№ 1706
гр. Русе, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. П.
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20254520105004 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1
във вр. с чл.318 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ВИВТ“ ООД, гр. Русе против „ВЕРСУС
КОНСТРАКШЪН“ ЕООД гр. Русе за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
11549,18 лв. – главница, представляваща неплатена цена за закупена и доставена стока по 3
бр. фактури от 2025 г., сумата от 632,08 лв. – изтекли лихви върху дължимите главници по
фактурите за периода от съответния падеж до 19.08.2025 г., ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че между страните са съществували търговски отношения във връзка с
доставка на строителни материали. Сочи, че търговската продажба е била осъществена,
купувачът е получил стоката, но не е изпълнил задължението си да заплати цената по
издадените фактури. Предвид изложеното дължимите суми за изпълнените доставки се
претендират в настоящото производство. Твърди, че по ч.гр.д. № 4464/2025 г. е допуснато
обезпечение на бъдещ иск за посочените вземания и е издадена обезпечителна заповед.
Ищецът претендира и сторените разноски в исковото и обезпечителното производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложените 3 бр. фактури - №**********/17.03.2025 г.,
№**********/24.03.2025 г. и №**********/07.04.2025 г. и счетоводни справки, между
страните са възникнали облигационни отношения по повод доставка на строителни
1
материали. В приложените по делото документи не е уговорен падеж, но по общото правило
на чл.69, ал.1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му
веднага. Ищецът е издал фактури за изпълнените услуги. По делото е представена
разпечатка от електронна комуникация, съдържаща покана от ищеца до ответника за
извършване на плащане по посочените фактури. Следва да се отбележи, че съгласно
константната съдебна практика исковата молба има ролята на покана и поставя длъжника в
забава. В производството не са ангажирани доказателства за извършени плащания от страна
на ответника по трите броя фактури.
В първото заседание по делото процесуалният представител на ищеца е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 22.08.2025 г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Видно от
представените по делото писмени доказателства, ищецът е изпълнил задълженията си във
връзка с доставка на стоки, а ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да
тяхната стойност. Размерът на задължението се установява от представените 3 бр. фактури и
счетоводни справки. Размерът на претендираните лихви се установява от приложените по
делото разпечатки от интернет калкулатор за законната лихва.
Предвид приложените по делото писмени доказателства и факта, че ответникът не е
ангажирал доказателства за погасяване на процесните вземания, може да се направи извод за
вероятната основателност на предявените обективно съединени искове за главница и лихви.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора и направеното искане от ищеца, в
негова полза следва да се присъдят сторените в исковото производство деловодни разноски
в размер на 1811,97 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, за чието
заплащане по делото са представени доказателства. Пълномощникът на ищеца е
претендирал и присъждане на разноски във връзка с обезпечителното производство,
съгласно приложения списък. Предвид постановеното в т.5 на ТР №6/2012 на ОСГТК на
ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Предвид изхода на делото и представените доказателства във връзка с обезпечителното
производство, в тежест на ответника следва да се възложат и сторените от ищеца разноски
по обезпечителното производство в размер на 860,00 лева.
Мотивиран така, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВЕРСУС КОНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Плиска“ № 55, бл. „Червен“, вх. Е, ет.8, представлявано от
управителя В. Р., да заплати на „ВИВТ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „Потсдам“ №11, представлявано от управителя В.И.-А., сумата от
11549,18 лв. /единадесет хиляди петстотин четиридесет и девет лева и осемнадесет ст./ -
главница, представляваща неплатена цена за закупена и доставена стока, от които 2426,49
лв. – неплатена цена по фактура №**********/17.03.2025 г., 5066,97 лв. – неплатена цена по
фактура №**********/24.03.2025 г. и 4055,72 лв. – неплатена цена по фактура
№**********/07.04.2025 г. сумата от 632,08 лв. /шестстотин тридесет и два лева и осем ст./
– лихви за забава, разпределени по периоди, както следва: върху главницата от 2426,49 лв.
по фактура № **********/ 17.03.2025г. за периода 18.03.2025г.-19.08.2025г. в размер на
142,40 лева; върху главницата от 5066,97 лв. по фактура № **********/ 24.03.2025г. за
периода 25.03.2025г.- 19.08.2025г. в размер на 283,92 лева; върху главницата от 4055,72 лв.
по фактура № **********/ 07.04.2025г. за периода 08.04.2025г.- 19.08.2025г. в размер на
205,76 лева, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и сторените деловодни разноски в общ размер на 1811,97
лв. /хиляда осемстотин и единадесет лева и деветдесет и седем ст./ за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство и разноски по
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 4464/2025 г. по описа на РРС в общ размер на
860,00 лв. /осемстотин и шестдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3