Решение по дело №736/2021 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 53
Дата: 16 март 2022 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия: Светослав Емилов Петров
Дело: 20211520200736
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Кюстендил, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20211520200736 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. Р. Й. с ЕГН **********, с адрес на в гр. К.,
ул. „*****“ № 3, срещу наказателно постановление № 277а-357/26.05.2021 г.,
издадено от Зам. директор и Началник на отдел „Криминална полиция“ при
ОД на МВР Кюстендил, с което на жалбоподателя е наложено
административни наказание „глоба“ на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за
здравето /ЗЗ/ в размер на 300 /триста/ лева за извършено административно
нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във вр. с т.I.11 от Заповед №
РД-01-677/ 25.11.2020г. на министъра на здравеопазването, изменена и
допълнена със Заповед РД-01-52 от 26.01.2021г..
В депозираната жалба и впоследствие в хода на процеса, чрез адв. В. се
релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото
наказателно постановление, като се навеждат доводи за нарушение на
материалния закон и процесуалните правила по установяване и
санкциониране на административното нарушение, по аргументи, подробно
изложени в депозираната жалба. Моли се съда да постанови решение, с което
да отмени изцяло атакуваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Л., който оспорва основателността на жалбата и моли за
потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
1
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и съобрази
разпоредбите на закона, намери за установено следното:
На 12.02.2021 г. около 22,45 часа в гр. К., ул. „С.“ №*, Л. Р. Й. е посетил
заведение по смисъла на чл.124, ал.5, т.1 от Закона за туризма /видно то
представено по делото удостоверение за регистрация на заведение за
обществено хранене/, представляващо кафе-аперитив, стопанисвано от Н. Й.
А.. При извършена проверка по повод спазване на извънредните
противоепидемични мерки, въведени на територията на страната със Заповед
№ РД-01-677/25.11.2020г. на министъра на здравеопазването, изменена и
допълнена със Заповед РД-01-52 от 26.01.2021г., е установено, че лицето Л. Р.
Й. е бил клиент на посоченото заведение, въпреки изричната забрана на т.11
от Заповед № РД-01-677/ 25.11.2020г. на министъра на здравеопазването, с
която са преустановени посещенията във всички заведения за хранене и
развлечения по смисъла на чл.124 от Закона за туризма. С оглед на
посоченото нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН № 249409 от
24.02.2021г. от Р.С. - полицейски инспектор при ОД на МВР Кюстендил, в
присъствието на свидетеля Д.Е. - служител на ОД на МВР Кюстендил.
Нарушението е установено от М. К. и Д.Е. - служители на МВР. АУАН бил
съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал без възражения и
получил препис от АУАН, също срещу подпис. В предвидения законов
тридневен срок не са постъпили възражения срещу акта. На 26.05.2021 г., въз
основа на АУАН било издадено атакуваното НП, в което
административнонаказващият орган описал идентична като съдържание
фактическа обстановка, като е посочил процесната Заповед № РД-01-
677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която се въвеждат
противоепидемични мерки, по чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето. Изложени
са мотиви от страна на наказващия орган, че случаят не попада в приложното
поле на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
НП е връчено на въззивника на 15.06.2021г., като жалбата била
подадена чрез административнонаказващия орган на 22.06.2021г.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни. Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът
кредитира показанията на свидетелите Р.С. и Д.Е. - служители на ОД на МВР
Кюстендил. Показанията им са последователни, непротиворечиви и
неоспорени от жалбоподателя. Безспорно се установява, че на описаните в
НП време и място въззивникът е бил клиент на посоченото заведение, което е
работило в пълния си капацитет, въпреки наложените противоепидемични
мерки. Писмените материали, приложени към
административнонаказателната преписка съдът кредитира, тъй като са
непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по
делото.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи: Жалбата е допустима - подадена е в срок и от
надлежното лице, срещу подлежащ на обжалване акт. Преценена по
същество, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по
следните съображения: Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Зам. директора на ОД на МВР-Кюстендил, съгласно
правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ и съгласно Заповед №
8121К-6440/14.05.2021г.
Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице, съгласно Заповед № 277з-463/24.03.2020 г.
на директора на ОД на МВР Кюстендил, видно от която на държавните
служители с полицейски правомощия от ОД на МВР - Кюстендил е
възложено да съставят актове за установяване на административни
нарушения по чл. 209а от ЗЗ.
Административнонаказателното производство е образувано и протекло
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП и АУАН, въз основа на който същото е
издадено, съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН - относно описание на нарушението.
В акта е отразено достатъчно ясно и разбираемо описанието на
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е
извършено, както и индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган изискването
на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление е
дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на
обстоятелствата, при които е извършено. В случая нарушението не е било
установено и лично възприето от самия актосъставител, а последният е
съставил акта на базата на докладна записка, съставена от М. К.- служителят,
установил нарушението пряко.
