№ 560
гр. Бургас, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Н. П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Н. П. Пенева Въззивно гражданско дело №
20242100500627 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на В. П. Д. –
ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №23/29.02.24г.
постановено от Районен съд Царево по гр.д.№351/23г., с което е прието за установено
че В. П. Д. дължи на „Еос Матрикс” ЕООД, сумите както следва: сумата от 445,82 лв.
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 22.06.2023 год. до окончателното изплащане
на сумата, за които суми в полза на „Еос Матрикс” ЕООД, е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 137 по ч.гр.д. № 281/ 2023
год. по описа на ЦРС и въззивникът е осъден да заплати на „Еос Матрикс” ЕООД,
сумата от 425,00 лева - съдебно – деловодни разноски в исковото и сумата от 265,00
лева - разноски в заповедното производство.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендират
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен,
евентуално – делото върнато на първоинстанционния съд за изясняване на факти и
обстоятелства по делото. Въззивникът излага съображения, че е получил препис от
исковата молба и е подал писмен отговор, но не е бил редовно призован за съдебното
заседание – не е било залепено съобщение, съдът не е извършил проверка за
местоработата му, с оглед връчване на призовката там. Въззивникът счита, че не е
уведомен за извършената ССЕ и не е имал възможност да я оспори или да зададе
въпрос.
Според въззивника, съдът не е обсъдил направените в отговора на исковата
молба възражения – че е изплатил цялата сума по кредита, с изключение на съдебно –
деловодните разноски; че е обявена предсрочна изискуемост на задължението и след
1
това същото е погасено с изтичането на 5-годишна давност – излага подробни
съображения, както и подробна хронология да правоотношенията между страните по
повод процесния договор. Излага аргументи за обосноваване на тезата си, че не дължи
претендираните съдебно – деловодни разноски.
Въззиваемият – ищец „ЕОС Матрикс“ – ЕООД представя в срока по чл.263,
ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него излага съображения, с които
оспорва аргументите на жалбоподателя. С позоваване на съдебна практика обосновава
извод, че погасителната давност започва да тече с изтичане срока на договора –
последната дължима вноска – 15.12.2019г. и към датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, 5 годишният давностен срок не е изтекъл. Заявява, че не е обявена
предсрочна изискуемост на задължението, независимо от това че длъжникът е
изпаднал в забава, поради което давността тече от крайната изискуемост на
задължението.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно сключен между ответника и „Юробанк И Еф Джи България"
АД (с настоящо наименование „Юробанк България" АД), договор за потребителски
кредит №FL554772, за сумата 2670,00 лв., с дължима през първата година фиксирана
годишна лихва в размер на 12%, а от следващата година до края на периода се
формирана от сбора на Базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“ АД
за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка в размер на 1,25 пункта, при ГПР 16,16 %, със 110 месечни
погасителни анюитетни вноски и с краен срок за погасяване - 15.12.2019 г. Съдът е
установил, че с продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., сключен
между „Юробанк България” АД и „Еос Матрикс” ЕООД, задължението на
кредитополучателя, е изкупено от „Еос Матрикс” ЕООД.
На основание заявление на Банката, е издадена заповед за изпълнение на
задължение по чл.410 ГПК №137/19.07.23г. по ч.гр.д.№281/23г. на ЦРС. По делото е
постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника, поради което е предявен и
настоящият иск. Поради това и на осн.чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща
към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно. Мотивите и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн.
чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба съображения, само по които въззивният
съд дължи произнасяне на осн. чл.269 ГПК, следва да се каже:
Процесният договор е сключен на 15.10.2010г., с краен срок за погасяване –
15.12.2019г., като в чл.4 е посочено, че погасителните вноски се заплащат ежемесечно
– на 15 число от месеца.
Възраженията, касаещи предпоставките за обявяване на предсрочна
изискуемост са неоснователни. Към датата на заявлението по чл.410 ГПК – 22.06.23г.
(заявлението е подадено първо пред БРС) крайния падеж на договора вече е изтекъл и
кредиторът не се е позовал на предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост е
право на кредитора да я обяви, ако настъпят предпоставките, уговорени в договора, но
не съставлява негово задължение. Съгласно задължителната съдебна практика – т.18 от
ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г., кредиторът е длъжен да обяви предсрочната
изискуемост и да уведоми длъжника. Независимо от уговореното в договора,
2
предсрочната изискуемост не може да настъпи автоматично. Поради това и длъжникът
не може да се позовава на нея, освен ако твърди и докаже, че такава му е обявена в по-
ранен момент. В настоящия случай длъжникът твърди, но не представя доказателства,
че към 2015г. кредиторът – тогава „Юробанк България” АД, е обявил кредита за
предсрочно изискуем. Ето защо въззивната инстанция приема, че такава предсрочна
изискуемост не е била надлежно обявена.
Възражението за погасяване на задължението по давност е неоснователно:
Съобразно Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Стоил Сотиров, „При договора за заем е налице неделимо плащане.
В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за
противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора“. Ето защо
възражението на ответника за погасяване по давност на всяка една от дължимите
погасителни вноски на осн. чл.111, б.“в“ ЗЗД, които според него съставляват
периодични платежи, е неоснователно. Крайният срок на договора е 15.02.2019г. и от
тази дата започва давностния срок за погасяване на задължението, който съобразно
нормата на чл.110 ГПК е 5 години. Към датата на заявлението – 22.06.2023г. този срок
не е изтекъл.
Възраженията на ответника, че не е бил редовно призован за съдебното
заседание са неоснователни. На 15.09.2023г. е получил редовно и лично исковата
молба и приложенията. Призовката за съдебното заседание е изпратена на същия адрес
и видно от отбелязването на връчителя, адресатът не е открит на адреса на 27.10.,
04.11., 15.11 и 27.11. 2023г. Поради това са били налице предпоставките на чл.41, ал.2
ГПК връчването да се счита за редовно и делото да се разгледа в отсъствие на страната.
Поради изложените съображения, исковете са основателни. Решението на
Царевския районен съд, с което са уважени, е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Въззиваемата страна следва не претендира съдебно – деловодни разноски и не
представя доказателства да е направила такива, поради което не следва да й се
присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №23/29.02.24г. постановено от Районен съд Царево
по гр.д.№351/23г.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3