№ 380
гр. П., 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Т.З.
при участието на секретаря К.АН.ИВ.
като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20241720102700 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
11456/27.05.2024г., подадена от П. П. Д., чрез адв. В. Д. против С. М. М., Г. З.
М., Д. З. М. и В. Д. С., с която е предявен положителен установителен иск за
собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, като се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е
собственик на Поземлен имот с площ от 664 /шестстотин шестдесет и четири/
квадратни метра, находящ се в землището на село Д., община П., област П.,
местност „***“ и означен по скица като имот № 191 /сто деведест и първи/ по
плана на село Д., община П., област П., местност „***“, утвърден със заповед
№ РД-129 от 06.03.2007 г., при граници: от северозапад — улица, от
североизток — имот № 192 (сто деветдесет и втори), от югоизток — имот №
190 (сто и деветдесети) и от югозапад — имот № 248 (Двеста четиридесет и
осми), въз основа на правна сделка, обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 102, том IV, рег. № 13399, дело №
666/2018г., на Нотариус Р.М., а при условията на евентуалност — на
основание давностно владение, като добросъвестен владелец в продължение
на повече от пет години.
Ищцата излага в исковата молба, че е собственик на гореописания
недвижим имот, като го е закупила на 13.12.2018 г. от Д.Г.Б. и го владее
необезпокоявано през целия този период от датата на закупуването му. Твърди
още, че след повече от пет години от закупуването на имота — на 29.03.2024 г.
е получила обаждане от пълномощника на продавачката Д.Б. — г-жа Т.Б.,
която й съобщила, че е получила уведомление от частен съдебен изпълнител
за насрочен въвод във владение в имота срещу предишния собственик Д.Б..
Излага, че до този момент не e знаела, че по отношение на процесния имот се
1
водят каквито и да било дела. В тази връзка счита, че е придобила правото на
собственост върху процесния имот, чрез сделка с вещнопрехвърлителен
ефект, а от друга страна, при условията на евентуалност — чрез
добросъвестно владение за повече от пет години. Моли предявените искове да
бъдат уважени.
В срока по чл.131 ГПК ответниците С. М. М., Д. З. М. и В. Д. С. са
депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявената искова
претенция и молят да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като
излагат съображения. Претендират разноски.
Ответникът Г. З. М. в срока по чл.131 ГПК /връчено лично на
24.07.2024г./ не е депозирала отговор на исковата молба.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 102, том IV, рег. № 13399, дело № 666/2018 г. на нотариус
Р.М., вписан в служба по вписванията с вх.рег.№ 5059, акт.№ 159, т.15, дело №
2993, партиди 36443, на 13.12.2018г. Д.Г.Б., чрез пълномощника си Т.К.Б. е
продала на П. П. Д. процесния недвижим имот, представляващ ПИ с площ от
664 кв.м., находящ се в землището на село Д., община П., област П., местност
„***“ и означен по скица като имот № 191 по плана на село Д., община П.,
област П., местност „***“, утвърден със заповед № РД-129 от 06.03.2007 г.,
при граници: от северозапад — улица, от североизток — имот № 192, от
югоизток — имот № 190 и от югозапад — имот № 248. Видно от описаните в
Нотариален акт документи, установяващи правото на собственост на
продавача, същата се е лигитимирала като собственик с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 186, том VIII, дело № 2729/1995г. на
Нотариуса при ПРС, вписан с вх. рег.№ 1976 на партидна книга том 131,
стр.203 и Нотариален акт за собственост върху недмвижим имот /констативен/
№ 125/31.03.2014г., том I, рег.№ 3212, дело № 122/2014г. на Нотариус Р.М. с
район на действие ПРС.
Представени са по делото скица с изх.№ 24ПР-2036/11.04.2024г. и
удостоверение за данъчна оценка изх.№ **********/12.04.2024г. за процесния
имот.
Видно от приложеното гр.дело № 6268/2017 г. по описа на РС П., с
решение № 1302/06.12.2018г., постановено по същото дело е уважен
предявения от З.М. М. и В. Д. С. против Д.Г.Б. ревандикационен иск с
пр.осн.чл. 108 ЗС за процесния недвижим имот, като Д.Г.Б. е осъдена да
предаде на З.М. М. и В. Д. С. владението върху процесния недвижим имот,
представляващ имот пл.№ 191, с площ от 664 кв.м. в м. „***“, с. Д., общ.
Прник, а решението е влязло в сила като необжалвано.
Видно от представеното удостоверение за наследници от 25.11.2023г., е
че З.М. М. е починал на 18.05.2021г., като е оставил за свои законни
наследници С. М. М., Г. З. М. и Д. З. М..