Ясно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои
административнонаказателното обвинение, а именно, че въззивника посещава
заведение по смисъла на чл.124, ал.5, т.1 от Закона за туризма,
представляващо кафе-аперитив, въпреки изричната забрана за това, с което не
е изпълнил противоепидемичните мерки, отредени в т.11 от Заповед № РД-
01-677/ 25.11.2020г. на министъра на здравеопазването, като в АУАН и НП е
цитирана и съответната заповед.
Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, посочена като нарушена в АУАН и НП,
предвижда санкция за този, който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление.
В случая, в обстоятелствените части на АУАН и НП недвусмислено са
3
посочени както акта на министъра на здравеопазването, с който са въведени
противоепидемичните мерки, така и самата мярка която въззивникът не е
изпълнил - бил клиент на посоченото заведение, което е работило в пълния си
капацитет, въпреки наложените противоепидемични мерки. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, при възникване на извънредна епидемична
обстановка, министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион.
С Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание, по предложение на
Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на
Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е
обявило извънредно положение върху цялата територия на Република
България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да
предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната
ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал.
3 от Конституцията на Република България.
Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. е издадена на основание чл. 63, ал. 1
от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на
страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание
извънредно положение. Същата носи белезите на общ административен акт
по смисъла на чл. 65 от АПК /в този смисъл - Определение № 8865 от
06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд;
Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния
административен съд/. Всички заповеди на министъра на здравеопазването са
издадени като общи административни актове, с изрично позоваване на чл. 73
от АПК, в това число и процесните, която разпоредба изрично позволява да
се издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено
обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия.
АПК не предвижда обявяване на общия административен акт в Държавен
вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане
и оповестяване. Съгласно чл. 73 от АПК, когато неотложно трябва да се
издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на
нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за
осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се
спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в
хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на министъра на здравеопазването са издадени именно в
неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на
територията на страната, като същите са оповестени чрез средствата за
масово осведомяване, чрез интернет страницата на Министерство на
здравеопазването, където се намират и понастоящем. По делото не е спорно,
че процесните заповеди са обявени в интернет, на страницата на
Министерство на здравеопазването, поради което съдът намира, че същата е
4
породила правно действие. В т. 11 от посочената Заповед № РД-01-
677/25.11.2020 г. за първи път е въведена посочената в АУАН и в НП
противоепидемична мярка, а именно да се преустановяват посещенията във
всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за
туризма. Със Заповед № РД- 01-52 от 26.01.2021г. на министъра на
здравеопазването посочената разпоредба е изменена, като променената т.11
гласи следното: „До 28.02.2021 г. се преустановяват посещенията във всички
заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за
туризма, като се допускат доставки или взимане на храна за дома и офиса.
Изключение от забраната се допуска само по отношение на ресторантите на
територията на местата за настаняване, които могат да работят само за гости
на съответното място за настаняване, при използване на 50% от капацитета
им и при ограничено работно време в границите между 6.00 и 22.00 часа". В
последната цитирана заповед е определен срок на действие на тази
противоепидемична мярка - от влизане в сила на заповедта от 01.02.2021г. до
28.02.2021г. Към момента на установяване на нарушението (12.02.2021г.)
процесните Заповеди № РД-01-675/25.11.2020 г. и № РД-01-52 от 26.01.2021г.
са създавали задължения и непосредствено са засягали права, свободи и
законни интереси на неопределен брой лица, поради което следва да се
приеме, че е налице осъществено от страна на жалбоподателя
административно нарушение, доколкото той действително е бил клиент на
заведение, чиято дейност не е била преустановена, въпреки че същото попада
в понятието за заведение за хранене и развлечение по смисъла на Закона за
туризма.
С оглед на изложено по-горе настоящият състав счита, че обжалваното
НП се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Наложеното административно наказание е в минимален размер, отреден
в нормата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, подари което съдът не може да определя
различен от определения от АНО такъв.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото, съдът счита същото за основателно. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва на ОД на
МВР Кюстендил да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В
случаи на защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.
Производството по делото не е с фактическата и правна сложност, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.
5
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 277а-357/26.05.2021
г., издадено от Зам. директор и Началник на отдел „Криминална полиция“
при ОД на МВР Кюстендил, с което на Л. Р. Й. с ЕГН **********, с адрес на
в гр. К., ул. „****“ № 3, е наложено административни наказание „глоба“ на
основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ в размер на 300 /триста/
лева за извършено административно нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за
здравето, във вр. с т.I.11 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020г. на министъра
на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед РД-01-52 от
26.01.2021г..
ОСЪЖДА Л. Р. Й. с ЕГН **********, с адрес на в гр. К., ул. „***“ № 3
да заплати на Областна Дирекция на МВР - Кюстендил, сумата в размер на 80
лв. /осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията до
страните за неговото изготвяне с касационна жалба пред Административен
съд – гр. Кюстендил, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6