РЕШЕНИЕ
№ 3594
гр. В., 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. К.
като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело №
20243110102523 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от Н. Н. Н. срещу Я. Н. Н., иск
с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за постановяване на решение, с което бъдат изменени
постановените по гр.д. № 1905/2022г. по описа на РС-В. мерки досежно родителските права,
местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на детето Н.Я.в Н., род. на
************
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С
решение по гр.д. № 1905/2022г. по описа на ВРС, родителските права по отношение на
детето Н.Я.в Н., род. на ********* са предоставени за съвместно упражняване от двамата
родители. Сочи, че така постановеното към настоящия момент не се осъществява в интерес
на детето, тъй като бащата не предоставя реално грижите за детето, за което родителите са
постигнали съгласие по гр.д. № 1905/2022г. по описа на РС-В.. Същият съжителства с друга
жена. Н. отказва да се среща с баща си. Бащата оказва натиск за контакт с детето, вкл. със
съдействие на органите на реда, което се е отразило негативно на емоционалното му
състояние. Между родителите възникнали конфликти във връзка с начина на упражняване
на родителските права спрямо детето. Заявява желание да полага занапред грижите за
детето, като твърди, че разполага с необходимите качества и условия. Затова, при
променените обстоятелства, исканата промяна е в интерес на детето. Моли за положително
произнасяне по предявения иск, като родителските права спрямо детето й бъдат
предоставени за упражняване, а на бащата бъде определен режим на лични контакти,
съобразно параметрите посочени в молбата, както и да бъде осъден да заплаща издръжка в
размер на 550 лева.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва заложените в исковата молба фактически твърдения. Оспорва, че
не предоставя необходимите грижи за пълноценно отглеждане и възпитание на детето.
Заявява, че притежава родителски капацитет и подкрепяща среда, налице е силна
емоционална връзка между него и детето. Моли за отхвърляне на иска. В условията на
евентуалност заявява, че посоченият от ищцата режим на лични контакти не е в интерес на
детето. Предлага режим на лични контакти, който според него в пълна степен охранява
интересите на детето. Оспорва размера на претендираната издръжка за детето.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
1
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане № ******** страните са родители на детето Н.Я.в Н., род. на *********
Със съдебно решение № 1187/27.07.2022г. по гр.д.№ 1905/2022г. по описа на ВРС, 21
състав, родителските права по отношение на детето Н. са предоставени на двамата родители
за съвместно упражняване.
От служебна бележка с изх.№ **********издадена от ОУ Ц.С. I, гр. В. се
установява, че детето Н. е ученик в пети клас през учебната 2023/2024г..
По делото е събрана информация от ТД на НАП-В. за действащи трудови договори
на страните, както и данни за осигурителния доход на същите. От приложените справки се
установява, че майката реализира осигурителен доход в минималния за страната размер,
като за бащата липсват данни за осигуряване.
От ищцата са представени доказателства за извършени разходи в полза на детето.
Представени са доказателства за неосъществено предаване на детето Н. на бащата в
изпълнение на решението по гр.д. № 1905/2022г. по описа на РС-В..
Не е спорно, че бащата съжителства с друга жена, от която има дете, което е
малолетно.
По делото е изготвен Социален доклад от контролиращата страна Дирекция
„Социално подпомагане“ В.. От доклада се установява, че детето Н. е родено от брака между
Н. Н. Н. и Я. Н. Н.. Бракът между родителите е прекратен с развод по взаимно съгласие с
решение № 1187/27.04.2022г., като е постигнато споразумение между родителите,
родителските права по отношение на детето - Н.Я.в Н. са предоставени за съвместно
упражняване от двамата родители. След излизане на решението на ВРС, детето Н. е
нощувало няколко пъти в дома на своя баща, като след този период детето отказва да
нощува в дома на баща си. Към настоящия момент детето отказва да има контакт с баща си,
като се отглежда в семейството на своята майка. Детето споделя, че не се е виждало с баща
си от шест месеца. По данни на майката, съдебното решение по гр. дело № 1905/2022г. по
описа на ВРС не се осъществява, тъй като бащата не предоставя реално грижите за детето.
Майката споделя, че детето отказва да се среща с баща си скоро след постановяване на
съдебното решение за съвместно упражняване на родителските права от двамата родители,
тъй като бащата оказва натиск за контакт с детето - обръща се за съдействие към органите на
реда, което според майката се е отразило негативно на емоционалното му състояние.
