РЕШЕНИЕ
№ 2183
гр. Варна, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20213110111184 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, от ищеца „И." ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление **, представлявано от управителя Р. К.
М. срещу ответниците „К.М. Г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: г*и „П. М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
** за признаване за установено, че „И." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление *, представлявано от Р. К. М., е титуляр на вземането в размер
на 1113.54лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-П. П." АД фактура
№**********/31.01.2011г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което
вземане е прехвърлено от „К. Г." ЕООД на „И." ЕООД с Договор за цесия от
23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист от 06.02.2019г. от
Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 10012/2014г., 12 с-в в полза на „КНМ
Груп" ЕООД.
Ищецът основава исковата си претенция на следните факти и
обстоятелства:
Сочи се, че през 2014 год. „К.М Г." ЕООД е подал пред ВРС искова
молба срещу „Е.-П. П." АД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
както следва за присъждане на сумата в размер на 1113.54лв., представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа
енергия по издадена от „Е.о-П. П." АД фактура №**********/31.01.2011г.
На основание така подадената искова молба е било образувано гр.д. №
1
10012/2014г. по описа на ВРС.
В хода на производството по гр.д. № 10012/2014г. по описа на ВРС, на
23.10.2014г., „К.М Г." ЕООД. прехвърлило вземането си в размер на
1113.54лв. на „И." ЕООД, като делото продължило между първоначалните
страни, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК./Доказателство № 1:
Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г./
С Решение № 23/05.01.2015г. по гр.дело №10012/2014г., ВРС уважил
предявения от „К.М Г." ЕООД срещу „Е.-П. П." АД иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
На 06.02.2019г., ВРС издал изпълнителен лист в полза на „К.М Г."
ЕООД за сумата в размер на 1113.54лв., представляваща главница по фактура
№ **********/31.01.2011г.
На 23.12.2014г. между „К.М Г." ЕООД и „И." ЕООД е била подписана
Спогодба - Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени на
23.10.2014г. между „К.М Груп" ЕООД и „И." ЕООД/./Доказателство № 3:
Спогодба-Анекс от 23.12.2014г./.
Процесното вземане е описано в т. 136 от Приложение № 1 неразделна
част от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г. Съгласно чл. 12, ал. 1 от същата
Спогодба-Анекс, „КНМ Груп" ЕООД се задължило да предаде на „И." ЕООД
в 14 дневен срок получения изпълнителен лист.
Въпреки, че изпълнителния лист е бил издаден още на 06.02.2019год,
същият до настоящия момент, се сочи, че не е предаден на „И." ЕООД.
Освен това на 05.06.2020 г. „И." ЕООД излага, че е получил Покана от
„Е.-П. П." АД във връзка с изп.дело№20207180400623 /Доказателство № 4:
Покана с изх. № EPRS1082/05.06.2020г./
От същата покана установили, че на 02.06.2020год. „Е.-П. П." АД са
получили покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20207180400623 по
описа на ЧСИ С. К.-Д., peг. № *, район на действие ОС - гр. Варна.
Изпълнителното дело, е било образувано по вземането, което е било
прехвърлено на „И." ЕООД с договора за цесия от 23.10.2014г. и на основание
издадения в полза на „К.М Г." ЕООД от ВРС изпълнителен лист по гр. дело
№ 10012/2014г. по описа на ВРС.
Изпълнителното дело обаче не е образувано от „К.М Г." ЕООД, а от
друго неизвестно за ищеца „И." ЕООД трето лице - „П. М." ЕООД.
След справка по изпълнителното дело „И." ЕООД установил, че три
месеца след като са прехвърлили вземането си на тях, „К.М Г." ЕООД е
уведомило длъжника, че прехвърля същото вземане на „П. М." ЕООД, след
което му е предало и оригинала на изпълнителния лист.
За да придаде достоверност на прехвърленото вземане от „К.М Г."
ЕООД на „П. М." ЕООД, че е извършено преди цесията между „К.М Г."
ЕООД и „И." ЕООД, се сочи, че същите умишлено са изписали в договора за
прехвърляне на вземане като дата два дена по-ранна от договора за цесия
сключен между „К.М Г." ЕООД и „И." ЕООД.
2
Тези действия на „К.М Груп" ЕООД и „П. М." ЕООД, според ищеца са
направени с единствената цел да увредят законните права и интереси на „И."
ЕООД като единствен титуляр на процесното вземане.
Същите са в разрез и със сключената между „К.М Г." ЕООД и „И."