Видно от представената от ответниците справка от Служба по
2
вписванията – гр.П. за вписванията по персонална партида № 64948 на лицето
Д.Г.Б. е налице вписване на констативен Нотариален акт за ПИ № 191, с площ
от 664 кв.м., в м. ***, общ.П., село Д..
Представена е справка № 325075/07.2024г., чрез отдалечен достъп по
данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в служба по
вписванията – гр.П. за периода от 01.01.2002г. до 07.03.2024г. по електронна
партида № 36443/31.03.2014г. за ПИ пл.№ 191 с площ от 664 кв.м., обл.П.,
общ.П., с.Д., м. „***“, от която са видни вписванията, отбелязванията и
заличаванията, а процесния имот е записан като собственост на П. П. Д..
Представена е по делото Заповед № 696/25.04.2023г., с която е одобрен
проект за ПУП за ПИ № 191 по плана на новообразуваните имоти на с.Д.,
местност „***“ въз основа на постъпило Заявление с вх.№ 23/ТР-
938/21.02.2023г. от П. П. Д..
Представен е по делото Констативен протокол 1-23/ТР-
4425/23.11.2023г., издаден от Община П. във връзка с извършена проверка по
заявление за строеж на плътна ограда на имот, находящ се в с.Д., ПИ 191, м.
„***“.
По делото са приложени копия от изпълнително дело №
20237530403866 по описа на ЧСИ С.Б., и изпълнително дело №
20197520400175 по описа на ЧСИ С. Д., образувани въз основа на ИЛ от
23.01.2019г., издаден в производството по гр.д.№ 6268/2017г. по описа на ПРС
с искания за извършване въвод във владение. Видно от същите са изпращани
множество ПДИ до Д.Г.Б. за въвод във владение, като такъв не е осъществен, а
П. П. Д. по никакъв начин не е уведомяване за насрочения въвод.
Видно от молба с вх.№ 18043/22.04.2024г. депозирана по изпълнително
дело № 20237530403866 по описа на ЧСИ С.Б. ищцата Д. е заявила
собственически права по отношение на процесния имот и като трето лице,
заявяващо права върху имота е поискала отлагане изпълнението на въвода с
оглед извършване на процесуални действия по спирането му.
Представено е по делото Определение № 336/26.04.2024г., постановено
по ч.гр.д.№ 276/2024г. по описа на ОС П., с което е допуснато Обезпечение на
бъдещ иск, предявим от П. Д. против С. М., Г. М., Д. М. и В. С. с пр.осн.чл.124
ГПК.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. М.К.З. и
И.Н.К.
При разпита св. З. заявява, че притежава имот в село Д., П., вилна зона
„****“ в местността „***“ от 1988г./1989 г. и познава ищцата П. Д. от около
23/24 години. Зная, че тя имот имот в село Д. в съседство на неговия, който е
закупила 2017г./2018г. Познава предишния собственик на процесния имот,
който след като го е закупил го е облагородавял и е превил навеси. Заявява, че
именно той свързал Д. с предишния собственик, тъй като търсела имот в
райнона. Свидетелства, че след изповядване на сделката, на която и той е
присъствал веднага отишли в имота и от тогава Д. била във владение на имота.
Посочва, че Д. посещавала имота поне един – два пъти в седмицата, като била
3
садила дръвчета и подела с туби да ги полива тъй като нямало вода, а след
това копала сонда. Свидетелства още, че Д. е споделила с него, че е подала
документи за урегулиране на имота и започване на строеж, както и че други
хора в имота не е виждал. Заявява, че не познава В. Д. С. и С. М. М.. Посочва,
че Д. не е виждал от години, като тя е заминала да живее в К.. Сочи, че преди
време видял струпани хора около имота и разбрал, че има жалба за незаконно
строителство. Не знае да са водени дела по отношение на процесния имот.
При разпита св. К. заявява, че от 1995г. е собственик на имот с
планоснимачен № 190, който граничи от запад с процесния имот под № 191.
