№ 328
гр. Варна, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100502536 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. А. М., ЕГН **********, срещу
Решение №3654/20.10.2024г. по гр. дело №14306/2023г. на ВРС, 20-ти състав,
с което е отхвърлен искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване за установено спрямо ищеца С. А. М., че ответникът Община А.,
със седалище гр.А., ул. „Г. П.” №58б, не е собственик на ПИ ************ по
КК и КР на с.К., Община А., Област Варна, с площ 686 кв.м., с граници: ПИ
№№ ************.***, ************.150, ************.152,
************.***, ************.*** и ************.153, и като резултат е
осъден ищецът за разноски по делото в полза на ответната страна.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.
Поради грубо нарушение на процесуалните правила ВРС не е приобщил
допуснатите до разпит свидетели на ищеца, които последният не е успял да
доведе с оглед на непреодолими обстоятелства. По-конкретно без да
постанови определение по чл.158 ГПК относно гласните доказателства на
ищеца първоинстанционният съд ги е заличил във второто о.с.з. По този
начин, освен че е извършил процесуално нарушение и е накърнил правата на
ищеца, ВРС е попречил и на изясняването на релевантни за делото
1
обстоятелства, което е довело и до неправилни и необосновани изводи по
съществото на спора. Погрешно ВРС е приел за недоказани правата на ищеца
върху исковия терен по давност, а за правата на ответника община А. няма
никакви доказателства по делото, с което ответникът не е провел пълно и
главно доказване. По тези причини се моли за отмяна на обжалваното
решение и за уважаване на предявения иск, както и за присъждане на разноски
за две инстанции, а в о.с.з. поддържа своите искания до съда.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно
и обосновано, което излага съображения. Поддържа, че ищецът не е ангажирал
надлежни доказателства за правото му на собственост върху имота по
давност, причините за което са в бездействието на страната, а не в съда.
Поддържа и че теренът не е бил годен да бъде придобиван по давност, изцяло
или през части от процесния период,за което излага аргументи. Поддържа за
доказани правата на общината върху имота на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Моли
за потвърждаване на решението на ВРС и за присъждане на разноски пред
ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията си.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на С. А. М.,
ЕГН**********, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено в отношенията му с ответника Община А., със седалище гр.А., ул.
„Г. П.” №58б, не е собственик на ПИ ************ по КК и КР на с.К.,
Община А., Област Варна, одобрени със Заповед №РД-18-57/05.07.2016г. на
изп. директор на АГКК, с площ 686 кв.м. и с граници: ПИ №№
************.***, ************.150, ************.152, ************.***,
************.*** и ************.153.
Ищецът твърди, че твърди, че на 09.10.1989г. му е бил предоставен за
ползване парцел *** по КП на местност „Л.“, землище с.К., Община А. при
граници: парцел- II, парцел- ****, парцел -**** и път, с площ от 600 кв.м.,
попадащ в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което е било издадено
удостоверение №*********г. на ОбНС-А.. Поставената от ищеца през 1989г.
ограда не е била местена до момента, а в имота има поставена входна двукрила
желязна врата и табела с името на ищеца. В имота има и плодни дръвчета,
тридесетгодишен орех и лозе. От предоставянето пред 1989г. само ищецът
поддържа, обработва и ползва имота.Теренът в момента представлява ПИ
№************ по КККР на СО Л., землище с.К., с площ от 686 кв.м., като
същият е бил придобит от ищеца по давност. На осн. чл.7 от ЗДС давността
започнала да тече на 01.06.1996г., а законовият 10 годишен срок за
придобиване на имота от ищеца по давност изтекъл на 01.06.2006г. Няма
2
данни теренът да е бил отчуждаван като общински или да е бил собственост
на отв. Община А..
С оглед процедура по снабдяване с КНА за имота ищецът разбрал, че
теренът е актуван от ответника като ЧОС. Но тъй като ползвателят-ищец е
владял спокойно, явно, постоянно и несъмнено имота повече от 33 години,
ищецът е собственик по давност, а Общината няма права върху терена.
Поради това за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск, с който да бъде отречено правото на собственост на
ответника върху процесния имот.
По същество моли за уважаване на иска и за съдебни разноски, а в о.с.з.
поддържа твърденията и искането си до съда.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с
който оспорва като недопустим, а в евентуалност като неоснователен. Излага,
че за територията, в която попада спорният ПИ ************, до одобряване
на КК и КР е действал ПНИ от 2011г. на част от СО „Л.“, землище с.К.,
община А., заповедта за одобряване на който не е оспорена от ищеца.
Съгласно ПНИ процесният имот съставлявал НИ № ******, а преди ПНИ за
територията имало само един кадастрален план от 1988г., който не бил
одобрен. След влизане в сила на ПНИ бил съставен АОС № 5422/11.01.2012г.,
на основание чл.2, ал.1, т.7, чл.56, ал.1 и чл.58, ал.1 от ЗОС, чл. 25, ал. 1 от
ЗСПЗЗ и Заповед № РД-11-7706-222 от 20.07.2011 г. на Областен управител на
област с административен център гр.Варна, a впоследствие и АОС №
7111/20.04.2022 г. на основание чл. 59, ал.1 от ЗОС след одобряване на КККР
на землище с.К., община А..
Ответникът не оспорва, че процесният имот попада в територия по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че с Удостоверение № ************г. по
Постановление № 76 от 5.12.1977г. на МС, а впоследствие с Удостоверение №
1206/09.10.1989г. по Постановление № 26 от 23.04.2987г. на МС и НС на ОФ,
издадени от Председателя на ОНС-село А., обл. Варненска, същият бил
предоставен за ползване на ищеца. Но предоставеното право на ползване не
било трансформирано в право на собственост и то било погасено по силата на
§ 4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди, че още към 1978г. теренът представлявал
държавна собственост, която по силата на чл. 2, ал.2, т.5 от ЗОС (в началната
редакция бр. ДВ 44/1996г.) станала общинска, поради липсата на установен
собственик за нея. След като в регистъра на ПНИ собствеността за имота била
записана на „неиндентифицирана собственост“ бил съставен АЧОС от 2012г.
Предвид разпоредбата на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ, чл.86 от ЗС /редакция от
1951г. до 1996г./, § 1 от ЗД на ЗС /обн. в ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от
1.06.2006 г./ и § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /до обявяването му за
противоконституционен с влизане в сила на Решение № 3 от 24.02.2022г. по
К.Д. № 16/2021г./, ищецът не би могъл да придобие собствеността върху
процесния имот по давност, доколкото владение не е било осъществено срещу
собственици, различни от държавата и общината. Отделно придобиването на
имот, правото на собственост, върху който подлежи на възстановяване по реда
3
на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по давност, било изключено до приключването на
административната процедура по възстановяването на собствеността, както и
до влизане в сила на ПНИ. Допълва, че съставянето на АЧОС било смутило
владението и че няма обективирана пред ответника промяна в намерението на
ищеца да свои вещта като своя.
По същество моли за отхвърляне на иска и за съдебни разноски, а в о.с.з.
поддържа позицията си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С определението по чл.146 от ГПК е прието изрично за безспорно между
страните, на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, че на 09.10.1989г. на ищеца С. М. е
бил предоставен за ползване парцел *** по КП на местност „Л.“, землище
с.К., Община А. при граници: парцел- II, парцел- ****, парцел -**** и път, с
площ от 600 кв.м., попадащ в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което е
било издадено удостоверение №*********г. на ОбНС-А. по ПМС №
26/23.04.1987г.; което се и потвърждава от приобщеното по делото
удостоверение (л.4 от делото на ВРС).
Прието по делото е и удостоверение №************г. на ОбНС, с което
е било предоставено на С. М. за ползване място с площ 600 декара в землище
на село К. с посочени съседи.
От приложения акт за смърт от 28.12.2012г. е видно, че съпругата (от
1969г.) на ищеца Златинка М.а е починала на посочената дата през 2012г.
На 17.10.2017г. С. М. е депозирал в община А. молба за „заверяване на
молба-декларация за обст. Проверка за имот №******“ в м-ст Л., с.К.; а на
28.12.2017г. С. М. е представил пред нотариус при ВРС молба-декларация за
издаване на КНА за предоставения за ползване имот по обстоятелствена
проверка, видно от приетите документи за това.
ПНИ за с.о. „Л.“, землище на село К., общ. А., е одобрен и влязъл в сила
през 2011г., видно от приетите по делото извадки от графична и от регистърни
части от него относно НИ №******; в регистъра към ПНИ НИ №.****** е
записан на „неидентифициран собственик“.
С приетия по делото АЧОС №5422/11.01.2012г. е било констатирано
правото на собственост на община А. върху новообразуван имот (НИ) с
№************, с площ 690кв.м. и посочен начин на ползване, на осн. чл.25,
ал.1 от ЗСПЗЗ, съобразно Заповед №************************ на Областен
управител на Варна (относно ПНИ). Към посочения АЧОС е приложена
извадка от графична част на ПНИ за онагледяване границите на НИ №*** на
общината.
С приетия по делото АЧОС №7111/20.04.2022г. е било констатирана за
втори път собствеността на община А. върху ПИ №************, с площ
690кв.м., като вторият акт е бил издаден на осн. чл.59, ал.1 от ЗОС във връзка
със Заповед №РД-18-57/05.07.2016г. на изп. директор на АГКК (относно
одобряване на КК и КР на на с.К., Община А.).
4
По делото е представена преписката по издаване на посочените АЧОС,
взета предвид от вещото лице при изготвяне на СТЕ.
От приобщените данни от община А., д-я Местни данъци и такси, е
видно, че ПИ №************ не е бил деклариран по реда на чл.14 от ЗМДТ
от физическо лице, а фигурира като собствен на Общината.
Заключението по приетата СТЕ съдът кредитира като обосновано,
обективно и неоспорено от страните. От него се установява, че
предоставеният за ползване на ищеца имот с удостоверение
№1206/09.10.1989г. от ОбНС – А. e идентичен с парцел *****, кв. 30, с площ
от 555 кв.м. по първия действащ за територията КП от 1988г., респ. между
него и ПИ №************ по КК и КР от 2016г. е налице частична
идентичност за реална част от 540 (537) кв.м., защрихована с цианов цвят на
комбинирана скица №1 към заключението. Останалата реална част с площ от
133 (137) кв.м. от сегашния ПИ №*** над посочената (над предоставената за
ползване), попада върху ПИ №*** (на З.Х.) и върху път (с 1 / 4 кв.м.). Планът
за новообразуваните имоти за с.о. „Л.“, землище на село К., общ. А., е одобрен
на 20.07. 2011г. По него НИ №*** е записан с площ от 690кв.м. и на
„неидентифициран собственик“, като така посоченият и графично онагледен
на комбинирана скица №4 от заключението НИ №*** е напълно идентичен с
ПИ №************ по КП от 2016г. (и от новия КП от 2024г.). Цялото с.о.
„Л.“ землище на село К., общ. А., в което се намира спорния терен, е
територия по пар.4, от ЗСПЗЗ.
С определението по чл.140 от ГПК ВРС е дал възможност на ищеца да
води в о.с.з. двама свидетели за доказване на владението върху имота (л.85). В
първото о.с.з. пред ВРС ищецът чрез пълномощника му е навел твърдения за
невъзможност за явяване само на единия от двамата свидетели, а относно на
другия не е посочил причини за неангажирането му пред ВРС (л.104). Въпреки
това ВРС е отложил делото за събирането на допуснатите „… и гласни
доказателства“. Във второто о.с.з. ищецът не се е явил, не е изпратил
представител, не е довел допуснатите му свидетели, не е отправил каквото и
да било последващо искане или изявление по повод на тях.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта: Правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен вещен иск е налице при твърдяно защитимо материално право
на ищеца, което неоснователно се оспорва от ответника. При наличие на тази
предпоставка ищецът разполага с възможността да избере процесуалния
способ за защита на субективното си право, като предяви отрицателен или
положителен иск (Решение №362/28.11.2011г. на ВКС по гр.д. №8/2011г., I г.о.;
Решение №352/14.10.2011г. на ВКС по гр.д. №1301/2010г., I г.о., и други).
С ТР №8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС тази принципна постановка
беше допълнена в смисъл, че правният интерес следва да бъде доказан от
ищеца. В актуалната съдебна практика се възприема различно разбиране и
прилагане на цитираното ТР. Според част от практиката при недоказаност на
5
правата на ищеца производството по отрицателния иск за собственост следва
да бъде прекратено, с оглед буквално приложение на ТР. В друга част от
практиката се възприема разбирането, че когато ищецът извежда интереса си
от твърдения за притежавано от него право на собственост и между страните е
налице спор за материално право върху един и същ имот, при ангажирани
доказателства в подкрепа на правата на ищеца искът е допустим, а спорът
следва да бъде разрешен по същество. В този случай доказването на спорното
право е въпрос на материална, а не на процесуална легитимация. До момента
противоречието в практиката не е разрешено по задължителен за съдилищата
начин. Настоящият съдебен състав възприема второто разбиране. В интерес на
правната сигурност и в съответствие с принципите на гражданския процес е
несъмненият спор за материално право да бъде разрешен със СПН, след като
бъдат обсъдени всички събрани доказателства и бъде преценена евентуалната
конкуренция на правата на двете страни. В този смисъл е налице и актуална
практика на ВКС на РБ (Решение №51/08.07.2022г. по гр.д. №2767/2021г. на 2-
ро ГО на ВКС, постановено именно по този процесуален въпрос; Решение №9
от 10.02.2017г. по гр.д. №6320/2015г. на ВКС; Решение №13/12.03.2016г. по
гр.д. №3637/2015г. на ВКС; и много други).
В настоящия случaй извънсъдебният спор между страните по отношение
правото на собственост върху процесния терен се извежда ясно от насрещните
административни процедури и искания (за скица във връзка с КНА, респ.
АОС), а съдебният такъв – от процесуалните позиции на страните. Отделно от
това в подкрепа на твърдяните права на ищеца са ангажирани писмени и
експертни доказателства и са поискани за ангажиране гласни доказателства,
като всичко това обосновава „интереса“ от предявения иск за защита на вещни
права.
По предмета на доказване: Съобразно горната правна постановка, както
и цитираното ТР №8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС, се достига до извода, че
по установителния иск за собственост ищецът следва да докаже своите
защитими вещни материални права, а ответникът – вещните си права,
противопоставими на ищеца, като на процесуално основание прценката на
легитимацията следва да започне от тази на ответната страна по отрицателния
установителен иск.
В частност в тежест на ищеца е да докаже твърдяното свое право на
собственост върху процесния имот на соченото придобивно основание, с
целия фактически състав, а именно: явното, трайно, несмутено и спокойно
владение по смисъла на ЗС, с намерение за своене, на процесния имот считано
от 1996г. до 2006г., евентуално и до подаване на исковата молба; твърденията
относно начина и момента на установяване на владението; твърденията за
своителен характер на ползването на имота; както и всички други
положителни твърдения, на които основава придобивна давност.
В частност в тежест на ответника е да докаже правото си на собственост
върху процесния имот на наведеното основание (чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ), ведно
с положителните твърдения, на кото ответникът основава
противопоставимите си на ищеца права на върху спорния имот; в това число
соченият статут на имота (общински) и свързаните с него или забрана за
6
придобиването му по давност или временно спиране на срока (мораториума)
за придобиване по този начин.
По основателността: В приложното поле на основанието по чл.25, ал.1
от ЗСПЗЗ, на което се позовава ответникът, попадат такива земеделски земи
по чл.2 от ЗСПЗЗ, които са подлежали на възстановяване, но не са били
заявени за това до края на предвидените в закона срокове, както и земите,
които не са били изкупени от ползвателите по реда и при условията на пар.4 и
пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. части от тях след придобиване от
легитимираните по ЗСПЗЗ частни субекти. Относно такива земи
придобиването на собствеността от общината е пряко по силата на закона, без
да е необходим изричен акт, стига да бъде изяснено по делото, че
земеделският имот не е бил реституиран и/или не е изкупен от ползватели в
цялост по някои от предвидените по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ способи.
От горното следва, че първият решаващ за сучая въпрос касае статута на
процесния имот към влизане в сила на ЗСПЗЗ (1991г.) или към измененията на
закона през 1999г., с оглед на преценката дали същият е подлежал на
възстановяване и/или трансформиране (първата предпоставка на основанието
по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ). Този въпрос обаче е безспорен между страните, като
още с определението по чл.146 от ГПК е обявено за ненуждаещо се от
доказване, че на 09.10.1989г. на ищеца С. М. е бил предоставен за ползване
парцел *** по КП на местност „Л.“, землище с.К., Община А. при граници:
парцел- II, парцел- ****, парцел -**** и път, с площ от 600 кв.м., попадащ в
територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което е било издадено удостоверение
№*********г. на ОбНС-А. по ПМС № 26/23.04.1987г.; което се и потвърждава
от самото прието удостоверение. От кредитираното от съда заключение по
СТЕ се установи идентичност на предоставения на ищеца имот през 1989г. с
процесния ПИ №************ по КК и КР от 2016г. от три страни, а по площ
– с цели 540 (537) кв.м., като съвпадащата част е посочена (защрихована с
цианов цвят) на скица №1 към заключението. В същото време от приетите
писмени материали се изясни, че ПНИ за с.о. „Л.“, землище на село К., общ.
