Решение по дело №67380/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6196
Дата: 9 юни 2022 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20211110167380
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6196
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110167380 по описа за 2021 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу С. КР. АБ. и М. КР. АБ., в качеството им на
наследници на М.М. А. - Ц. обективно и кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците при условията
на разделност – всеки по ½ да заплатят следните вземания: сумата от 2673,55лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до м.
30.04.2020 г. за топлоснабден имот находящ се в ***, с абонатен № ***; 428,89 лева –
законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г.; 37,17 лева – сума за разпределение
на топлинна енергия за периода от м. 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и 8,30 лв. – законната
лихва за забава за периода от 01.12.2019 г. до 09.11.2021 г., ведно със законната лихва от
26.11.2021 г. – датата на депозиране на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по
силата на сключен с наследодателя на ответниците договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил
за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили,
в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата
на дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответниците – редовно уведомени не депозират писмен
отговор.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е депозирало молба с вх. №
89318/04.05.2022 г., в която е изложило, че поддържа предявените искове от страна на
ищеца и е представило писмени доказателствени средства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да докаже по
делото следните обстоятелства: 1) по иска за главница (главното вземане - за стойността на
топлинната енергия): договорните отношения между страните за доставката на топлинна
1
енергия, количеството на реално доставената топлинна енергия за процесния период и
размера на нейната цена; 2) по иска за лихва за забава: съществуването и размера на главния
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответната страна е да докаже обстоятелства, които изключват или намаляват задълженията
му за плащане на цената на доставена в имота му топлинна енергия.
В проведеното на 16.05.2022 г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ответниците е заявил, че счита исковете за основателни, както и че не
оспорва претенциите по основание и размер, поради което и съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния
имот, както и че до същия е доставена топлинна енергия на посочената в исковата молба
сума, както и че същата е дължима от страна на ответниците.
С оглед направеното от страна на процесуалния представил на ответниците
признание на иска /който разполага и с изрично пълномощно за това, видно от
представеното такова л. 73 по делото/, ищецът е направил искане за постановяване на
решение при признание на иска, което искане съдът намира за основателно.
С оглед на направеното от ответниците признание на предявените искове съдът
намира, че посочените предпоставки, обуславящи възникване на вземането за стойността на
топлинната енергия, както и на вземането за таксата дялово разпределение на топлинната
енергия в полза на ищеца са се осъществили, поради което исковете с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ следва да бъдат уважени. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ответниците дължат на „Т.С.” ЕАД обезщетение за забава върху вземането за стойността на
топлинната енергия, както и върху вземането за възнаграждението за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия от деня на изпадането си в забава. С оглед на
направеното признание на исковете, съдът намира, че следва да се приеме, че ответниците
дължат на „Т.С.“ ЕАД претендираните обезщетения за забава, както следва: 428,89 лева –
законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., начислена върху незаплатената
стойност на топлинната енергия и 8,30 лв. – законната лихва за забава върху вземането за
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 09.11.2021 г.
Настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Процесуалният представител на ответниците е признал
иска в съдебно заседание. Ищецът е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
същия за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Поради горното, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2
ГПК не е необходимо да излага мотиви.
По разноските:
Във връзка с искането на ответниците да не бъдат присъждани разноски в полза на
„Т.С.” ЕАД съдът намира следното: ответниците не са ангажирали доказателства, които да
обосноват извод, че не са станали повод за завеждане на делото, поради което и на ищеца
следва да се присъдят сторените разноски. На ищеца следа да се присъдят разноски за
заплатена държавна такса в размер на 125,92 лева и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната
помощ, определя в минималния нормативно предвиден размер от 100 лв., съобразявайки
обема на извършените от юрисконсулта действия по защитата, както и това, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА С. КР. АБ., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на наследник на
М.М. А. – Ц. да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми: сумата от
1336,78 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, с абонатен № ***;
сумата от 214,46 лева – законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г.; 18,59 лева
– сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и
сумата от 4,15 лв. – законната лихва за забава за периода от 01.12.2019 г. до 09.11.2021 г.,
ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. – датата на депозиране на исковата молба, както и
на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 112,96лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА М. КР. АБ., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на наследник
на М.М. А. – Ц. да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми: сумата
от 1336,78 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, с абонатен № ***;
сумата от 214,46 лева – законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г.; 18,59 лева
– сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и
сумата от 4,15 лв. – законната лихва за забава за периода от 01.12.2019 г. до 09.11.2021
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3