Мариян Симеонов Пейковски от гр. Момчилград против Ерай Хасанакиф Сали от същия град, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. В исковата си молба ищецът Пейковски твърди,че ответникът Сали е признат за виновен по НОХД № №183/06г. по описа на Районен съд – Момчилград,в извършването на престъпление по чл.129, ал.2 от НК, за това, че на 11.08.2006г. в гр. Момчилград му причинил средна телесна повреда, която довела до разстройство на здравето му, временно опасно за живота. Твърди,че е ученик в гр. Момчилград,като по време на лятната ваканция,а именно на 11.08.2006г. в гр. Момчилград с ответника Сали и други приятели се били събрали и се разхождали из околностите на града. Същата вечер ответникът безпричинно му нанесъл побой. В резултат на побоя получил следните телесни увреждания: разкъсно-контузна рана на главата с подлежащо счупване на черепа, представляващо нараняване, което прониква в черепната му кухина и кръвоизлив на твърдата мозъчна обвивка, което довело до разстройство на здравето му, временно опасно за живота. Твърди също,че от описаните телесни увреждания, причинени виновно от ответника претърпял силни болки и страдания, които изпитвал и досега. Получил затруднения в училище при усвояване на учебния материал, често страдал от главоболие, чувствал неувереност в бъдещето. Все още не се чувствал възстановен. Твърди,че често му се налагало да отсъства от училище, поради болки в главата,както и че вече не можел да контактува нормално със съучениците и приятелите си. Дразнел се от най-малкото. Искал да продължи образованието си в някое висше учебно заведение, но не виждал как може да стане това, тъй като учебната година вече била започнала,а той не можел да се съсредоточи върху учебния материал. За причинените му от ответника телесни увреждания предявява настоящия иск за неимуществени вреди,който оценява в размер на 12 000 лв. Моли съда да постанови своя съдебен акт, с който да осъди ответника Ерай Хасанакиф Сали от гр. Момчилград, ул."Хаджи Димитър" № 23, да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 12 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на увреждането - 11.08.2006г.,до окончателното й изплащане. Претендира и разноски. В съдебно заседание ищецът,лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата си претенция. Ответникът Ерай Хасанакиф Сали, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Съдът,като прецени събраните по делото доказателства,прие за установено от фактическа и правна страна следното : Към настоящото дело като доказателство е приобщено н.о.х.д. № 183/06 г. по описа на Момчилградския районен съд. От прочита на същото се установява,че с влязла на 27.11.2006 г.,в сила присъда, Ерай Хасанакиф Сали е бил признат за виновен в това,че на 11.08.2006 г. в гр. Момчилград,причинил на Мариян Симеонов Пейковски,средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата с подлежащо счупване на черепа, представляващо нараняване, което прониква в черепната му кухина и кръвоизлив на твърдата мозъчна обвивка, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота ,поради което и на основание чл.129,ал.2,във вр. с ал.1,във вр. с чл.54 от НК, му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца,като на основание чл.66 от НК,съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от 3 години. От изготвеното по назначената на стадия на настоящото производство,съдебно-медицинска експертиза също се установява,че на ищеца в това производство е била причинена черепно-мозъчна травма,изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лявата теменно-слепоочна област на главата,открито счупване на черепа в лявата теменна област на главата и кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка,като разкъсно-контузна рана на главата с подлежащото счупване на черепа представлява нараняване,което прониква в черепната кухина, а кръвоизливът над твърдата мозъчна обвивка е довел до разстройство на здравето,временно опасно за живота. Установява се също,че от МБАЛ” Ат. Дафовски”,гр. Кърджали,пострадалия към онзи момент Мариян Симеонов Пейковски е бил преведен в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ “Св. Георги” ЕАД,гр. Пловдив,където от цитирания оперативен протокол се установява,че му е извършена оперативна интервенция. Вещото лице установява,че към настоящият момент би следвало Пейковски да е клинично здрав,ако вследствие на претърпяната от него черепно-мозъчна травма не са възникнали усложнения. По делото съдът е приел като доказателство и удостоверение № 160/28.03.2007 г. на Професионална гимназия по машиностроене и лека промишленост “Васил Левски”,гр. Момчилград,от което се установява,че Мариян Симеонов Пейковски е ученик в ХІІ ”а“ клас –дневна форма на обучение през учебната 2006/07 г. от 15.09.2006 г. до 27.02.2007 г.,когато е наказан с преместване в самостоятелна форма на обучение поради неизвинени отсъствия. По делото са събрани и гласни доказателства-свидетелските показания на св.Кехайов и св.Чаушева. От показанията на които се установява,че до инцидента Мариян е бил общителен и весел човек,добър приятел, а след това той коренно променил поведението като станал затворен, избягвал приятелите си и тяхната ком´ания. Напуснал града и се изолирал на село. Инцидента разделил Мариян и неговата приятелка,с която живеели заедно,тъй като тя се изплашила от неговото държане след този инцидент. Мариян започвал да се оплаква от постоянни болки в главата,като споделял,че не може да издържи на напрежението и натоварването в училище,в резултат на което започнал често да отсъствал от учебни занимания. Имал желание да продължи образованието си като редовен студент ,но след инцидента станало невъзможно това. Свидетелите изтъкват,че причинената му травма и не доброто му здравословно състояние в резултат на нея,според тях, му пречила и да започне работа, като същият опитвал на няколко места,но работодателите не желаели да го приемат на работа, тъй като се бояли от това му състояние. В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Намира предявеният иск за допустим и частично основателен. Безспорно е по делото обстоятелството,че в резултат на извършено от ответника Ерай Хасанакиф Сали престъпно деяние по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 от НК,за което последният с влязла на 27.11.2006 г.,в сила присъда,постановена по н.о.х.д. № 183/06 г. по описа на Момчилградския районен съд, е бил признат за виновен и осъден,на ищеца Мариян Симеонов Пейковски са били причинени телесни увреждания , изразяващи се в разкъсно-контузна рана на главата с подлежащо счупване на черепа, представляващо нараняване, което прониква в черепната ми кухина и кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Впрочем , обстоятелствата относно авторството и виновността на ответника безспорно се установяват в настоящото производство. В този смисъл несъмнено от виновното и противоправно поведение на ответника Сали ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Безспорно е и обстоятелството,че тези неимуществени вреди са в пряка и непосредствена последица от поведението на ответника Сали, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД,последният следва да възмезди така причинените вреди. Така с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост. В този аспект съдът взе предвид обстоятелството,че причинените на ищеца две на брой телесни повреди,имащи характер на средни такива и довели всяка по отделно до нараняване,което прониква в черепната кухина на ищеца и нараняване,временно опасно за живота му ,определено са довели до продължителни физически болки и страдания. Така установените наранявания,в частност и временната опасност за живота на пострадалия са обусловили установеното безспорно в производството, пролежаване в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ “Св. Георги” ЕАД,гр. Пловдив,респ. до оперативна интервенция. При извършваната оценка не по-малко значение за нейното определяне по справедливост има и факта и на установените,претърпени от ищеца душевните билки и страдания ,за които говорят разпитаните по делото свидетели. Иде реч за млад човек,на прага на съзнателния си живот,който обаче в резултат на така причиненото му от ответника,е изгубил предишния си весел и общителен нрав,изпитвал страх и несигурност ,които довели както до разрушаване на социалните му контакти с приятелите му ,вкл. и с момичето,с която живеел заедно,но и до невъзможност да завърши успешно училище и да реализира своите планове за бъдещо образование,а така също и до невъзможност дори да започне работа. В своята съвкупност така установените,причинени на ищеца болки и страдания,оценени през призмата на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,обуславят у съда извода ,че един размер на търсеното обезщетение от 10 000 лв. ще покрие изискването за справедливост в настоящия процес. В този смисъл следва искът за разликата над този размер и до пълния му предявен размер от 12 000 лв. да бъде отхвърлен. Прочие основателно е искането за присъждане на законна лихва върху така определената за дължима от ответника сума,и при това считано от момента на причиняване на неимуществените вреди- 11.08.2006 г. и до окончателното й изплащане. При този изход на делото,съдът следва да се произнесе и досежно направените в производството разноски,доколкото такива изрично са поискани. А именно следва ответникът Сали да бъде осъден да заплати на ищеца Пейковски,съобразно уважената част от иска, сумата в размер на 400 лв.,съставляваща доказани в производството разноски. Прочие следва същият да бъде осъден да заплати и дължимата се в производството на основание чл.63,ал.2,във вр. с ал.1,б.”д” от ГПК,държавна такса,отново върху уважения размер на иска,по сметка на Окръжен съд,гр. Кърджали,а именно в размер на 400 лв. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕРАЙ ХАСАНАКИФ САЛИ от гр. Момчилград, ул. “Хаджи Димитър” № 23,с ЕГН **********,да заплати на МАРИЯН СИМЕОНОВ ПЕЙКОВСКИ , с ЕГН **********, от гр. Момчилград, ул.” Хаджи Димитър” № 9,със съдебен адрес : гр. Кърджали , бул.”Беломорски” № 58, вх.”Б”, ет.1, ап.1, адв. Ф.САРЪЕВ,сумата в размер на 10 000 лв.,съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на увреждането -11.08.2006 г. до окончателното й изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 12 000 лв. ОСЪЖДАЕРАЙ ХАСАНАКИФ САЛИ от гр. Момчилград, ул. “Хаджи Димитър” № 23,с ЕГН **********,да заплати на МАРИЯН СИМЕОНОВ ПЕЙКОВСКИ , с ЕГН **********, от гр. Момчилград, ул.” Хаджи Димитър” № 9,със съдебен адрес : гр. Кърджали , бул.”Беломорски” № 58, вх.”Б”, ет.1, ап.1, адв. Ф.САРЪЕВ, сумата в размер на 400 лв.,съставляваща разноски по делото. ОСЪЖДА ЕРАЙ ХАСАНАКИФ САЛИ от гр. Момчилград, ул. “Хаджи Димитър” № 23,с ЕГН **********,да заплати по сметка на Окръжен съд,гр. Кърджали,сумата в размер на 400 лв.,съставляваща дължима държавна такса. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |