№ 84324
гр. София, 07.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20231110135549 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление подадено от [фирма], ЕИК ****, срещу К. Б. В., ЕГН
********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и приложените писмени документи, намира следното:
Заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на претендираните суми за
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“, „Флекси“ и таксите за
събиране на вземането по следните съображения:
От приложените към заявлението съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК
договор за кредит и общи условия към него, се установява, че съгласно т. 15.1 услуга „Фаст“
представлява незадължителна услуга, която дава право на кредитополучателя да получи
приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на потребителски кредит преди
клиенти, без закупена такава допълнителна услуга. В т.15.2 от общите условия по договора
пък е предвидено, че услуга „Флекси“ също е незадължителна услуга, при закупуването на
която клиентът получава право да променя погасителния си план при изпълнение на
съответните специфични изисквания за това.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузите от договора, свързани със
закупуването за допълнителни услуги, са нищожни. Тези договорености са постигнати във
вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй като
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са
уговорени индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно.
Клаузата за закупуване на допълнителен пакет „Флекси“ е нищожна и поради противоречие
с добрите нрави, тъй като неравноправно се третира икономически по - слабата страна в
оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството, че размерът
на претендираното за посочената услуга възнаграждение е почти равен на размера на
претендираната главница по сключения договор за потребителски кредит. Нещо повече в
клаузата на т. 15.2 е предвидена една хипотетична възможност за длъжника да поиска
промяна в договора за кредит във всеки един момент, без да се посочва същият реално да е
получил такава.
По отношение на клаузата на т. 15.1 от общите условия касаещи услуга „Фаст“
Софийски районен съд също намира, че противоречи на добрите нрави, тъй като
1
многократно увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация. Съдът
счита, че възнаграждението за услугата „Фаст“ представлява възнаграждение по договора, а
не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния
процент на разходите. Предвид това, доколкото договорът за потребителски кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит, императивните му норми
следва да бъдат съобразени служебно от съда. Ето защо настоящият състав съобрази и че
така уговореното възнаграждение за услугата „Фаст“ противоречи на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите (ГПР)
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Законодателят е предвидил изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК, че клаузи в
договор, надвишаващи определените в чл. 19, ал. 4 ЗПК разходи, се считат за нищожни.
С оглед изложеното съдът намира, че клаузата от договора, задължаваща потребителя
да заплати допълнително освен ГПР 48.82 % и възнаграждение за услугата „Фаст“, се явява
нищожна, поради което заявлението за тази сума също следва да бъде отхвърлено. По
аналогичен начин се поставя въпросът и за услугата „Флекси“.
Относно уговорката за заплащане на такси и разходи за събиране на вземането при
забава в плащането на погасителните вноски, то същата е неравноправна, тъй като
преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съществува
обоснована вероятност, че тази клауза е неравноправна, тъй като противоречи на чл. 10а и
чл. 33 ЗПК.
Ето защо заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от [фирма], ЕИК ****, срещу К. Б. В., ЕГН **********, в частта, с която се
претендират следните суми: сумата 1225 лв. – незаплатено възнаграждение за допълнителна
услуга „Фаст“, сумата 2450 лв. – незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга
„Флекси“ и сумата 30 лв. – такси за събиране на вземането по договор за потребителски
кредит № ***/30.03.2022г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2