Р Е Ш Е Н И Е
№ 2367
град Пловдив, 12.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети
състав, в открито заседание на седми ноември през две
хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурор Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело № 2348 по описа за 2022 година, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Делото е образувано по искова
молба, предявена от Р.М.Й., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив,
със съдебен адрес:***, чрез адв.В.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение в размер на 300 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 10.11.1996г. до окончателното ѝ изплащане, за
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за
здравето и живота му, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен
дискомфорт и т.н., причинени му при пребиваването му за периода от 10.11.1996г.
до 07.09.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ в Затвор гр.Пловдив.
Ищецът посочва следните оплаквания: през цялото време на изтърпяване на
наказанията е бил в пренаселени килии - под 3 кв. м. нетна площ; липса на
санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода; през лятото е топло и
задушно през зимата е студено; наличие на гризачи и дървеници; наличие на мухъл
и влага от които трудно се диша; няма условия за раздвижване; с ищецът не
работят психолози и педагози, него включват и в образователни програми.
Редовно призован, ищецът, в
съдебното заседание не се явява и не се представлява. С исковата молба претендира
за присъждане на направените по делото разноски в размер на 10 лева за внесена
ДТ.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”, чрез процесуалния си представител ст.юрк.Ч., в съдебно
заседание и в представен по делото писмен отговор оспорва предявените искови претенции
по основание и размер. Прави възражение за изтекла петгодишна абсолютна
погасителна давност.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция
по основание и размер.
По данни от становище рег.№7336/23.09.2022г.
/л.71-76/ от Затвор Пловдив, се установява, че Р.М.Й. търпи наказание „лишаване
от свобода” от 10.11.1996г. и към 07.09.2022г. /датата на подаване на исковата
молба/ се намира в Затвора-Пловдив.
От съдържанието на становището за
периода от 10.11.1996г. до 27.06.2019г. се установява, че няма данни в кое помещение,
с каква квадратура и при каква населеност, е бил настанен Й..
За периода от 28.06.2019г. до 07.09.2022г.
/дата на подаване на исковата молба/, в становището е посочена подробна
информация за спалните помещения, в които е настаняван ищецът, тяхната
квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните
възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните
помещения лица при 4 кв.м. Видно от
приложеното, за няколко периода /от 05.11.2019г. до 03.12.2019г.; от 27.12.2019г.
до 30.12.2019г.; от 03.01.2020г. до 21.01.2020г.; от 04.02.2020г. до
11.03.2020г.; от 13.03.2020г. до 27.03.2020г.; от 03.04.2020г. до 26.06.2020г.;
от 23.10.2020г. до 02.11.2020г.; от 06.01.2021г. до 08.01.2021г.; от
12.01.2021г. до 02.02.2021г.; от 16.03.2021г. до 26.03.2021г.; от 23.04.2021г.
до 14.05.2021г.; от 09.06.2021г. до 19.07.2021г.; от 19.10.2021г. до
23.11.2021г.; от 30.12.2021г. до 14.01.2022г.; от 21.01.2022г. до 28.01.2022г.;
от 24.06.2022г. до 30.06.2022г.; от 08.07.2022г. до 12.07.2022г. в помещения №82
и №30, ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, така че по отношение на
него се е проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 и повече кв. м. нетна площ на човек.
За останалата част от исковия
период, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от
свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 кв. и
повече метра нетна площ на човек.
В представените от ответника и
неоспорени становища, по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор
Пловдив, се посочва, че всяко спално помещение е обзаведено с легло и шкаф. На
всички л.св. е осигурен достъп до течаща вода, съгласно график за разпределение
на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат
достъп до баня всеки работен ден. За всеки от настанените л.св., има постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода. Отоплението се извършва посредством
централно-локално парно отопление. Проветряването е по желание на лишените от
свобода като могат да правят това и чрез отваряне на прозорците. През периода
на изтърпяване на наказанието си л.св. Й.
е бил настаняван в зона за засилен надзор и охрана, и общите помещения, където
са извършвани основни и текущи ремонти, като се извършва своевременна смяна на
течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и др., не се
допускат счупени прозорци /същите се подменят своевременно/. На всеки л.св. се
осигурява комплект спално бельо и завивки като при желание от страна на л.св.
домакинът осигурява колкото комплекта са му необходими, а л.св. има право и да
получава от близките си бельо и завивки. Сушенето на дрехите става или в
сушилни машини, когато се перат в пералното на затвора или на пригодени
простори в общото помещение на поста или на карето, когато се перат от лиш.св.
По данни от ГДИН е сключен договор за ДДД обработка на всички помещения в
затворите, която се извършва по утвърден график. По делото са представени
приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработки от 2011г. до 2022г.
вкл.
От данните в приложените по
делото становища се установява че Й. е устройван на работа като социален
асистент през 2018г. и през 2020г. Ищецът е включван в множество образователни
и други програми, подробно описани в стновището.
По делото са приложени
препланиране на присъдата, текущ доклад за Й. и становище от инспектор-психолог
при Затвора-Пловдив. Според последното, провеждането на психологическо
консултиране на лишените от свобода се осъществява чрез заявка от самите тях,
която трябва да отговаря на определени критерии и се извършва по определена
процедура. Посочва се, че Й. не е подавал заявление за консултиране или за
индивидуална работа с психолог.
По делото е разпитан като
свидетел И.П.М.. Свидетелят М. заявява,
че: „Познавам ищеца от 2007 година, т.е. от 15
години. Били сме заедно в изолатора, но в различни килии. Доколкото си спомням
ищецът Й. беше в 8 килия последно, а преди това бил е и в първа килия, и в осма
килия. Това са килии. От 2007 година до 2014 година беше без санитарен възел,
ползвахме кофа за малка и голяма нужда. Първа килия е по-малка, тя е 3 кв.м. на
4 кв.м., 12 квадрата, вътре има едно легло, маса, две табуретки и метален шкаф
на стената имаше. Осма килия е по-голяма, тя е 4 кв.м. на 4 кв.м., общо 16
квадрата горе-долу. Тя също беше с едно легло, една маса и две табуретки. Един
прозорец има и гледа към ламаринена стена. В изолатора дървеници няма, но има
хлебарки, тогава имаше гризачи, хлебарки си има и до ден днешен. Аз имам фобия
към гризачите и съм сложил капан за мишки. Подсилиха нещо външната стената уж
да няма. Сега има дървеници на 2 пост, където е Й.. В изолатора, дървеници
няма. В изолатора, когато бяхме дрехите си ги перяхме има баня обща за всички
изолатори, когато ни отварят за тоалет и тогава си перем дрехите ги простираме
в стаите си вътре. А на поста перем в общо помещение, част от дрехите се
простират в общото, част от дрехите се простират в стаите, защото общото
помещение не може да събере дрехите на всички 100 души. Мухъл и влага е имало в
изолатора. Аз съм бил в 6, той е съседен на банята и мухъл и влага си е имало
винаги. Това се отнася за първи и за осми. Влага е имало винаги. С ищеца
психолог не работи. Доколкото знам викан е от психолога, но чак да се работи,
то трябва непрекъснато, а не 1-2 пъти на две години. Давали са му задачи, той
рисуваше нещо. Ищецът е включван в различни програми – образователни, спортни и
културни, защото аз съм отговорник по културно-масови дейности.
Ищецът Р.Й. сега е в
стая № 82. Тя е най-голямата килия на поста, сега са около 10-12 човека. Точно
не мога да посоча бройка. Скоро беше ремонтирана. Тоалетна има, вода течаща има
студена. Пръскат за хлебарки, дървеници и всеки път като пръскат ги карам да
пръскат и дюшека, но ефектът е никакъв. Хигиената в стаите се поддържа от
лишените от свобода, има си график изготвен от отговорника на стая и всеки ден
си има определен човек, който да чисти стаята и се редуваме за почистването.“.
Административен съд – гр.
Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Както вече
се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди за
периода от 10.11.1996г. до 07.09.2022г. /датата на подаване на исковата молба/
в Затвор гр.Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На първо място следва да бъде
съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се
разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото
производство – ГДИН, със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
На следващо място е необходимо да
се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като
предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение,
действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като
противоправни с административен или съдебен акт.
За да бъде приета основателност
на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да
бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3
ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на
задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от
преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна
законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от
10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция
като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода
като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент
при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява
неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както
изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би
могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе
си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би
могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било
преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига
прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата
на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС осъдените
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение
като в ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Все в тази насока следва да се
посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва
да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване
на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС е установено
изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Според ал.5 от посочената разпоредба,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и
материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през
1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от
вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от
Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за
третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на
обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на
престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и
социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от
13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за
зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите:
“10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено
помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят
и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните
възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете
трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е
задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат
температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се
отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път
седмично в районите с умерен климат.“.
При разрешаване на настоящия
правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на
Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани
срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията,
произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода/решение от
10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по
делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу
България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение
от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К. срещу България, решение от 27 януари
2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/. В посочените съдебни
решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
С оглед наведените от ответника
възражения за изтекла погасителна давност, следва да се посочи, че
погасителната давност се свързва с изтичането на предвиден в закона период от
време, през който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид
липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на
основание, както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 АПК, във вр. с
чл.285 ал.1 ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл.46 от Закона
за нормативните актове/ЗНА/, следва да намерят приложение правилата на
чл.110-120 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, уреждащи института на
погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо – чл.114 ал.1 ЗЗД. В случаи на непозволено увреждане, какъвто
е настоящият случай, това е моментът на прекратяване на увреждащите действия
или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е
следствие от бездействие.
В тълкувателно решение №3 от
22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. №3/2004г. ОСГК, са обсъдени противоречията в
практиката на съдилищата относно началния момент на погасителната давност на
иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като в т.4 от тълкувателното
решение е прието, че обезщетение за вреди от незаконни административни актове,
може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при
нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на
вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на
администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за
незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл.1 ал.2
ЗОДВПГ/загл. изм./. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става
изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя
незаконният административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт
– от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на
администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така определените
моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи
мораторна лихва. Това тълкувателно решение е задължително за съдилищата на
основание чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт ЗСВ/ и въз основа на него
следва да се приеме за безспорно, че погасителната давност в случая започва да
тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия/бездействия
на администрацията да поставят ищеца в благоприятни условия на задържане и
лишаване от свобода.
Възражението на процесуалния
представител на ответника, обективирано в писмен отговор и в съдебно заседание,
за погасяване на иска по давност за посочените от ищеца исковите периоди се
явява неоснователно.
По отношение на оплакванията на
ищеца за периода на пребиваването му в Затовора Пловдив, съдът намира следното:
На първо място, с оглед
посочените в исковата молба периоди и представените от ответника доказателства,
съдът констатира, че ищецът е пребивавал в Затвора-Пловдив от 10.11.1996г. до
07.09.2022г. /датата на подаване на исковата молба/, поради което исковата
претенция следва да бъде разгледан по същество за същия период, когато ищецът е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив.
За посочените исков период в
Затвора-Пловдив, от събраните и описани по-горе доказателства се установява, че
ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., изключение правят периодите
от 28.06.2019г. до 05.11.2019г.; от 14.11.2019г. до 19.11.2019г.; от
03.12.2019г. до 27.12.2019г.; от 30.12.2019г. до 03.01.2020г.; от 21.01.2020г.
до 04.02.2020г.; от 11.03.2020г. до 13.03.2020г.; от 27.03.2020г. до
03.04.2020г.; от 26.06.2020г. до 23.10.2020г.; от 02.11.2020г. до 06.01.2021г.;
от 08.01.2021г. до 12.01.2021г.; от 02.02.2021г. до 16.03.2021г.; от 26.03.2021г.
до 23.04.2021г.; от 14.05.2021г. до 09.06.2021г.; от 23.07.2021г. до
06.08.2021г.; от 13.08.2021г. до 19.10.2021г.; от 23.11.2021г. до 30.12.2021г.;
от 14.01.2022г. до 21.01.2022г.; от 28.01.2022г. до 24.06.2022г.; 30.06.2022г.
до 08.07.2022г.; от 12.07.2022г. до 07.09.2022г.
Последното, съгласно практиката
на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. В тази насока са и показанията на разпитаните по
делото свидетели.
През исковия период не се
установява нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения, в
които е пребивавал Й. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща
студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от
ответника становища, се сочи, че в Затвора-Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода.
Частично основателни са
оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки през разглеждания тук исков
период. Това е така, защото от страна на ответника са изложени твърдения за
извършени в Затвора-Пловдив ДДД обработки, като са представени частичини доказателства,
а именно за годините 2011г. - 2022г., че такива дейности са били договорени,
съответно изпълнени.
Съдът намира твърденията на Й. за
наличие на влага и мухъл в спалните помещения, както и че това се дължи на
прането простирано в помещенията за неоснователни. Според постъпилите по делото
доказателства големината и разположението на прозорците в килиите са достатъчни
за извършване на проветряване на помещенията. Сушенето на дрехите става или в
сушилни машини, когато се перат в пералното на затвора или на пригодени
простори в общото помещение на поста или на карето, когато се перат от лиш.св.
Неоснователно е оплакването на Й.,
че през зимата е много студено, а през лятото е горещо. На първо място,
установява се от представеното от ответника становище, че в затвора отоплението
през отоплителния сезон се осъществява посредством централно-локално парно. На
следващо място, общите твърдения изложени, че през зимата е студено, като се
има предвид, че се касае до характерни температурни стойности за съответните
сезони и съответното географско място, не може да бъдат свързани пряко с
неизпълнение на задължения на администрацията на Затвора-Пловдив и в тази
насока да съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от
незаконосъобразно бездействие.
Съдът счита за неоснователни и
твърденията досежно липсата на индивидуална и корекционна работа с ищеца. Това
е така, защото съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната
работа са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са
насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на
умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно
ал.2 социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от
свобода включват: 1.диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми
за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди;
3.образование, обучение и квалификация на лишените от свобода; 4.творчески,
културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата
разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална
дейност и възпитателна работа. Видно от становището на лист 80 по делото,
ищецът не е изявявал желание и не е подавал заявление за консултиране или за
индивидуална работа с психолог. Отделно от това по време на престоя му в
Затвора-Пловдив, със заповед е бил устроен на работа социален асистент през
2018г. и през 2020г. Включван е и в множество образователни и други програми,
подробно описани в стновището.Поради посоченото не може да се приеме, че ищецът
е бил лишен от социални дейности и в този смисъл от възможности за
ресоциализация и личностна промяна.
Основателни са оплакванията, че
ищецът няма условия за раздвижване, доколкото от страна на ответника не са
представени доказателства за извеждането му на каре или осигуряването на друг
вид спорт или раздвижване.
При така изложеното действително се
установяват част от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС,
както са описани по-горе, при което на ищецът следва да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е за част
от периодите, както са посочено по-горе, съответно и за отделни части от
доказаните периоди, както и поради това, че са доказани само част от твърдените
нарушения, обезщетението следва да бъде определено, като се вземе предвид
частично успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Размерът на
обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността
на периода, през който са били претърпени. С оглед характера на деянието,
естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през
който е търпял неприемливите условия от 10.11.1996г. до 07.09.2022г. /датата на подаване на
исковата молба/ в Затвор-Пловдив,
(общо 8 636 дни), според настоящия състав
обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер
на 47 498 лева при съобразяване цялостната практика
на ВАС по идентични дела.
Съдът намира, че ще следва да се уважи и направеното от
ищеца искане за присъждане на законната лихва към така определеното
обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане сумата.
С оглед изхода от спора,
ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски,
съгласно разпоредбата на чл.286, ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се
уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Констатира се, че разноските,
направени и претендирани от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената
държавна такса.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на Р.М.Й., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със
съдебен адрес:***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, сумата от
47 498 (четиридесет и седем хиляди четиристотин деветдесет и осем лева) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвор Пловдив, считано от 10.11.1996г. до 07.09.2022г. ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 07.09.2022г. – датата на подаване
наисковата молба до окончателното и изплащане като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част до пълния предявен
размер от 300 000 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на Р.М.Й., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със
съдебен адрес:***, сумата от 10 (десет) лв., представляваща направените по
делото разноски за ДТ.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: