РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20215330105507 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на предявени от
ФИНАСИТИ ЕАД с предишно наименование „Амиго Лизинг” ЕАД против С.
Й. Й. обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.
чл. 345 ТЗ, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17541 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Пловдив, включващи сумата от 4096,66 лева – сбор от
изискуеми и неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг №
*******/**** от *****г. с настъпили падежи в периода от *******г. до
****** г. и вноски за разсрочено плащане на застраховка „Каско на МПС“ по
застрахователна полица „Каско на МПС“, сумата от 2,33 лева – неустойка за
20 дни забава на плащане на лизингова вноска с падеж ****** г., дължима по
сметка № ******* от ****** г., сумата от 79,11 лева – дължима сума за
застрахователна премия по полица Гражданска отговорност по сметка за
дължима сума № ********* от ******** г., сумата от 238,56 лева – данък ПС
за 2020 г., сумата от 696 лева – заплатена от лизингодателя сума за временно
преустановяване на владението на МПС, съгласно т. 9.8 от ОУ на „Амиго
1
Лизинг“ ЕАД, сумата от 1345,76 лева дължимо ДДС поради разваляне на
договора, съгласно т. 12 от договора за лизинг и сумата от 1275 лева –
неустойка с обезщетителен характер в размер на 15% от доставна цена по
договора, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението на
24.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за финансов лизинг от
****** г. Предмет на договора е предоставянето на лизинг на МПС марка и
модел „******“. По силата на този договор ищецът, в качеството на
лизингодател, е предоставил на ответника, в качеството на лизингополучател,
лизингов обект за възмездно ползване, при заплащане на месечни лизингови
вноски и други дължими суми, предвидени в Договора за финансов лизинг и
приложените към него, ОУ и погасителен план.
По силата на лизинговия договор, лизингополучателят се е задължил да
изплаща гореописания автомобил на 24 лизингови вноски, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Уговорено е заплащане на
обезщетение за забава в т. 7 от договора, както и заплащане на застраховка в
т. 10.2 от договора.
Съгласно т. 13.1 от ОУ, лизингодателят, в качеството си на собственик,
застраховал имуществото в посочена от него и приемлива за
лизингополучателя застрахователна компания. Относно падежа и размера на
лизинговите вноски, то същите са установени в приложения погасителен
план. Всяка лизингова вноска включва главница и лихва, определена
съобразно чл. 2.7 от договора.
Ищецът твърди, че след сключване на договора, лизингополучателят е
престанал да изпълнява задълженията си за заплащане на изискуемите
задължения в уговорените срокове. Последното плащане по договора е било
през месец ******* г., като след това лизингополучателят е продължил да
ползва лизинговото МПС, без да заплаща дължимите по договора суми.
Договорът е прекратен, считано от датата на депозиране на заявлението.
Посочени са претендираните суми по основание, размер и период, за който се
дължат. Претендират се освен неплатени лизингови вноски и вноски за
разсрочено плащане на застраховка, така също и неустойка за забава, както и
данък МПС и заплатена от лизингодателя сума за временно преустановяване
на владението на МПС, дължима съгласно т. 9.8 от ОУ. Претендира се и
2
сумата от 1345,76 лева, съгласно т. 12 по договора, както и сума в размер от
1275 лева - представляваща неустойка с обезщетителен характер в размер на
15% от доставната цена. Моли се исковете да се уважат. Претендират се
разноски в настоящото и заповедното в производство.
Препис от исковата молба е връчена на ответника, като от същия не е
постъпил отговор в законоустановения срок.
Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.
В съдебно заседание на ******* г. ответникът не се е явил, не е изпратил
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в
негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на
основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение
срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата
молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по
делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени
доказателства и приетите в съдебно заседание може да се направи извод за
вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се
постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявения иск да се
уважи изцяло.
Съдът констатира, че в хода на делото е променено наименованието на
ищеца.
При този изход на спора и с оглед направеното от пълномощника на ищеца
искане в полза на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.78,
ал.1 ГПК,както в заповедното, така и настоящото исково производство.
Ищецът претендира направени разноски в общ размер от 768,70 лв.,
включващи сумата от 154,70 лв.- държавна такса в заповедното производство,
както и разноски в настоящото исково производство в размер от 314 лв. –
държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съобразно
списък с разноски по чл. 80 ГПК, като съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство в размер на 100 лв., а не както се
3
претендира 300 лв., поради и което в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер от 568,70 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Й. Й.
ЕГН: ********** гр. П., УЛ.***** № *,ет.*,ап. *, общ. П., обл. П. дължи на
ФИНАСИТИ ЕАД с предишно наименование „Амиго Лизинг” ЕАД, ЕИК:
*********, гр. Белоградчик, УЛ.АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ 5, общ.
Белоградчик, обл. Видин сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17541 по описа за 2020
г. на Районен съд – Пловдив, включващи сумата от 4096,66 лева – сбор от
изискуеми и неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг №
*******/**** от ***** г. с настъпили падежи в периода от ***** г. до ******
г. и вноски за разсрочено плащане на застраховка „Каско на МПС“ по
застрахователна полица „Каско на МПС“, сумата от 2,33 лева – неустойка за
20 дни забава на плащане на лизингова вноска с падеж **** г., дължима по
сметка № ******* от ****** г., сумата от 79,11 лева – дължима сума за
застрахователна премия по полица Гражданска отговорност по сметка за
дължима сума № ******* от ****** г., сумата от 238,56 лева – данък ПС за
2020 г., сумата от 696 лева – заплатена от лизингодателя сума за временно
преустановяване на владението на МПС, съгласно т. 9.8 от ОУ на „Амиго
Лизинг“ ЕАД, сумата от 1345,76 лева дължимо ДДС поради разваляне на
договора, съгласно т. 12 от договора за лизинг и сумата от 1275 лева –
неустойка с обезщетителен характер в размер на 15% от доставна цена по
договора, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението на
24.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. Й. Й. ЕГН: ********** гр. П., УЛ.**** № *,ет. *,ап. *, общ. П.,
обл. П. да заплати на ФИНАСИТИ ЕАД с предишно наименование „Амиго
Лизинг” ЕАД, ЕИК: ********* гр. Белоградчик, УЛ.АЛЕКО
КОНСТАНТИНОВ 5, общ. Белоградчик, обл. Видин разноски в размер на
154,70 лв. за платена държавна такса в производството по ч. гр. д. № 17541 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Пловдив и сумата от общо 414 лв.- разноски
в производството по гр.д. №5507/2021 г. по описа на ПРС за платена
4
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на
чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
5