Посочва, че на неговия имот с № 190 през 2017г. е извършена трасировка, при
която било установено, че имот № 191 навлиза в неговия и между двата имота
е изградена плътна ограда, поради което сезирал общината за извършване на
проверка. На 04.04.2017г. дошли представители на общината в м. „***“ и при
проверката било установено, че има изградена плътна ограда с височина 2.20
м. от бетонни тухли без строителни книжа. Не знае, но предполага кой е
строил оградата, като свидетелят я установил през есента на 2016г., тъй като
не е посещавал чместо имота си. От общината разбрал, че имота се владее
незаконно от лицето Б.С.Б., както и че имота е съсобствен на В. и покойния й
брат З., съответно неговите наследници. Заявява, че не познава Д. и не е
виждал и жената на Б.Б.. Знае, че е водено дело от В. и наследниците на брат й
срещу Б.Б., който незаконно е обсебил имота. През 2023г. сезирал общината за
проверка, за която били уведомени В. и наследниците на брат й, също така
присъствали още адв. С. и синът на В..Посочва, че с В. и синът й Н. се
запознал на 04.04.2017г. в 10:00ч, когато била извършена първата проверка от
Община П. за имота. Посочва, че след 04.04.2017г., Н. и В. в имота не са били,
тъй като е ограден и нямат нямат достъп за влизане. Не е виждал да влизат или
да излизат някакви хора от този имот.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес
от предявяване на установителните искове, тъй като ищцата претендира, че е
собственик на процесния недвижим имот на основание покупко-продажба с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102, том IV, рег. №
13399, дело № 666/2018 г., а при условията на евентуалност придобивна
давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС, поради което е налице е процесуална
предпоставка за допустимост на положителния установителен иск на
посочените две основания, при условията на евентуалност, изрично
предвидена в текста на чл. 124, ал. 1 ГПК, а именно правен интерес от
установяването.
Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е претенция на собственика на имота да
установи със сила на пресъдено нещо правото си срещу лице, което му го
оспорва или го смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за
материално право, като бъде установено действителното правно положение в
отношенията между страните във връзка с конкретния имот, като се осуетява
занапред възникването на нов спор за материалното право на същото
4
основание. Уважаването на иска по чл. 124 ГПК предполага установяването от
страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест при условията на пълно
и главно доказване, че той е собственик на процесния имот на соченото
правно основание, както и интерес от установяването му, който е налице при
оспорване правото на собственост от ответника. В процесния случай съдът
намира, че ищецът избрал да защити правото си с положителен установителен
иск за собственост има правен интерес от предявяването му, като предмет на
доказване по предявения положителен установителен иск е визираното в
исковата молба основание за придобиване правото на собственост по
отношение на процесния имот, представляващ ПИ с площ от 664 кв.м.,
находящ се в землището на село Д., община П., област П., местност „***“ и
означен по скица като имот № 191 по плана на село Д..
Правното твърдение на ищцата е, че е собственик на процесния
недвижим имот на основание покупко-продажба и придобивна давност по чл.
79, ал. 2 от ЗС. При договорното прехвърляне, за да стане приобретателят
собственик на вещта или имота, необходимо е неговия праводател да
притежава прехвърляното право. В този смисъл при деривативното
прехвърляне, каквото се явява договорното прехвърляне е налице
правоприемство между прехвърлителя и приобретателя, при което
правоприемникът не може да придобие повече права, отколкото има неговия
праводател. В настоящия случай, тъй като праводателката на ищцата, е
осъдена с влязло в сила решение № 1302/06.12.2018г., постановено по гр.дело
№ 6268/2017 г. по описа на РС П. по иск с пр.осн.чл. 108 ЗС да предаде на
З.М. М. и В. Д. С. владението върху процесния недвижим имот,
представляващ имот пл.№ 191, с площ от 664 кв.м. в м. „***“, с. Д., общ. П., то
ищцата е придобила процесния недвижим имот от несобственик /предвид
влязлото в сила решение/, като сделката, извършена с нот. акт № 102, том IV,
рег. № 13399, дело № 666/2018 г. няма транслативен ефект, т.е ищцата не е
придобила собствеността върху процесния недвижим имот, тъй като не може
да има повече права от своята праводателка, по отношение на която с влязло в
сила решение е установено, че не е собственик на процесния недвижим имот.
По тези съображения, правото на собственост на ищцата по отношение на
процесния недвижим имот не би могло да възникне на първото заявено
основание покупко-продажба с нот. акт № 102, том IV, рег. № 13399, дело №
666/2018 г.
От друга страна сделката между ищцата Д. и нейната праводателка Б.,
чрез пълномощник Б., обективирана в нот. акт № 102, том IV, рег. № 13399,
дело № 666/2018 г. е извършена на 13.12.2018г., а исковата молба с вх.№
20830/25.09.2017г. въз основа, на която е образувано гр.д.№ 6268/2017г. по
описа на ПРС не е била вписана, в този смисъл позитивното решение за З. М.
