№ 40685
гр. София, 01.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20251110115699 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Д. Б., чрез адв. Ф.
С., срещу „..“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за установяване недължимостта на сума в
общ размер на 5080,62 лева, представляваща задължения по договор за кредит от дата
10.09.2008г., сключен с „..“ АД, цедирани на „..“ ЕООД, поради изтекла погасителна
давност.
Ищецът твърди, че след справка в Централен кредитен регистър към БНБ,
установила, че имало подадена информация от ответника „..“ ЕООД през 2016г.
относно наличие на кредит. Във връзка с тази информация ищцата отправила запиване
към ответника и на 05.11.2024г. получила отговор, че задължението й към „..“ ЕООД
произтичало от договор за кредит от дата 10.09.2008г., сключен с „..“ АД., вземанията
по който били прехвърлени на дружеството с договор за цесия от 18.01.2016г., като
размерът му към 04.11.2024г. е 5 080.62 лева. С писмо изх.№..г. ответникът отправил
покана за заплащане на това задължение. След получаване на отговорът от „..“ ЕООД
ищцата отправила искане към ответното дружество да спре да подава информация към
Кредитния регистър, като не получила отговор. Навежда доводи, че по отношение на
посочените вземания на ответника е изтекла предвидената в чл.110 ЗЗД погасителпна
давност. Обосновава правния си интерес с обстоятелството, че въпреки липсата на
предприети действия по принудително събиране на вземането, ответникът не е
признал, че същото е погасено по давност и продължава да подава информация за него
в Централния кредитен регистър към БНБ. В тази връзка, моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че не дължи сума в общ размер на 5080,62
лева, представляваща задължения по договор за кредит от дата 10.09.2008г., сключен с
„..“ АД, цедирани на „..“ ЕООД, поради изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез гл. юрк. ., е подал отговор на исковата
молба, с който взема становище за недопустимост неоснователност на предявения
иск. Намира че ищцата няма правен интерес от предявяване на иска, доколкото спрямо
нея не са предприети действия по принудително изпълнение във връзка със
задължението. Не е налице образувано изпълнително производство за това вземане.
Възразява че била налице административна процедура за отписване на вземания от
Централния кредитен регистър, която следвало ищцата да използва, тъй като той
изключвал общия ред на защита. Сочи, че за ответното дружество било налице
задължение за подаване на информация към Централен кредитен регистър към БНБ,
1
като не било изрично посочено, че следва да се отписват същите или да спре да се
подава информация за погасените по давност задължения, тъй като те продължавали
да съществуват като естествени задължения. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК по
отношение на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, като прави
искане да бъде съобразена фактическата и правна сложност на делото и бъде
определено възнаграждение под минимума по НМРАВ.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
следва да бъде отделено обстоятелството, че между ищецът и „..“ АД е сключен
договор за кредит от дата 10.09.2008г.
Съгласно правилата за разпределение на тежестта на доказване по чл.154, ал.1
от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава своите искания
и възражения, като УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
по делото пълно и главно правния си интерес от предявяване на настоящите искови
претенции. В тежест на ответника е да докаже, че има качеството кредитор на
процесните вземания, както и наличието на обстоятелства, спиращи или прекъсващи
давността съгласно чл.115 и чл.116 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за допустим, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
Към исковата молба са приложени писмени документи, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 01.12.2025 г. от 10.10 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че на основание чл.146,
ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, като в случай, че не направят доказателствени
искания, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по
чл.147 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от отговора на ответника и приложенията към него.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени
доказателства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
2
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3