Майката споделя, че детето заявява категоричния си отказ за виждане с баща си, в
присъствието на полицейски служители, след което изпада в тежко психическо състояние.
Майката споделя, че демонстрирания натиск от страна на бащата за контакт с Н. и новото му
семейство, влошат допълнително емоционалното състояние на Н. и това не е в негов
интерес, нито в бъдещите отношения баща-дете. Майката счита, че в интерес на Н. е да бъде
определен плавен режим на лични отношения на детето с неговия баща, за да може детето
да свикне и възприеме новата среда, в която бащата го поставя. Майката е на мнение, че
действащото към момента - "споделено родителство" е неефективно, травмиращо за детето и
нарушава изцяло неговите интереси. При проведената среща с бащата на детето Н., той
споделя, че желае да поднови контактите си със своя син, като споделя, че прави всякакви
опити за контакт с него - по телефона, търси контакти с него, но те са неуспешни. По данни
на бащата детето е нощувало няколко пъти в неговия дом след излизане на решението на
ВРС, като след този период детето отказва да нощува в дома на баща си под предтекст, че
той има нова съжителка и дете на 11 месеца. Бащата споделя, че майката на Н. го настройва
против него. Бащата споделя, че до месец декември 2023г. отношенията между него и
бившата му съпруга са били нормални, след което тя разбрала, че той има нова партньорка с
която живее на семейни начала и очаква дете. Майката започнала да прави скандали и да
настройва Н. срещу него. Бащата желае да му бъде постановен режим за лични контакти с
детето му Н., който да му позволява да поддържа пълноценна и редовна комуникация със
своя син. Основните грижи за детето Н. към момента се полагат от неговата майка - Н. Н..
Детето споделя, че не е виждало баща си от шест месеца, че: "баща му си има нова жена",
споделя, че той желае баща му да си промени подхода към него, както и, че той не му се
обажда по телефона. Също така Н. отказва да се вижда със своя брат, който е на 11 месеца,
като Н. казва: "аз нямам брат". Жилището в което живее бащата се намира на адрес: гр. В.,
************* и е собственост на неговите родители, то се състои от четири стаи, три
2
спални/едната от които е детска стая/, кухня и санитарно помещение. Детската стая на Н. е
запазена в същото състояние, когато детето е живяло в дома. Условията в дома са добри, той
е поддържан и с добра хигиена. Заедно с бащата живее и неговата партньорка - Е.К. с която
живеят на семейни начала. Двойката има дете, което е на 11 месеца. Жилището в което
живеят майката и детето е под наем. То представлява едно голямо помещение, в което има
кухня, спалня, кът за хранене и диван с маса и едно санитарно помещение. Условията в дома
са добри, той е поддържан и с добра хигиена. Майката е трудово ангажирана като юрист на
граждански договор към Общински съвет гр. Провадия, с размер на месечното трудово
възнаграждение в размер на 1200 лв., също така реализира доходи от своята адвокатска
практика в размер на 3000 лв. По данни на бащата към момента той е трудово ангажиран в
строителната фирма на неговия баща на комисионен договор, като по негови данни разчита
на финансова подкрепа от неговите родители. Бащата споделя, че редовно изплаща
издръжка за детето Н. в размер на 300 лв. При проведената среща с майката и детето се
наблюдават топли взаимоотношения между тях. Детето демонстрира стремеж за близост,
освободеност и непринуденост при взаимодействието с майка си. При проведен разговор с
детето Н., той споделя, че желае баща му да си промени подхода към него и да се интересува
повече от него. По данни и на двамата родители, те не поддържат никаква връзка по между
си и нямат никаква комуникация. Бащата споделя, че няма възможност да говори по
телефона със своя син, тъй като той го е блокирал. Заключението на отдела е, че е
необходимо страните да сближат своите позиции, като разгледат установените възможности
и изберат тези от тях, които са най-изпълними и приемливи за всяка страна в името на
детето им. Чрез режима на личните отношения целта, която трябва да се постигне, е да се
осигури възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата
родители. Режимът на лични отношения между бащата и детето да е достатъчно балансиран,
както за възможността на бащата да поддържа емоционалната си връзка с детето, така и с
интересите на последното, които налагат изключително внимателен подход и постепенност
при съдействие на двамата родители.
