Решение по дело №363/2025 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 192
Дата: 6 юни 2025 г.
Съдия: Красимир Лесенски
Дело: 20255220200363
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Пазарджик, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря Д. Г. М.
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20255220200363 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на П. Т. С. от гр. П. против Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № ..., издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш,
издаването му при съществени нарушения на процесуалните правила и се
моли да бъде отменен.
В съдебно заседание не се явява жалбоподателят или негов
упълномощен процесуален представител. В писмено становище
жалбоподателят поддържа жалбата. Излага допълнителни мотиви за отмяна на
атакувания ЕФ.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен
представител, с което се иска потвърждаване на постановлението. Претендира
разноски.
1

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, становището на
ответната страна и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
С обжалвания електронен фиш жалбоподателят е наказан за това, че на
... часа в гр. Пазарджик, на бул. „С. С.“ до кръстовището с ул. „И.“ е
управлявал лек автомобил „Х. ЦР В“ с рег. № ..., като при максимално
разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч., е заснет с
мобилна радарна система АТСС (АRH CAM S1) и отчетен толеранс от минус
3 км/ч от измерената скорост при извършено нарушение на скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120cd11 –
установена стойност на скоростта 63 км/ч., с което е нарушил чл.21, ал.1 от
ЗДвП и е издаден процесния електронен фиш серия К № ... от ОД на МВР
Пазарджик, с който му е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:
В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е
наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато
възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от
ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от
ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
2
чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не
следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №
1/2013 г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на
ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в
чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална
страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е
значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и
изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде
електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в чл.189, ал.4 от
ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното
нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на
нарушител.
В конкретния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с
изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен
технически преглед (за което са приложени и доказателства по делото) -
мобилна (преносима) радарна система за контрол на скорост на МПС с
вградено разпознаване на номер и комуникации, тип ARH CAM S1, за чието
използване на посоченото място и време, е представен и надлежен протокол
по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Към протокола е и приложена снимка от
разположението на техническото средство, а в приложените фотоси са точно
посочени и GPS координатите на разположение на същото, които не оставят
никакво съмнение за точното място на разположение на техническото
средство. В протокола е посочена датата на неговото използване, която
съвпада с датата на нарушението - ... г., а часът на нарушението попада в
периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е
било в работен режим съгласно протокола. Същият отразява и мястото на
контрол, както и режима на измерване и посоката на задействане – снимани са
били приближаващи се автомобили. Отразени са и броя на установените
нарушения - 14. Протоколът е регистриран с № 1006р-1970/14.02.2025 г. В
протокола са посочени и датата на проверката му от служител на ОД на МВР
Пазарджик и свалянето на записите на нарушенията – и двете ... г., които дати
3
са удостоверени и с подписи от съответните полицейски служители върху
протокола. Видно е, че в своята съвкупност всички тези обстоятелства сочат,
че редът на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е спазен.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е,
че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства
на изискванията на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
5 броя фотоси, които техническото средство изготвя в хода на работата си при
установяване на нарушение. Описано е нарушението по време, място и
констатирано превишение на скоростта, а именно на ... часа в гр. Пазарджик,
на бул. „С. С.“ до кръстовището с ул. „И.“. Разминаване между скоростта,
която се сочи като измерена по данните от фотосите и възприетата като
установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за
допустима техническа грешка от 3 км/ч, която е отчетена в полза на
нарушителя, тъй като от фотосите е видно, че скоростта на движение е била 66
км/ч, а в ел. фиш е посочена скорост от 63 км/ч. Посочени са нарушените
разпоредби на ЗДвП - чл.21, ал.1, както и наложената глоба по размер, място,
начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и
техническото средство, с което е извършено заснемането и е засечена
превишената скорост. В атакувания ел. фиш е посочен вида и серийния номер
на техническото средство. Те са посочени и в протокола за проверка № 124-
СГ-ИСИС/23.08.2024 г. и в изготвените фотоси, т.е. средството за измерване е
в достатъчна степен индивидуализирано.
Като се има предвид приложените фотоснимки, придружаващи ЕФ и
имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189,
ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че са заснети от техническото средство,
което е напълно валидно и са изготвени в съответствие с техническите
изисквания. По делото е приложена и инструкцията за използването на АТСС
и е видно, че всички изисквания в нея също са спазени при разполагането му
на процесната дата. Визираните реквизити на фотосите напълно съответстват
на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на
4
движение на МПС. Засечен е бил приближаващ се автомобил. Отчетената
скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, т.к. камерата е
насочена и е засекла приближаващ се автомобил с оглед пресечната точка на
векторите на същата, а и видно от фотосите, точно там се движи процесният
автомобил.
В заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона
реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се установява
осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, която предвижда
забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно превозно
средство да превишава установени стойности на скоростта, като за населено
място тази стойност е 50 км/ч, а водачът се е движил със скорост 66 км/ч. При
установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 км/ч от
измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за
техническото средство за измерване, поради това посочената на снимковия
материал, отчетената скорост на движение на МПС от 66 км/ч, съответства на
описаната в ЕФ скорост от 63 км/ч.
Доводите на жалбоподателя са неоснователни. На част от тях, касаещи
неспазването на реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., включително
съставения протокол за използването на АТТС, както и техническата
изправност на АТСС към датата на нарушението, съдът вече отговори. Следва
само да се отбележи, че неоснователен е доводът за представяне на
информация за пътен знак В26, тъй като в случая се касае за общата забрана
да не се превишава скорост от 50 км. в населено място, тъй като нарушението
е извършено в рамките на град Пазарджик.
По делото не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил, заснет с
мобилната радарна система, е собственост на жалбоподателя. Това се
потвърждава и от приложената по делото справка за собственост. Следва да се
отбележи по отношение на авторството на деянието, че в обжалвания
електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на
санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се
анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не са
предприети от страна на жалбоподателя. При това положение и с оглед
5
нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, същият правилно е бил санкциониран за
констатираното нарушение. В този смисъл авторството на нарушението в
лицето на санкционирания е безспорно доказано. То не се оспорва и от самия
жалбоподател в подадената жалба. В тази връзка с оглед субекта на
нарушението - физическото лице – собственик и ползвател на автомобила, с
който е извършено нарушението, правилно е определен и вида на санкцията –
глоба. Размерът на санкцията е съобразен с предвидения такъв в чл.182, ал.4
от ЗДвП за превишаване на скоростта на движение в населено място с 13 км/ч.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане
на предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на
стойността на превишението.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с
безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят
категорично не може да се определи като маловажен.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН,
в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди
минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на едно
съдебно заседание, но без явяване в него на процесуалния представител на
ответника и изготвянето само на писмен отговор.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № ..., издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на П. Т. С. от
гр. П. е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П. Т. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г. З.” № 14Б да
6
заплати на ОД на МВР Пазарджик, сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7