РЕШЕНИЕ
№ 4129
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100509890 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 8677 от 25.05.2023 г. по гр.д.№ 56506 по описа за 2022 г. на
СРС, 168 състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Й.М.дължи на
Етажната собственост с адрес: гр.София, кв.Бояна, ул.“***********, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС сумата 583, 79 лв. -
незаплатени вноски за управление на общите части на сградата (режийни) за
периода м.07.2020 г. до м.09.2020 г. вкл., сумата 37, 56 лв. - незаплатени
вноски за фонд "Ремонт и обновяване" за периода м.07.2020 г. до м.09.2020 г.
вкл., сумата 120, 00 лв. - вноска за покриване недостиг на каса, сумата 584, 20
лв. незаплатени вноски за управление на общите части на сградата (режийни)
за периода м.07.2021 г. до м.09.2021 г. вкл., сумата 45, 45 лв. - незаплатени
вноски за фонд "Ремонт и обновяване" за периода м.07.2021 г. до м.09.2021 г.
вкл., сумата 653, 33 лв. - незаплатени вноски за управление на общите части
1
на сградата (режийни) за периода м.01.2022 г. до м.03.2022 г. вкл., сумата 45,
07 лв. - незаплатени вноски за фонд "Ремонт и обновяване" за периода
м.01.2022 г. до м.03.2022 г. вкл., ведно със законна лихва върху сумите от
26.05.2022 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. д. № 27483/2022 г. на СРС, 168 състав; ОСЪЖДА
И.Й.М.да заплати на Етажната собственост с адрес гр. гр.София, кв.Бояна,
ул.“***********, на основание чл. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС сумата 583, 79
лева, представляваща незаплатена вноска за управление на общите части на
сградата за периода м.01.2021 г. - м.03.2021 г. вкл. и сумата 37, 56 лева
незаплатена вноска за фонд "Ремонт и обновяване" за периода м.01.2021 г. -
м.03.2021 г. вкл. ведно със закона лихва от предявяване на исковете -
18.10.2022 г. до окончателното изплащане,
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И.
Й. М., ответник пред СРС.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така
постановеното от СРС, решение. Допуснати били нарушения на материалния
и процесуален закон. Решението противоречало на действителното правно
положение. Постановено било при непълнота на доказателствата и в
противоречие със закона. Съгласно разпределената от СРС доказателствена
тежест, ищеца следвало да ангажира доказателства, че решенията на ОС на ЕС
са влезли в сила. Такива доказателства не били ангажирани, но противно на
това СРС бил приел, че тези решения не са атакувани по установения в закона
ред и ги приел за валидни. Сочи, че приложените с исковата молба решения на
ОС на ЕС били оспорени с отговора по исковата молба. Това било в
противоречие с приетото в ППВС №2/67 г. и ППВС № 6/78 г.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца.
Разноски се претендират.
От въззиваемата страна, ищец в производството пред СРС- ЕС на
собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда, находяща се в
гр.София, ул.“***********, комплекс „*******“, е постъпил отговор по
въззивната жалба в който се изразява становище за нейната неоснователност.
Обжалваното решение било правилно и законосъобразно. Не били допуснати
2
сочените от въззивницата нарушения на материалния и процесуален закон.
Същото било съобразено със съдебната практика, която приемала, че срока за
обжалване на решенията на ОС на ЕС е преклузивен. Сумите били дължими
на основание чл.6, ал.1,т.9 и т.10 и чл.50 и чл.51 от ЗУЕС. С решение на ОС на
ЕС от 12.02.2020 г. било прието ап.4 да заплаща тримесечна вноска в размер
на 621, 35 лв. С решение на ОС на ЕС от 09.02.2021 г. било взето решение ап.4
да заплаща тримесечна вноска в размер на 629,65 лв. С решение на ОС на ЕС
от 09.02.2021 г. било взето решение поради недостиг на средства в ЕС,
съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата, ап.4 да
заплати сумата в размер на 120 лв., платими от 22.02.2021 г. до 31.03.2021 г.
/т.3/. С решение на ОС на ЕС от 16.11.2021 г., Приложение № 1 било взето
решение ап.4 да заплаща тримесечна вноска в размер на 698,40 лв.
Представените протоколи не били оспорени от ответника, както и не бил
предявен иск в срока по чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на тези решения. Това
означавало, че същите са стабилизирани и обвързвали собствениците, третите
лица и съда. За ответницата било възникнало валидно задължение на изпълни
решенията на ОС на ЕС, в този смисъл била съдебната практика на ВКС, която
се цитира от въззиваемия. Решенията на ОС на ЕС се изпълнявали в срока по
чл.38, ал.1 ЗУЕС. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 01. 06.2023 г.,
Въззивната жалба е подадена на 15.06.2023 г./по пощата/, следователно
същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция по
допустимостта на обжалваното решение приема следното:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
20.06. 2022 г. , издадено по ч.гр.д.№ 27483 по описа за 2022 г. на СРС, 168
3
състав е съобщена на длъжника на 02.08.2022 г.
Възражение по чл.414 ГПК е подадено на 02.09.2023 г.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя
18.10.2023 г.
Исковата молба е предявена на 18.10.2023 г., т.е. в срок.
Тъй като исковата молба не е била в съответствие с вземанията, за които
е била издадена заповедта за изпълнение, с определение от 28.03.2023 г. /л.75/
СРС е указал същата да се приведе в съответствие с издадената заповед за
изпълнение, доколкото в последната не била включена сумата в размер на
621, 35 лв.- неплатени вноски за управление на общите части на сградата
/режийни/ и за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м.01.2021 г. до
м.03.2021 г., вкл. или да посочи дали предявява осъдителен иск за сумата в
размер на 583, 79 лв.- незаплатени вноски за управление на общите части на
сградата /режийни/ за периода от м.01.2021 г. до м.03.2021 г.,вкл., както и за
сумата в размер на 37,56 лв. – незаплатени вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от м.01.2021 г. до м.03.2021 г., вкл.
В изпълнение на тези указания, с молба от 04.04.2023 г./л.77 по делото
пред СРС/ ищецът е уточнил, че: сумата в размер на 583, 79 лв.- незаплатени
вноски за управление на общите части на сградата /режийни/ за периода от
м.01.2021 г. до м.03.2021 г.,вкл., както и за сумата в размер на 37,56 лв. –
незаплатени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м.01.2021 г.
до м.03.2021 г., вкл. се дължат съгласно решение на ОС на ЕС от 12.02.2020 г.,
Приложение № 1; сумата 120 лв. – вноска за разпределение на недостиг на
каса е съгласно решение от 09.02.2021 г. и е съгласно идеалните части от
общите части; сумата от 584,20 лв. представлява незаплатени вноски за
управление на общите части на сградата за периода от м.07.2021 г. до
м.09.2021 г., вкл.; сумата от 45,45 лв. – незаплатени вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от м.07.2021 г. до м.09.2021 г. , вкл. и са съгласно
решение от 09.02.2021 г., Приложение № 1; сумата от 653, 33 лв. –
незаплатени вноски за управление на общите части за периода м.01.2022 г. до
м.03.2022 г., вкл. ; сумата в размер на 45,07 лв. представлява незаплатени
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м.01.2022 г. до м.03.2022
г., вкл. и са съгласно решение от 16.11.2020 г. и Приложение № 1. Посочено е
още, че с оглед процесуалната икономия и при наличие на предпоставките на
4
чл.210 ГПК се предявява и осъдителен иск за сумата в размер на 583, 79
лв.- незаплатени вноски за управление на общите части на сградата /режийни/
за периода от м.01.2021 г. до м.03.2021 г.,вкл., както и за сумата в размер на
37,56 лв. – незаплатени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от
м.01.2021 г. до м.03.2021 г., вкл., съгласно решение на ОС на ЕС от 12.02.2020
г. и Приложение № 1. Претендира се и законната лихва върху главниците от
предявяване на иска до окончателното плащане.
В първото по делото публично съдебно заседание, СРС е допълнил
доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 11821 от 28.03.2023
г. с предявения осъдителен иск.
С обжалваното решение СРС е признал за установени вземанията, за
които е била издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, както и е
уважил съединения осъдителен иск.
Съгласно приетото в т.11 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ
18.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2013 Г., ОСГТК НА ВКС, допустимо е да се
предяви и друг иск по чл.210, ал.1 ГПК.
Доколкото са отстранени недостатъците на исковата молба, то по арг. от
чл.129, ал.5 ГПК същата се счита за редовна от деня на подаването й.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по
делото не се спори, че ответницата е собственик на ап.4, който се намира в
сградата на ЕС, ищец в процеса.
По делото били представени протокол от ОС на ЕС с взети решения,
съответно от 05.02.2019 г., 12.02.2020 г., 09.02.2021 г., 16.11.2021 г . и от
17.02.2022 г. В съответствие с тези решения бил изготвен бюджет на ЕС.
Вследствие на което ОС на ЕС било обсъдило този бюджет и взели решения за
определяне на размера на месечните парични вноски за управление и
поддръжка на общите части на ЕС и определяне на вноската за Фонд „Ремонт
и обновяване“ в съответствие с притежаваните идеални части от общите части
на сградата, чийто общ размер за тримесечие за ап.4 възлизал на 621, 35 лв. за
2020 г., в размер на 629, 65 лв. за 2021 г. и в размер на 698, 40 лв. за 2022 г.
5
Отделно от това с решение по протокол от 09.02.2021 г. етажните собственици
взели решение поради недостиг на средства в ЕС всеки собственик да заплати
сума в съответствие със своите идеални части от общите части на сградата,
като ответницата била задължена за сумата в размер на 120 лв., които били
платими за периода от 22.02.2021 г. до 31.03.2021 г. Съгласно чл.6, ал.1,т.8 от
ЗУЕС етажните собственици били длъжни да изпълняват решенията на
органите на управление на ЕС, а съгласно т.10 – да заплащат разходите по
управлението и поддържането на общите части на сградата. Решенията се
изпълнявали в сроковете по чл.38, ал.1 ЗУЕС. Възражението на ответника за
незаконосъобразност на така взетите решения е прието за неоснователно, тъй
като в чл.40, ал.2 ЗУЕС бил предвиден специален ред за атакуване на
незаконосъобразни решения на ОС на ЕС. В настоящето производство не
можел да се упражнява такъв контрол и решенията дори да били
незаконосъобразни подлежали на изпълнение, ако не са оспорени в
предвидения срок и не са отменени от съда. По делото не се установило
решенията да са атакувани пред съда по установения ред и съответно да са
отменени или изменени. Затова и СРС е приел, че тези решения пораждат
правни последици. Ответницата не ангажирала доказателства да е погасила
задълженията си поради което ищцовите претенции се явявали основателни.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС поради което по арг. от
чл.272 ГПК същите ще се считат и за мотиви на настоящето решение.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, ответницата е
собственик на ап.4, който се намира в процесната сграда.
На проведеното ОС на ЕС на 05.02.2019 г. е гласуван бюджета на ЕС за
2019 г- 2020 г.; взето е решение за размера на месечните парични вноски за
управление и поддържане на общите части на сградата и определяне на
вноската за Фонд „ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните
идеални части. По отношение на въззивницата процента от общите части на
сградата е определен на 3 %.
С решение на ОС на ЕС от 12.02.2020 г. е прието ап.4 /собственост на
ответницата/ да заплаща тримесечна вноска в размер на 621, 35 лв. С решение
на ОС на ЕС от 09.02.2021 г. е взето решение ап.4 да заплаща тримесечна
6
вноска в размер на 629,65 лв. С решение на ОС на ЕС от 09.02.2021 г. е взето
решение поради недостиг на средства в ЕС, съобразно притежаваните идеални
части от общите части на сградата, ап.4 да заплати сумата в размер на 120 лв.,
платими от 22.02.2021 г. до 31.03.2021 г. /т.3/. С решение на ОС на ЕС от
16.11.2021 г., Приложение № 1 е взето решение ап.4 да заплаща тримесечна
вноска в размер на 698,40 лв.
Въззивницата е присъствала на проведеното ОС на ЕС на 05.02.2019 г.,
л.16 от заповедното производство по делото пред СРС, на това на 12.02.2020
г./л.26 от заповедното производство/ като взетите решения са приети със 100
% „за“ от присъстващите на събранието собственици на обекти в сградата.
Ответницата е подписала списъка към тези протоколи.
На ОС на ЕС от 09.02.2021 г. ответницата не е присъствала, но липсват
данни по делото, същата да е предявила в срока по чл.40, ал.1 ЗУЕС иск за
оспорване на взетите на това събрание решения. Същото е относимо и за ОС
на ЕС, проведено на 16.11.2021 г. и затова на 17.02.2022 г. Видно от
представеното на л.67 от исковото производство, уведомление по чл.46 б
ЗУЕС, протоколът от 16.11.2021 г. е постъпил в район „Витоша“ на 24.02.2022
г.
По всяко едно от горецитираните решения на ОС на ЕС процента от
общите части на сградата е определен на 3 %, така както е гласувано, вкл. и от
ответницата с решението от 05.02.2019 г.
Следва да добавим и, че съгласно чл. 50 от ЗУЕС, редакция към взимане
на процесните решения, Общото събрание на собствениците или на
сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване" като средствата
във фонда се набират от:
1. ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение
на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици
в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от
минималната работна заплата за страната.
Налага се извод, че в тежест на въззивницата/ответник са възникнали
задължения по чл.6, ал.1, т.т.8, 9 и 10 вр. с чл.50 и чл.51 ЗУЕС.
Всъщност от страна на въззивницата не се твърди решенията на ОС на
ЕС да са атакувани пред съда по установения ред и съответно да са отменени
7
или изменени. Затова и правилно СРС е приел, че тези решения пораждат
правни последици.
Ответницата не ангажира доказателства, а и не твърди да е погасила
задълженията си поради което ищцовите претенции се явяват основателни.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанция обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата не се следват разноски.
На въззиваемата страна разноски се следват и затова й се присъждат
такива в размер на 400 лв. за адв.възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8677 от 25.05.2023 г. по гр.д.№ 56506 по
описа за 2022 г. на СРС, 168 състав , изцяло.
ОСЪЖДА И. Й. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
ул.“******* *******- адв. В.Й., ДА ЗАПЛАТИ на Етажни собственици на
индивидуални обекти в сграда в режим на етажна собственост, с адрес:
гр.София, кв.Бояна, ул.“***********, к-с „*******“, съдебен адрес: гр.София,
ул.“******* *******- адв. Р., разноските пред въззивната инстанция в
размер на 400 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9