От заключението на вещите лица д-р К. Д. К. и Клиничен психолог Р. С. Г. по
допуснатата Съдебно-психологична експертиза се установява, че и двамата родители обичат
детето си и имат достатъчен капацитет за обгрижването и възпитанието му, като майката е с
повече практически опит, тъй като тя е ежедневно с него /тя е обгрижващия родител/. Тя е
по-гъвкава и пластична при вземането на решения, докато бащата, в някои моменти, в които
са засегнати слаби и уязвими места, напр. детето и неговото отхвърлящо отношение към
него, е възможно да стане по-емоционален и съответно вербално себезащитен. В този
смисъл, неговият фрустрационен толеранс спада и е възможно да предизвика ответна
реакция на негодувание у детето /въпреки, че при срещата с Н. бащата прояви такт и
правилен подход към последния/. Необработените турболентности от раздялата, обидата на
майката, че съпругът й и е изневерявал и се е държал грубо с нея, както и формираната
нагласа на последния към нея, са най-сериозната пречка в установяване на нормални и
правилни родителски качества, които на този етап влияят и понижават родителският им
капацитет. Отношението на детето Н. към майката е отношение на зависимост. Да, той е
изградил емоционална и доверителна връзка с нея, но тя е не е достатъчно стабилна /детето
се страхува за нейното здраве, страхува се да не я загуби/. Подобна връзка е некачествено
формирана. Отношението, което Н. показа спрямо баща си е лишено на този етап от
емоционална връзка, като това отношение е в контекста на развилият се СРО. И двамата
родители обичат детето си, но факта, че то е въвлечено в родителският конфликт и вече е
развило СРО, оказва влияние върху неговата привързаност към всеки един от тях. Н. е
привързан към майка си чрез изградена зависимост. Тя е силният и единствен родител за
него в момента и той се страхува да не я загуби. Т.е. такава привързаност е не само
некачествена, но и опасна за детето. Спрямо бащата детето няма изградена привързаност
поради развилия се вече СРО. Чрез протестите, които то прави спрямо бащата, неговото
отричане и очерняне, несъзнавано и метакомуникативно /зад редовете/, то търси любовта му
и има потребност от бащина сигурност и привързаност. Налице е СРО спрямо бащата.
Програмиращият родител - майката е и манипулаторът в това отношение. Тя е много
грижовен родител, с качества, които са ценни за благоприятното развитие на едно дете по
отношение както на неговите когнитивни възможности, така и по отношение на неговото
физическо и психично здраве, но в едно хармонично и цяло семейство. Фактът, че не е
преработила емоционалните турболентности от раздялата и че е развила по този повод
страхове да не загуби детето си, са в основата на конкурентните отношения с бащата. За
преодоляване на този синдром, който вече е развит и може да увреди детето в бъдеще,
следва първо, родителите да потърсят квалифицирана професионална помощ чрез
3
посредничество, като на следващ, по-висок етап, да се включи и детето. Необходимо е да
бъдат преработени партньорските отношения, тъй като те създават условия за развитие на
СРО и водят до преживяване на състояния на безпокойство, страхове, самота, яд и гняв у
детето Н., които биха увредили неговото психо-емоционално състояние и съответно, здраве.
Едва след това родителските роли могат да се изпълняват качествено.
Съгласно изявленията на вещите лица в проведеното о.с.з., връзката баща-син може
да се възстанови, когато родителите и двамата преработят партньорските си отношения.
Детето когато трябва да отиде при баща си ще прави протести, затова процесът трябва да е
много плавен. Майката предварително следва да подготвя детето, то да има нейното
разрешение, подкрепа и виждайки това, то ще бъде по-спокойно отивайки към бащата.
Майката следва да окуражава, подкрепя и доставя едно спокойствие на детето, защото
детето в момента не е спокойно. Чувства се несигурно, с недостатъчно стабилна основа,
макар, че майката му подсигурява абсолютно всичко в момента.
Съдът на основание чл.59, ал.6 СК е изслушал родителите.
Двамата заявяват желание и готовност да полагат преките и непосредствени грижи
спрямо детето Н..
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявен е иск за изменение на мерки за упражняване на родителски права,
определени по силата на влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 1905/2022г. по
описа на РС-В., като майката отправя искане за предоставяне на родителските права.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.59, ал.9 СК следва да бъде установено
възникването след влизане в сила на съдебния акт, с който са предоставени за упражняване
родителските права на нови обстоятелства, които са от съществено значение и водят до
извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, че родителските
права се предоставят на другия родител - в настоящия случай на майката.
