ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1407
гр. София, 29.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20241110207536 по описа за 2024 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК.
ОБРАЗУВАНО е по искане с вх. № 98361 от 19.03.2025г., докладвано
на съдебния състав на 27.03.2025г. на Национално бюро за правна помощ
(НБПП) - гр.София за присъждането в тежест на ПОДСЪДИМИЯ М. Т. С.
(M. T. S.), с ЛНЧ № ********* на основание чл.189, ал.3 от НПК на
заплатеното от Бюрото разноски за адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство от служебен защитник в
досъдебното производство в общ размер 420.00 лева на основание чл.16, т.2
вр. чл.9, ал.5 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съдът като обсъди доказателствата по делото, приложимият закон и
с оглед вътрешното си убеждение, намира за установено следното:
II.). ИСКАНЕТО ОТ НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА
ПОМОЩ (НБПП) - гр.София е подадено от компетентно длъжностно лице,
при обоснован правен интерес, по законовия ред на чл.306, ал.1, т.4 вр. чл.189,
ал.3 от НПК, пред родово, местно и функционално компетентен районен съд,
постановил влязъл в сила съдебен акт по въпросите на чл.301 от НПК, поради
което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО.
РАЗГЛЕДАНО ПО СЪЩЕСТВО – ИСКАНЕТО Е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
III.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт):
С влязла в сила на 06.11.2024г. по НОХД № 7536/2024г. по описа на СРС,
НО, 9-ти състав присъда на ПОДСЪДИМИЯ М. Т. С. (M. T. S.), роден на
**********г. **************, с ЛНЧ № ********** за извършените от него
престъпления от общ характер по съставите на чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3
вр. чл.130, ал.1 от НК и чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК му е било определено и
1
наложено по реда на чл.23, ал.1 от НК вр. чл.58а вр.чл.54 от НК ЕДНО
ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА
СРОК ОТ 1 (ЕДНА) ГОДИНА и 2 (ДВА) МЕСЕЦА), което на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ДА ИЗТЪРПИ ЕФЕКТИВНО при първоначален
„общ“ режим.
В досъдебното производство и в диференцираната процедура на глава
XXVII от НПК вр. чл.371, т.2 от НПК ПОДСЪДИМИЯТ М. Т. С. (M. T. S.) е
бил представляван от служебния защитник адвокат И. И..
Служебният защитник адвокат И. е бил назначен в това качество по
искане на ръководно-решаващия орган на ДП и след определянето му с
надлежно писмо от Софийска адвокатска колегия. След завършването на
наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт, на служебния
защитник е било заплатено от Бюрото за национална правна помощ разноски
за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство от служебен защитник в досъдебното производство в общ
размер 420.00 лева на основание чл.16, т.2 вр. чл.9, ал.5 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
IV.). С оглед установените фактически констатации, относими към
предмета на производството по чл.306, ал.1, т.4 от НПК, съдът излага от
правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Решаващата инстанция на СРС намира, че ползваната от обвиняемия
Николич служебна адвокатска защита в хипотезите на чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от
НПК вр. чл.371, т.2 от НПК е безплатна, независимо от изхода на
наказателното производство във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.
Реализирана е пред съда диференцираната процедура на глава XXVII от
НПК вр. чл.371, т.2 от НПК - по особените правила на съкратеното съдебно
следствие, при която участието на защитник - адвокат, е абсолютно
(безусловно) задължително на основание чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК вр.
чл.371, т.2 от НПК. Съдът отчита, че обвиненото лице е било „задържано под
стража“ и служебния защитник в ДП е участвал в защита на представляваните
права и в съдебните производства пред СРС и СГС по чл.64 от НПК. Т.е.
налице е и допълнителна хипотеза на задължителна защита от адвокат, без
която наказателното производство по глава XXVII от НПК вр. чл.371, т.2 от
НПК не може да бъде завършено своевременно и ефективно с влязъл в сила
съдебен акт.
Съдът приема, че в настоящото производство е приложима разпоредбата
на чл.23, ал.2, изр. 2 от Закона за правна помощ, според която в хипотезите на
чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК вр. с глава XXVII от НПК вр. чл.371, т.2 от НПК
представляваното лице не дължи възстановяването на разноските за
предоставената правна помощ.
Според съда тези разноски за заплатената от Държавата правна помощ не
следва да се възстановяват и в случаите на хипотезите на задължителната
защита по реда на НПК.