ЕООД Спогодба-Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени
на 23.10.2014г. между „К.М Г." ЕООД и „И." ЕООД/, подписана на
23.12.2014г.
Съгласно чл. 8 от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г., „К.М Г.п" ЕООД
декларира, че към датата на сключване на договорите за продажба на вземане,
описани подробно в Приложение № 1 /процесното вземане се намира под
номер 136 от приложението/, е изключителен собственик на вземането по
чл.1, ал. 1, буква „А" от договорите, като същият се задължава да не
прехвърля на трето лице нито едно от вземанията описани в Договорите за
прехвърляне на вземания, приложени в Приложение № 1.
Видно от представеното към настоящата молба доказателство -
Уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД за сключения договор за цесия между „К.М
." ЕООД и „И." ЕООД е съобщена на длъжника „Е.-П. П." АД на 26.10.2014г.
/Доказателство № 5: Уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от 26.10.2014г./.От
друга страна Уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от цедента „К.М Г."
ЕООД за сключения между „К.М Г." ЕООД и „П. М." ЕООД договор за цесия
за същото вземане, е било получено от длъжника „Е.П. П." АД на дата
20.01.2015г., тоест 3 месеца след Уведомлението изпратено на „Е.-П. П." АД,
че процесното вземане е прехвърлено от „К.М Г." ЕООД на „И." ЕООД.
/Доказателство № 6:Уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от 20.01.2015г./.
Сочи се, че съгласно текста на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то
бъдесъобщено на последния от предишния кредитор.
С Решение от 01.07.2005г. на ВКС по гр.д. №1046/2004г., т.к., 2-ро
т.о.,решаващият състав е приел, че: „Като изпраща съобщение до
длъжника,цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е
цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между
длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка. След този момент
цедентът не може да прекратява нито едностранно, нито по взаимно съгласие
договора за цесия,цедентът е загубил вземането си, той не е
материалноправно легитимиран и нищо не може да оттегля, респ. да влияе на
отношенията между длъжник и цесионер. Да се приеме обратното, означава,
че цедентът все още е носител на правата, които е прехвърлил на новия
кредитор, което противоречи на същността на договора за цесия.Договорът за
цесия е изпълнен с прехвърляне на вземането и със съобщаването му на
длъжника. Немислимо е да се сложи край на нещо, което не съществува.
Цедентът би могъл да се легитимира като носител на материалното право,
след като вече го е загубил, поради цедирането му, но само ако отново го
придобие".
Следователно, при изложеното, се настоява, че „И." ЕООД надлежно е
придобил от „К.М Г." ЕООД вземане за сумата в размер на 1113.54лв. по
3
Договор за цесия от 23.10.2014г., като цедентът „К.М Г."ЕООД е изпратил
Уведомление на длъжника „Е.-П. П." АД на 26.10.2014г.
След тази дата /26.10.2014г./ единствен кредитор на „Е.-П. П." АД за
процесното вземане е дружеството „И." ЕООД. Изпратеното и получено
Уведомление от 20.01.2015г. до „Е.-П. П." АД, с което „К. Г." ЕООД
уведомява същото, че вземането в размер на 1113.54лв. по Фактура №
**********/31.01.2011г. е прехвърлено на „П. М." ЕООД, няма никаква
правна стойност, тъй като към този момент единствен кредитор по това
вземане е „Интейк" ЕООД.
От представените към исковата молба доказателства се установява, че
Уведомлението по договора за цесия сключен между „К.М Г.“ЕООД и „П.М.“
ЕООД е от дата 20.01.2015год., т.е. три месеца след като „Е. П. П.“ е бил
уведомен, че титуляр по процесното вземане е именно „И.“ЕООД.
Излага се, че фактическото поведение на взискателя „П. м." ЕООД по
ИД № 623/2020г.по описа на ЧСИ С. К.-Д., образувал изпълнително дело от
свое име и на праводателя-цедент /"К.М Г." ЕООД/,предал изпълнителния
лист на този цесионер, несъмнено индикира оспорване на правото на вземане
на ищеца /"И." ЕООД/ и обуславя интереса му да го установи със сила на
пресъдено нещо спрямо тези лица. Така се приема,според ищеца и в
Определение от 21.06.2019г. по в.ч.т.д. № 621/2019г. по описа на Окръжен
съд - Варна, ТО в определение по в.ч.т.д. № 641/2019г. по описа на Окръжен
съд - Варна, ТО.
В заключение, се сочи, че и трите ответни дружества по един
категоричен и недвусмислен начин оспорват правото на И. да е носител на
вземането в размер на 1113.54 лева, подробно описано в първоначалната
искова молба. Този спор следва да бъде разрешен от съда, поради което са
заведени и настоящите искове.
