и за да се произнесе,взе предвид следното:
С Решение N 29/07.03.2005 г. по гр.д.N 182/2005 г., Момчилградският районен съд е признал уволнението на Ремзи Тасин Юсеин от Момчилград за незаконно; отменил е Заповед №13/30.04.2004г. на кмета на община Момчилград като незаконосъобразна; възстановил е Ремзи Тасин Юсеин на предишната му работа като “домакин” с място на работа ОбА-Момчилград и е отхвърлил предявения иск от Ремзи Тасин Юсеин с правно основание чл.344, ал1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ като недоказан. Със същото решение община Момчилград е осъдена да заплати на Ремзи Тасин Юсеин деловодни разноски в размер на 250лв. Недоволен от така постановеното решение в частта му, с която атакуваната заповед е отменена и ищецът е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност, е останал жалбодателят кмета на община Момчилград, който го атакува като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение в посочената част, вместо което бъде постановено друго, с което да се постанови решение по съществото на делото. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание, жалбодателят не се явява, не се представлява Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Окръжния съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания,констатира следното: Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.197 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Пред Районен съд-Момчилград е предявен иск по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, от Ремзи Тасин Юсеин против община Момчилград. Ищецът сочи, че работел като “домакин” в Общинска администрация през периода 01.01.2000г. до 30.04.2004г. Сочи, че бил с влошено здравословно състояние. На 04.05.2004г. бил извикан в сградата на общината и му била връчена /при отказ да подпише/ Заповед № 13/30.04.2004г. на Кмета на община Момчилград за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.188, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.187, т.3,9 и 10 от КТ. С решение № 2071/09.03.2004г. по адм.дело № 1056/2004г., ВАС е отменил решение №65/05.01.2004г., постановено по адм.д.№ 465/2003г. на Кърджалийския окръжен съд, вместо което е отменилРешение №97/27.10.2003г. на ОИК-Момчилград в частта му, с която е обявен за избран кмет на община Момчилград Бирол Ибрахим Кьосеюмер, кандидат на партия “Движение за права и свободи”.Решението на ВАС е окончателно. Видно от Заповед № 13/30.04.2004г. на кмета на община Момчилград, на основание чл.188, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.187, т.3,9 и 10 от КТ, със същата е прекратено трудовото правоотношение с Ремзи Тасин Юсеин, считано от 30.04.2004г. на длъжност “домакин”, с място на работа ОбА-Момчилград. В заповедта са посочени причини за прекратяване на трудовия договор – “на основание докладна записка с вх.№ 94-00-1297/21.04.2004г., след извършена проверка от главния счетоводител Фикрет Мюмюн за извършени нарушения от Ремзи Тасин Юсеин, както следва : получени от МОЛ СМЦ, когато е в отпуск за временна нетрудоспособност по фактури/подробно изброени/; представена фактура № 2273/31.10.2003г., издадена от ООД “Евромодул”-Кърджали за дизелово гориво без необходимите отчети за разходи по предназначение; неотчетени служебни авансово получени средства; двойно изплащане по фактура № **********. Представени по делото са определение от 12.05.2004г. на ВАС по адм.д.№3181/2004г; определение №5559/16.06.2004г. на ВАС по адм.д.№ 3181/2004г.; удостоверение от 16.06.2004г., издадено от ОИК-Момчилград; решение №4/07.01.2001г. на ОбС-Момчилград; решение № 10180/07.12.2004г. на ВАС по адм.д.№ 9715/2004г.; фактури; справка на изплатени фактури за услуги по моßилни телефони, изходяща от ответника по иска и личното трудово досие на ищеца. При така установеното, въззивният съд намира, че атакуваната заповед на кмета на община Момчилград, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца е издадена от лице, което не е страна по трудовия договор. Безспорно се установява, че същата е издадена от Бирол Кьосеюмер, в качеството му на кмет след като е било постановено с влязло в сила решение на ВАС отменяването на решение №97/27.10.2003г. на ОИК Момчилград в частта му, с която обявен за избран за кмет на община Момчилград Бирол Кьосеюмер. Т.е. волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение е изразена от лице, което няма качеството на работодател към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Окръжният съд намира, че не следва да разглежда спора по същество, тъй като посоченото нарушение в процедурата по издаването на атакуваната заповед е достатъчно съществено, за да доведе до отмяната му. По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила, поради което настоящата инстанция не следва да обсъжда исковата претенция и доказателствата, представени в тази насока. При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбодателя за деловодни разноски за тази инстанция, те следва да останат в негова тежест така, както са направени.
Водим от изложеното ,Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение N 29/07.03.2005 г., постановено по гр.д.N 182/2004 г. на Момчилградският районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в 30-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |