№ 22506
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. Я.А
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110140430 по описа за 2024 година
Производството e по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на И. В. К. срещу нк, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със
заповед № РД12-344/07.05.2024 г. на министъра на културата на Република България, и
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност – „д“ на нк.
Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношениe с ответника нк (**),
при когото заемал длъжността „д“. Поддържа, че със Заповед № РД12-344/07.05.2024 г.
на министъра на културата на Република България, трудовото му правоотношение
било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за
ефективно изпълнение на работата, считано от 08.05.2024 г. Счита уволнението за
незаконно, тъй като издадената заповед била немотивирана, а изложените в нея
твърдения преждевременно направени, неверни и неправилни. Посочва, че издаването
на заповедта не било предшествано от окончателен доклад за извършена проверка
относно работата на ищеца, а от междинна докладна записка № 24-01-14/02.05.2024 г.
В последната било предложено единствено временното отстраняване на ищеца от
заеманата длъжност до приключване на проверката. В същата не било посочено
констатираните към момента на проверката факти и обстоятелства да са окончателни и
да са обвързани пряко с качествата и способностите на ищеца. Твърди се, че липсата
на цитираните в заповедта за уволнение качества за ефективно изпълнение на работата
не е била установена по надлежен, законосъобразен и безспорен начин. В същата не
било посочено какво трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено,
количествено или във времево отношение е било налице, което да е било причинено
поради липса на знания, умения или навици на ищеца. Посочени били единствено
нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС и нарушаване на комуникацията с
Училищното настоятелство и Обществения съвет, които ищецът оспорва като
1
неустановени по надлежния ред и като неверни. В тази връзка се посочва, че
отношенията между ** и Училищното настоятелство, последното регистрирано като
ЮЛНЦ са било от доброволен и облигационен характер, поради което не можели и да
рефлектират върху трудовото правоотношение на ищеца. По така изложените доводи
счита уволнението си за незаконно и предявява разглежданите искове. Моли за
присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове като
неоснователни. Поддържа, че заповедта за уволнение била надлежно мотивирана чрез
посочване на конкретни качествата, които ищецът не притежавал за изпълнение на
трудовите си задължения като д, а именно способност за планиране, организиране и
контролиране, както и непознаване на законовата уредба относно дейността на
училището, довело до нарушение на Закона за финансово управление и контрол и
липса на двоен подпис под договори, по силата на които се изразходват бюджетни
средства. Липсата на посочените качества била обоснована с конкретни дейности,
които били осъществени от ищеца като д. Посочено било още, че ищецът не
притежавал комуникативни способности и умения да работи със съществуващото
Училищното настоятелство, което било констатирано от медийни публикации и
сигнали до М.. При тези доводи, моли за отхвърляне на предявените искове и
претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по
делото относими доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Страните по делото не спорят и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че същите били обвързани от валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на споразумение № РД12-284/21.04.2023 г.,
сключено между М., представлявано от Найден Тодоров – Министър на културата на
Република България, и И. В. К., в рамките на което ищецът е заемал длъжността „д“ на
нк, считано от 24.04.2023 г.
Страните не спорят още, че това трудово правоотношение е било прекратено със
Заповед № РД12-344/07.05.2024 г. на Министъра на културата на Република България
на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества у работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата, считано от 08.05.2024 г. Заповедта е
била връчена на ищеца на 08.05.2024 г. при отказ – обстоятелство, удостоверено с
подписите на двама свидетели, положени на стр. 2 от същата.
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на
предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с липсата на мотиви в
процесната заповед и на фактическия състав по посочения законов текст.
Фактическият състав на уволнителното основание – чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ изисква
кумулативната наличност на три елемента: липса на качества на съответния работник
или служител, които следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика,
неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях, като не е
необходимо да е налице вина от страна на работника или служителя.
Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ има обективен характер, т.е. не е
необходимо да е налице вина на служителя, за да се приложи. По тази причина
константната съдебна практика приема, че заповедта за уволнение следва да бъде
мотивирана, т. е. в нея следва да се изложат конкретните качества, които липсват на
лицето, с оглед изискванията на работата, за която е сключен трудовия договор.
Задължението за излагането на мотиви към заповедта за прекратяване на трудовото
2
правоотношение е свързано с осигуряване на възможност служителя да защити
правата си при оспорване на прекратяването.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 3 от ТР № 4 от
01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК на ВКС, „в заповедта за прекратяване на
трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да
посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение
на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се
справя с възложената работа“. Прието е още, че съдържанието на това понятие
включва трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или
във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици. Доколкото
всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения
или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, за да
индивидуализира волеизявлението при прекратяване на трудовия договор на
посоченото основание, работодателят следва да посочи фактическата причина за
прекратяване на договора. В ТР № 4/2021 г. ВКС е приел също така, че за да е налице
индивидуализация на волеизявлението, достатъчно е в писмената заповед за
прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици
липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на
работата - начинът, по който работникът се справя с възложената работа.
Тъй като основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно – става въпрос за
обективна липса на качества, която може да се дължи на недостатъчна образованост,
опит или природни дадености като: съобразителност, сръчност, схватливост,
концентрация, способност за аналитично и логично мислене, за работа с хора или
клиенти, необходими за ефективно изпълнение на трудовата функция. Липсата на
качества трябва да отразява трайно състояние в работата на служителя. В резултат на
тази липса служителят трябва да не изпълнява или да изпълнява лошо, неточно, бавно,
частично своите трудови задължения.
Доколкото качествата на работника могат да бъдат телесни и психични, тяхното
наличие или отсъствие очевидно не може да бъде измерено пряко, поради което за тях
може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и
бездействия и по получените резултати. Без правно значение е дали несправянето с
възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на
недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за
работа в екип или други подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на
някои или само на едно от тях. (решение № 318 от 11.11.2014 г. по гр. д. № 1201/2014
г., г. к., IV Г. О. на ВКС, решение № 81 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1363/2010 г., г. к., IV
Г. О. на ВКС и др.).
В разглеждания случай в мотивите на Заповед № РД12-344/07.05.2024 г. са
изброени причините за прекратяване на договора с ищеца по следния начин: „липса на
способност да планира, организира и контролира дейностите, свързани с преките му
задължения, изисквана за заеманата длъжност: не е създадена необходимата
организация на работа, което довело до сключването на договори от името на нк
през 2024 г. за услуги, ремонт и строителство, подписани само от ищеца;
непознаването на нормативната уредба е довело до допускане на нарушение на чл. 13,
ал. 3, т, 1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, не е
спазено изискването на система за двоен подпис, която не разрешава поемането на
финансово задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя
на организацията и на лицето, отговорно за счетоводните записвания“, както и
„липса на комуникативни способности и умения за решаване на нестандартни
проблеми и за работа в екип, а именно: нарушена е комуникацията с Училищното
3
настоятелство и Обществения съвет, констатирана на базата на медийни
публикации и постъпили сигнали в Министерството на културата“.
При съобразяване на изложеното по приложението на основанието по чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ, настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е мотивирана по
надлежен начин – посочени са качествата, които работодателят твърди да липсват у
ищеца, за да се справи с работата си на д на **, като същите са описани както
фактически, така и чрез начина на работа и посочване на задълженията, които ищецът
не е в състояние да изпълни, и резултатите от това.
Доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществява чрез
доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който
работникът или служителят се справя с възложената работа и към нивото на
изпълнение на трудовите задължения. Наличието или липсата на качествата не може
да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на
работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати (в този
смисъл са и Решение № 179/07.11.2016 г. по гр.д. 1237/2016 г., ВКС, III ГО, Решение №
202/ 19.06.2012 г. по гр. д. № 804/2011 г., ВКС, ІV ГО и Решение № 564/22.01.2013 г. по
гр. д. № 1774/2011 г., ВКС, ІV ГО).
На първо място в обстоятелствената част на уволнителната заповед се твърди, че
ищецът не е създал „необходимата организация на работа, което довело до
сключването на договори от името на нк през 2024 г. за услуги, ремонт и
строителство, подписани само от ищеца“ в нарушение на чл. чл. 13, ал. 3, т, 1
ЗФУКППС, с които фактически действие работодателят е обосновал липсата на
професионални качества у ищеца да „планира, организира и контролира дейностите,
свързани с преките му задължения, изисквана за заеманата длъжност“.
С представената по делото и неоспорената от страните длъжностна
характеристика, връчена на ищеца в деня на влизане в сила на споразумение № РД12-
284/21.04.2023 г., видно от изричния запис в същото, на заемащия длъжността „д“ на
нк са вменени като основни трудови задължения и отговорности: „да отговаря за
законосъобразно, целесъобразно, икономично и прозрачно разпореждане с
бюджетните средства“ /т.19/, „да отговаря за законосъобразното и ефективното
управление на ресурсите“ /т. 27/, „да подписва ведомости, платежни нареждания и
други документи, свързани с финансовата дейност и отчет“ /т. 41/, „да сключва,
изменя и прекратява договори с физически и юридически лица в съответствие с
нормативните актове и предоставените му правомощия“ /т. 47/, „да отговаря и
отчита в Министерството на културата своята дейност по отношение на
финансовото управление и контрол, съгласно Закона за финансовото управление и
контрол в публичния сектор“ /т. 49/.
Със Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКППС/
се уреждат обществените отношения, свързани с обхвата и осъществяването на
финансовото управление и контрол, както и принципите и изискванията към
системите за финансово управление и контрол в организациите от публичния сектор, в
чийто обхват попада и нк – арг. от чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗФУКППС. Съгласно чл. 13
ЗФУКППС, ръководителите на организациите по чл. 2 осигуряват контролни дейности,
включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че
рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление
на риска. Разпоредбата предвижда, че контролните дейности се прилагат на всички
нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите, като могат да са
превантивни, разкриващи или коригиращи. В ал. 3, т. 1 от посочената норма сред
минималните контролни дейности е регламентирана и „система за двоен подпис,
която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на
4
плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето,
отговорно за счетоводните записвания“.
Уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не може да бъде обосновано
чрез описание на обективни резултати, представляващи неизпълнение на трудовите
функции, тъй като това неизпълнение би обусловило само ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника /служителя/, но не установява условието
по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Твърдяното от работодателя нарушение от страна на ищеца на
чл. 13, ал. 3, т, 1 ЗФУКППС, изразяващо се в едностранното подписване на документи
за разпореждане с бюджетни средства, настоящия съдебен състав намира, че
представляват констатации за виновно неизпълнение на трудови задължения, което в
същината си е дисциплинарно нарушение, но не и обективна и безвиновна липса на
качества, по смисъла на чл. 328, ал. 2, т. 5 КТ.
На следващо място в уволнителната заповед е отразено, че ищецът не съумява да
прояви „комуникативни способности и умения за решаване на нестандартни
проблеми и за работа в екип, а именно: нарушена е комуникацията с Училищното
настоятелство и Обществения съвет“. Действително в т. 53 от длъжностната
характеристика като част от основните задължения, вменени на ищеца в качеството му
на „д“, е упоменато „да съдейства на Обществения съвет и на Училищното
настоятелство при осъществяване на дейността им“. От събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите лд, аи и ид, преценени в тяхната
съвкупност, се установява, че между ищеца и Училищното настоятелство са били
формирани отношения от негативен характер. Но с оглед особеностите на
междуличностното общуване, настоящият състав намира, че нарушаването на
благоприятното им протичане, не би могло да обоснове само по себе си
законосъобразност на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, доколкото не
е свързано с преките трудови задължения и отговорности на ищеца. Освен това
липсата на качества трябва да отразява трайно състояние в работата на служителя. От
събраните по делото доказателства не се установява времевия период, в който
комуникацията е била накърнена, дали това е било епизодично или трайно състояние.
В тази връзка, от показанията на св. д се изяснява, че в началото комуникацията е била
много добра, но в последствие почти никаква. Следователно не се установява трайно
състояние на неизпълнение на задълженията, дължащо се на липсата на качества у
ищеца.
Предвид изложеното съдът приема, че от ответника, в съответствие с носената от
него доказателствена тежест, не бе установено при условията на пълно и главно
доказване наличието на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, което
обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществуването към момента на постановяване на решението на материалното
субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличието
на трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от
работодателя незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
предвид чл. 5 от споразумение № РД12-284/21.04.2023 г., на основание на която
трудовото правоотношение между страните е възникнало като срочно – до 24.04.2027
г., който момент все още не е настъпил, конститутивният иск за възстановяване на
ищеца на заеманата до уволнението длъжност при ответника, следва да се уважи като
основателен.
По отговорността за разноските:
5
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането
на деловодни разноски разполага единствено ищеца. Последният не претендира
разноски, поради и което такива не следва да му се присъждат.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъдат
възложени разноските по уважените искове в размер на 160 лв., а именно по 80 лв. –
държавна такса по всеки от неоценяемите искове.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на И. В. К., ЕГН **********, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5
КТ със заповед № РД12-344/07.05.2024 г. на министъра на културата на Република
България.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. В. К., ЕГН **********,
на заеманата до уволнението длъжност „д“ на нк.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК нк, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 160
лв., представляваща разноски за държавна такса в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от обявяването му.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6