Р Е Ш Е Н И Е
№ 261023/29.9.2021г..
гр. Перник,
29.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, II
състав, в публичното заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря
Даниела Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 541 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235,
ал. 1 ГПК.
Образувано
е по искова молба на Ц.П.М. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник.
Ищецът твърди, че ответното
дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен лист от 04.08.2015 г.,
издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително
събиране вземанията по който с молба от 11.11.2015 г. е образувало изп.д. №
1660/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди се, че действия по изпълнение не са
били искани или предприемани, поради което изпълнителното дело е прекратено по
силата на закона, а вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност –
3-годишна, според ищеца.
При
изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „ВиК“ ООД – Перник не съществува изискуемо вземане
спрямо Ц.М. за следните суми: 286,19
– главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 20.04.2013 г. до 17.12.2014 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2015 г. до окончателното и
изплащане, сумата от 22,53 лева – законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.07.2013 г. до 23.01.2015
г., както и сумата от 25,00 лева –
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 888/2015 г. по описа на РС Перник, и е
образувано изпълнително дело № 1660/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Претендират
се разноски.
Ответната страна в
отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва
исковете като неоснователни. Твърди се, че с поведението си дружеството не е
дало повод за предявяване на претенциите, доколкото вземането по листа
съществува като естествено задължение, но не може да бъде събрано принудително.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК
предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност
на принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е
оспорване съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти,
непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на
възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна
полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива
факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между
страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 1660/2015 г. по описа
на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – Перник от 11.11.2015 г. за принудително събиране на
посочените в исковата молба вземания срещу длъжника Ц.П.М. (ищеца в настоящото
производство), съгласно изп.лист от 04.08.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 888/2015
г. на на РС Перник въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието
на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу ищеца по
искане на взискателя „ВиК“ ООД – Перник, за събиране на процесните вземания, свидетелства
за правния му интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В
настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт –
погасителна давност, изтекла след издаване на процесните заповед за изпълнение
и изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 1660/2015
г. на ЧСИ С.Б. се установява, че в молбата за образуване от 11.11.2015 г. е
инкорпорирано искане за налагане на запор. С разпореждане от 01.12.2015 г. ЧСИ е
наложил запор върху пенсията на длъжника, като запорното съобщение, изх.
№20073/02.12.2015 г. е получено от третото задължено лице – РУ „СО“ – гр.
Перник, по имейл на 09.02.2016 г. С уведомление от 10.02.2016 г. Началникът на
отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ – гр. Перник е уведомил ЧСИ Б., че Ц.М. получава
пенсия в размер, по-малък от минималната работна заплата, и представлява несеквестируемо
вземане. С молба от 09.07.2019 г. длъжникът е поискал запорът върху пенсия да
бъде вдигнат, задължавайки се да внася доброволно сумата от по 50 лв. всеки месец,
но по делото липсват данни за действително осъществявани погашения. С разпореждане
от същата дата /л.19 от ИД/ ЧСИ С.Б. е разпоредил да бъде наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в ОББ, но няма данни да е изпращано запорно
съобщение до третото задължено лице.
Тъй
като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 11.11.2015
г. /молбата за образуване на ИД, с която се иска налагането на запор/ е поискал
извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 12.11.2017 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза
настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението
на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в
закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не
е поискал извършването на изпълнителни действия.
По
силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК
на ВКС давността се прекъсва при предприемането
на кое да
е изпълнително действие
в рамките на определен
изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на
съдебния изпълнител. Въпреки разпределената му доказателствена тежест, ответникът
не е ангажирал доказателства, от които да се установяват други валидни
изпълнителни действия в рамките на изп.д. № 1660/2015 г. по описа на ЧСИ Б.
след налагането на запор върху пенсията на длъжника на 09.02.2016 г., от който момент е започнала да тече и давността за
вземането. Доколкото делото се явява прекратено по право към 12.11.2017 г., ирелевантно
относно давността е и разпореждането за налагане на запор от 09.07.2019 г.,
предприето служебно от ЧСИ.
За
приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната
редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от
1950 г., е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и
държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е
бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед
за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че
молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие
(арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не
е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни
изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като
преки основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства,
които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се
снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.
5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по
отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното
основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно
дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на
влезли в сила решения.
Същевременно
вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на
чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се
погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се
погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника.
Наред
с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214
от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е
посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК
няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за
изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен
смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай.
В
настоящия случай не са били предприемани валидни действия по изпълнение след
запора върху пенсията на длъжника на 09.02.2016 г. При така установената
фактология съдът намира, че считано от този момент петгодишната давност за
процесните вземания е изтекла на 10.02.2016 г., т.е. преди процедурата по чл.
131 ГПК и получаването на препис от ИМ от ответника на 23.03.2021 г., и преди
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция. Следователно сумите,
предмет на изпълнителния лист, са погасени по давност и исковете са основателни
и следва да бъдат уважени така, както са предявени.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 374
лв. Не са налице основания за намаляване размера на присъденото в полза на
ищцовата страна адвокатско възнаграждение, съобразно възражението на ответника
за прекомерност, доколкото хонорарът, уговорен и платен в полза на процесуалния
представител на ищеца, е в минимален размер, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004 г.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Ц.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. К.П.,
срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – гр. Перник, ЕИК *********, представлявано
от управителя – инж. Иван Витанов, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11“, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Водоснабдяване И Канализация“ ООД Перник
не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо
Ц.П.М. за сумата в размер на 286,19
– главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 20.04.2013 г. до 17.12.2014 г., както
и законната лихва върху главницата от
20.02.2015 г. до окончателното и изплащане, сумата от 22,53 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 03.07.2013 г. до 23.01.2015 г., както и сумата от 25,00 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 888/2015 г. по
описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело № 1660/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – гр. Перник, ЕИК ********* да заплати на Ц.П.М., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 374 лева – разноски
пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.