В молба от 01.11.2021г. ищецът оспорва достоверната дата на
представения от ответниците договор за цесия от 21.10.2014г. между „П. М.“
ЕООД и „К. Г.“ ЕООД. Счита, че този договор поражда действие между трети
лица, каквото е „И.“ ЕООД от момента на уведомяването. Съгласно
процесния договор „И.“ ЕООД няма задължение към „К.“ ЕООД. Оспорва
към настоящия момент да е налице основание за разваляне на договора за
цесия. Респективно оспорва същият да е развален или прекратен. Счита, че
липсва неизпълнение от страна на „И.“ ЕООД, а от друга страна „К.М Г.“
ЕООД сама енеизправна страна по договора за цесия от 23.10.2014г.
В срока по чл. 131 ответникът “КНМ ГРУП” ЕООД е депозирал
писмен отговор.Изразява становище за недопустимост и неоснователност на
иска. Поддържа тезата, че уведомяването за извършената цесия няма
отношение нито към сключването, нито към действителността на договора за
цесия.
Релевирано е възражение за недействителност на договора за цесия от
23.10.2014г., сключен между “К.М Г.” ЕООД и “И.” ЕООД и спогодба – анекс
от 23.12.2014г, на осн. чл. 40 ЗЗД, тъй като пълномощникът на “КНМ ГРУП”
ЕООД адв. К.Т. е действал във вреда на упълномощителя, защото е уговорено
4
цената да бъде платена на кредитора на “К.М Г.” ЕООД, явяващ се
потребител на ел. енергия. Релевирано е и възражение за нищожност на двете
съглашения. Изтъква се, че К.Т. е “създал” двете дружества с намерение да
придобива вземания на абонати на ЕРП. Целта, която си е поставил, е била
“И.” ЕООД да придобива безспорно установени вземания на потребители на
ел. енергия, а “К.М Г.” ЕООД – вземания на абонати, които не са съдебно
установени и при неблагоприятен изход от делата, последният търговец да
носи риска от възложените в негова тежест съдебно-деловодни разноски,
които не е в състояние да погаси.
В срока по чл. 131 ответникът “П. М.” ЕООД е депозирал писмен
отговор. В отговора изразява становище за недопустимост, а в условие на
евентуалност за неоснователност на иска. Заявява, че всички сключвани
договори между “К.М Г.” ЕООД и “И.” ЕООД за цесия от 23.10.2014 г. са
развалени, съгласно волеизявления от 02.07.2018 г. и 14.12.2018 г. Твърди се,
че на 21.10.2014г. “П. М.” ЕООД и “К. Г.” ЕООД са постигнали съгласие по
съществените елементи на договора за цесия, поради което считано от тази
дата ответникът е носител на процесното вземане. Доколкото уведомяването
за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сключения на
21.10.2014г. договор за цесия, то момента на уведомяване на длъжника за
извършеното прехвърляне, е правно ирелевантен. Заявява, че доколкото
претендентът е обвързан от СПН на решението по предходния приключил
спор по гр.д. № 10012/2014 г. по описа на ВРС, съгласно правилото на чл. 226,
ал.3 ГПК, претенцията му се явява изначално неоснователна, тъй като съдът е
длъжен да зачете това съдебно решение при решаване на настоящия спор.
Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество чрез адв. М. поддържа
предявения иск.В хода по същество на делото моли за уважаване на иска и
присъждане на разноски. Представя писмени ближки.
Ответниците „К.М Г.” ЕООД и „П. М.“ ЕООД се представляват от адв.
Я. в о.с.з., който поддържа оспорванията по иска.Моли за прекратяване на
делото и в условията на евентуалност за отхвърляне на иска. Представя
подробни писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Не е спорно между страните, а и от приетото по делото с
производството по ч.гр.5960/20год. на ВРС решение се установява, че по
иска на “К. Г.” ЕООД срещу „Е. – П. П.” АД е образувано гр. д.
№10012/2014г. по описа на ВРС с правно осн. чл. 55 ЗЗД за заплащане на
1113.54лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия
между „К.М Г.” ООД и И. М. , включващо сума по корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 30.07.2010г.
до 25.01.2011г., за обект на потребление, находящ се в с* с абонатен № * и
клиентски № *, за която сума е издадено дебитно известие №
5
**********/31.01.2011г.,с аб.№ 1619018, платена от цедента без основание,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
По време на висящността на производството по гр. д. №10012/2014г.
