№ 73
гр. Н., 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н. в публично заседание на четиринадесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя В. Наумова
при участието на секретаря Вероника С. Бебенова
като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело №
20244420100685 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „К.И.И. БГ" ЕАД с която
против И. Дж. О. от гр.Н., е предявен иск с правно основание чл.240, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца
дължимата по договор за заем № ******, сума в размер на общо 847.51лв., от които сумата
от 535.07лв., - непогасена главница, 36.10лв. договорна/ възнаградителна лихва/ и
неустойка в размер на 286.34лв.
В исковата молба се твърди, че на 11.05.2022 г. между "К.Й." ООД, /заемодател/, от
една страна и ответника И. Д. О. /заемател/ от друга, е подписан Договор за паричен заем №
****** с чиста стойност в размер на 1000 лв. Договорът бил с уговорен брой 6 месечни
вноски, всяка от които в размер на 265 лв. Първата падежна дата е била на
10.06.2022г.Последната вноска е била уговорена на 10.11.2022г. Общата дължима сума, която
е следвало
да бъде върната на заемодателя в края на посочения период, е в размер на 1122.32 лв. В
изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение били постъпили
плащания само в общ размер на общо795.00лв., като остатъка от сумата се дължи и до днес.
На 12.01.2024г. между „К.Й.“ООД, в качеството на цедент, и ищцовото дружество "К.И.И.
БГ" ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който „К.Й.“ ООД /като цедент/ цедира
вземането си по процесният Договор за паричен заем на „К.И.И. БГ“ ЕАД /като цесионер/.
В предмета на сключения Договор за цесия е включено и вземането по Договора за
паричен заем № ******. Към днешна дата всички непогасени вноски по горепосочения
Договор за потребителски кредит били с настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал.1 от
ЗЗД кредитополучателят е изпаднал/а в забава.
Във връзка с така прехвърленото вземане и необходимостта същото да породи
1
действие спрямо ответника с пълномощно от 12.01.2024г., предишният кредитор /цедентът/
„К.Й.“ ООД е упълномощил ищцовото дружество „К.И.И. БГ“, да уведоми от името на
„К.Й.“ ООД всички длъжници по вземанията на „К.Й." ООД, които „К.Й." ООД е цедирало.
Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „К.Й.“ ООД ,
чрез пълномощника си „К.И.И. БГ“ ЕАД, е изпратило чрез препоръчана поща до длъжника
Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, което е било надлежно връчено на
длъжника – ответник.
Моли се, че в случай че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания,моли да бъде прието с исковата молба и приложеното
към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го
уведомяват за сключен на 12.01.2024 г. Договор за цесия между „К.Й.“ ООД и „К.И.И. БГ“
ЕАД, по силата на който „К.Й.“ ООД, в качеството си на цедент, продава на цесионера
„К.И.И. БГ“ ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за паричен заем.
В заклйчение се моли, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, дължимата по
договор за заем № ******, сума в размер на общо 847.51лв., от които сумата от 535.07лв., -
непогасена главница, 36.10лв. договорна/ възнаградителна лихва/ и неустойка в размер на
286.34лв.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В с.з. ответникът се явява лично и заявява, че признава вземането, но твърди, че е
бездомен и безработен и няма средства да се издължи.Моли задължението му да бъде
разсрочено. Непредставя доказателства.Не прави искания. След преценка на
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е сключването на процесният договор на прецесната
дата, между ответника и „К.Й.“ ООД, вземането по което е цедирано на ищцовото
дружество.
Безспорно е също и това се установява от представеният договор за заем, че
страните по него са се съгласили, заемаодателя да предостави на заемателя, за срок от 6м.,
сумата от 1 000лв., с размер на погасителната вноска от 187.05лв., платима на 10-то число,
при ГПР от 49.189%, при месечен лихвен процент от 3.400%, с дата на първото плащане
10.06.2022г., и на последното 10.11.2022г., при обезпечение посочено в чл.6 от договора,
като обща сума за плащане възлиза на 1122.32лв.
Не се спори също, че земната сума от 1 000лв., е била усвоена от ответника, както
и че същият е върнал сумата от общо 795лв.
Безспорно се установява и това че съгласно чл. 6 от договора, страните по него са
се съгласили същият да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2,
т. 1 от Общите условия към договора за заем както и с още едно от следните обезпечения,
по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите
условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите
условия; 3. Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия 4. Ценна книга
издадена в полза на Заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не
2
предостави договореното в чл. 6 договора обезпечение в тридневен срок от сключването му
или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 8 от договора,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 467.68 лева, с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем. Видно от
представения погасителен план към договора размерът на погасителната вноска без
неустойка по чл. 8 от договора възлиза на 187.00 лева. Размерът на разсрочената неустойка
по чл. 8 от Договора за заем при липса на обезпечение възлиза на 77.95лв., а общия размер
на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от Договор за заем е в
размер на 265 лева. Така общо дължимата сума от заемополучателя по договора възлиза на
общо 1590 лв.
Със заявление от 15.10.2024г., ищеца по реда на чл.417 от ГПК е поискал от НРС
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417, т.10 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответника, но с определение №
389/17.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 606/2024 г., на НРС, заявлението е отхвърлено.
В текста на записа на заповед се съдържа изявлението, че същата е издадена на
11.05.2022г. в полза на“К.Й.“ ООД за сумата от 1590.00лв. В т.9, б.“в“ и т.12 от заявлението
е посочено че записа на заповед обезпечава изпълнението на договор за паричен заем №
****** от 11.05.2022г., което задължение е било цедирано на заявителя и ищице в
настоящото производство – „К.И.И. БГ“ ЕАД на 12.01.2024г.
Ответника е било надлежно уведомен лично за извършената цесия на 29.02.2024г.,
видно от представената разписка за доставяне.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
На първо място съдът намира за нужно да отбележи, че предмет на положителния
установителен иск е установяване на вземането по заповедта за изпълнение, срещу която е
подадено възражение от длъжника, като законът изрично разпорежда, че искът по чл.422,
ал.1 ГПК се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен едномесечният срок по чл.415, ал.1 ГПК. В
непротиворечивата практика на ВКС, в съответствие със задължителните указания, дадени в
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че предявяването на специалния установителен
иск по чл.422, вр. с чл.415 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на заявителя –
кредитор заповед за изпълнение, която е оспорена от длъжника с материалноправно
възражение по чл.414, ал.1 ГПК. Именно подаването на възражение, с което се оспорва
вземането, поражда правен интерес за кредитора да предяви положителен установителен иск
за установяване със сила на присъдено нещо съществуването на оспореното вземане.
В настоящият случай, настоящият състав приема, предвид изложеното, че поради
неуважаване на заявлението по чл.417, т.10 от ГПК, което определение е влязло в сила,
ищеца има интерес да предяви осъдителен иск/предвид заявеният петитум/ за вземането си,
за осъждане на ответника да заплати процесните суми въз основа на договор за паричен
заем, а не въз основа на издаденият запис на заповед с който е бил обезпечен същият
договор, което искане е било отказано от съда по ч.гр.д. № 606/2024г. и същото е влязло в
3
законна сила, т.к. не е било обжалвано.
С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че вземанията в полза
на „К.Й.“ ООД по процесния договор за паричен заем № ****** от 11.05.2022г., сключен
между „К.Й.“ ООД и ответника са валидно прехвърлени в полза на ищеца „К.И.И. БГ“ ЕАД
въз основа на представения Договор за продажба на вземания (цесия) от 12.01.2024 г., като
вземането е индивидуализирано надлежно в представеното приложение № 1 към договора
за цесия. Изпълнено е задължението на цедента по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да уведоми длъжника
за извършената цесия, доколкото уведомлението е извършено от надлежно упълномощено
лице, като няма законова пречка това лице да е и самият цесионер, поради което и съда
приема, че процесното вземане в полза на ищеца е породило своето действие спрямо
длъжника на осн. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е регистриран като
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя
дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. От друга страна отпуснатият
заем на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по
смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в
ЗЗП.
