Решение по дело №62/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във връзка с чл.38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Образувано е по жалба на „Ромфарм Компани” ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, р-н „Овча купел”, бул.”Цар Борис III” № 168, ет.3, офис 34, представлявано от управителя В.С.Г., действащ чрез процесуален представител гл. юрк Елеонова Х., съд. адрес: ***, против решение № 12/06.01.2023 г. на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от път I-1 (E-79) „Видин-Ботевград“ от км 61+750 (километраж по съществуващ път I-1)≡58+128,47 (километраж по проект), до км 102+060 (километраж по съществуващ път I-1)≡99+193 (километраж по проект) на териториите на областите Видин и Монтана”, в частта относно определения размер на парично обезщетение, за следния имот: ПИ с идентификатор 63255.48.68, находящ се в землището на с. Ружинци, общ. Ружинци, обл. Видин, представляващ нива (орна земя), с обща площ 5,155 дка, от която площ за отчуждаване 0,078 дка, при цена на обезщетението 114,00 лева.

Твърди се, че решението е незаконосъобразно в обжалваната част, като се навеждат доводи, че определеното обезщетение е несправедливо.

Иска се от Съда да определи справедливо обезщетение. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище заявява, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Оспорва заключението на вещото лице. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва експертизата. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за процесуално представителство от страна на оспорващия. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованото лице Министър на регионалното развитие и благоустройство оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

Заинтересованото лице Министър на финансите, чрез процесуален представител депозира писмено становище, с което оспорва жалбата.

След като обсъди становищата на страните и представените по делото писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка: с решение № 325/19.05.2011 г. на Министерски съвет  републикански път „Видин-Монтана“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на §.5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС.

За обект „Модернизация на участък от път I-1 (E-79) „Видин-Ботевград“ от км 61+750 (километраж по съществуващ път I-1)≡км 58+128,47 (километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път I-1)≡км 99+193 (километраж по проект)”, засягащ землищата на с. Ружинци, с. Гюргич, с. Плешивец и с. Черно поле на територията на област Видин, община Ружинци и землища на територията на област Монтана, е одобрен Подробен устройствен план-парцеларен план, със заповед № РД-02-15-14/03.02.2021 г. на зам. министър на регионалното развитие и благоустройство, влязла в сила, на която е било допуснато предварително изпълнение. Във връзка с това заинтересованото лице Агенция „Пътна инфраструктура” е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх.№ 90-03-981/31.10.2022 г., за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обекта. Към искането е приложена одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване, всички приложени по делото. Двамата министри от своя страна са направили мотивирано искане до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите – частна собственост, засегнати от изграждането на обекта. Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

Като изпълнил процедурата по чл.34 и чл.34а от ЗДС, Министерски съвет на Република България постановил Решение № 12/06.01.2023 г., с което били отчуждени за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти – частна собственост, подробно описани в приложението.

Предмет на отчуждаване с процесното решение е и част от следния поземлен имот, собственост на жалбоподателя: имот с идентификатор 63255.48.68, находящ се в землището на с. Ружинци.

Размерът на обезщетенията са определени в съответствие с представения оценителски доклад, изготвен от „Бачковски консулт“ ЕООД, въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-5982/30.05.2022 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключен договор № Д-152/20.11.2019 г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение за размера на обезщетението за имота, като заключението е извършено след обстоен преглед и анализ на сключените сделки за процесното землище в Службата по вписвания Белоградчик. Вещото лице е изготвило няколко варианта, като при всички размерът на обезщетението е определен въз основа на пазарни аналози, които са налични за съответното землище.

Съгласно първи вариант относно имотите в землището на с. Ружинци вещото лице е използвало единадесет относими сделки за периода от 30.05.2021 г. до 30.05.2022 г., които са сключени между ФЛ и ЮЛ-търговци, като определената цена на декар е в размер на 1546,70 лева. Във втория вариант експертът е изключило сделката по нотариален акт № 120, тъй като цената на сделката е много близко до данъчната оценка на имота, поради което съпоставима с другите сделки е само формално приложима. Съобразно този вариант изведената цена на дка е 1681,02 лева. За горния период е изготвен и вариант с включени сделки и с участието на ФЛ с регистрация в регистър БУЛСТАТ (земеделски производители), като изведената цена на дка е 1532,47 лева. Предоставени са и варианти на цена на декар за периода 05.01.2022 г. - 05.01.2023 г., определена въз основа на сключени сделки, при която една от страните е търговец, като цената на декар е определена за този период на 1746,42 лева, а с изключване на един от пазарните аналози като формално приложим по съображенията, изложени по-горе, е изведена цена на декар от 1919,09 лева. Въз основа на единичната цена на декар при всеки от вариантите е определена цената за процесния имот в землището на с. Ружинци. Съобразно вещото лице следва да намери приложение именно вариант 2 с изведена единична цена от 1681,02 лева/декар.

