Решение по дело №631/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63, ал.1, изр.2-ро от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Я. И. Д., срещу Решение № 162/25.04.2024г., постановено по НАХД № 1231/2023г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-1006-001801 от 20.07.2023г. на Н. група в ОДМВР – гр. Пазарджик, сектор Пътна полиция /НП/, с което му е наложена глоба в размер на 1000лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.178ж ал.1, предл.1 от ЗДвП; и е осъден да заплати на ОДМВР – гр. Пазарджик сумата от 80 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че при издаване на наказателното постановление не са спазени изискванията за неговото съдържание, както и, че РС-гр. Пазарджик неправилно е приел нарушението за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касатора – редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, моли съда да отмени атакуваното решение, поради недоказаност на нарушението.

Ответникът по касационната жалба - Началник група в ОДМВР – гр. Пазарджик, сектор Пътна полиция, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото показанията на св. К. и Л., обясненията на касационния жалбоподател, ведно с писмените доказателства, представени с наказателното постановление.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка:

На 08.07.2023г. около 12.50ч. на св. К. и Л. / мл. автоконтрольори при ОДМВР Пазарджик, сектор ПП / , в изпълнение на служебните си задължения по контрол на движението извършвали обход с патрулен автомобил на АМ Тракия, в района на 65км., посока гр. София. Забелязали лек автомобил да се движи бавно в аварийната лента. Полицейските служители настигнали движещият се в аварийната лента лек автомобил и подали звуков сигнал. След като автомобилът спрял, била извършена проверка, при която се установило, че лекият автомобил е О. А. с ДК № [рег. номер], собственост на И. И. Д., а в него има само едно лице – водачът – жалб. Д.. Последният обяснил на полицейските служители, че причината за движение в аварийната лента е обстоятелството, че търси изгубена регистрационна табела на друго МПС. Видно от представеното по делото писмо на АПИ, Областно пътно управление Пазарджик, при км. 65 на АМ Тракия, посока София, няма пътна отбивка; при км.64+200 има аварийна площадка. За така установеното нарушение по чл. 178ж, ал.1, пр.1-во от ЗДвП, св. К. съставил АУАН на жалб. Д., въз основа на който било издадено атакуваното пред РС-гр.Пазарджик НП.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Настоящия съдебен състав намира, че от показанията на св. К. и Л. / подкрепени изцяло от депозираните по делото писмени доказателства – констатациите на акта за установяване на административно нарушение /, се установява по безспорен и категоричен начин описаната в акта, респ. наказателното постановление фактическа обстановка. Посредством тези доказателствени източници настоящия съдебен състав е на мнение, че е изяснен изцяло механизма на допускане на процесното нарушение. В наказателното постановление достатъчно ясно, точно и конкретно са описани фактическите положения, при които е извършено нарушението – датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Също така в наказателното постановление са посочени идентични с вписаните в акта за установяване на административно нарушение факти и обстоятелства, срещу които жалбоподателя се защитава и изразява несъгласие, посредством депозираната от него жалба, послужила за образуване на първоинстанционното съдебно производство. Не са налице противоречия в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, досежно обстоятелствената им част и посочената правна квалификация заедно и поотделно.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на него наказатено постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Правилно, и в съответствие с доказателствата по делото, както актосъставителя, така и АНО са приели, че е налице неспазване задълженията по чл. 58, т.3 от ЗДвП: При движение по автомагистрала на водача е забранено: да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Такива, изключващи съставомерността на повдигнатото административнонаказатеално обвинение не са констатирани по време на проверката, видно от събраните по делото гласни доказателствени източници – показанията на св. К. и Л., не са представени и от касационния жалбоподател.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря.

При изяснена от обективна и субективна страна фактическа обстановка, правилно е установено наличието на извършено нарушение по чл.178ж, ал.1, пр.1-во от ЗДвП, законосъобразно санкционирано на същото основание, която административна санкция е в абсолютно оределен от закона размер, поради което не подлежи на ревизиране и коригиране.

С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл.348, ал.1 от НПК, вр.чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 80 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162/25.04.2024г., постановено по НАХД № 1231/2023г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Я. И. Д. да заплати на ОДМВР – гр. Пазарджик сумата от 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.