А., е бил одобрен и е влязъл в сила през 2011г., което потвърждава
земеделския характер на имотите в местността на осн. чл.28, ал.4 от ПП
ЗСПЗЗ.Последното се потвърждава и от заключението по СТЕ, че цялото с.о.
„Л.“ землище на с. К., общ. А., в което се намира спорния терен, е територия
по пар.4 от ЗСПЗЗ. От горното следва изводът, че статутът на земята към
1991г., към влизане в сила на ЗОС от 1996г. и към измененията в ЗСПЗЗ през
1999г. (при действието вече и на ЗОС) прави целия спорен терен принципно
годен да бъде обект на придобиване от Общината по реда на чл.25, ал.1 от
ЗСПЗЗ, при наличие и на другото изискване на разпоредбата.
Относно втората предпоставка на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ на първо място
следва да се съобрази, че се касае за отрицателен факт, което има значение при
доказването му. Независимо от това между страните няма спор, че земята,
предоставена за ползване на ищеца през 1989г. (най-късно тогава), не е била
преобразувана от ползвателя в собственост по реда на пар.4а или пар.4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, с оглед на което и ищецът се позовава само на придобивна
давност. Още по-явно липсата на упражнени реституционни права и права на
7
изкупуване по пар.4а или пар.4б следва от предвижданията в одобрения ПНИ.
Съобразно чл.28, ал.4 от ПП ЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по
пар.4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ се индивидуализират недвижимите имоти, правото
на собственост върху които се придобива или възстановява, по реда на пар.4к,
ал.7 и при условията на пар. 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предназначението
на ПНИ е да индивидуализира недвижимият имот, върху който е възстановено
правото на собственост на притежавалото го преди одържавяването лице
и/или върху който имот ползвателят е трансформирал правото си на ползване,
респ. съотношението между тях. В този смисъл са и разпоредбите на чл.28,
ал.6 и ал.7 от ППЗСПЗЗ, че с ПНИ на всеки правоимащ субект
по пар.4а и пар.4б ПЗР ЗСПЗЗ, в съответствие с изискванията на пар.4з ПЗР
ЗСПЗЗ,се определя имот, като местоположението му се съобразява със
съществуващите в него сгради и съоръжения и трайни насаждения; като
разликата над 600 кв.м и над 1000 кв.м до ползваната земя се възстановява на
бившия собственик за образуване на нов имот, освен ако не е недостатъчна.
Следователно липсата на отразяване в ПНИ на възстановими права на
легитимиран реститут, както е в случая, защото спорният НИ №*** е бил
записан с площ от 690кв.м. и на „неидентифициран собственик“, видно от
приетите извадки от графична и от регистърни части от ПНИ и от
заключението по СТЕ (скица №4 от него), свидетелства за липсата на
реституционни претенции в законните срокове и трансформирани
ползвателски права. Такива впрочем не се и твърдят от ищеца да са били
налице. Ето защо и втората изискуема предпоставка на чл.25 от ЗСПЗЗ е
налице, а спорният имот е бил годен да бъде придобит от Общината на това
основание. За пълнота следва да се посочи, че има и съдебна практика на ВКС,
според която за да възникне правото на общината по чл.25 от ЗСПЗЗ е
достатъчно дори само да се установи земеделския характер на земята по чл.2
ЗСПЗЗ, без за нея да има доказателства да е била предвидена за
възстановяване или на преобразуване, респ. без изискване за доказване на
условията на по чл.19 от ЗСПЗЗ.
В потвърждение на горното в конкретния случай първият съставен
АЧОС за имота е приетият по делото с №5422/11.01.2012г., издаден след
одобряване и влизане в сила на ПНИ от 2011г. Действително АЧОС, подобно
на КНА, има констативен за правото на собственост характер, но в случая
съответствието на данните в ПНИ и АЧОС и последователността на
издаването им подкрепя извода за легитимацията на Община А. върху НИ
№*** с площ 690кв.м. и съседи съобразно графична част на ПНИ, на осн.
чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. В този смисъл не може да се сподели и доводът, че
ответникът е актувал имота едва след като ищецът е подал искане за
снабдяване скица за подготовката за КНА, тъй като АЧОС от 2022г. е втори по
ред и е съставен с оглед изискването на чл.59, ал.1 от ЗОС и одобрените през
2016г. КК и КР на с.о. Л., община А., изменени за спорния терен през 2022г.,
видно от СТЕ.
Относно материалната легитимация на ищеца в случая той се позовава
единствено на придобивна давност върху предоставения му за ползване терен,
считано след 1996г. (влизане в сила на ЗОС), при продължено ползване още от
8
момента на предоставянето на ползването по ПМС. Както обаче се посочи, от
кредитираната от съда СТЕ се установи идентичност на предоставения на
ищеца имот през 1989г. с процесния ПИ №************ по КК и КР от 2016г.
и респ. с НИ №*** по ПНИ от 2011г. – от три страни, а по площ – с цели 540
(537) кв.м., като съвпадащата част е посочена (защрихована с цианов цвят) на
скица №1 към заключението, респ. с червен цвят до синия контур на скица №4
от заключението. При това положение след влизане в сила на ЗСПЗЗ правото
на ползване се е прекратило, ползвателят е придобил право на изкупуване, а
по отношение на запазената фактическа власт върху терена същият е
придобил качеството на държател по смисъла на чл.68, ал.2 от ЗС. И след като
не е било реализирано правото на преобразуване, за да се позовава на давност
ищецът е необходимо на първо място да докаже промяната в намерението при
ползване на имота – от държане на своене (не за другиго, а като собственик),
което да е манифестирано по несъмнен начин пред собственика и третите
лица. Формите на това са различни, сред които извършването на едностранни
действия, които по явен и недвусмислен начин демонстрират своително
намерение и които по естеството си надхвърлят обичайното ползване вещта.
По делото обаче не са налице такива доказателства, причината за което е
изцяло в ищеца.
Видно от материалите по делото още с определението по чл.140 от ГПК
първоинстанционният съд е дал възможност на ищеца да води в о.с.з. двама
свидетели за доказване на владението върху имота (л.85). В първото о.с.з. пред
ВРС ищецът чрез пълномощника му е навел твърдения за невъзможност за
явяване само на единия от двамата свидетели, при това абстрактни
„ангажиран е, в отпуска е и е извън града“ и неподкрепени с представени
доказателства за тях. А относно на другия свидетел дори не са заявени
причини за неангажирането му пред ВРС (л.104). Въпреки нередовните
действия на ищеца съдът е отложил делото за събирането на допуснатите „…
и гласни доказателства“. Във второто о.с.з. ищецът изобщо не се е явил, нито е
изпратил представител, а още по-малко е водил допуснатите му свидетели или
е отправил каквото и да било волеизявление по повод на тях или на причините
отново да не ги доведе. Ето защо напълно законосъобразно ВРС е заличил и
допуснатите свидетли, по причини изцяло в ищеца. Нормата по чл.158 от ГПК
от една страна представлява само възможност по преценка на съда, но не и
задължение на съда, а от друга страна предпоставките й са различни от тези в
настоящия случай. Следователно не е налице соченото в жалбата нарушение
на процесуалните правила от ВРС във връзка с гласните доказателства. Не е
доказана промяна на намерението, респективно своителното владение, което е
достатъчно за отричане на правата на ищеца върху целия процесен имот, в т.ч.
върху частта от него, съвпадаща с предоставената му за ползване по ПМС.
Съвсем отделен е въпросът за годността на терена да бъде придобиван по
давност до одобряването на ПНИ през 2011г., който ще се обсъди по-долу.
Относно останалата реална част с площ от 133 (137) кв.м. от сегашния
ПИ №*** над посочената (над предоставената за ползване), ищецът е просто
трето за ЗСПЗЗ позоваващо се на давнос лице.Физическо лице, което не е било
ползвател, нито пък собственик на земеделски имот преди възстановяване на
9
собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на терен, попадащ в
територия по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ: 1/ ако придобие чрез правни сделки от
собственик или от правоприемник на собственик, чиято собственост е била
възстановена по ЗСПЗЗ или придобита на основание пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
или от собственик или правоприемник на собственик, чийто имот не е бил
обобществяван; 2) ако придобие по давност имот на такъв собственик, като в
случаите на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ придобивна давност
не тече до реституиране на собствеността или пропускане на сроковете за
подаване на заявление за това (Решение №184/20.01.2020г. по гр.д. №1012 на
2019г. на 1-во ГО на ВКС) или поне докато не настъпи индивидуализацията
конкретно на процесния терен.
Както вече беше посочено тази индивидуализация се осъществява чрез
ПНИ с оглед целта му да отграничи имота, върху който е възстановено
правото на собственост на притежавалото го преди одържавяването лице
и/или върху който имот ползвателят е трансформирал правото си на ползване,
респективно съотношението между тях. С оглед това предназначение на ПНИ
съдебната практика приема, че доколкото един имот се намира в терен по
пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след изменението на този закон (обн.дв.бр.68/1999г.)
той може да бъде обект на придобивна давност едва след надлежната му
индивидуализация с ПНИ (Решение №185/25.06.2013г. по гр.д.№2066/2013г.
на 1-во ГО на ВКС). С влизане в сила на ПНИ не само се обособяват отделните
и самостоятелни обекти на собственост в рамките на предходните терени, но и
се установява яснота по отношение на възможността правото на собственост
да бъде придобито чрез възстановяване на правото по реда на ЗСПЗЗ,
изкупуване по реда на пар.4а и пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, или с други
придобивни способи и от правни субекти, различни от лицата, посочени в
пар.4 от ЗСПЗЗ (Решение №203/18.10.2016г. по гр.д.№1703/2016г. на 1-во ГО
на ВКС; Решение №194 от 08.12.2017г. по гр.д. №1016/2017г. на 1-во ГО на
ВКС). Което е обяснимо и с това, че при преобразуване на собствеността от
бившите ползватели, същите придобиват 600(1000) кв.м. идеални части от
целия поземлен имот, които обаче не са пространствено определени в рамките
на големия имот. Едва с ПНИ тези части биват отграничени от неподлежащите
на трансформация части и могат да бъдат придобивани от други лица по
ЗСПЗЗ.
По аналогични причини най-ранният момент, от който ищецът по делото
би могъл да давности ПИ №*** или поне останалата част от ПИ №*** с площ
от 133 (137) кв.м. над предоставената му за ползване, е влизането в сила на
ПНИ през 2011г. Придобивната давност спрямо ответника обаче е била спряна
с мораториума, установен с разпоредбата на пар.1 от ЗР към ЗД на ЗС (бр.
46/2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от
31.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., предишен
текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм. - ДВ, бр.
7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) до обявяване на забраната за
противоконституционна с Решение №3 от 2022г. на КС на РБ, обн. в ДВ, бр.18
от 2022г. Доколкото действието на решението на КС е занапред, давността е
продължила да тече от 28.02.2022г., но към настоящия момент не е достигнала
10
изискуемите общо десет години владение. Ето защо дори ищецът да бе провел
изискуемото пълно и главно доказване на своителното си владение (което той
не направи в случая), в конкретиката на случая то не би било достатъчно като
продължителност за да доведе до придобиване на имота по давност след 10
години. Изложеното е още едно основание за отхвърлянето на предявения иск,
ведно с останалите обсъдени по-горе съображения.
В заключение по изложените подробни съображения и поради съвпадане
на решаващите изводи на въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд,
решението на последния следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС
не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по спора и на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК в полза на
ответника-въззиваем пред ВОС се следва юрисконсултско възнаграждение в
аналогичен размер като този пред първата инстанция (защитата пред ВОС не е
в по-голям обем от тази пред ВРС), или сумата от 150.00лв., съобразно чл.25
от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. ЗПП.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3654/20.10.2024г. по гр. д. №14306/2023г.
на ВРС, 20-ти състав.
ОСЪЖДА С. А. М., ЕГН **********, да заплати на Община А.,
седалище гр. А., ул. „Г. П.” №58б, сумата от 150.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение пред ВОС, на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11