Заключението е оспорено от ответника и от заинтересованите лица.

Съгласно приложения оценителен доклад осреднената пазарна цена на дка за землището на с. Ружинци е изготвена въз основа на 12 свидетелства за пазарни аналози, като това са всички, установени и от вещото лице по вариант 1, но с включен нотариален акт № 184, т.4, рег.№ 1320/30.06.2021 г., в който обаче предмет на сделките са земеделски земи с различен начин на трайно ползване (ниви и пасище), с обща придобивна цена.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното: жалбата е допустима, като насочена срещу годен за обжалване административен акт, подадена от надлежна страна, собственик на имоти, предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати от акта.

С определение от 06.02.2023 г. ответникът и заинтересовната страна Агенция „Пътна инфраструктура“ са задължени в тридневен срок да представят доказателства за датата на връчване на оспореното решение на жалбоподателя, но тъй като такива не са представени, съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗДС.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, издадено е от компетентен орган – Министерски съвет на РБ, съгласно чл.34а, ал.1 от ЗДС.

Издадено е в нормативно установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел относно размера на обезщетението.

От събраните по делото доказателства се установява изпълнение на предвидената в чл.34а и чл.34б от ЗДС процедура по издаване на процесното решение. Същото съдържа всички реквизити по чл.34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам. министър на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл.33, ал.2 от ЗДС.

Отчужден е имот, собственост на жалбоподателя, земеделска земя по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Стойността на обезщетението е определена по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС.

Съгласно чл.32, ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

„Пазарни цени" по смисъла на §.1а, т.2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а, т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище.

Видно от цитираните норми целта на описания начин на определяне на обезщетението е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки, които отговорят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, както и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.

При това положение по отношение процесния имот в землището на с. Ружинци съдът възприема втория вариант от заключението на вещото лице, според който стойността на обезщетението е определена на база 10 свидетелства, съдържащи пазарни аналози. Правилно вещото лице е изключило нотариален акт № 184, т.4, рег.№ 1320 от 30.06.2021 г., който съдържа имот с различен начин на трайно ползване от процесните, както и нотариален акт № 120, том.7, рег.№ 2111 от 19.10.2021 г., тъй като цената на имота е близка до данъчната оценка, което сочи на формално изпълнение на законовите изисквания, но не може да послужи като действителен пазарен аналог, тъй като препятства постигане целта на закона, а именно определяне на равностойно парично обезщетение.

В конкретния случай посочената продажна цена е близка до данъчната оценка. Това противоречи на законовите разпоредби, според които е недопустимо определянето на пазарната цена въз основа на данъчната оценка на имотите, тъй като този метод е в отклонение от основания принцип, заложен в ЗДС, обезщетението да се определя въз основа на свободните пазарни цени на имотите. Само при липса на пазарни аналози съобразно чл.32, ал.2 от ЗДС следва да се използват другите предвидени в ЗДС способи, различни от пазарните цени на имотите със сходни характеристики в близост до отчуждавания по чл.32, ал.3 от ЗДС. По отношение имотите в землището на с. Ружинци са налице годни пазарни аналози, които са използвани във втория вариант на експертизата.

При наличие на достатъчен на брой пазарни аналози за определяне на справедливо обезщетение не се налага издирването на допълнителни такива, като посочените от вещото лице сделки с участие на ФЛ с регистрация в регистър в БУЛСТАТ и необходимост от разширително тълкуване на закона.

Необходимостта от справедливо обезщетение е посочена и в Решение на ЕСПЧ по дело „Kostov and Others v. Bulgaria” от 14.05.2020 г., образувано по съединени жалби на български граждани, с оплакване за нарушаване на чл.1 oт Πpoтoĸoл 1, във вpъзĸa c нeдocтaтъчния paзмep нa oпpeдeлeнoтo oбeзщeтeниe зa oтчyждeнитe им зeми. Видно и от същото следва да бъде пpиcъждaно тaĸъв paзмep нa oбeзщeтeниe, ĸoйтo дa e в cъoтвeтcтвиe cъc cтoйнocттa нa oтчyждeнoтo имyщecтвo, като е прието допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждаваните имоти - земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ приема, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.

В този смисъл водещо е не формалното приложение на закона, а целта на същия, респ. определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждаваните имоти, поради което при определяне на справедливата цена за отчуждаваните имоти относими следва да са онези сделки, които реално отразяват моментните пазарни цени.

Доводите за определяне на размера на обезщетението въз основа на период, различен от законоустановения, и изготвените в тази връзка варианти на експертиза, не следва да бъдат обсъждани. Изрично в приложимата разпоредба на §.1а, т.2 от ДР на ЗДС е предвиден периодът, от който следва да се изследват сключените сделки, а именно в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, поради което съдът следва да приложи законовата разпоредба. В този смисъл са и съображенията в решение № 6/04.07.2006 г. на КС на РБ по КД № 5/2006 г., както и в цитираното решение по делото Костов срещу България на ЕСПЧ. Съобразно чл.34б, ал.1 от ЗДС в решението си МС следва да посочи и размера на обезщетението, като определянето на същото е предвидено да се извърши при спазване на административната процедура, разписана в закона, и съответните срокове за това, което изключва определянето на обезщетението по пазарни цени към датата на издаване на самото решение, но предвидените срокове в закона са гаранция именно за определянето му в максимално близък срок. Необходимост от наличие на процедура, която да осигури цялостна оценка на последиците от отчуждаването, включително присъждане на размер на обезщетение в съответствие със стойността на отчужденото имущество, сочи и Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов срещу България (т.64). В практиката си Европейският съд по правата на човека приема, че държавите имат право на суверенна преценка при приемане на вътрешното си законодателство, отнасящо се до регламентиране на условията, при които може да бъде предвидено лишаването от собственост в обществен интерес (Решение № 9/05.12.2019 г. на КС по КД № 8/2019 г.). Съобразно националното законодателство тази процедура предхожда решението за отчуждаване, с оглед разпоредбата на чл.17, ал.5 от Конституцията на РБ. Според постоянната практика на Европейския съд по правата на човека няма нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, когато отнемането на собствеността е в обществена полза, направено е въз основа на закон, уреждащ процедурата, по която се извършва отчуждаването, без прекомерно забавяне и срещу справедливо и своевременно обезщетение. В тези случаи се приема, че намесата в правото на собственост чрез отнемането му е пропорционална на целта: да бъде задоволен общественият интерес. В случая оценката е изготвена в срока по чл.34а, ал.4, т.3 от ЗДС, считано от подаване на искането за отчуждаване от заинтересованото лице, съобразно установените срокове в административното производство, поради което липсва основание за съда да определи обезщетението въз основа на приложими сделки от период, различен от законоустановения.

Поради изложеното стойността на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от процесния имот в землището на с. Ружинци следва да бъде определена по следния начин: ПИ с идентификатор 63255.48.68, находящ се в землището на с. Ружинци, общ. Ружинци, обл. Видин, представляващ нива (орна земя), с обща площ 5,155 дка, от която площ за отчуждаване 0,078 дка, за която е определено обезщетение от 114,00 лева, следва да бъде увеличено на 131 лева. 

Съобразно изхода от спора на основание чл.143, ал.1 от АПК разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя така, както са направени, а именно: заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева, за възнаграждение за вещо лице: 200,00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100,00 лева, на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, или общо 350,00 лева. Разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в чиято структура е органът, съгласно §.1, т.6 от ДР на АПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ решение № 12/06.01.2023 г. на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин-Ботевград“ от км 61+750 (километраж по съществуващ път I-1)≡58+128,47 (километраж по проект), до км 102+060 (километраж по съществуващ път I-1)≡99+193 (километраж по проект) на териториите на областите Видин и Монтана”, В ЧАСТТА относно размера на определеното обезщетение за отчуждена част от поземлен имот, собственост на „Ромфарм Компани” ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, р-н „Овча купел”, бул.”Цар Борис III” № 168, ет.3, офис 34, представлявано от управителя В.С.Г., като УВЕЛИЧАВА размера на определеното обезщетение за отчуждената част от ПИ с идентификатор 63255.48.68, находящ се в землището на с. Ружинци, общ. Ружинци, обл. Видин, от 114,00 лева на 131 (сто тридесет и един) лева.

ОСЪЖДА Администрация на Министерски съвет на Република България да заплати в полза на „Ромфарм Компани” ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, р-н „Овча купел”, бул.”Цар Борис III” № 168, ет.3, офис 34, представлявано от управителя В.С.Г., направените по делото разноски в размер общо на 350,00 (триста и петдесет) лева.

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Министър на регионалното развитие и благоустройство, Министър на финансите и Агенция „Пътна инфраструктура“.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Съдия: