РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Варна , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Желева
при участието на секретаря Силвия С. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Желева Административно
наказателно дело № 20213110201002 по описа за 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На двадесет и пети май Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1002 по описа на съда за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.
Р. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. "В.Левски" № 28, вх.В, ет.2, против
Наказателно постановление № 436а-283/08.09.2020год. на Директор ОД на МВР
Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 300
/триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/.
С жалбата не се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че
жалбоподателят заедно със сестра си, разхождали нейното куче, като не знаел, че един
човек може да разхожда едно куче. Иска отмяна на наложената с НП глоба.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител, който
оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Излага аргументи и за липсата на маловажност на случая.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 27.03.2020г. св.Х.Ч. бил на работа като старши полицай- мл.инспектор в ОД на
МВР-Варна, група „Общинска полиция“. Той изпълнявал служебните си задължения
по охрана на обществения ред на територията на Община Варна, в Приморския парк на
града. По това време в парка били изпратени общо около шест-седем полицейски
екипа, които предупреждавали гражданите, че нямат право да се разхождат в парка.
Отправенето на предупреждения продължило около два часа. Въпреки горното в
Приморския парк на града продължавали да се разхождат хора. Около 18.15 ч ., на
алеята в парка, до лятно кино „Сълза и смях“, полицейският служител установил
възз.К., който се разхождал в парка заедно със систра си и нейното куче. Поради
горното възз. бил спрян за проверка. При тези констатации , още същият ден св.Ч.
издал срещу възз.АУАН №0006210/27.03.2020г. В него св.Ч. посочил, че съставя
АУАН срещу възз. „ за това, че на 27.03.2020г., около 18.15ч, в гр.Варна, Приморски
парк, до лятно кино „Сълза и смях“ лицето не изпълнява въведените
противоепидемични мерки, въведени с министерска Заповед № РД-01-143 от
20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемични мерки“.
Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл.63, ал.1 вр. ал.7 от ЗЗ.
Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че има
възражения. Такива постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН.
Събраните материали били докладвани във ВРП с оглед преценката на данни за
извършено престъпление по чл.355, ал.2 от НК. С постановление от 28.05.2020г.
прокурор при ВРП приел, че липсват данни за извършено престъпление от общ
2
характер , тъй като не било оправдано реализирането на наказателна отговорност за
конкретната проява на възз., за която законодателят предвидил и административно
наказателна отговорност. С тези аргументи ВРП отказала да образува ДП и изпратила
преписката по компетентност на административно наказващия орган.
Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с
което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации
в акта. В НП АНО приел, че следва да наложи санкция на възз. за това, че на
27.03.2020г. не е изпълнил Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването, да не посещава паркове, с което е нарушил чл.209а, ал.1 от ЗЗ. АНО
изложил и мотиви , защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл.28 от
ЗАНН и на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ издал процесното НП.
По делото бе разпитан св.Ч.- актосъставител, който потвърди, че АУАН е съставен от
него. Посочи, че посетителите на парка първоначално са били предупреждавани да го
напуснат и едва два часа по-късно са пристъпили към санкциониране на нарушителите.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на
този свидетел.
Овен горното съдът кредитира писмените материали, тъй като те са непротиворечиви
и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания, писмените
материали –преписката по АНП, вкл.АУАН, докладна записка, заповед на Директора
на ОД на МВР-Варна, Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването и Заповед № РД-01-263 от 14.05.2020г. на Министъра на
здравеопазването / последните две налични на сайта на Министерството на
здравеопазването- общодостъпен за всички/ и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
3
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на
МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на МВР-Варна- старши полицай към
група „ОП“ при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно заповед № 365з-
1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на МВР-Варна. Съдът намира, че процесният
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно
приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните
служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят
АУАН-ове по чл. 209а от ЗЗ. По делото не се спори, а и видно от разпита на свидетеля
Ч., същият е служител на ОД на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия,
доколкото работи като старши полицай в Общинска полиция при ОД на МВР-Варна.
Административно -наказателното производство е образувано и протекло в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно
в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено.
Действително в АУАН и НП не с посочени доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение в тази му част, но съдът намира, че това
нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания
субект. Както е известно от теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу
факти, а не срещу изброени доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно и
недвусмислено е посочено административното обвинение, че възз. се намира в
приморски парк и че не изпълнява противоепидемичните мерки, въведени със заповед
на министъра. Известна непрецизност се наблюдава в АУАН по отношение на
описанието на обвинението, но пък макар и лаконично адм.обвинение е ясно. В АУАН
е посочено цифрово, че възз. е нарушил чл.63, ал.1 вр. ал.7 от ЗЗ, които текстове в
редакцията с към момента на деянието предвиждат задължения за министъра на
здравеопазването и възможности за създаване на ограничения за предвижване. Но
безспорно тази неточност е отстранена в НП, като в теорията и съдебната практика се е
наложило разбирането, че обвиненият се защитава срещу предявените му факти, а не
срещу тяхната правна квалификация. Очевидно е, че възз. е разбрал в какво е обвинен,
4
което личи и от депозираните срещу АУАН възражения.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4
от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче
не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък
задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги
прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то
безспорно АНО е възприел възраженията за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.)
ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание,
по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията
на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е
обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като
съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими
мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и
в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В съответствие
с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди
във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие
са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед № РД-01-143/20.03.2020
г., впоследствие отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. В т. 1 от посочената
заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. за първи път , считано от 00.00ч. на 21.03.20г., е
въведена посочената в АУАН-а и в НП противоепидемична мярка, а именно
преустановяване посещението на паркове, градски градини, спортни и детски
площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Налице е последващ
акт на министъра, а именно Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г, който прекратява
действието на предходния, т. е. по волята на самия издател, първоначалната заповед и
нейните изменения вече не съществуват в правния мир. Към момента на съставяне на
АУАН, обаче, Заповедта е създала задължения, непосредствено са засегнали права,
свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Изрично в Заповед № РД-01-
143/20.03.2020 г. е предвидено, че се преустановява посещението на паркове и градски
градини, както и че заповедта е в сила от 00.00ч. на 21.03.2020г. включително. В
заповедта не е посочен срок на мярката, което означава, че до отмяната й на
14.05.2020г. същата е била действаща. Т.е. към дата 27.03.2020 г. когато възз. е
установен в Приморския парк на гр.Варна заповедта е била действаща. Едва със
5
Заповед №РД-01-263/14.05.2020 г. заповедта е отменена.
Съдът намира, че процесната заповед не е нормативен акт. Заповед № РД-01-
143/20.03.2020 г., впоследствие отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на
Министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от
2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на
страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно
положение. Видно от нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите
на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на
чл. 65 от АПК, общи са административните актове /ОАА/ с еднократно правно
действие, с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат
права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се
издадат такива актове / в този смисъл Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д.
№ 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение п. х. д. от 01.06.2020 г.
по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд/. Основната разлика между
общият административен акт и нормативният административен акт /НАА/ е в това
дали имат еднократно или многократно действие и дали съдържат
административноправни норми, като ОАА има за цел да уреди един случай /една
ситуация/, докато НАА съдържа правна норма – правило за поведение за повторяеми,
трайни обществени отношения, за неопределено число случаи в бъдещето. НАА се
прилага многократно, той е правна норма за абстрактно уреждане на обществени
отношения, а ОАА е конкретно волеизявление, насочено към неопределен кръг лица.
Процесната заповед не урежда абстрактни правила за поведение при извънредно
положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а имат за
цел да уредят възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-
19. В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на
здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с изрично
позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесните, който изрично позволява да се
издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане,
каквато настъпилата пандемия безспорно е. АПК не предвижда обявяване на ОАА в
Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане
и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ
административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани
с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и
имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този
раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по
издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват
съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са
издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на
6
гражданите на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за
масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на
страницата на Министерство на здравеопазването. По делото не е спорно, че
процесната заповед е обявена в интернет, на страницата на МЗ, поради което съдът
намира, че същата е породила правно действие.
