Решение по дело №2378/2019 на Районен съд - Варна

 

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 1267/24.06.        Година 2019        Град Варна

                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд       тридесет и осми състав

На двадесети юни                   Година две хиляди и деветнадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав :

          

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

  като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 2378 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

                        

                   Р  Е  Ш  И:

          

  ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 1438776, издаден от ОДМВР- Варна, с който на М.И.Ч. е  наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева на осн. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДП.

 

  Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

  МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на М.И.Ч. срещу електронен фиш серия К № 1438776,, с който й е наложено административно наказание ГЛОБА.

  Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

  В жалбата се сочи, че срока , визиран в чл.34 от ЗАНН не е спазен. Нарушението е извършено на 01.12.2016г., а собственикът на автомобила е получил ЕФ на 10.05.2019г. по време на контролна проверка. Счита, че от съдържанието на ЕФ не става ясно къде се е намирал ограничителния знак, като преди знака, ограничаващ скоростта до 80 км/ч има друг, ограничаващ я до 100 км/ч. Не става ясно къде точно е замерена скоростта, което е довело до нарушаване на правото й да разбере обвинението. Автомобила се управлява и от други лица и уведомяването й , че има извършено нарушение с него преди 2,5 години води до невъзможност да осъществи правото си на защита, защото няма как да знае кой е управлявал автомобила тогава . Формулира се искане за отмяна на електронния фиш.

В с. з. въззивницата поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество поддържа доводите за отмяна на ЕФ, изложени с жалбата.

Представител на органа, издал електронния фиш, не се явява и не е изразил становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

  На 01.12.2016г. около 08.15 часа в гр. Варна бил управляван л.а. „Рено Меган Класик ЕХ 1,6” с рег. № В8938РТ. При управлението на автомобила по път Е-70 в посока към гр. Варна, автомобила се движел със скорост на движение над максимално допустимата от 80  км/ч.

В района на бензиностанция „Петрол“ била поставена и функционирала мобилна система за контрол „TFR1-М“.

Автомобила преминал покрай функциониращата радарна установка и техническото средство отчело неговата скорост на движение като такава от 98 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс от 3 км/ч, като наказуемата скорост възлязла на 95 км/ч.

Тъй като максимално допустимата скорост била 80 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 95 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.

След установяване на собственика на автомобила – М.И.Ч., бил издаден електронен фиш серия К № 1438776, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.182 ал.1 т.2 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на техническо средство или система, разписка за връчване на ЕФ и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е  съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от  ЗДП , като в същия е посочена  териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за лицето , управлявало автомобила, не са навеждани възражения и не е конкретизирано такова лице, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи собственика на когото е регистрирано МПС – въззивницата Ч..

От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила нарушението – мобилна система за контрол „TFR1-М“  е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.

Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.

При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се споделят от съда предвид на следното:

В жалбата се сочи, че срока , визиран в чл.34 от ЗАНН не е спазен. Нарушението е извършено на 01.12.2016г., а собственикът на автомобила е получил ЕФ на 10.05.2019г. по време на контролна проверка.

Съдът, изхождайки от приложената по делото справка от ОДМВМР Варна, намери, че датата на издаване на ЕФ се установява от същата. В справката относно списък с намерени фишове се сочи дата на издаване , идентична с тази на нарушението.

Обстоятелството, че лицето е било установено две години и половина по- късно и тогава му е бил връчен екземпляр от ЕФ, по никакъв начин не влияе върху сроковете по чл.34 от ЗАНН. 

Въззивницата счита, че от съдържанието на ЕФ не става ясно къде се е намирал ограничителния знак, като преди знака, ограничаващ скоростта до 80 км/ч има друг, ограничаващ я до 100 км/ч. Не става ясно къде точно е замерена скоростта, което е довело до нарушаване на правото й да разбере обвинението.

Съдът не споделя възразеното, тъй като мястото на засичане на скоростта е конкретизирано в достатъчна степен в ЕФ. Същото е установимо с точност от приложението по преписката, визиращо точното местоположение на техническото средство, както и от извлечение относно публикуване на местата,   където ще се извършва контрол на скоростта и от протокол 14-8-16. Вписването на изрични координати , къде точно е била засечена скоростта на движение по никакъв начин не обезпечава организирането на защита на санкционираното лице, доколкото , както вече беше отбелязано по- горе е посочено, че движението е осъществено по път Е-70, в посока към гр. Варна, до бензиностанция „Петрол“.

Наличното ограничение на скоростта от 80 км/ч в района на засичане е обективирано в протокол 14-8-16, поради което и не възниква съмнение относно движението на въззивницата именно в района на действие на този пътен знак.

 Сочи се, че автомобила се управлява и от други лица и уведомяването на въззивницата, че има извършено нарушение с него преди 2,5 години води до невъзможност да осъществи правото си на защита, защото няма как да знае кой е управлявал автомобила тогава.

Горното не е от характер да доведе до отпадане на отговорността на въззивницата, доколкото отговорност на същата е да знае на кого предоставя за управление автомобила. В случай , че не може да посочи лице , което го е управлявало , то съгласно ЗДП, който познава като правоспособен водач на МПС, тя следва да понесе административнонаказателната отговорност за извършено нарушение със собствения й автомобил.

 

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивницата, съдът намери, че следва да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.

 

  Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :