Р Е
Ш Е Н
И Е № 799
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно
отделение –девети състав, на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година,
след публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова и при
участието на секретаря Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от
председателя в.гр.дело № 968 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от адв. М.Б.-П.,***,
пълномощник на Н.С.С., ЕГН **********, В. Г.Г., ЕГН **********, С.Г.Г., ЕГН **********,
М.Г.Г., ЕГН **********, и Д.Н.С., ЕГН **********, с посочен адрес: ***, против
Решение № 63 от 07.01.2019г. по гр.д. № 10931 по описа за 2018г. на ПдРС, ІV
гр. състав, В ЧАСТТА, с която като съделител е записана А. С.Г. .
В тази си част, се заявява, че намират
решението за недопустимо, защото делбата е допусната с участие налице, което
няма правосубектност. А. Г. починала
преди първото по делото заседание; с молба от 19.11.2018г. съдът е уведомен и е
представено удостоверение за наследници; наследниците са конституирани са били
уведомени чрез адв. П. за датата на
съдебното заседание.
Ако се приеме, че не е недопустимо, се
моли съдът да го отмени като незаконосъобразно.
Съдът не е съобразил релевантните факти и не е приложил правилно
материалния и процесуалния закон.
Ето защо, се моли настоящият състав на ПдОС да отмени решението в частта, в която като съделител е записана А.С.Г. и вместо него да се постанови друго, с което да се допусне до делба ПИ с идентификатор 56784.273.3, ведно с построената в същия имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 57 кв.м., а съгласно кадастралната карта е сграда с идентификатор 56784.273.3.1. с площ 59 кв.м., брой етажи 2, предназначение - вилна сграда – еднофамилна и навес, КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ МЕЖДУ: Н.С.С., ЕГН **********,***, - за 1/ 4 ид. част; Д.Н.С., ЕГН ********** ***, - за 1/ 4 ид. част; К. С.Б. с ЕГН ********** с адрес ***, - за 1/ 4 ид. част; и В. Г.Г., ЕГН **********,***,С.Г.Г., ЕГН **********,***,М.Г.Г., ЕГН **********,***, по 1/ 12 ид. част или общо – 1/ 4ид. част.
Заявява се във въззивната жалба, че нямат приложения, както и доказателствени искания.
С писмена молба, постъпила в ПдРС на 29.01.2019г., от адв. М.Б.-П., се заявява, че страната В. Г. Г. е починала на 13.01.2019г., при което моли да се заличи като съделител В. Г.Г., и да се конституират неговите наследници П.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, и Г.В.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***. Прилагат се, съответно: пълномощно от двамата наследници, както и удостоверение № 1400 40693/16.01.2019г. на район Централен, община Пловдив за наследниците на В. Г.Г.- съделител.
С писмен отговор от К. С.Б., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Н. Анг. П.,***, служебен адрес: гр. Пловдив,ул.“Райко Даскалов“ № **, въззивната жалба на ищците по делото се оспорва, на първо място, като недопустима. Тъй като, законодателят е предвидил в чл. 247 от ГПК ред, по който съдът, допуснал очевидна фактическа грешка, сам изменя решението си в тази му част, като това налага изводът, че това категорично не може да бъде по-горната инстанция.
Освен това, молба с искане за отстраняване на ОФГ е подадена от процесуалния представител на ищците на 1.01.2019г., която молба, прочее, е напълно идентична със съдържанието на въззивната жалба.
В действителност, при постановяване на решението съдът е допуснал делба с починал съделител преди проведеното първо с.з. А. Г., но впоследствие, видно от депозираната по делото молба е починал и наследникът й В. Г., и доколкото съдът следи служебно за правилното конституиране на страните, делото следва да продължи между новите участници в производството.
С оглед, на така развитите съображения, моли да бъде оставена жалбата без уважение.
Постъпила е ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА и от К. С.Б., с ЕГН **********, с адрес *** чрез пълномощник адв. Н.А.П.,***, служебен адрес:гр. Пловдив, ул.“Р.Даскалов“ *, против Решение № 63 от 07.01.2019г. по гр.д. № 10931 по описа за 2018г. на ПдРС, ІV гр. състав, с искане изцяло да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което претенцията да бъде отхвърлена и имотите да не бъдат допускани до делба.
На първо място, в диспозитива на решението като съделител е отразена А. С.Г., която е починала преди първото по делото с.з.; впоследствие на 14.01. 2019г. е починал и наследникът й В. Г.Г.; и предвид обстоятелството, че съдът следи служебно за правилното конституиране на страните, то на негово място следва да встъпят законните му наследници, което правило решението недопустимо в тази му част.
На второ място, още в отговора на исковата молба, /който съдът, изобщо, не е съобразил при постановяване на решението си/, ответникът е отразил, че имотът е реално неподеляем, тъй като е невъзможно да се обособят равностойни дялове, доколкото законодателят е възприел нормативни изисквания за лице на имотите при една делба и независимо от квадратурата на парцела, лицето е само 150 м и това е единственият подход към имота и единствената граница откъм пътя за Прослав.
На второ място, вилата е също неподеляема; и тя, както и изброените в отговора на исковата молба второстепенни постройки, които съдът не е включил в делбената маса, се намират в самото начало на нивата, а останалата част е пустееща земя, като в тази връзка е представил снимков материал, като във втората фаза на делбата ще ги представи на фотохартия, за да бъдат ценени като веществени доказателства по делото.
В исковата молба се претендира на ищците да бъде отреден общ дял, съответстващ на 3/ 4 от площта на имота, и респ. за ответника – 1/ 4 ид. част, което практически ще се окаже невъзможно, защото той няма да получи следващия му се реален дял по смисъла на чл. 353 от ГПК и ще противоречи на наложените норма за делба на земеделски земи, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ.
С оглед на така развитите съображения моли да бъде отменено обжалваното решение, както и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли искът.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивна жалба, подадена от адв. М.Б.-П.,***, пълномощник на ищцовата страна, която жалба е подадена чрез РС-Пловдив с вх. № 4729/21.01.2019г., постъпила в Окръжен съд-Пловдив с вх. № 13924/07 май 2019г., се явява недопустима за разглеждане от въззивния съд, тъй като има за предмет – поправка на очевидна фактическа грешка, който следва да е предмет на молба по чл. 247 ал. 1 от ГПК в производство пред първоинстанционния съд, то приема, че въззивната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима; като производството по нея следва да бъде прекратено.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА, подадена от ответника К. С.Б., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Н.А.П.,***, постъпила чрез РС-Пловдив с вх. № 8622/05.02.2019г., е допустима – подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба на ответника се явява неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното решение, в производство по
чл. 34 от ЗС – първа фаза на съдебна делба, районният съд допуска съдебна делба
относно процесните недвижими имоти - поземлен
имот с идентификатор 56784.273.3, по кадастралната карта и кадастрални регистри на град
Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 год на Изпълнителен
директор на АГКК, с административен адрес: гр. Пловдив, местност ПРОСЛАВ, с
площ 54 510 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, номер по предходен план 441.3, подобренията и приращенията в
имота, при съседи: 56784.275.29, 56784.275.49, 56784.273.170,
56784.512.9582, 56784.273.237, 56784.273.230, 56784. 273.86, 56784.273.30,
56784.273.29, 56784.273.26, 56784.273.27, ведно с построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда с площ
57 кв.м., а съгласно кадастралната карта е сграда с идентификатор 56784.273.3.1. с площ 59 кв.м., брой етажи 2,
предназначение - вилна сграда – еднофамилна и навес, между съделителите Н.С.С., ЕГН **********, А. С.Г., ЕГН **********, Д.Н.С., ЕГН **********,и К. С.Б. С ЕГН **********,
при квоти от по 1/4 ид. част за всеки от тях.
С Решение № 448 от 05.02.2019г., /влязло в сила, поради необжалването му от страните/, по гр.д.№ 10931/2018г., по описа на ПдРС,ІVгр.състав, в производство по чл. 247 от ГПК, районният съд ДОПУСКА поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 63/07.01.2019г. по гр.д. № 10931 по описа за 2018г. на ПдРС, при която в диспозитива на съдебното решение на страница трета от същото, в абзац първи на ред шести и седми текста „…А. С.Г., ЕГН **********,***…“ да се чете „...В. Г.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, С.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес ***…“ и на ред десети израза „…всеки от тях…“ да се чете „…Н.С.С., Д.Н.С., и К. С.Б. и от по 1/ 12 ид. част за В. Г.Г., С.Г.Г. и М.Г.Г.…“
С писмена молба от адв. М.Б.-П.,***.2019г., е приложено удостоверение № 1400 40693/16.01.2019г., издадено от Община Пловдив-Район Централен, от което е видно, че съделителят В. Г.Г., с ЕГН **********, е починал на 13.01.2019г., като е оставил наследници П.И.Г., с ЕГН **********, съпруга, и Г.В.Г., с ЕГН **********, син. След направена служебно от съда справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., и потвърждаване данните за наследниците, от районния съд с определение в з.з. от 25.02.2019г., се конституират като страни по делото П.И.Г., с ЕГН **********, и Г.В.Г., с ЕГН **********, на мястото на починалата страна В. Г.Г., /лист 20 от в.гр.д. № 968/2019г./.
За да постанови обжалваното решение, /поправено с решение по чл. 247 от ГПК/, районният съд приема, че от събраните писмени доказателства се установява, че собствеността върху заявения за делба имот е призната през 1994 г. на А. Г., В. С., Н.С. и К. Б. при равни права, предвид на което същите се легитимират като собственици на ¼ от имота. След като констатира настъпило правоприемство на дела на В. С., /починала на 17.08.2016г./, от сина й Д.Н.С., /удостоверение за наследници-лист 11 от делото/ съдът намира, че като съсобственици в имота към момента на постановяване на решението се явяват Д.С., Н.С., К. Б., както и В. Г.Г., с ЕГН **********, С.Г.Г., с ЕГН **********, и М.Г.Г., с ЕГН **********, последните трима като наследници на съделителя А. С.Г., починала на 27.10.2018г., /удостоверение за наследници – лист 74 от делото/, - като всеки от последните трима имат по 1/ 12 ид. част от процесните имоти, при които квоти е допусната и съдебната делба от районния съд.
Въззивният състав на ПдОС намира за правилен извода на районния съд, както и изложените от него съображения.
От събраните по делото доказателства, неоспорени от страните, респективно, констативен акт за собственост на основание чл. 483 ал. 1 от ГПК, № 37,т.18,н.д. 11954/94г. на нотариус при Пловдивски районен съд, се установява право на собственост при равни права за А. С.Г., В. С. С., Н.С.С. и К. С.Б.– по 1/ 4 ид. част от: нива с площ от 54,391 кв. м. находяща се в землището на кв. Прослав, общ. Пловдив, в кв. 441, парцел ІІІ по комасационния план от 1942 г., която съвпада със заявения за делба поземлен имот с идентификатор 56784.273.3 от 54 510 кв.м./вж.в тази насока, писмен отговор на ответника, както и скица на поземлен имот, издадена от СГКК-гр.Пловдив, с изх. № 15-204055-04.05.2017г.-лист 9-10 от делото/.
Видно е от нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание обстоятелствена проверка № 169, том ІV, рег. № 4462, дело № 677 от 28.12.2001г. на нотариус с район на действие района на Пловдивския районен съд, Е. А.-А., рег. № 401 по регистъра на НК,/лист 13 от делото/, че е признато право на собственост въз основа на давностно владение и наследство, при равни права на съсобственост – по 1/ 4 ид. част, за всеки от съделителите А. С.Г., В. С. С., Н.С.С. и К. С.Б.–относно построена двуетажна масивна сграда със застроена площ от 57 кв. м., заедно с един навес, която сграда е процесната, находяща се върху процесния поземлен имот, /видно и от удостоверение № 5075/02.09.1997г. на Община Пловдив, приемо-предавателен протокол от 29.03.1991г. между председателя на КЗС-кв. Прослав и наследници на С. К. Б., удостоверение изх.№ 121/18.08.1994г. издадено от председател на ЛС при КЗС-Прослав/.
От съдържанието на писмените доказателства, неоспорени от страните по делото, безспорно се установява, че между страните съществува съсобственост върху процесните недвижими имоти, произтичаща от наследство, /от наследодателя С. К. Б., починал на 18.08.1968г.-уд-е за наследници – лист 18 от делото/, и реституция по ЗСПЗЗ, /вж. в т.н. удостоверение с изх.№ 121/18.08.1994г. изд. от председател на ЛС при КЗС-Прослав/.
Видно е от съставените констативни нотариални актове, неоспорени по делото, че наследниците на общия наследодател С. К. Б., респективно, А. С.Г., дъщеря, В. С. С., дъщеря, Н.С.С., дъщеря, и К. С.Б., син, имат съсобственост върху процесните имоти при равни права- по 1/ 4 ид. част за всеки един от тях. По правилата на наследяване, съгласно ЗН, понастоящем, страните по делото, респ. и в качеството им на наследници на дъщерите – А. С.Г., и В. С. С., следва, също, да имат права, в т.ч. всеки от наследниците на А. Г. – по 1/ 12 ид. част - за С.Г.Г., с ЕГН **********, и за М.Г.Г., с ЕГН **********, както и по 1/ 24 ид. част – за П.И.Г., ЕГН **********, и за Г.В.Г., с ЕГН **********, последните двама като наследници на починалия В. Г.Г., /починал на 13.01.2019г./. Наследодателят В. С. С. има само един наследник – съделителят Д.Н.С., син, който се явява съделител с 1/ 4 ид. част от процесните имоти.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено, като вместо починалите страни в същото следва да се впишат техните наследници, понастоящем, с оглед прилагане от въззивния съд на разпоредбата на чл.7 ал.1 изр. първо от ГПК. При което и съдебната делба на процесните имоти следва да се извърши при квоти, както следва: за Н.С.С. - 1/ 4 ид. част, равняваща се на 6/ 24 ид. части от процесните имоти; за Д.Н.С. – 1/ 4 ид. част, равняваща се на 6/ 24 ид. части; за К. С.Б. - 1/ 4 ид. част, равняваща се на 6/ 24 ид. части; за С.Г.Г., и за М.Г.Г. – по 1/ 12 ид. част, равняваща се на – по 2/ 24 ид. част, за всеки от двамата; за П.И.Г., и за Г.В.Г. – по 1/ 24 ид.част, за всеки от двамата.
Въззивният съд намира обжалваното решение на районния съд за обосновано и правилно, поради което приема, че следва да бъде потвърдено, като се допуснат изменение на страни, с оглед наследствено правоприемство, настъпило в хода на производството, което изменение се отразява и на размера на наследяваните от тях ид. части, респ. квоти в съсобствеността на процесните имоти.
В тази насока, изложените оплаквания във въззивната жалба на ответника К. С.Б. чрез пълномощник адв. Н.П., се явяват неоснователни, тъй като същите са ирелевантни в производството по допускане на съдебна делба, в което следва да се разглеждат, само, въпроси, попадащи в хипотезата на чл. 344 ал. 1 от ГПК. Оплакванията във въззивната жалба на ответника се отнасят до начина на извършване на съдебната делба, които въпроси не са предмет на обжалваното решение по допускане на съдебна делба. Поради което и въззивната жалба на ответника като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По разноските във въззивното производство:
Поради неоснователност на въззивната жалба на ответника, подадена чрез адв. П., не следва да се присъждат разноски по въззивното дело в полза на К. С.Б., претендирани като съдебни разноски за платена държавна такса по въззивната му жалба от 40 лева. По възззивното дело няма данни за договорено, съответно, и за платено адв. възнаграждение на адв. П., поради което и съдът не се произнася за такива деловодни разноски.
Поради недопустимост на въззивната жалба на ищцовата страна, подадена чрез адв. Б.-П., не следва да се присъждат разноски по въззивното дело в полза на жалбоподателите, ищци, претендирани като съдебни разноски за платена държавна такса по въззивната им жалба- внесена в общ размер от 44 лева. Тъй като, видно от приложено пълномощно по въззивното дело, както и договор за правна помощ, налице е договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство по въззивното дело, с договорено, съответно, заплатено адв. възнаграждение от 800 лева, /без да се определя съотношение каква част от последното е за подадена въззивна жалба, и каква част – за подаден писмен отговор на въззивната жалба на ответника/. При което въззивният съд намира, че за процесуално представителство – изготвяне на писмен отговор, и процесуално представителство по въззивното дело относно въззивната жалба на ответника, следва да се присъди на жалбоподателите, /на ищцовата страна/, само, половината от заплатеното адвокатско възнаграждение, т.е. сумата от 400 лева, като дължима от другата страна, предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 07.01.2019г. Решение № 63, /поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 448/05.02.2019г./, на Пловдивския районен съд, ІV граждански състав, по гражданско дел № 10931 по описа на съда за 2018 година, с което ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА по отношение на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.273.3, по кадастралната карта и кадастрални регистри на град Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 год. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: гр. Пловдив, местност ПРОСЛАВ, с площ 54 510 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план 441.3, подобренията и приращенията в имота, при съседи: 56784.275.29, 56784.275.49, 56784.273.170, 56784.512.9582, 56784.273.237, 56784.273.230, 56784. 273.86, 56784.273.30, 56784.273.29, 56784.273.26, 56784.273.27, ведно с построената в същия имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 57 кв.м., а съгласно кадастралната карта е сграда с идентификатор 56784.273.3.1. с площ 59 кв.м., брой етажи 2, предназначение - вилна сграда – еднофамилна и навес, КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ МЕЖДУ: Н.С.С., ЕГН **********,***, Д.Н.С., ЕГН ********** ***, К. С.Б., с ЕГН ********** с адрес ***, С.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, П.И.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, и Г.В.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, ПРИ КВОТИ, както следва:
за Н.С.С. – 6/ 24 идеални части;
за Д.Н.С. – 6/ 24 идеални части;
за К. С.Б. - 6/ 24 ид. части;
за С.Г.Г. – 2/ 24 идеални части;
за М.Г.Г. –2/ 24 идеални части;
за П.И.Г. - 1/ 24 идеална част;
за Г.В.Г. –1/ 24 идеална част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ постъпила ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от адв. М.Б.-П.,***, пълномощник на Н.С.С., ЕГН **********, В. Г.Г., ЕГН **********, С.Г.Г., ЕГН **********, М.Г.Г., ЕГН **********, и Д.Н.С., ЕГН **********, с посочен адрес: ***, против Решение № 63 от 07.01.2019г. по гр.д. № 10931 по описа за 2018г. на ПдРС, ІV гр. състав, В ЧАСТТА, с която като съделител е записана А. С.Г.; като прекратява производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА К. С.Б., с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Н.С.С., ЕГН **********,***, Д.Н.С., ЕГН ********** ***, С.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, П.И.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, и Г.В.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, в общ размер сумата от 400 /четиристотин/ лева, деловодни разноски по въззивното дело за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/