Поради тези съображения съдът следва и служебно да извърши проверка за наличие
на неравноправни клаузи или противоречие със закона или с добрите нрави и без да е
въведено такова искане или възражение от ответника.
В процесният случай, недействителноста на процесния договор е неразривно
свързани с клаузата на чл. 8 от Договора.
Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя
представлява скрито възнаграждение за кредитора.
От една страна длъжника е предоставил обезпечение, като е подписал запис на заповед
в полза на заемодателя, от друга страна, непредставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за
представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на
договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита.
Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него „неустойка” към договорната
лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет. С това допълнително плащане се покриват разходи,
4
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение, като се вземе предвид посочения в договора ГПР, който служебно
изчислен от съда надхвърля, многократно законоустановеният му размер.Самия кредитор в
погасителния план по договора изначално включва вземането за „неустойка при липса на
обезпечение” при формирането на анюитетната вноска. Включена по този начин към
погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната
лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Предвид изложеното, процесният договор е недействителен съобразно разпоредбата
на чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1 ,т 9 и т. 10 от ЗПК. На
осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай възлиза на 1000лв.От
направеното признание в исковата молба се установява, че в изпълнение на поетото от
длъжника договорно задължение са постъпили плащания в размер на 795лв., които следва
да бъдат приспаднати от чистата стойност на кредита. Така предявеният иск се явява
основателен за сумата от 205лв. – главница, като иска в останалият предявен размер следва
да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на искането за присъждане на законна лихва, съдът намира, че
указанията на съда за предявяване на осъдителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
целят единствено запазване на последиците от заявлението, изразяващи се в платена
държавна такса, но фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК не намира приложение към този вид
искове. Съгласно общото правило чл. 125 ГПК, искът се счита предявен с постъпването на
исковата молба в съда и от този момент настъпват последиците по чл. 116, б. "б" и чл. 115,
б."ж" ЗЗД /прекъсване и спиране на давността/, както и по чл. 214, ал. 2 ГПК /събиране на
изтекли лихви след датата на исковата молба/.
Ето защо законната лихва върху главницата следва да бъде присъдена от датата на
предявяване на иска.
По отношение на разноските: На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски само в настоящото исково по
съразмерност с уважената част от иска. Същите се констатираха от съда в размер на 25.00лв.
за заплатена държавна такса, като на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото и обема на извършените от процесуалния представител действия.
Направените разноски в заповедното производство не следва да се присъждат, т.к.
заявлението е отхвърлено и определението на съда е влязло в законна сила, освен това, и
претенцията на същото не съвпада с настоящата. В заповедното е претендирана заповед за
изпълнение по чл.417 т.10 от ГПК, а в настоящото исково производство е предявен
осъдителен иск на друго основание, а именно договор за заем.
Съразмерност с уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 18.16лв. лв.
С оглед изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Д. О. с ЕГН ********** да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 205лв., представляваща главница, дължима по Договор за паричен
заем № ******, сключен на 11.05.2022 г., с „К.Й.“ ООД, вземания по които са прехвърлени
в полза на „К.И.И. БГ“ ЕАД с Договор за цесия от 12.01.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 02.12.2024 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
205.00лв., до пълния предявен размер от 535.07лв., за сумата от 36.10лв., представляваща
договорна/ възнаградителна лихва/ и за неустойка в размер на 286.34лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. Д. О. с ЕГН ********** да заплати на „ К.И.И. БГ“ ЕАД, сумата от
18.16лв., представляваща направените разноски в настоящото исково производство,
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6