по описа на ВРС , “К.М Г.” ЕООД, представлявано от пълномощника си адв.
К.Т. е прехвърлило на „И.” ЕООД вземането си от 1113.54лв., което е било
заявено за разглеждане в производството по гр. д. №10012/2014г. по описа на
ВРС с договор за цесия от 23.10.2014год. /приложен по ч.гр.дело
№5960/20год. на ВРС,което е прието по настоящото дело.Така прехвърленото
вземане фигурира под номер 136 от приложение №1 към договора по опис на
номерата на съдебните производства пред ВРС.Видно от уведомлението за
тази цесия „Е. П. П.“АД е уведомено от К.М Г. ЕООД на 26.10.2014год.
Със спогодба –анекс от 23.12.2014г., сключена между „К.М Г.” ЕООД,
„И.“ ЕООД и „Г. Г. Г. ЕУ“ЕООД, имаща за цел да уреди отношенията между
страните, възникнали по 198 договора за прехвърляне на вземания, сключени
между първите две страни на 23.10.2014г., страните са приели, че „К.М Г.”
ЕООД е изпълнило задължението си да уведоми на осн. чл. 99 от ЗЗД
длъжника „Е. – П. П.” АД за прехвърлените вземания с писмо по ел поща от
26.10.2014г. с вх.№ ЕPRS-2762/28.10.2014г.(чл. 3 от договора). Уговорено е,
че общата стойностна прехвърлените вземания по чл.1 от Спогодбата е в
размер на 2999 148,15лева (чл. 2). С подписването на анекса „И.“ ЕООД се е
задължило да заплати на кредиторите на „К.М Г.” ЕООД по всичките 198
договора сумата от 282 887,67 лева(чл. 5). „К.М ГРУП” ЕООД се е
задължимло да преде на „И.“ ЕООД изпълнителните листи по производствата
с предмет 198-те вземания (чл.13).
За цесията Е. – П. П.” АД е уведомено на 26.10.2014г., видно от
Уведомление по л.99 ал.4 ЗЗД, респ. и от Покана от длъжника, в която този
факт е извънсъдебно признат.
С пълномощното от 04.07.2014г., П. К., действащ като законен
представител на “К.М Г.” ЕООД, е упълномощил адв. К.Т. „да се разпорежда
с всички вземания при условия, каквито пълномощникът намери за добре,
вкл., но не само да уведомява от мое име съответния длъжник за сключени
договори за прехвърляне на съответните вземания, както и да извършва
всякакви други правни и фактически действия на управление и разпореждане
в всички мои вземания.”
Съобразявайки от една страна обема на учредената на пълномощника
представителна власт, а от друга постигнатата уговорка между “К.М Г.”
ЕООД и „И.” ЕООД досежно плащането на цената по договора за цесия от
23.10.2014г., платима от “И.” ЕООД на абоната в шестмесечния срок, указан в
чл.6 от спогодба- анекс от 23.12.2014г. съдът приема, че пълномощникът не е
действал във вреда на представлявания. Същият е бил надлежно
упълномощен да се разпорежда с всички вземания на “К.М Г.” ЕООД при
условия, каквито пълномощникът намери за добре. Следователно уговорката
не е във вреда на представлявания, защото тя обезпечава изправността на
“К.М Г.” ЕООД по договора за цесия, сключен с абоната И. М.
6
Договорът за цесия от 23.10.2014г. не е нищожен на другите сочени от
“К.М Г.” ЕООД основания - заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави. Каква е целта, която един търговец преследва със създаване на едно
дружество, е правно ирелевантна, след като са налице всички предпоставки за
възникването му като правен субект.
Не може да се приеме и че договорът за цесия от 23.10.2014г. е развален
поради неизпълнение, изразяващо се в неплащане на договореното
възнаграждение по него. Това е така, тъй като с последващия анекс от
23.12.2014г. страните са преуредили отношенията, като са приели, че цедента
„И.“ ЕООД ще заплати цената направо на абонатите по договорите, по които
„К.М Г.” ЕООД е придобило вземанията. Касае се за допустима новация на
облигационната връзка на страните, след която вземането на цесионерът „К.М
Г.” ЕООД се явява погасено.
С договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г. „К.М Г.” ЕООД е
прехвърлило на „П. М.“ ЕООД вземането си срещу длъжника „Е. – П. П.” АД
за сумата от 1113.54лв., представляваща цедирано вземане по силата на
договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и И. М., включващо сума по
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия
по издадена от „Е.-П. П." АД фактура №**********/31.01.2011г.
