№ 3484
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110126620 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [НОМЕР] срещу
Р. Б. Б. с ЕГН ********** установителни искове за признаване, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 4911,55
лв., от които 4427,29 лева-главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 02.02.2021г. до изплащане на вземането, 463,45
лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 22.01.2021г., както и суми
за дяловото разпределение 12,60 лева- главница за периода от м.07.2019г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 02.02.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, и 8,21 лева-лихва за периода 31.08.2019г. до
22.01.2121г. като претендират и направените по делото разноски, които са
предмет на издадена заповед за изпълнение на задължения по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр. дело №6349/2021г. описа на СРС, 174 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като съдът е
указал на ищцовото дружество да предяви настоящите искове за установяване
на вземането. Сочи, че ответникът дължи претендираните суми, в качеството
си на потребител на топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на
1
която не е била заплатена от ответника.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника Р. Б. Б., ЕГН **********5, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди липса на облигационно
правоотношение между страните, липса на доставка на топлинна енергия и
законосъбразното й отчитане. Прави възражение за давност.
Не са налице права или обстоятелства, които се признават или такива,
които не се нуждаят от доказване.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
2
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
От приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот (л.15) се установява, че ответницата на
28.03.2008 г. е закупила апартамент № 8, находящ се в [адрес. Ответникът не
е оспорил с отговора на исковата молба представения от ищеца нотариален
акт. Поради изложеното съдът прави правен извод, че ответницата е
3
притежавала правото на собственост върху процесния имот през исковия
период. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния имот през исковия
период.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на справка за отчет на топломера в абонатната
станция на сградата, техническата характеристика на абонатната станция,
свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната станция,
акт за разпределение на кубатурата на имота, справка - извлечение с
начислените суми и енергии през процесния период за имота, отчет на
индивидуалните уреди за разпределение и водомери и изравнителни сметки,
изготвени от фирмата за дялово разпределение. Въз основа на посочените
материали вещото лице е дало заключение относно реално потребената от
ответницата топлинна енергия през процесния период, в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ, като не е включило неплатени
суми, извън заявения период и начислените лихви за тях, както и сумите
дължими за отчет на уредите и изготвяне на изравнителните сметки от
фирмата за дялово разпределение. Също така вещото лице е съобразило, че
дяловото разпределение на топлинната енергия за имота на ответницата през
процесния период е извършено правилно, съобразно нормативните
изисквания на действащата през периода нормативна уредба. Задължението е
определено според отчетеното количество на подадена топлоенергия,
включително и за процесния топлоснабдяван имот и след приспадане на
технологичните разходи за сметка на ищеца. Ето защо съдът възприема
изцяло изводите на вещото лице. От заключението на вещото лице по
техническата експертиза се установи, че за исковия период е имало законно
монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция. Размерът на
реално доставеното количество топлинна енергия за процесния период
възлиза на 5180,09 лв., поради което искът за главница се явява основателен.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на вземането по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
4
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия
от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, т. е. три години назад от 02.02.2021 г. Размерът на непогасените
по давност вземания за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на
сумата 4123,70 лева, установена от съда въз основа на приетото по делото
заключение на съдебно-техническа ескпертиза, което съдът изцяло кредитира
като компетентно и обективно дадено. Поради изложеното искът за главница
за топлинна енергия следва да се уважи до този размер, а за горницата да се
отхвърли като погасен по давност.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
5
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД
с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид акцесорния характер на
претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на
задължението за заплащане на главницата, искът за лихва върху
задълженията за периода до 01.02.2018 г. е неоснователен, тъй като съгласно
чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и
произтичащите от него допълнителни задължения, поради което съдът
намира, че искът за мораторна лихва следва да бъде уважен до сумата в
размер на 327,26 лв., а за горницата да бъде отхвърлен.
Относно иска за главница за дялово разпределение съдът намира, че
доколкото от заключението на СТЕ се установява, че такава услуга е
извършвана през процесния период този иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски.
Ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 634,54 лв. за исковото и
134,71 лв. за заповедното производство. Ищецът дължи на ответника
разноски в размер на 54,73 лв. за исковото производство и 27,36 лв. за
заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Р. Б. Б. с ЕГН ********** дължи на [ЮЛ] ЕАД,
ЕИК [НОМЕР] сумата в размер на 4123,70 лв., представляваща стойност на
6
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.02.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 02.02.2021 г. до изплащане на вземането, 327,26
лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 22.01.2021г., както и сума
за дяловото разпределение 12,60 лева- главница за периода от м.07.2019 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.02.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, които вземания са предмет на издадена заповед за
изпълнение на задължения по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №6349/2021г.
описа на СРС, 174 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [НОМЕР] срещу Р. Б. Б. с
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, че Р. Б. Б. с ЕГН ********** дължи на [ЮЛ] ЕАД, ЕИК
[НОМЕР] сумата в размер над 4123,70 лв. до пълния предявен размер,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.02.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата над 327,26 лева до пълния предявен размер,
представляваща мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 22.01.2021г.,
както и сумата в размер на 8,21 лева, представляваща лихва върху главница за
дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 22.01.2021 г., които
вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение на задължения по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №6349/2021г. описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р. Б. Б. с ЕГН **********
да заплати на [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [НОМЕР] сумата в размер на 634,54 лв. -
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р. Б. Б. с ЕГН **********
да заплати на [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [НОМЕР] сумата в размер на 134,71 лв. -
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [НОМЕР]
да заплати на Р. Б. Б. с ЕГН ********** сумата в размер на 54,73 лв. -
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [НОМЕР]
да заплати на Р. Б. Б. с ЕГН ********** сумата в размер на 27,36 лв. -
разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – Топлоконтрол ООД.
7
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8