МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПОСТАНОВЕНА ПО В. Н. Ч. .Х .Д . № 3682 / 2019г. , ПО
ОПИСА НА СГС , НО ,
ІХ – ти ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
С присъда от 25.01.19г. по Н .Ч .Х .Д .
№ 6782/ 17г . на СРС, НО , 134 с - в е признал подсъдимия К.М.С. за
виновен за извършено престъпление
по чл. 148, ал.1, т. 1 и т.2,
вр. чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78 А, НК го е
освободил от наказателна отговорност,
като му е наложил административно наказание глоба в размер на 3000 лева. С
присъдата подсъдимият К.М.С. е признат за
невиновен за извършено престъпление
по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2,вр.
чл. 146, ал. 1 от НК и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинение . С присъдата подсъдимият К.М.С.
е признат за невиновен за
извършено престъпление по възведеното
спрямо него обвинение в частта относно квалификацията на деянието по чл.148,
ал.2,вр. ал.1 т. 1 и т.2, вр. чл.147, ал.1 НК - като клевета, от която са
настъпили тежки последици. С присъдата е осъден подсъдимия К.М.С. да заплати на
Ю.И.Л. сумата от 5000 (пет
хиляди) лева, за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 14.10.2016г. до окончателното издължаване,
като до пълния размер от 25 000 (двадесет
и пет хиляди) лева като е отхвърленпредявения
граждански иск като неоснователен. С
присъдата е отхвърлен предявения
от Ю.И.Л.,срещу К.М.С. граждански иск с правно основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД в
размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/лева представляващ обезщетение за
неимуществени вреди причинени в резултат на инкриминираното деяние по чл. 148,
ал. 1, т.1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, като неоснователен и недоказан. С
присъдата е осъден на основание чл. 189 ал. 3 от
НПК подсъдимия К.М.С. да заплати на частния тъжител Ю.И.Л. сторените от него разноски по делото в
размер на 12 лева държавна такса за завеждане на дело от частен характер, 3000
/три хиляди/ лева за адвокатско възнаграждение, 10 / десет / лева такса за
призоваване на свидетели, както и сумата от 350 / триста и петдесет лева / лева
представляваща депозит за изготвяне на ВТЕ, както и сумата от 80 / осемдесет/
лева представляваща възнаграждение на вещо лице за изготвена ВТЕ и 200 лева
държавна такса върху уважения граждански иск в полза на Държавата, по сметка на
СРС .
Срещу присъдата е
постъпила жалба от частния тъжител Ю.И.Л.
чрез неговия повереник – адв. П. , с която се иска
отмяната на постановената присъда в
нейната оправдателна част и осъждането на подсъдимия изцяло по внесеното
обвинение, както и се иска увеличаване на наложеното наказание и уважаване
изцяло на предявените граждански искове
.
Срещу присъдата е
постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимия К.М.С. – адв. Р. , с която се иска
отмяната на постановената присъда в
нейната осъдителна част и
оправдаването на подсъдимия по внесеното обвинение, отхвърляне
на предявения граждански иск в
уважения му размер и
потвърждаване на присъдата в оправдателната й част.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител Ю.И.Л. – адв. П.
подържа подадената жалба и пледира да се отмени присъдата на първоинстанционния съд в нейната оправдателна част като
подсъдимия бъде осъден изцяло по внесеното обвинение срещу него и предявените граждански искове срещу подсъдимия бъдат уважени изцяло
В
съдебно заседание частният тъжител Ю.И.Л. сочи , че няма какво да добави.
В съдебно заседание упълномощеният защитник
на подсъдимия К.М.С. - адв. Р. подържа подадената
жалба като пледира
за отмяната на постановената присъда
в нейната осъдителна част,
оправдаването на подсъдимия по внесеното обвинение, отхвърляне
на предявения граждански иск в
уважения му размер и
потвърждаване на присъдата в оправдателната й част. .
В съдебно заседание подсъдимият
К.М.С. редовно призован не се
явява.
Съдът като обсъди доказателствата по делото
, доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313
от НПК намира за установено следното :
Жалбата на упълномощения защитник на подсъдимия
К.М.С. – адв. Р.
е основателна .
Жалбата на частния тъжител Ю.И.Л.
чрез неговия повереник – адв. П. е неоснователна.
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа
на събрания от него доказателствен материал е приел за установена
следната фактическа обстановка :
Подсъдимият К.М.С. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, изпълнителен директор, с адрес за призоваване - гр. София, ул. „********,
с ЕГН: **********.
Подсъдимият С. и частния тъжител Л. не се познавали лично. В обществото името
на частния тъжител Л. се свързвало с обстоятелството, че същият
бил подсъдим по знаково дело със значим обществен интерес, а именно за
причинената смърт на А.Л.. С Присъда по НОХД № 344/2004г.по описа на САС,
потвърдена с Решение № 161/15.03.2007г.
по описа на ВКС Ю.Л. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 116, т.9, вр. чл. 115, вр. чл. 20,
ал.3 и ал. 4 от НК. Съдебният акт бил окончателен и влязъл в законна сила.
На 14.10.2016г. подсъдимият С. бил
гост на предаването „Панорама“ излъчвано от 21:00 часа по Българска национална
телевизия - Канал 1 /БНТ-1/ по повод представяне на книгата му „А.Л..Без предразсъдъци“,
като интервюто с него било представено със заглавие „ Убийството на Луканов -
20 години по-късно“.
По същото време гост в студиото на предаването била и свидетелката Т.Д., която щяла да вземе участие в „Битката
за президент“, тъй като била кандидат за президент в провежданите по това време
избори. При представянето на своята книга и в отговор на поставените му от
водещия въпроси подсъдимия С. заявил, че
„по казусът А.Л.“ няма нищо неизвестно по отношение на кой натисна спусъка, как
точно, при какви обстоятелства. Всичко това е абсолютно точно и безпрекословно
открито, разкрито и доказано. Първа инстанция ...“ . Това изказване провокирало
свидетелката Д.да го репликира и да се
намеси в разговора, като помежду им започнал диалог по темата. Подсъдимият С. продължил да излага своята теза за
убийството на А.Л., като заявил, че „след като излязоха искания, че са
изтръгнати показанията със сила, бяха отменени присъдата, бяха пуснати
убийците...“. Защитавайки своята теза подсъдимия С. заявил, че в цялата тази престъпна каша
имаше едно лице, който се казваше Ю.Л.. Той успя да осъди България в Страсбург,
за това, че е бил насилван в показанията...“ , „ но съд излезе с окончателно
решение, че документът, въз основа на който той е осъдил България, е фалшив.
Окончателно решение. Значи всички възможни тройни, петорни, десеторни
експертизи- доказано е, че е фалшифициран.“ . Изложените от страна на
подсъдимия С. твърдения, че България е
осъдена на база на един единствен документ в ЕСПЧ отново провокирало
свидетелката Д., засягайки професионалната й чест на юрист да репликира на тези
твърдения, че „Л. не може да осъди България по един документ, дори и да е
фалшив този документ“ . Двамата продължили да водят диалог по темата, като
поради ескалиралото помежду им напрежение при защитаване на тезите им
свидетеля С. заявил, че свидетелката Д. е „адвокат на убийците на Луканов. „
Посоченото предаване било излъчено във времевия диапазон от 21:00 часа до
22:00 часа, като участието на подсъдимия . К.било от 45 минути и 02 секунди до
56 минути и 45 секунди. Сайтът на БНТ 1 бил посетен от 2.281.265 потребители, а
частта от предаването с участието на подсъдимия, след качването му отделно на
платформата била посетена 87 пъти.
Процесното предаване пряко било възприето от частния тъжител Л. по време на
излъчването му в национален ефир, както и от свидетеля Ц., свидетеля Ф. и
свидетеля Я..
В следващите дни частният тъжител Л.
се видял със своите приятели свидетеля Ц.
и свидетеля Ф., като при срещите им тема на разговор било излъченото предаване
и изнесените от подсъдимия С. твърдения, че
частния тъжител Л. е осъдил
Държавата на база на неистински документи. И двамата свидетели били впечатлени,
че след толкова години отново се повдига този въпрос и се намесва името на частния тъжител Л., въпреки влезлия в сила съдебен акт, с
който той бил оправдан по така повдигнатото му обвинение. Темата била
дискутирана както в интернет пространството, така и в обществото. У тях
останало усещането, че частния тъжител изпитва негативни емоции, преживявайки
отминали моменти във връзка с воденото срещу него дело, както и че има опасения
да не загуби работата си, с която издържа себе си и семейството си.
Свидетелят Я. гледал процесното
предаване по време на излъчването му, но с оглед обстоятелството, че е бил един
от водещите разследването следователи по делото за убийството на А.Л. не
проявил интерес да чуе интервюто с подесъдимия С. и не добил преки впечатления от
изказванията му.
Свидетелят Б.не гледал посоченото предаване нито на датата на
излъчването му, нито впоследствие.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства : показанията на свидетелите Т.Д. Т., А. Ц., Л.Л.Ф., О.А.Я. и Б.С.Б., констативен протокол, разпечатка от сайт на
БНТ 1, заверено копие на присъда по НОХД№ 344/2004г. по описа на САС, заверено
копие на Решение № 161/15.03.2017г. по описа на ВКС, заверен препис на Решение
№ 286/07.07.2008г. по описа на ВКС, заверен препис на Решение на Четвърто
отделение на ЕСПЧ от 14.12.2012г., заключение на назначена и изготвена СТЕ,
заверени ксерокопия на материали съдържащи се в НОХД№0287/2005г. по описа на
СВС, свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Така установената фактическа обстановка е правилна
и почива на събрания доказателствен материал. СРС е изследвал
и установил всички
обстоятелства ,свързани с
механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия ,
които имат значение за неангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният
доказателствен материал в своята
съвкупност съдържа доказателства , които
са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция ,
последователност и вътрешно – логична връзка.
Интерпретацията на тези доказателства ,направена
в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така
изяснената фактическа обстановка първоинстанциония съд е
направил следните правни изводи ,
които частично се споделят и от
настоящата въззивна инстанция :
По отношение
на осъдителната част на присъдата на първата инстанция :
Въззивният съд намира ,че са налице
основания за отмяната на присъдата на СРС в нейната осъдителната част , противно на изложеното от СРС , който е приел
,че подсъдимият К.М.С. с
деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 148, ал.1, т. 1 и т.2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК .
Подсъдимият
К.М.С. с
деянието си не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 148, ал.1, т. 1 и т.2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК , а именно това ,че на 14.10.2016г., в гр. София,
приписал на Ю.И.Л. престъпление по смисъла на чл. 316 от НК, а именно, че е
използвал неистински документ / документ с невярно съдържание пред ЕСПЧ -
Страсбург, като клеветата била разпространена публично и по електронна медия -
БНТ 1, в предаването „Панорама“, а именно : “. имаше едно лице Ю.Л.. Той успя
да осъди България в Страсбург, за това, че е бил насилван в показанията...“, „
но съд излезе с окончателно решение, че документът, въз основа на който той е
осъдил България е фалшив....доказано е, че е фалшифициран“ ,поради което същия на осн.
чл. 304 от НПК следва да бъде признат за невиновен и оправдан по така
повдигнато му обвинение .
Въззивният съд намира ,че деянието е несъставомерно от
обективна страна по внесеното обвинение
от частния тъжител за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1 и т.2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК от подсъдимия по делото .Това
е така , тъй като съобразно повдигнатото
обвинение подсъдимия е приписал престъпление на частния тъжител по смисъла на чл. 316 от НК, при което за да е
съставомерно престъплението предмет на частната тъжба , следва подсъдимия с думите си , да е посочил
, че частния тъжител съзнателно се е ползвал от неистински документ , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност ,
доколкото това е изпълнителното деяние на престъплението по
чл.316 от НК . Въззивният съд намира ,че деянието е несъставомерно от обективна
страна по внесеното обвинение от частния
тъжител за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1 и т.2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК от подсъдимия по делото ,
доколкото е видно от текста на
инкриминираните изрази ,че никъде
в тях , подсъдимия не е посочил,че
частния тъжител съзнателно се е ползвал от неистински документ , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
В нито един от инкриминираните изрази ,
изречени от подсъдимия в предаването „Панорама“, излъчено по БНТ 1 на14.10.2016г., , а
именно “.
имаше едно лице Ю.Л.. Той успя да осъди България в Страсбург, за това, че е бил
насилван в показанията...“, „ но съд излезе с окончателно решение, че
документът, въз основа на който той е осъдил България е фалшив....доказано е,
че е фалшифициран“ , подсъдимия не е
посочил ,че частния тъжител съзнателно
се е ползвал от неистински документ, за да може да се приеме , че е налице
извършено от подсъдимия по отношение на частния тъжител приписване на
престъпление по чл.316 от НК. В инкриминираните
изрази , изречени от подсъдимия в
предаването на инкриминираната дата се посочва единствено , че частния тъжител , който е назован поименно - Ю.Л. , е успял да осъди
България в Страсбург с документ ,
за който по думите на подсъдимия
е било доказано ,че е бил фалшив. Никъде
в инкриминираните изрази , подсъдимия
не е посочил ,че частния тъжител
„ се е ползвал от неистински
документ „ , което именно е изпълнителното деяние на престъплението по
чл.316 от НК, при което не би могло да
се приеме ,че подсъдимия е приписал престъпление на частния тъжител по смисъла на чл. 316 от НК, след като не е посочил изпълнителното деяние на приписаното престъпление . Липсата на
обективната страна на деянието, предмет
на обвинението по чл. 148, ал.1, т. 1 и т.2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК повдигнато с частната тъжба , обуславя и
несъставомерност на деянието и от
субективна страна .
Доводите
на защитата на подсъдимия за наличие на
допуснато от СРС съществено процесуално нарушение , изразило
се в несъответствие между присъда и мотиви в осъдителната част на присъдата , не са основание за отмяната на постановената
присъда и връщане на делото за неговото разглеждане от друг състав на съда
, тъй като с
отмяната на присъдата на СРС в
нейната осъдителната част , се санират и
допуснатите от СРС съществени
процесуални нарушения , довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимия по делото .
С оглед на отмяната на присъдата на СРС в нейната осъдителна част и приетото
от настоящия съд ,че подсъдимият К.М.С. с
деянието си не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 148, ал.1, т. 1 и т.2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК , то предявения
от Ю.И. Л. срещу К.М.С. граждански иск с правно основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД в
размер на 25000 (двайсет
и пет хиляди) лева, за причинени от деянието му неимуществени вреди, по отношение на
престъплението , за което е оправдан
от настоящата инстанция ,следва
да бъде отхвърлен , тъй като по делото
, не се установява , подсъдимия да е извършил противоправно деяние
, в резултат на което , на гражданския
ищец Ю.И. Л. да са били причинени претендираните с
предявения граждански иск неимуществени вреди в посочения размер .
По отношение
на оправдателната част на присъдата
на първата инстанция :
Въззивният
съд намира ,че са налице основания за потвърждаване
на присъдата на СРС в нейната осъдителна
част , с която СРС , е приел ,че подсъдимият К.М.С. с
деянието си не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 148,
ал.1, т.1 и т.2,вр. чл. 146, ал. 1 от НК , а именно това , че на 14.10.2016г. , в гр. София да е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Ю.И.Л., като обидата била разпространена публично и по
електронна медия - БНТ 1, в предаването „Панорама“, а именно: „нареден сред
убийците - участник в убийството на А.Л..
Противно на
доводите в жалбата на частния
тъжител , от събраните по делото писмени и
гласни доказателства , както и
доказателствени средства , не се доказва по безспорен и несъмнен начин подсъдимият да е
изрекъл инкриминираните в частната тъжба изрази - „нареден сред убийците -
участник в убийството на А.Л.“, за което
му е повдигнато обвинението с частната тъжба подадена пред СРС . Видно
е от приложената по делото съдебно - техническа експертиза , която е
отразила буквално изречените от подсъдимия С. думи по време на
излъченото по БНТ - 1 на 14.10.2016г. предаване , не се установява същият да е изрекъл инкриминираните изрази. Видно е , че подсъдимия С. е заявил, че „по казусът А.Л.“ няма нищо
неизвестно по отношение на кой натисна спусъка, как точно, при какви
обстоятелства. Всичко това е абсолютно точно и безпрекословно открито, разкрито
и доказано. Първа инстанция ...“ , „след като излязоха искания, че са
изтръгнати показанията със сила, бяха отменени присъдата, бяха пуснати убийците...“.
В така изложените изрази , никъде
подсъдимия С. не е посочил частния тъжител Л., нито е посочил, че именно той е участник в
убийството на Луканов, нито е посочил ,че го
нарежда сред убийците - участник
в убийството на А.Л.“. В този смисъл въззивният съд споделя изцяло изводите на
СРС ,че от така цитираните изказвания на подсъдимия С. не се установява същият да е изрекъл
инкриминираните от частния тъжител Л. изрази, който последният е възприел като
обидни , при което не би могло да се приеме
, че деянието е извършено както от обективна страна, така и от субективна страна .
Правилно
СРС е отхвърлил
предявения от Ю.И.Л. граждански иск с правно основание чл.52 от ЗЗД в размер на
25,000 лева представляващ обезщетение за неимуществени вреди причинени в резултат
на инкриминираното деяние по
чл. 148, ал.1, т.1 и т.2,вр. чл. 146, ал. 1 от НК ,като недоказан
, с оглед на установяването от събраните по делото доказателства,че не е извършено
противоправно деяние от страна на
подсъдимия по отношение на частния тъжител в
резултат на което , на гражданския ищец Ю.И. Л. ,
да са били причинени претендираните с предявения граждански иск неимуществени
вреди в посочения размер .
Поради изложените съображения и на осн. чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1 т.3 НПК , настоящата съдебна инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС в нейната осъдителна част, следва да бъде
отменена
и подсъдимия следва да бъде признат
за невиновен и оправдан по внесеното обвинение спрямо , а на осн. чл.338 от НПК обжалваната присъда на СРС в нейната оправдателна
част, следва да бъде потвърдена , като жалбата на подсъдимия следва да бъде уважена ,
а жалбата на частния тъжител , следва да бъде оставена без уважение .
Поради изложените съображения
съдът постанови присъдата си .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Членове : 1.
2.