Проследявайки уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-01-143 от
20.03.2020 г. е отменена със заповед от 14.05.2020 г., но тази отмяна принципно не се
отразява върху отговорността на нарушителя, който е допуснал нарушение към
момента, към който Заповедта е предвиждала конкретна задължение до неопределен
кръг от лица – да не посещават паркове, градски градини, детски площадки и
съоръжения на открити и закрити места . Като ОАА тя е имала ограничено действие –
до отмяната й, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е
пораждала през периода на действието си. Това би било така единствено ако е била
обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото. Предвид посоченото не
се касае и за хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи
административни актове и отмяната или изменението им, не представлява изменение
на нормативна разпоредба, за да е приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Не би
могло да намери приложение Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на
РБ, постановено по т. д. № 2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната на общ
административен акт има обратно действие, т. е. той се счита отменен от момента на
издаването му. По отношение на горепосочените общи административни актове, не са
ангажирани по делото доказателства за отмяната им като незаконосъобразни, поради
което от значение е обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението
заповедта е била действаща, пораждала е валидно правно действие на територията на
страната. Отделно от това в случая административнонаказателната отговорност
произтича не от заповедта, а от закона – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, като същата не е отменена
или изменена в по-благоприятна редакция към момента на издаване на наказателното
постановление или към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 ЗЗ (в редакцията си към момента на деянието- ДВ, бр. 28 от
2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба в размер на 5000 лв. В последствие с Изм. – ДВ, бр.
34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. е
последвала по-благоприятна разпоредба, на което основание е санкциониран възз.,
съгласно която, който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако
7
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.. Нормата
на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ , и в двете си редакции, съдържа в себе си както правило за
поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило. От материалите по делото
и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на полицейския служител – св.Ч., се установява по безспорен начин, че на
27.03.2020 г. по време на действие на въведената с посочената по-горе заповед забрана
до неопределен кръг от лица за посещението на паркове, градски градини, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места ,
жалбоподателя се е намирал в Приморски парк на гр.Варна, което място освен горното
представлява "обществено место" по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1а от
Допълнителните разпоредби на Закона за здравето. Абсолютно ирелевантно е
твърдението, че се намирал там заедно със сестра си, за да разхожда кучето й.
Процесната заповед не въвежда изключение от забраната за посещение на паркове
относно придружителите на разхождащите домашните си любимци. Твърдението в
жалбата, че възз. не знаел, че не трябва да е придружител на разхождащия домашен
любимец е меко казано несериозно, тъй като чрез прилаганата към него момент
медийна политика, безспорно всички граждани бяха информирани за обстоятелствата
около възможностите за разхождане на домашни любимци. Психическият и
емоционален срив на възз. през този период , също е ирелевантен , тъй като в подобно
положение са били хиляди граждани на държавата, търпящи същите ограничения в
името на всеобщото благо - опазване на човешкия живот. С оглед на изложеното се
налага извода, че М.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, /в
сила към 16.04.2020 г. и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.От събраните гласни и писмени
доказателства, които съдът по-горе е посочил, че кредитира, се установи, че
въззивникът с действията си e осъществил от обективна страна нарушението на
разпоредбите на чл.209а, ал.1 от ЗЗ т.к. на 27.03.2020г. по време на действаща забрана
за посещение на паркове, той се е намирал в Приморския парк на гр.Варна.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага
извода, че същото представлява административно нарушение, а не престъпление по
смисъла на чл. 355 от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на
обществените отношения които охранява Закона за здравето и по-конкретно
посочените разпоредби по време на обявеното извънредно положение, имащо за цел
неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите,
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока
извод на административно-наказващия орган. Правилно е било преценено, че с оглед
8
характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да
бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани,
свързана с разпространение на пагубен за човечеството вирус и обявената глобална
пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което и същото
не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла вложен в
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Нещо повече, прилагането на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН спрямо конкретния нарушител, би създало у въззивника чувството за
безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от
подобен род, което обезсмисля една от основните функции на
административнонаказателния закон, а именно индивидуална превенция на
нарушенията.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /в сила от
09.04.2020 г. / , която разпоредба се явява по-благоприятна, тъй като предвижда по-
нисък размер на адм.санкция, предвижда наказание "глоба" в размер от 300 до 1000
лева за лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието съставлява престъпление.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с
разпоредбата на чл.3, ал.2 и чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения за
това деяние минимум от 300 лева.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
В хода на въззивното производство страните не са направили искания за
присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 436а-283/08.09.2020год. на
Директор ОД на МВР Варна, с което на М. Р. К., ЕГН **********, адрес: гр. София,
бул. "В.Левски" № 28, вх.В, ет.2 е наложено: административно наказание „глоба“ в
размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
9
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10