Съгласно Постановление №1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС относно обобщаване
на съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне
на личните отношения между децата и родителите, пункт V. "Изменение на мерките относно
упражняване на родителските права", такова се допуска при наличието на четири групи
обстоятелства. Тези обстоятелства визират, обобщено –а.) влошаване на условията при
родителя, където детето живее; б.)изпадане в невъзможност на родителя, при който детето
живее, да упражнява родителските права; в.) загубване на родителския авторитет и
фактическа невъзможност на родителя, при който детето живее, да се справи с лоши прояви
на детето, а другия родител да е в състояние да повлияе положително; и г.) повторно
встъпване в нов брак. Това изброяване обаче не е изчерпателно, а примерно и съдът следва
да обсъди и вземе в съвкупност всички обстоятелства, като мотивира значението им по
отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Тъй
като е задължение за съда да следи служебно за интереса на детето, при преценка относно
това кой от двамата родители е по-пригодния, водещи критерии са възпитателските качества
на родителите, полаганите до момента грижи, желанието на родителите, пола, възрастта,
социалното обкръжение, материалните възможности и други.
Доказа се в производството, че и двамата родители разполагат с необходимия
капацитет, добра подкрепяща среда и материални възможности, за да полагат адекватни на
нуждите на детето грижи. Въпреки отсъствието на промяна в родителската годност на
бащата или във възможността му да упражнява родителски права, по делото се установява
изменение на обстоятелствата, по смисъла на чл.51, ал.4 СК, чл.59, ал.9 СК и т. V от ППВС
№ 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., при наличие на които интересът на детето изисква
ревизия на установените с решение по гр.д. № 1905/2022г. по описа на ВРС мерки, с
определяне на местоживеенето на детето при неговата майка, която да упражнява
родителските права.
Определените с цитираното решение мерки са отчели желанието на страните за
съвместно упражняване на родителските права и постигнатото помежду им споразумение,
което е прието, че защитава интереса на ненавършилото пълнолетие дете. В настоящото
производство се установява настъпила промяна в желанието на майката за съвместно
упражняване на родителските права, провокирана от убеждението й, че този режим не се
отразява благоприятно на детето. Тази промяна води до отпадане на постигнатото съгласие,
респ. на приоритета на споразумението между родителите пред възможността за еднолично
упражняване на родителски права. Констатирано е в производството наличието на
4
родителски конфликт, който препятства възможността за изпълнение на мерките по
одобреното между страните споразумение, изискващо добро родителско сътрудничество.
Безспорно е в производството, че страните само за кратък период от време са прилагали
определените със съдебното решение по гр.д. № 1905/2022г. по описа на ВРС мерки за
упражняване на родителските права по отношение на детето и същите реално не се прилагат
към момента. При действия на двамата родители по въвличане на детето в нарушените
взаимоотношения помежду им и произтичащия от това конфликт на лоялност при
подрастващия Н., то съдът приема, че въвеждане на режим с ясни граници и устойчивост в
ежедневието на детето и установената по делото потребност на същото от близост до
майката, несъмнено би благоприятствало настъпване на успокоение у детето Н., при което
вещите лица са констатирали повишена тревожност, безпокойство, страхове, самота, яд,
гняв, несигурност, които биха увредили неговото психо-емоционално състояние и
съответно, здраве, и би способствало за намаляване на стресогенните ситуации, които
съпътстват развитието на подрастващия.
Възможност разписаните с горецитирания съдебен акт мерки да се отразят
негативно на детето с оглед възрастта и натовареността му, налага изменение на тези мерки,
с което да се осигури благополучието на детето.
Организацията на родителските функции следва да се съобрази със създадената
обстановка, с оглед най-добра защита интересите на детето, което предполага
предоставянето им на майката, доколкото упражняването на родителските права следва да
бъде възложено на един от родителите при липса на споразумение помежду им и е
целесъобразно това да бъде този родител, който съобразно заключението на вещите лица
дава по-конкретни данни за това как провежда времето с детето си и какви прийоми
използва при неговото възпитание – майката.
