Решение по дело №231/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 175

гр. Видин, 05.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

втори административен състав

в публично заседание на

Тридесети септември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

231

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.38, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Делото е образувано във връзка с жалба на процесуалния представител на Б.Д. ***, срещу Решение № 540/31.07.2020г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от път I-1 (E79) „Видин-Ботевград“, участък от км 3+757 до км 61+750 (километраж по съществуващ път I-1) = 58+128.47 (километраж по проект), попадащи в обхвата от км 34+032,68 до км 61+750, на територията на общините Макреш, Димово, Ружинци, област Видин, в частта с която е отчужден имот в размер 16,558 дка, с идентификатор 14489.78.61, находящ се в землището на с.Орешец, общ.Димово, собственост на жалбоподателя.

В жалбата се посочва, че определеното парично обезщетение за отчуждения му поземлен имот е занижено в оспорената част на оспореното решение на МС и същото не съответства на действителните пазарни цени.

Посочва се, че този извод се потвърждава от определените осреднени цени на останалите засегнати землища, като единствено за землището на с.Орешец е била приложена остарялата вече Наредба по чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ. Твърди се също така, че както оценителят, така и назначеното вещо лице не са взели предвид обстоятелството, че процесния имот граничи с регулация – урбанизирана територия на с.Орешец откъм югозапад, вкл. ж.п.територия за движение и транспорт, при което положение следва да се приложи коефициента по чл.4, ал.1, т.5 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, а именно: 0,25. Сочи се също че административния орган не е съобразил и договорената от жалбоподателя годишна рента по 35 лева на декар, при което положение началната цена за един дка, съгласно чл.3 от Наредбата следва да възлезе на 602 лева, а крайната цена на 933 лева.

Иска се от Съда да отмени решението на МС в обжалваната част, като Съдът постанови решение, с което да обезщети достойно жалбоподателя. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител е оспорил жалбата и е изложил подробни съображения за законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, в писмено становище вх.№ 2237 от 28.09.2020г. оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС, в оспорената част, за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение - за правилно определен. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Министърът на финансите – в писмено становище вх.№ 2242 от 28.09.2020г. оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС, в оспорената част, за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение - за правилно определен. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура"-София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на Решението на МС в атакуваната му част и се иска от съда да отхвърли жалбата и потвърди Решението на МС в атакуваната част като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл.168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

С Решение № 325 от 19.05.2011г. на Министерски съвет републиканският път „Видин-Монтана“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на §.5,т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС. За обекта е одобрен Подробен устройствен план - парцеларен план със Заповед № РД-02-15-173/19.09.2019г. и Заповед № РД-02-15-174/19.09.2019г. на Зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, влезли в сила, на които е било допуснато и предварително изпълнение. Във връзка с горното от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх.№90-03-636/09.06.2020г. за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на Обект "Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 3+ 757 до км 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=58+128.47(километраж по проект), попадащ в обхвата от км. 34+032.68 км 61+750 (километраж по съществуващ път I-1)=58+128.47(километраж по проект), на територията на с.Вълчек, община Макреш, гр.Димово, с.Костичовци, с.Бела, с.Дълго Поле, с.Орешец, с.Скомля, с.Медовница, община Димово, с.Ружинци, община Ружинци, обл.Видин. Към искането са приложили одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване, всички приложени по делото. Двамата министри от своя страна са направили мотивирано искане до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите - частна собственост, засегнати от изграждането на обекта, находящи се на територията на общините Макреш, Димово и Ружинци, обл.Видин

Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а от ЗДС Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 540/31.07.2020г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на отчуждаването е и имот в размер 16,558 дка, с идентификатор 14489.78.61, находящ се в землището на с.Орешец, общ.Димово, собственост на жалбоподателя

С оспореното решение, което се обжалва относно размера на опреденото обезщетение за отчуждения имот на жалбоподателя е определено равностойното парично обезщетение в размер на 10 699 лева. В решението имота на жалбоподателя е вписан под номер 110 за землището на с.Орешец.

Същото е определено в съответствие с представения оценителски доклад, изготвен от „Сървей груп“ ЕООД гр.София, въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-11563/20.11.2019г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключения от същата дата договор.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение Съдът приема за обективно и компетентно изготвено.

Вещото лице, след запознаване с предоставената от Службата по вписвания при Районен съд- Белоградчик информация, посочва че за периода 20.11.2018г. – 20.11.2019г. липсват сделки със земеделски имоти, поради което размерът на равностойното парично обезщетение за ПИ в землището на с.Орешец следва да бъде определен по реда на Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ, съгласно чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС. В резултат на подробно изготвената калкулация вещото лице извежда единична цена за ПИ в с.Орешец в размер на 645 лева/дка, като за имота на жалбоподателя равностойното парично обезщетение възлиза на 10 699 лева.