и В. С. срещу праводателя на ищцата не разпростира действието си и спрямо
ищцата Д.. Също така следва да бъде отбелязано, че праводателката Б. не е
участвала лично в производството по гр.д.№ 6268/2017г. по описа на ПРС, тъй
като поради невъзможността да бъде уведомена и призована е представляван
от назначен от съда особен представител.
Вписването на исковата молба има за цел да даде гласност на съдебния
5
спор относно конкретен недвижим имот, както и да осигури
противопоставимост на правата на страната - ищец срещу всички права,
придобити от трети лица след вписването. Когато правното основание за
владението на купувач по договор, сключен с нотариален акт е възникнало
при наличие на вписана преди това искова молба - ревандикационна
претенция против праводателя по договора, при вписаната искова молба
ограничава прехвърлителното действие на разпоредителната сделка и
елиминира възможността тази сделка да съставлява основание за упражняване
на добросъвестно владение върху обекта на разпореждането. В този случай
влиза в сила специалното оповестително-защитно действие на вписването
като извършеното разпореждане с правото на собственост в полза на
приобретателя няма сила спрямо вписалия исковата молба преди вписване на
акта, от който купувачите черпят права. Без правно значение в настоящият
случай е дали приобретателят по договора за покупко-продажба е знаел за
съществуването на исковата молба, тъй като същата въобще не е била вписана.
Отделно от горното дори след влизането му в сила решението,
постановено по гр.дело № 6268/2017 г. по описа на РС П. също не е вписано в
законния 6-месечен срок. Предвид регламентираните хипотези решението
постановено по невписана искова молба, следва да бъде вписано по общия ред
и ще има действие спрямо трети лица от деня на вписването му. От друга
страна дори исковата молба да беше вписана, то решението щеше да обвързва
ищеца в настоящето производство, и давностния срок по твърдяната
придобивна давност щеше да започне да тече от влизане в сила на решението
по гр.д.№ 6268/2017г. по описа на ПРС, а именно от 28.12.2018г., която до
28.12.2023г. отново е изтекла, както и до узнаването от страна на ищцата за
образуваното изпълнително дело, по което от същата е подадена молба на
22.04.2024г., с която са заявени собственически права.
С оглед изложеното невписването на исковата молба по гр.дело №
6268/2017 г. и невписването на решението в шестмесечния срок, предвиден в
чл. 115, ал.2 ЗС, е довело до непротивопоставимост на това решение на
ищцата в настоящото производство, тъй като същата е придобила
собствеността върху процесния недвижими имот преди отбелязване.
Предвид това и с оглед изложените съображения, съдът намира, че
ищцата може да бъде счетена за добросъвестен владелец, поради което и би
могла да придобие процесния недвижим имот, чрез кратката петгодишна
давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, като този срок е изтекъл към 14.12.2023г. преди
подаване на насояшата искова молба, както и преди узнаване от страна на
ищцата за образуваното изпълнително дело.
Според чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена.
Видно от писмените доказателства по делото ищецът е придобил имота
6
на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик.
Добросъвестният владелец, придобил имота на правно основание от
несобственик, става собственик, ако упражнява фактическата власт върху него
постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно в продължение на
давностния срок, предвиден в закона.
По силата на чл. 70, ал. 1 ЗС достатъчно е добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание, а според чл. 2 на текста
добросъвестността се предполага до доказване на противното.
На следващо място, ищцата доказа по категоричен и безспорен начин
твърдението си, че е упражнявала добросъвестно владение върху процесния
имот в продължение на повече от пет години. Представените от страните
писмени доказателства и събраните в хода на производството гласни
доказателства по безспорен и категоричен начин установяват
обстоятелството, че именно ищцата е владяла процесния имот от деня на
сключване на прехвърлителната сделка. От събраните гласни доказателства
може да се направи единствено извода, че ищцата започнала да упражнява
фактическа власт върху имота от 13.12.2018г., когато е извършена
обективираната в нот. акт № 102, том IV, рег. № 13399, дело № 666/2018 г.
сделка, която както бе посочено няма транслативен ефект, тъй като
праводателката на ищцата не е била собственик на имота. Както бе посочено
обаче, от събраните доказателства по категоричен начин се установи, че
ищцата е упражнявала владение върху процесния имот от месец декември
2018г., поради което и същата е придобила процесния имот с кратката
петгодишна давност. Независимо от възражението на ответниците, че
вписването на договора за покупко-продажба е извършено не по партидата на
продавача на ищцата, а по партидата на имота, извършеното вписване само по
себе не ограничава прехвърлителното действие на разпоредителната сделка и
не елиминира възможността сделката, извършена с нот. акт № 102, том IV, рег.