Решаващата инстанция на СРС намира, че разпоредбата на чл.23, ал.2,
2
изр. 2 от Закона за правната помощ е специален закон спрямо разпоредбата на
чл.189, ал.3 от НПК, при което тя следва да намери приложение, а не тази на
кодекса. Правната норма на чл.23, ал.2, изр. 2 от Закона за правната помощ
(обн. в ДВ брой 102, в сила от 23.12.2022 г.) е с процесуални последици по
съдържание и има правно действие занапред (и доколкото искането на НБПП
противоречи на съдебната практика на ЕСПЧ за характера на служебната
защита като безплатна, независимо от изхода на делото), преднамирайки
обществените отношения, които са заварени в тази правна регулация и с оглед
проявилите се юридически факти, които са преуредени от диспозицията на
правната норма.
Решаващата инстанция на СРС приема, че искането на НБПП за
присъждане на разноските за осъщественото процесуално представителство
от служебен защитник противоречи и на принципите на европейското
наказателно право. В хипотезите на задължителната защита или на тази по
чл.94, ал.1, т.9 от НПК вр. с глава XXVII от НПК вр. чл.371, т.2 от НПК
Държавата не може да изисква обвиняемите (подсъдимите) да се защитават
лично.
Интересите на правосъдието изискват обвиняемият (подсъдимият) да има
защитник - с оглед фактите по случая; при търпене на мярка за неотклонение
„задържане под стража“, когато има вероятност от ефективно налагане на
наказание; при вероятност от сериозно засягане на неговите лични права;
когато делото е с фактическа и/или правна сложност и т.н.
Достъпът до правосъдие за обвиняемия (подсъдимия) чрез осигуряването
на служебен защитник е с по-голяма тежест пред позитивните задължения на
Държавата да претендира финансовата обезвреда на заплатената от нея
безплатна за ползващото я лице адвокатска правна помощ. Затова е
предвидено задължителната защита на обвиняемите лица (подсъдимите) да се
реализира от служебен защитник.
Независимо кои са приложимите хипотези на задължителната адвокатска
защита, Държавата може да откаже да иска заплащането на правната помощ
от адвокат по реда на чл.189, ал.3 от НПК, когато обвиненото лице не
разполага с финансови средства към момента на предоставянето й.
Безплатната правна помощ чрез служебна защита е неотменима. Тя следва да
остане такава и след изхода на делото, тъй като обвиняемият (подсъдимият),
знаейки предварително, че ще бъде осъден да заплати и разноските за адвокат,
след признаването на вината си към престъплението и след определянето на
съответното наказание, същият би се въздържал да иска каквато и да е защита
(а тази преценка не следва да бъде оставена в негова дискреция, особено,
когато е възможно да бъдат засегнати неговите човешки права по интензивен
и репресивен начин); или не би си упълномощил защитник за своя финансова
сметка, поради което същият ще поеме инициативата да се защитава сам (при
положение, че представителството му е задължително да бъде реализирано от
професионален защитник - адвокат). В тази насока е делото на ЕСПЧ
„Луедик, Белкацем и Коч срещу Герамния“. А защитата от служебен адвокат
в хипотезите на задължителната защита по НПК или на тази по чл.94, ал.1, т.6
3
и т.9 от НПК вр. с глава XXVII от НПК вр. чл.371, т.2 от НПК е една от
сигурните гаранции във всяка правова и демократична Държава за
гарантирането на бърз, своевременен и ефективен достъп до правосъдие и
достъп до разглеждането на делото от обективен и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Правото на защитник не следва да бъде поставяно като обвързано под
финансови условия, когато в едно наказателно производство се реализира
служебна защита.
По тези съображения, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ДЕПОЗИРАНОТО ИСКАНЕ с вх. №
98361 от 19.03.2025г. на НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ
(НБПП) - гр.София за присъждането в тежест на ПОДСЪДИМИЯ М. Т. С.
(M. T. S.), роден на **********г. в**************, с ЛНЧ № *************
на основание чл.189, ал.3 от НПК на заплатените от Бюрото разноски за
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
от служебен защитник в досъдебното производство в общ размер 420.00 лева
на основание чл.16, т.2 вр. чл.9, ал.5 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Определението на съдебния състав може да бъде обжалвано от НБПП
пред Софийски Градски съд в 7 (седем) дневен срок от съобщението по реда
на глава XXII от НПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебния акт на НБПП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4