Вещите лица посочват, че е налице СРО при детето Н. спрямо бащата. Причините,
съдействали за формиране на този синдром могат да се търсят предимно както в
непреработените емоции от партньорските отношения, така и в поведението и отношението
на всеки един от родителите към детето. Не се установява това отчуждаване да е резултат
само от поведение на майката, макар без съмнение тя да е допринесла, както несъзнателно
чрез негативното си отношение към бащата, което детето възприема, а в незряла възраст
попива и споделя, така и като е престанала да насърчава сина си да се среща с баща си.
Отчуждаването е резултат и от поведението на бащата, което сочи на желание на всяка цена
да осъществи контакти със сина си дори и с цената на несъобразяване с чувствата и
желанията на детето, като част от предприетите от него действия.
С оглед продължителността на периода на прекъсване на контактите и ясно
изразеното от детето нежелание да вижда баща си, очевидно е налице опасност от пълно
отчуждаване.
Без съмнение следва да се предприемат мерки, чрез които да се преодолее
отчуждаването и да се възстанови връзката между баща и син, но тези цели не биха могли да
бъдат постигнати чрез упражняването на родителските права от бащата, тъй като по този
начин ще се накърнят непоправимо правата и интересите на детето чрез принуда.
Същевременно с оглед възрастта и пола на детето, желанието му да живее с майка
си, с която има прекрасни отношения и съществуващото отчуждение и липса на двустранна
и позитивна емоционална връзка с бащата, съдът намира, че дори и при равностоен
родителски капацитет няма основание да се приеме, че бащата може да осигури към
настоящия момент отглеждане и възпитание на детето Н., което да съответства в
максимална степен на интереса му и в спокойна, емоционално здравословна среда.
Съдът намира, че под „местоживеене” се има предвид определяне при кое лице ще
живее детето (при единият от родителите, при родН., близък или трето лице), а не задължава
съда да определи конкретен адрес на пребиваване, доколкото нормата не борави с термина
„адрес”, чието съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация. Този извод
следва и от редакцията на чл.59, ал.2 СК, където за решаване на същия въпрос при развод
между родителите законът сочи, че съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”.
Съдът следва да определи мерки относно личните отношения между детето и
родителя, който няма да упражнява родителските права. При определяне на конкретния
режим на личните отношения на детето с бащата, съдът взе предвид родителския капацитет
и отдаденост на бащата, намерението на бащата да се грижи за Н., и фактическите
полаганите от него грижи, както и необходимостта детето да поддържа по – чест контакт със
своя баща, с оглед възможността да чувства неговата подкрепа, обич, грижа, както и при
5
съобразяване със заключението на вещите лица, че към момента има поставено начало на
СРО при детето Н. спрямо бащата.
С оглед възрастта на детето и нуждата да бъде подпомагано от майка си при
подготовка за училище, режимът не следва да включва преспиване в дома на бащата в дните
от понеделник до четвъртък, тъй като преместването на детето от дома на единия родител в
дома на другия през учебен ден през седмицата не е в интерес на неговото спокойствие, на
възможността за подготовка и възстановяваща почивка. Същото би довело до нарушения в
дневния режим на подрастващия и е от естество да породи у него допълнителна тревожност
и несигурност. В интерес на детето е определяне на такъв режим на лични отношения, който
да бъде съобразен в най-голяма степен с посещаване на училище и с учебните и
извънкласни занимания, които ще имат най-голямо значение в ежедневието му по време на
учебната година. Режимът на лични отношения с бащата не трябва да пречи на училищните
и извънучилищни занимания на детето, а да го подпомага. Режимът отчита необходимостта
майката също да разполага с време, което да прекарва с детето през неприсъствените дни от
седмицата.
Съдът намира, че параметрите на режима на лични контакти на детето с бащата
следва да бъдат:
За период от шест месеца бащата да вижда и взема детето Н. без преспиване, всяка
първа и трета събота от месеца, от 10:00 часа до 18:00 часа.
След приключване на шестмесечния период, за период от още шест месеца, бащата
да вижда и взема детето Н. без преспиване, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10:00 часа до 18:00 часа на всеки от двата дни.
В съботния и неделния ден, когато се налага детето да посещава извънкласни
занимания, бащата има задължение да осигури явяването и престоя на детето на същите.
След приключване на втория шестмесечния период, бащата да вижда и взема детето
Н. всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване, от 10:00 часа в събота до 17:00 часа
в неделя; В съботния и неделния ден, когато се налага детето да посещава извънкласни
занимания, бащата има задължение да осигури явяването и престоя на детето на същите; 15
дни през лятото с преспиване, когато майката не е в платен отпуск. В случай, че страните не
постигнат споразумение за конкретните дни през летните месеци, бащата ще взема детето от
дома на майката от 01 до 15 Юли или от 01 до 15 Август на съответната година; на
рождения ден на бащата с преспиване; както и по времето на Коледните, Новогодишните и
Великденските празници, вкл. и на рождения ден на детето, като родителите редуват същите
както следва: всяка четна година детето ще е на Коледните и Великденските празници при
майката, а на рождения си ден и Новогодишните празници – при бащата, и обратно, на
всяка нечетна година детето ще е на Коледните и Великденските празници при бащата, а на
рождения си ден и Новогодишните празници при майката. Съответно, когато детето е на
рождения си ден при единия от родителите, другият ще има право да го вижда и взема при
себе си с преспиване в деня, следващ рождения му ден. При осъществяване на режима на
лични контакти, майката следа да съдейства на бащата при вземане на детето. Във всички
случаи, с оглед констатирания от вещите лица начален СРО при детето Н. спрямо бащата,
майката следва да съдейства за редовното осъществяване на определения режим на лични
контакти между детето и бащата, като нежеланието на Н. да се среща с баща си, не е
основание режимът да не се осъществява. При липса на съдействие и невъзможност бащата
да осъществява определения режим, това ще доведе до задълбочаване на синдрома на
родителско отчуждение, а това не е в интерес на детето Н. и е предпоставка за ново
производство по чл.59, ал.9 СК.
При осъществяване на режима на лични контакти, бащата следва да взема/връща
детето от/в дома на майката.
В настоящото производство диспозитивното начало е ограничено от критерия за
съответствие на мерките на лични отношения с интересите на детето, поради което
постановяването на мерки, различни от поисканите е допустимо и не налага произнасяне на
съда с отхвърлителен диспозитив. Противното би означавало, ако съдът прецени поисканите
мерки за несъответни на интереса на детето (каквито съображения вече са изложени), да
отхвърли изцяло искането, а това в никакъв случай не е в интерес на детето, което има право
на лични контакти с баща си.
Спазване на посочения режим ще осигури възможност на бащата да участва
пълноценно в живота на сина си, в организиране на ангажиментите му и така ефективно да
6
подпомага прогреса му.
С оглед да се избегне въвличането на детето в конфликта между родителите, същите
следва да положат максимални усилия, за да изгладят и преодолеят разногласията помежду
си като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и благополучието
на собствените им дете. За това е необходимо и двамата родители да спазват точно
предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения, като
при разногласия следва да търсят първо пътя на диалога помежду си.
Следва обаче, да се отбележи, че и двамата родители са длъжни да осъзнаят колко
травмиращо в случая за едно дете е да бъде въвлечено в подобна ситуация. За изграждането
на детето като личност двамата родители имат не само правно, но и нравствено задължение.
Отношенията между родителите не следва по никакъв начин да рефлектират върху
психическото и емоционалното състояние на детето. Те са хората, които следва да осигурят
нормална и спокойна среда за развитието на детето си, тъй като то съществува по волята и
тяхното желание. Майката следва да прояви дължимите грижа и внимание към детето си,
без да засяга авторитета на бащата и омаловажаването му като родител, това е относимо и за
бащата. Майката от своя страна следва да изпълнява задължението си да съдейства за
режима на личните контакти на бащата с детето, като не допуска да се стига до препятстване
на контактите им. Във висш интерес на всяко дете е да общува пълноценно и с двамата си
родители, които не следва да го въвличат в конфликт на лоялност между тях, а от тук да
поставят детето в риск по отношение на неговото психическо и емоционално развитие,
поради което всеки от тях следва да прояви известна търпимост и да не отхвърля
взаимодействието на другия. Чрез лични действия на всяка от страните по делото,
различаващи се по своя интензитет според потребностите на детето, родителите трябва да
създадат необходимите спокойствие и увереност у Н.. По този начин, съобразявайки се с
предписанията на закона, добрите нрави и съдебното решение, страните трябва да се опитат
да подобрят стандарта на живот на Н., за да не се чувства той разкъсан в търсенето на
одобрение и подкрепа от своите родители.
В настоящото производство съдът следва да определи и дължимата на детето
издръжка, която му се следва и от двамата родители, независимо при кого живее, но
отглеждащият родител е нужно да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са и в негова полза. При определяне размера
на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето, претенцията на
майката-ищец, възможностите на бащата, задълженията му към друго ненавършило
пълнолетие дете, както и минималния размер по чл. 142 ал. 2 СК – една четвърт от размера
на минималната работна заплата за страната, т.е. за 2025г. – 269.25 лв. /1/4 от 1077 лв./.
Съдът определя месечна издръжка платима от бащата в размер на 400 лева с падеж 5-то
число на месеца, за който се дължи, като за разликата над тази сума до предявения размер
претенцията подлежи на отхвърляне. Началният момент на дължимост на издръжката е
считано от 29.02.2024г. /датата на исковата молба/.
Относно разноските:
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните
от него в хода на делото съдебно деловодни разноски, обуславят разглеждането на въпроса
за сторените от него разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да се възложат действително реализираните от ищеца разноски в рамките на разглеждания
спор. Така, съобразно ангажираните за целта доказателства, действително сторените
разноски възлизат на 330 лева /80 лева държавна такса; 250 лева депозит за вещи лица/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за присъдената издръжка за бъдеще време в общ размер от 576 лева.
На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение
на решението, в частта относно присъдената издръжка.
Мотивиран от гореизложеното, Варненски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ мерките относно упражняване на родителските права, местоживеенето,
режима на лични отношения и издръжка на детето Н.Я.в Н., ЕГН **********, род. на
7
***********определени по гр.д. № 1905/2022г. по описа на РС-В., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Н.Я.в
Н., ЕГН **********, род. на ******** на майката Н. Н. Н., ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Н.Я.в Н., ЕГН **********, род. на
***********, при майката Н. Н. Н., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Я. Н. Н., ЕГН:********** с детето
Н.Я.в Н., ЕГН **********, род. на***********както следва:
За период от шест месеца бащата да вижда и взема детето Н. без преспиване, всяка
първа и трета събота от месеца, от 10:00 часа до 18:00 часа.
След приключване на шестмесечния период, за период от още шест месеца, бащата да
вижда и взема детето Н. без преспиване, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10:00 часа до 18:00 часа на всеки от двата дни.
В съботния и неделния ден, когато се налага детето да посещава извънкласни
занимания, бащата има задължение да осигури явяването и престоя на детето на същите.
След приключване на втория шестмесечния период, бащата да вижда и взема детето
Н. всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване, от 10:00 часа в събота до 17:00 часа
в неделя; В съботния и неделния ден, когато се налага детето да посещава извънкласни
занимания, бащата има задължение да осигури явяването и престоя на детето на същите; 15
дни през лятото с преспиване, когато майката не е в платен отпуск. В случай, че страните не
постигнат споразумение за конкретните дни през летните месеци, бащата ще взема детето от
дома на майката от 01 до 15 Юли или от 01 до 15 Август на съответната година; на
рождения ден на бащата с преспиване; както и по времето на Коледните, Новогодишните и
Великденските празници, вкл. и на рождения ден на детето, като родителите редуват същите
както следва: всяка четна година детето ще е на Коледните и Великденските празници при
майката, а на рождения си ден и Новогодишните празници – при бащата, и обратно, на
всяка нечетна година детето ще е на Коледните и Великденските празници при бащата, а на
рождения си ден и Новогодишните празници при майката. Съответно, когато детето е на
рождения си ден при единия от родителите, другият ще има право да го вижда и взема при
себе си с преспиване в деня, следващ рождения му ден.
При осъществяване на режима на лични контакти, бащата следва да взема/връща
детето от/в дома на майката.
ОСЪЖДА Я. Н. Н., ЕГН:**********, адрес: гр. В., ************* ДА ЗАПЛАЩА в
полза на детето Н.Я.в Н., ЕГН **********, род. на************чрез неговата майка и
законен представител Н. Н. Н., ЕГН: **********, считано от 29.02.2024г. /датата на исковата
молба/ месечна издръжка в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, с падеж 5-то число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за разликата
над 400 лева до предявения размер от 550 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Я. Н. Н., ЕГН:**********, адрес: гр. В., ************* ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, държавна такса върху присъдената
издръжка общо в размер на 576 лева /петстотин седемдесет и шест лева/, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Я. Н. Н., ЕГН:**********, адрес: гр. В., ************* ДА ЗАПЛАТИ на
Н. Н. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. В., ************** сумата от 330 лева /триста и
тридесет лева/, представляваща направени разноски от ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
8
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта относно
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9