№ 334
гр. София, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110140094 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове от „=======“ ЕАД с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против
Н. Л. Д. за сумата 2848,69 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в имот, находящ се в гр. =======
с абонатен №....88, сумата 389,92 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 19.03.2025 г., сумата
51,47 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022
г. до 30.04.2024 г. и сумата 11,91 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г.
до 19.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.03.2025 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №17173/2025 г., по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
последният в качеството си на потребител не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски, по
представен списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител е депозирал
1
отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на исковете. Заявява,
че предвид отмяната на т.6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба №Е-
РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне
на количеството топлинна енергия, отдадена от сградата инсталация и в включените в нея
компоненети исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни. Предвид
липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия
претенциите на ищеца са недоказани. Счита, че щом ищецът основава претенцията си на
реално извършен отчет на доставената топлинна енергия е недопустимо в случай че се касае
за служебно начислени суми поради неосигурен достъп да бъде признато вземането на
ищеца. Счита, че служебно начислените суми следва да бъдат приети за недължими.
Посочва, че не са налице основания за претендиране на обезщетения за забава от страна на
ищеца, както и за суми за дялово разпределение, което се осъществява от различно от ищеца
лице. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и му се присъдят
разноски съгласно представените договори за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „...........“ ЕООД, преобразувано в „.......“
ООД изразява становище, че предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на
ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати
цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, а с оглед възражението за погасяването им по давност, че
е изтекъл достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването им.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.
Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на
закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
В настоящия случай от приобщения по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот №119 , том LLXXXV, дело 27200/94 г. от 07.12.1994 г. на нотариус към СРС
2
се установява, че Н. Л. Дилкова купува недвижим имот, представляващ апартамент №58,
находящ се в гр. София, ж.к. Люлин 3, бл. 302, вх. В, ет. 12. Представена е и молба –
декларация, изходяща от Н. Л. Дилкова до топлофикационното дружество за откриване на
партида, по която да се отчита потреблението на ползваната в имота топлинна енергия. Тази
молба-декларация по своята същност представлява предложение за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия, отправено от собственика до топлофикационното дружество.
Предвид това съдът приема, че като собственик на процесния имот, до който ищецът твърди
да е доставял топлинна енергия, ответникът има качеството потребител на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката
включително и през процесния период м.05.2021 – м.04.2023, тъй като по делото нито се
твърди, нито се установява да се е разпоредил с правото на собственост върху имота или да е
учредено вещно право на ползване върху същия преди предявяване на исковата молба в
съда. Съдържанието на съществуващото между ответника и топлофикационното дружество
облигационно отношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното
предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния период. Общите условия
обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което в
имота има 2 броя отоплителни тела с монтирани на тях индивидуални разпределители на
разход за отопление, които са затапени/пломбирани и ичието покзания са занулени. Вещото
лице е констатирало, че в имота не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот и
такава не е начисляване на ответника. През исковия период в процесния имот е ползвана
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ) и такава е била начислявана от
топлофикационното дружество, както и топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация. За периода БГВ е определяна на база служебен отчет поради липса на водомер
за топла вода при нормативно определен разход за едно лице в размер на 140 литра за
денонощие. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са изчислени в
съответствие с действащата нормативна уредба на база пълния отопляемия обем на
жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост. Според
заключението на съдебно–техническата експертиза стойността на потребената топлинна
енергия за процесния период в имота е в размер на 2946,78 лева.
Следва да се посочи, че независимо от отмяната като незаконосъобразни на
разпоредбите на т. 6.1.1 от Методиката за разпределение на топлинна енергия, приложение
към чл. 61, ал. 1 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката от ВАС
с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. №746/2021 г. по описа на ВАС II –ро отд.,
потвърдено с решение №1037/10.02.2025 г. по адм. д. №85/2024 г. на ВАС, петчленен състав,
II колегия според ТР №2/27.06.2016 г. на ВАС съдебното решение, с което се обявява
нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт няма обратно действие. В ТР №
2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или
се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. В конкретния случай предмет
на установяване са вземания за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. до м. 04.2024 г.,
преди влизане в сила на решението на ВАС по адм. д. №746/2021 г. по описа на ВАС II –ро
отд, поради което методиката представлява приложим административен акт. Предвид това
ответникът дължи заплащането на доставената до имота топлинна енергия както за битово
горещо водоснабдяване, така и стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, при установяване и на останалите елементи от фактическия състав на вземането
на ищеца.
Според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Заплащането на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е задължение на
3
етажните собственици в съответната сграда, в която не е преустановено топлоподаването.
Според чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са
обща част от етажната собственост. Съобразно ЗЕ, ЗС и ЗУЕС всички собственици,
респективно носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от
собствениците. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение,
от която никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което
и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Предвид
изложеното съдът намира, че се установява ищецът да е доставил до имота на ответника
топлинна енергия в установените от съдебно – техническата експертиза размери.
Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради
което съдът приема, че същият като собственик на процесното жилище дължи заплащането
на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, чиито размер е по-
малък от установения в заключението на съдебно – техническата експертиза, поради което
искът за топлинна енергия е изцяло основателен. Наведените от ответника възражения, че
липсват доказателства за начина на формиране на процесните задължения съдът намира за
неоснователни предвид представените от третото лице – помагач документи.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно и
вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок. Според действащите общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са
процесните за главница, давността тече от деня на падежа. При липсата на твърдения и
доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема, че към датата на
подаване на исковата молба – 25.03.2025 г., най – старото вземане за м. май 2022 г. не е
погасено по давност. Не са погасени по давност и последващите задължения на абоната за
процесния период, поради което възражението на ответната страна в този смисъл се явява
неоснователно.
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата,
представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2022
г. до м. 04.2024 г. в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно
доказване, че ответникът е поел задължение да заплаща възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, размера на договореното възнаграждение, че в
рамките на процесния период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинната
енергия, за което ответникът дължи именно претендираната сума. Установява се от
представените писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-
техническата експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. От заключението на
СТЕ се установява, че ЕС по местонахождение на процесния имот е сключила договор с ФДР
за извършване на монтаж на измервателни уреди на дялово разпределение. Законовата
уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Меродавно е единствено
4
обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от приетото по
делото заключение на съдебно – техническата експертиза, поради което исковата претенция
следва да се уважи в цялост.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, предвид това същият следва да бъде
осъден да заплати обезщетение за забава за периода 15.09.2023 г. до 19.03.2025 г. в размер на
389,92 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата 11,91
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съразмерно на
уважената част от исковите претенции, от които 464,36 лева - за платена държавна такса,
депозити за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 115,62
лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство, които следва
да се възложат в тежест на ответника.
Ответникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, при условията на
чл. 38, ал. 2 ЗА и за двете производства. Представени са договори за правна защита и
съдействие за осъществено процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА с оглед декларацията в този смисъл, води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал.
ЗА и на процесуалния й представител следва да се определи адвокатско възнаграждение,
което ответникът да бъде осъден да заплати. Следва да се посочи, че съобразявайки
решение на СЕС от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., съдът има право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, съобразно предвидените в
НМРАВ, вкл. и когато тя отразява реалните пазарни размери на адвокатските услуги. Макар
че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички
участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването
на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно
нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за
прилагането на реални пазарни цени. Ето защо съдът изхождайки от правната и фактическа
сложност на делото, както и извършената от процесуалния представител дейност в защита
интересите на длъжника в настоящото производство и размера на защитавания интерес,
счита че възнаграждение в размер на 350,00 лева отразява реалната цена на положения от
процесуалния представител на ответника труд без същата да бъде съобразявана с броя на
предявените искове, тъй като не се установява по делото да са били извършвани отделни или
специфични действия в защита на всеки един от предявените искове, от която сума
съразмерно с отхвърлената част от исковете на адв. С. К. следва да се присъди сумата 1,26
лева.
По отношение на заповедното производство съдът приема, че извършените от
процесуалния представител на длъжника действия в хода на заповедното производство се
свеждат до такива от вида изготвяне на книжа и молби и съобразявайки горепосоченото
5
решение от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г. на СЕС, счита че възнаграждението следва
да бъде определено на сумата 50,00 лева, от която съразмерно с отхвърлената част от
исковите претенции следва на адв. С. К. да се присъди сумата 0,07 лева
Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от
01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което
присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на
отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и
закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Л. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. .... дължи
на „=======“ ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. .... на основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
1456,51 евро (2848,69 лева) - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в имот, находящ се в гр. ======= с
абонатен №....88, сумата 199,36 евро (389,92 лева) - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до
19.03.2025 г., сумата 26,32 евро (51,47 лева) - главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.03.2025 г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №17173/2025
г., по описа на СРС, 71 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 6,09 евро (11,91 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до
19.03.2025 г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №17173/2025 г., по описа
на СРС, 71 състав като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Л. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. .... да заплати на „=======“ ЕАД,
ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. .... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
237,42 евро (464,36 лева) – разноски в настоящото производство и сумата 59,12 евро (115,62
лева) - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „=======“ ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. .... да
заплати на адвокат Снежана К. К. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 0,64 евро
(1,26 лева) – възнаграждение за процесуално представителство на ответника Н. Л. Д ЕГН
********** по гр.д. №40094/2025 г. на СРС 71 състав и сумата 0,04 евро (0,07 лева) -
възнаграждение за процесуално представителство на длъжника Н. Л. Д ЕГН ********** по
ч.гр.д. №17173/2025 г. на СРС 71 състав
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„=======” ЕАД – „.......“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6