№ 5423
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110164724 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба ищцата Й. А. С. твърди, че с решение от 16.04.2013 г.,
постановено по гр.д.№ 12068/2012 г. по описа на СРС, 89-ти състав, сключеният между
нея и ответникът граждански брак бил прекратен. Поддържа още, че по силата на
утвърденото със съдебното решение споразумение, ищцата се задължила да заплаща на
ответника месечен наем за ползването на семейното жилище, в размер на 100,00 лева,
считано от 16.04.2013 г., докато упражнява родителските права върху двете
непълнолетни деца. Сочи, че на 26.07.2022 г. в полза на ответника бил издаден
изпълнителен лист за присъдения наем, въз основа на който било образувано
изпълнително дело № 20229240401387 по описан а ЧСИ Г.К.. Ищцата твърди, че не
дължи сумата от 7600,00 лева, поради плащане в размер на 1100,00 лева през периода
от 16.04.2013 г. до м.март 2014 г. вкл., съответно поради изтекла давност, както и
сумата от 6500,00 лева, поради изтекла тригодишна давност. Счита, че в случая е
приложима разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД, поради не са налице основания за
принудителното им събиране по образуваното изпълнително производство. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си
интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от
7600,00 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 26.07.2022 г. по гр.д.№
12068/2012 г. по описа на СРС и е образувано изпълнително дело № 20229240401387
1
по описа на ЧСИ Г.К., с район на действие СГС, поради изтекла давност за
принудителното им събиране. Претендирана направените в хода на производството
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва
изложените в исковата молба твърдения относно недължимостта на сумата от 6500,00
лева. В тази насока се излагат доводи, че в случая е приложима общата 5-годишна
погасителна давност. Сочи, че от влизане в сила на решението по гр.д.№ 12068/2012 г.
по описа на СРС, е започнала да тече нова 5-годишна давност, която е прекъсната на
05.10.2022 г. с образуване на изпълнителното дело. Поддържа се още, че давността е
прекъсната и с признанието на ищцата , обективирано в плащането на наем през
периода от м.05.2013 г. до м.03.2014 г. В отговора са изложени и други доводи, които
не касаят настоящото производството, а отделения насрещен иск. Претендират се
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 26.07.2022 г., издаден по
гр.д.№ 12068/2012 г. по описа на СРС въз основа на влязло в сила решение е, че Й. А.
С. е осъдена да заплати на С. Я. С. месечен наем в размер на 100,00 лева за ползването
на семейното жилище, считано от 16.04.2013 г. и платим до пето число на месеца, за
който се дължи.
Видно от приложеното по делото решение по гр.д.№ 12068/2012 г. по описа на
СРС, влязло в законна сила на 16.04.2013 г. е, че сключения между настоящите страни
граждански брак е прекратен, като семейното жилище ще се ползва от жената, докато
упражнява родителските права, или до сключване от нейна страна на нов граждански
брак, или до придобиване на жилищен имот.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20229240401387 по описа на ЧСИ Г.К., с рег.№ 924 на КЧСИ, с район на действие СГС
се установява, че същото е образувано на 05.10.2022 г. по молба на настоящия
ответник, в качеството на взискател и въз основа на горепосочения изпълнителен лист.
В хода на образуваното изпълнително дело са извършени справки относно
гражданското и имуществено състояние на длъжника.
На 05.10.2022 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника-настоящ
ищец, както и върху вземанията й по изпълнително дело по описа на ЧСИ Стефан
Петров.
По изпълнителното дело е приложена вносна бележка от 19.03.2014 г. за платена
в полза на взискателя-настоящ ответник сума в размер на 1100 лева и посочено
основание наем м.05.2013 г. до 03.2014 г.
С постановление от 28.10.2022 г. изпълнителното производство по изп.д.№
2
20229240401387 по описа на ЧСИ Г.К., с рег.№ 924 на КЧСИ е спряно, поради
наложена обезпечителна мярка по ч.гр.д.№ 57710/2022 г. по описа на СРС.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът следва да установи правния интерес от предявяването му,
като не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е
възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право.
В проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото открито съдебно
заседание, без възражение от страните съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 26.07.2022 г. въз основа на решение от 16.04.2013 г.,
постановено по гр.д.№ 12068/2012 г. по описа на СРС, е издаден изпълнителен лист, по
който е образувано изпълнително дело 20229240401387 по описа на ЧСИ Г.К., с район
на действие СГС.
Спорно между страните е обстоятелството дали по отношение на вземането по
издадения изпълнителен лист е изтекла погасителна давност.
Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента:
бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време с
начален и краен момент. Общите правила за началния момент са уредени в чл.114 ЗЗД.
Давностните срокове пораждат правно действие, ако през време на тяхното протичане
носителят на защитеното право може да упражни правото си на иск. С разпоредбата на
чл.115 ЗЗД са уредени хипотези, при които носителят на правото не може да го
упражни. В тези случаи се приема, че давностният срок спира да тече. Съгласно чл.115
б. ”ж” ЗЗД давностният срок спира да тече докато трае съдебният процес относно
вземането. С предявяването на иска спира течението на давностния срок и това
състояние продължава до приключване на делото, но само в случай, че искът бъде
уважен /по аргумент от чл.116 б.”б” ЗЗД/. В чл.116 ЗЗД законодателно е уредено
прекъсване течението на давност. Предвидени са юридически факти, с настъпването на
които периодът от време от възникване на правото на иск до осъществяването на
съответния факт се обезличава юридически и започва да тече нов давностен срок.
Действието на прекъсването течението на давностния срок е уредено в чл.117 ЗЗД.
В конкретния случай вземането е установено със съдебно решение, а давността
за съдебно потвърденото вземане е всякога пет години съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Решението по гр.д.№ 12068/2012 г. по описа на СРС не подлежи на обжалване и е
влязло в законна сила от 16.04.2013 г. и това е началният момент на давностния срок за
изпълнение на присъденото вземане.
Подаването на молба и получаването на изпълнителен лист не попада в кръга на
3
юридическите факти, с настъпването на които се прекъсва давността и започва да тече
нов давностен срок. С оглед предходното, към датата на образуване на изпълнителното
производство по описа на ЧСИ Г.К. и предприемане действията по принудително
изпълнение – 05.10.2022 г., давността вече е била изтекла.
Действително, в хода на изпълнителното производство длъжникът е представил
доказателства за доброволно плащане, но видно от вносната бележка е, че същото е от
19.03.2014 г. Доброволното плащане, извън образувано изпълнително производство по
принудително събиране на сумите следва да се приеме като признание, поради което и
съгласно чл.116, б.“а“ ЗЗД давността се счита прекъсната. Въпреки предходното,
считано от 19.03.2014 г. до датата на предприемане на действията по принудително
изпълнение – 05.10.2022 г., 5-годишната давност е била изтекла.
Предвид гореизложеното, предявеният иск е основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по производството разноски. В конкретния случай по
делото е не представен списък на разноските по чл.80 ГПК, но съдебната практика е
категорична, че това обстоятелство не препятства правото на страната на разноски, а
единствено възможността да обжалва решението в частта му за разноските. При
направено искане за присъждане на разноски, съдът държи произнасяне съобразно
доказателствата по делото за тяхното извършване. В конкретния случай по делото са
налице доказателства единствено за платена държавна такса в размер на 304,00 лева.
По делото няма данни за платено адвокатско възнаграждение и неговия размер, поради
което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата единствено сумата от
304,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. А. С., ЕГН **********
против С. Я. С., ЕГН ********** отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК - че ищецът не дължи на ответника сумата от 7600,00 лева по издаден
изпълнителен лист от 26.07.2022 г. по гр.д.№ 12068/2012 г. по описа на СРС, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20229240401387 по описа на ЧСИ
Г.К., с рег.№ 924 на КЧСИ, с район на действие СГС, поради изтекла давност за
принудителното им събиране.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Я. С., ЕГН ********** да заплати на
Й. А. С., ЕГН **********, сумата от 304,00 лева, представляваща направени разноски
по производството.
4
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5