С уведомление вх. № *********.01.2015ГОД. „К.М Г.” ЕООД, чрез
законния си представител П. К. е уведомило „Е. – П. П.” АД, че е
прехвърлило с договори за цесия от 21.10.2014г. вземанията си, измежду
което и това, предмет на осъдителния иск под № 42, в полза на “П. М.”
ЕООД.
Въз основа на влязлото в сила решение по гр. д. №10012/2014г. по
описа на ВРС по молба 10.08.2018г. на “К.М Г. ЕООД е издаден изпълнителен
лист.
Спорният по делото въпрос е кое от двете дружества - „И. ЕООД и “П.
М.” ЕООД, е титуляр на вземане, придобито от “К. Г.” ЕООД с договор за
цесия от 30.04.2014г
От съществено значение в разрешаване на конкуренцията между
множество правоприемници, респ. за пораждане на правните последици за
новите длъжници и третите лица ще е релевантният съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД
момент – съобщаването на цесията от цедента на длъжника. Когато
цедираното вземане не е обявено на длъжника, цесията не произвежда
действие и вземането не се счита прехвърлено от стария на новия кредитор. В
кръга на третите лица следва да се включат длъжникът, правоприемниците на
страните и кредиторите на цедента и цесионера.
Когато цесионерите се конкурират помежду си, титуляр на вземането е
онзи от тях, за когото цедентът е съобщил на длъжника най-напред.
Останалите могат да търсят отговорност от цедента.
Цесията от 21.10.2014г. е действителна, но е породила действие спрямо
всички трети лица с уведомяването на длъжника „Е.-П. П.” АД на
20.01.2015год. към който момент „К.М Г.” ЕООД вече не е бил носител на
вземането, тъй като го е прехвърлил на „И.” ЕООД с договор за цесия от
7
23.10.2014г., за което прехвърляне длъжникът е уведомен на 26.10.2014г. От
тази дата титуляр на прехвърленото вземане, както спрямо длъжника, така и
спрямо третите лица, вкл. и „П. М.” ЕООД, е „И.” ЕООД въз основа на
договора за цесия от 23.10.2014г.
Горният извод на съда се подкрепя и от изявлението на пълномощника
на “К.М Г.” ЕООД, съдържащо се в уведомлението, достигнало до „Е.-П. П.”
АД на 26.10.2014г., което представлява признание на неизгоден факт, че към
посочения момент титуляр на вземането е „И.” ЕООД въз основа на договор
за цесия от 23.10.2014г.
Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да
бъде уважен.
По наведеното от страна на ответниците в първото по делото съдебно
заседание, възражение за недопустимост с оглед депозиране на молба за
прекратяване на производството по изп.дело №623/2020год. по описа на ЧСИ-
Станимира Данова, на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК, настоящият съдебен
състав намира следното:
С подаване на молба за прекратяване на изп.дело №623/2020год. по
описа на ЧСИ-Станимира Данова,не се установява, че правото на
принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист е реализирано в
цялост и вземането предмет на спорната цесия е погасено.С оглед на това не е
отпаднал интереса на всеки от претендентите от установяване на
противопоставимостта на правата им, като титуляри на вземането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците следва да се
възложат направените от ищеца разноски в общ размер от 410лева, от които
платена държавна такса в размер на 50лева, 320лева платено адв.
възнаграждение и 40лв. държавна такса за образуване на обезпечително
производство по ч.гр.дело №5960/2020год. на ВРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „И.” ЕООД, ЕИК *, гр.
Варна срещу „К.М Г.” ЕООД, ЕИК *, гр. София и „П. М.” ЕООД, ЕИК
*,гр.София, иск, че в полза на „И.” ЕООД, ЕИК *, гр.Варна съществува
вземане в размер на 1113.54лв., представляващо платена без основание
стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-
П. П." АД фактура №**********/31.01.2011г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „К.М Г." ЕООД на „И." ЕООД с Договор
за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист от
06.02.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 10012/2014г., 12 с-в в полза
на „КНМ Груп" ЕООД, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.М Г.” ЕООД, ЕИК *, гр. София и „П. М.” ЕООД, ЕИК *,
гр. София ДА ЗАПЛАТЯТ на „И.” ЕООД, ЕИК *, гр. Варна сумата от 410лв.,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които
8
платена държавна такса в размер на 50лева, 320лева платено адв.
възнаграждение и 40лв. държавна такса за образуване на обезпечително
производство по ч.гр.дело №5960/2020год. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9