№ 20138
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110110239 по описа за 2023 година
Предявен e от С. Н. К. срещу “Уиз Еър Унгария” Црт. по реда на чл. 422 ГПК
установителeн иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети (Регламента) за признаване за установено по отношение на ответника,
че последният дължи на ищеца сумата в размер на 782,33 лв., представляваща обезщетение
за закъснение с повече от три часа на полет с номер W64405 по направление София – Ел
Прат (Барселона) от 24.04.2022 г. по договор за въздушен превоз на пътници, ведно със
законна лихва за периода от 14.10.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.10.2022 г. по
ч. гр. д. № 56144/2022 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав.
Ищецът твърди, че със закупуване на самолетен билет е сключил с ответника договор
за въздушен превоз, по силата на който последният се е задължил на 24.04.2022 г. да
изпълни полет с номер W64405 по направление София – Ел Прат (Барселона). Твърди, че
полетът закъснял с повече от три часа. Подадена била жалба до ответника, чрез
клеймкомпания “Авиохелп” с искане за изплащане на обезщетение за отмяната на полета, но
в отговор ответникът заявил, че обезщетение не се дължи, тъй като били налице извънредни
обстоятелства. Поддържа, че хипотезата попада в обхвата на чл. 7 т.1, буква „б“ от
Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент, поради което ответникът дължи
обезщетение на ищеца в размер на по 400 евро. Ето защо моли съда да уважи предявения
иск за сумата в размер на 782,33 лв., представляваща обезщетение за вреди от отмяна полет
от 24.04.2022 г. с номер W64405 по направление София – Ел Прат (Барселона), по договор
за въздушен превоз на пътници, ведно със законна лихва за периода от 14.10.2022 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 24.10.2022 г. по ч. гр. д. № 56144/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 113 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
поддържа, че предявеният иск е основателен и претендираното обезщетение ще бъде
заплатено в кратки срокове на ищеца. Признава наличието на облигационно
1
правоотношение между ответника и ищеца по договор за въздушен превоз за редовен полет
W64405 от 24.04.2022 г., както и че полетът е закъснял. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.
С молба с вх. № 316890 от 08.11.2023г. по описа на СРС ответникът заявява, че
признава главния иск, поради което предприел действия за плащане на сумата от 1689.33
лв., в.т. 782,33 лв. за главница, 107 лв. за законна лихва, държавна такса в размер от общо 50
лв. по исковото и заповедното производство 350 лв. за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и 400 лв. за исковото. Прави възражение за прекомерност на
претендирания от ищеца адвокатски хонорар за разликата до 800 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими, поради което следва да бъдат
разгледани по същество.
По аргумент от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
исковете с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №261/11.02.2004г. на
Европейския парламент и на Съвета е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че между страните е възникнало валидно облигационно
отношение по сключен договор за въздушен превоз на пътници за посочените дати и
маршрут, времетраене на закъснението на полета, съответстващо на предвиденото по
Регламент (ЕО) №261/11.02.2004г. на Европейския парламенти на Съвета, наличието на
потвърдена резервация за полета и явяването пътника на гишето за регистрация (ако е
предвидено) в съответния час, посочен предварително и в писмен вид (включително по
електронен път) от превозвача, а ако не е посочен час – не по-късно от 45 мин. преди
обявения час на излитане. В тежест на ответника е да установи заплащането на
претендираното обезщетения, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това
задължение.
С доклада по делото и с оглед на заявената позиция от ответника с молбата с вх. №
293823/19.10.2023г. като безспорни и ненуждащи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1
т. 3 и 4 вр.с чл. 153 ГПК в отношенията между страните са отделени всички материални
предпоставки, включени във фактическия състав за възникване на съдебно предявеното
вземане за обезщетение от закъснението на полета с номер W64405 по направление София –
Ел Прат (Барселона) от 24.04.2022г. Признанието на ответника намира надлежна опора в
приетата като писмено доказателство разпечатка от бордна карта с имената на ищеца за
процесния полет. Бордната карта е документ, издаван от превозвача, даващ право на
пътника да се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа номер на
полет, име на пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен час за качване на
самолета, място на борда, баркод. Ответникът не е ангажирал доказателства за изпълнение
на заявеното намерение за погасяване на вземането за обезщетение с плащане. Ето защо
съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 375 лв. – за държавна такса и възнаграждение за адвокат в заповедното
производство, и 825 лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото
производство. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
2
възнаграждение, което е основателно, както предвид правната и фактическа сложност на
делото, така и с оглед на обстоятелството, че същото е приключило в едно открито съдебно
заседание. Поради това претендираният от ищеца разход за адвокат в исковото
производство следва да се намали до минимума по Наредба № 1/2004 г.
Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, както следва: 375 лв. – за
заповедното производство и 425 лв. – за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ" Црт. – дружество,
регистрирано в Унгария с номер на вписване в регистъра 01-10-140174 чрез "УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ Црт. –клон България“ КЧТ с ЕИК *********, с адрес гр. София, ж.к. Зона
Летище София №1, сграда ИВТ дължи на С. Н. К. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр.
Русе, бул. „Скобелев“ №52, вх. 3, ет. 4, ап. 12 сумите, за които е издадена заповед № 30359
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№56144/2022 г. на СРС, 113
състав, а именно: 782,33 лв., представляваща обезщетение за закъснение с повече от три
часа на полет с номер W64405 по направление София – Ел Прат (Барселона) от 24.04.2022
г., ведно със законна лихва от 14.10.2022 г. /датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнени/ до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ" Црт. – дружество, регистрирано в Унгария с
номер на вписване в регистъра 01-10-140174 чрез "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. –клон
България“ КЧТ с ЕИК *********, с адрес гр. София, ж.к. Зона Летище София №1, сграда
ИВТ да заплати на С. Н. К. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Русе, бул. „Скобелев“
№52, вх. 3, ет. 4, ап. 12 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 375лв. за разноски в
заповедното производство и сумата от 425 лв. за разноските в исковото производство
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението на основание чл. 7, ал. 2 ГПК да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3