№ 13399, дело № 666/2018 г. да съставлява основание за упражняване на
добросъвестно владение от ищцата по отношение на процесния недвижим
имот, а в случая и лицата невписали исковата си молба по предявена от тях
ревандикационна претенция против владеещия несобственик /праводателя на
ищцата/ на практика нямат защита при последваща разпоредителна сделка по
отношение на процесния недвижим имот, тъй като приобретателят би могъл
да се позове, а и се позовава на добросъвестно владение.
Съгласно трайната практика на ВКС /напр. решение № 31 от 15.02.2011
г. по гр. д. № 1273/2009 г. на II ГО, решение № 11 от 13.07.2018 г. по гр. д. №
1451/2017 г. на І ГО, Определение № 3971 от 8.12.2023 г. на ВКС по гр. д. №
1805/2023 г., II г. о., ГК и др. / при добросъвестното владение по чл. 70, ал. 1
ЗС фактическата власт се придобива на правно основание, но вещноправният
ефект не настъпва, ако праводателят не е бил собственик или е била опорочена
7
формата на сделката. Правното основание, на което се установява владението
представлява и основание за демонстриране на завладяването. За придобиване
на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в
определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира
намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени
на действителния собственик. Ето защо, при твърдения за добросъвестно
владение на установяване подлежат единствено добросъвестността на
владелеца и упражняването на фактическа власт през определения
петгодишен срок. В процесния случай по делото липсват доказателства, а и
няма наведени твърдения в тази насока, ищецът да е знаел при сключване на
договора за покупко-продажба, че праводателят му не е бил собственик на
процесния имот, т. е. не е оборена презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС.
На следващо място противно на възражението на ответниците по
безспорен начин се доказана необезпокояваното владение от страна на ищцата
по смисъла на Тълкувателно Решение № 4/2012г. на ОСГК ВКС, като ищцата
не само се позовава на давностно владение, а е манифестирала владението си,
като се е грижила и поддържала имота, облагородявала го е, както и е
подготвяла документи за урегулирането му и съответно е предприела действия
за одобряване на проект за ПУП – план за застрояване на процесния имот.
Следва да бъде отбелязано още, че ищцата не е била страна по образуваните
две изпълнителни дела, не е била конституирана, нито уведомявана за тяхното
образуване и извършени действия, поради което и същите не биха могли да
прекъснат изтеклата в нейна полза придобивна давност.
И по двете изпълнителни дела не се е стигнало до извършване на
изпълнителни или обезпечителни действия спрямо имота, като
производството по изп. д. № 175 / 2019 г. на ЧСИ С. Д. е било прекратено,
поради перемпция преди извършването на всякакви действия, а това по описа
на ЧСИ С. Б. е спряно преди извършването на въвод в процесния недвижимия
имот.
Предвид гореизложеното предявения от ищцата установителен иск за
собственост се явява основателен и доказан, на второто предявено при
условията на евентуалност основание и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото, разноски се дължат в полза на ищцата на
осн.чл.78, ал.1 ГПК в размер на 2460 лева за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, като съдът намира за неоснователно направеното
от ответната страна възражение за прекомерност с оглед извършените
множество процесуални действия и броя проведените съдебни заседания.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.124 ГПК вр.чл.79, ал.2 ЗС
по отношение на С. М. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.*****, Г. З. М. с
ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к. „***“ IV, *****, Д. З. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр.*****, и В. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.С.,
8
ж.к. „***“ ****, че П. П. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., общ.С., обл.С.,
**** е ридобила правото на собственост върху следния недвижим имот:
представляващ Поземлен имот с площ от 664 /шестстотин шестдесет и
четири/ квадратни метра, находящ се в землището на село Д., община П.,
област П., местност „***“ и означен по скица като имот № 191 /сто деведест и
първи/ по плана на село Д., община П., област П., местност „***“, утвърден
със заповед № РД-129 от 06.03.2007 г., при граници: от северозапад — улица,
от североизток — имот № 192 /сто деветдесет и втори/, от югоизток — имот
№ 190 /сто и деветдесети/ и от югозапад — имот № 248 /Двеста четиридесет и
осми/, въз основа на изтекла в нейна полза петгодишна придобивна давност
като добросъвестен владелец, считано от 13.12.2018г.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК С. М. М. с ЕГН **********, Г. З. М. с
ЕГН **********, Д. З. М. с ЕГН ********** и В. Д. С. с ЕГН **********, да
заплатят на П. П. Д. с ЕГН ********** сумата от 2460 лева – сторени по
делото съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9