В с.з. вещото лице пояснява, че в случая е приложима разпоредбата на чл.7б от Наредбата, тъй като имота граничи с територия на транспорта, а не граничи с регулацията на селото, поради което не е взет коефициент от 0,25, а е взет коефициент 0,20. Вещото лице посочва, че по характеристика, която е издадена от СГКК за този имот има друг параметър – отстояние от регулация до един километър, като ако е граничил с регулация са щели да го посочат. И тъй като има документ в СГКК, в който е посочено че имота отстои от регулацията до един километър, коефициента е 0,20.

Жалбоподателят е оспорил заключението, което не е оспорено от другите страни, но във връзка с оспорването не са ангажирани други доказателства.

По делото са представени и нотариално заверени договори за аренда на земеделски земи от 30.12.2010г. и от 05.07.2017г..

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна - собственик на имот, предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати, в срока по чл.38, ал.1 от ЗДС, видно от приложеното по делото от Агенция „Пътна инфраструктура“ известие за доставяне, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл.34а, ал.1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ.

Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон.

Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.

Решението съдържа всички реквизити по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл.33, ал.2 от ЗДС.

Отчужден е имот, собственост на жалбоподателя - земеделска земя по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Стойността на обезщетението му е определена по реда на чл.32, ал.3 от ЗДС.

Съгласно чл.32, ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, а съгласно ал.3, в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за земеделски земи /т.2/.

В случая размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителния доклад на независимата експертиза, назначена от административния орган, като определеното обезщетение е в размер на 10 699  лева. От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, която Съдът кредитира, е установено, че оценката на отчуждения недвижим имот е определена съобразно изискванията на закона и е в съответствие с определената в обжалваното решение.

Неоснователно е направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя възражение срещу заключението на вещото лице, тъй като същият не е поискал събирането и не е представил доказателства, опровергаващи заключението на назначената съдебно – оценителна експертиза. Имотът е оценен като земеделска земя, с НТП – нива, категория на земята при неполивни условия – четвърта, по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във връзка с Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи (Наредбата), а именно, когато не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на Наредбата - чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ – за земеделски земи. Оценката е определена по формула, съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 7б от Наредбата като изчислението подробно е посочено в заключението на вещото лице.

Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.

В случая за землището на с.Орешец не са налице извършени сделки, относими към оценката на процесния имот, както е посочено в ЗДС, поради което пазарната цена правилно е определена по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 7б от Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи. Следователно обжалвания акт е постановен и в съответствие с материалния закон.

Предвид изложеното се налага извода, че оспорващият не е установил съществуването на предпоставки за определяне на по-висок размер на обезщетението. Дължимите като обезщетение суми са правилно определени от административния орган, съобразно метода на оценка, възприет от законодателя. Този извод следва дори и от назначената по делото експертиза.

В тежест на жалбоподателя е да установи, че равностойното парично обезщетение е в по-висок размер. От същия не се твърди, че има неизследвани от органа релевантни пазарни аналози на имотите в землището на с.Орешец, както и не се ангажират доказателства, които да обосноват приложението на чл.4, ал.1, т.5 от Наредбата.

Освен това Наредбата не отчита текущия размер на арендното плащане, поради което представените арендни договори, за които няма и доказателства дали са вписани в Службата по вписвания, нямат отношение към нормативно определената цена.

Предвид изложеното Съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение в обжалваната част, а именно в частта относно размера на определеното обезщетение за отчужденият имот на жалбоподателя както следва: за имот с идентификатор 14489.78.61, находящ се в землището на с.Орешец, общ.Димово за законосъобразно като постановено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, в съответствие с административно - производствените правила и материалния закон .

Съобразно изхода от спора на основание чл.143, ал.3 от АПК на ответната страна – Министерски съвет и заинтересованите лица Министъра на регионалното развитие и благоустройство, Министърът на финансите и Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София следва да бъде присъдено поисканото ю.к. възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на по 100 /сто/ лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като същите следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, страна по делото, по аргумент от разпоредбата на §.1, т.6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Д. ***, срещу Решение № 540/31.07.2020г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от път I-1 (E79) „Видин-Ботевград“, участък от км 3+757 до км 61+750 (километраж по съществуващ път I-1) = 58+128.47 (километраж по проект), попадащи в обхвата от км 34+032,68 до км 61+750, на територията на общините Макреш, Димово, Ружинци, област Видин, в частта с която е отчужден имот в размер 16,558 дка, с идентификатор 14489.78.61, находящ се в землището на с.Орешец, общ.Димово, собственост на жалбоподателя, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Б.Д. *** да заплати на Администрацията на Министерски съвет разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА Б.Д. *** да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА Б.Д. *** да заплати на Министерство на финансите разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА Б.Д. *** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Министъра на финансите.

Решението е окончателно, на основание чл.38, ал.8 от ЗДС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: