Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 05.08.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на трети август през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Петя Иванова, като разгледа докладваното от съдия
В.Николова гр. дело №6650/2020г. по
описа на Районен съд Плевен и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на искова
молба от “Ю.Б. ” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, представлявано
от ***,чрез пълномощник адвокат ***,
съдебен адрес: ***, партер, против Г.Г.К. с ЕГН **********,
адрес: ***.
Посочва се в исковата молба, че между страните съществувало облигационно
правоотношение на основание Договор за потребителски кредит №FL809233 от
27.05.2016г. Твърди се, че на основание договора банката предоставила на
ответницата кредит в размер на 25 098 лв.
за пълно и предсрочно погасяване на задължения по договор за
потребителски кредит № FL729435 от 13.05.2014г. , срещу което кредитополучателят се задължил да
върне сумата , заедно с лихвите, в
сроковете и условията, уговорени в договора по погасителен плана, неразделна
част от споразумението. Посочва се в исковата молба, че сумата от 25098 лв.
била усвоена от ответника на 27.05.2016г.
по банково бордеро № 3282578/27.05.2016г. Твърди се, че поради неизпълнение на
задължения по договора (неплащане на вноски с падеж 16.07.2017г. и
16.08.2017г.) , кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.
Твърди се, че длъжникът бил уведомен на
28.03.2019г. за предсрочната изискуемост
по реда на чл.47, ал.5 ГПК чрез нотариална покана на *** на НК. Твърди
се, че ответницата дължи на банката следните суми: сумата от 23120,57 лв.
главница, сумата от 4278,16 лв. възнаградителна лихва
за периода 17.07.2017г. до 28.03.2019г. вкл. , сумата от 4384,39 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2017г. – 17.02.2020г.
вкл., такси в размер на 199,03 лв. за периода 16.12.2019г.-17.02.2020г. вкл.
Посочва се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК било образувано ч.гр.д.№ 1131/2020г. по описа на ПлРС. В хода на последното заповедта била връчена при условията
на чл.47, ал.5 ГПК. Иска се от съда да признае за установено съществуването на
вземания в полза на “Ю.Б. ” АД, против Г.Г.К. за
следните суми: сумата от 23120,57 лв. главница, сумата от 4278,16 лв. възнаградителна лихва за периода 17.07.2017г. до
28.03.2019г. вкл., сумата от 4384,39 лв. – мораторна
лихва за периода 16.07.2017г. – 17.02.2020г. вкл., такси в размер на 199,03 лв.
за периода 16.12.2019г.-17.02.2020г. вкл. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК ( 27.02.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК №649/28.02.2020г. Претендират
се и направените деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
С
определение № 260799/01.04.2021г. на ответника е назначен на основание чл.47,
ал.6 ГПК особен представител – адв. П.П. ***.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата
молба и приложенията към нея са връчени на особения представител на
ответника. По делото е депозиран отговор
с вх.№ 265277/05.05.2021г., в който особеният
представител взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. страната взема становище
в молба с вх.№ 267179/29.07.2021г., в която поддържа исковата молба и моли съда
да я уважи изцяло като основателна и
доказана, както и да осъди ответника да
заплати направените деловодни разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът се представлява от особения представител адв. П.П. ***, който взема
становище за неоснователност и
недоказаност на исковете.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените
по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация
на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно
по делото е и се установява от материалите по
ч.гр.д.1131/2020г.
описа на РС-Плевен, че
на 27.02.2020г.
„Ю.Б.”
АД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК против Г.Г.К., както и че в хода на производството била издадена Заповед №649/28.02.2020г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил длъжникът
Г.Г.К.
да заплати на кредитора сумата от 23120,57 лв. главница, сумата от 4278,16 лв. възнаградителна лихва за периода 17.07.2017г. до
28.03.2019г. вкл. , сумата от 4384,39 лв. – мораторна
лихва за периода 16.07.2017г. – 17.02.2020г. вкл., такси в размер на 199,03 лв.
за периода 16.12.2019г.-17.02.2020г. вкл. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК ( 27.02.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 639,64 лв. платена държавна такса и 1211,68 лв. адвокатско
възнаграждение. Заповедта била връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане №260956/12.11.2020г. заявителят
бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на правото си. Съобщението било получено на 25.11.2020г. С искова молба вх.№269019/10.12.2020г. в законовия месечен срок е
инициирано
настоящото гражданско дело №6650/2020г. по описа на ПлРС.
Безспорно
е по делото, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №FL809233 от
27.05.2016г. Съгласно чл.1, ал.1 от договора банката предоставяла на кредитополучателя (ответника) сума в
размер на 25098 лв. за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит № FL729435 от
13.05.2014г., сключен между банката и Г.Г.К. като
кредитополучател, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Съгласно
чл.2, ал.1 от договора кредитът се отпускал по определена банкова сметка *** К..Погасителните
вноски за издължаване на кредита, вкл. дължимите лихви , страните се уговорили
да се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния
план, а ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя
следва да бъде направена в последния работен ден преди падежа (чл.4). Крайният
срок за погасяване на кредита, вкл. дължимите лихви, е последната падежна дата,
посочена в погасителния план, неразделна част от договора за кредит ( чл.6 ). Съгласно
споразумението между страните в чл.8 погасителните вноски се изплащат в брой до
16 число на месеца, безкасово чрез удръжка от разплащателна или спестовна
сметка на кредитополучателят в банката до 16 число на съответния месец или по
друг начин. При просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи
лихва за забава върху просрочените суми
в размер на законната лихва за забава.
Безспорно е
по делото и се установява от заверено копие на договора и погасителния план към
него, че първата падежна вноска е била уговорена на 16.06.2016г., а последната
– на 16.05.2026г.
Безспорно е
по делото и се установява от представеното заверено копие на банково бордеро от
27.05.2016г., че на процесната дата по посочената в
договора в чл. 2, ал.1 банкова сметка *** Г.Г.К. е
преведена сума в размер на 25098 лв.
Безспорно
е по делото, че
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и това обстоятелство било съобщено
на 28.03.2019г. на длъжника чрез връчване на нотариална
покана на *** на НК по реда на чл.50 ЗННД вр. чл. 37-58 ГПК. В тази насока са заверено
копие на нотариална покана №23, том I-п от
28.01.2019г., разписка №23, уведомление по чл.47, ал.1 ГПК от 13.03.2019г. и
разписка към него – л. 26- 29 по делото, както и заверено копие на покана
за доброволно изпълнение и приложения
към нея на л. 65 – 67, 70и 74 по
ч.гр.д.№ 1131/2020г.
Спори се
между страните дължи ли ответника
и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, какво
основание, от коя дата.
Съдът, като съобрази наведените в исковата
молба твърдения приема, че е сезиран с обективно съединени искове по чл.422,
ал.1 вр.
чл.415, ал.1 вр.
чл.124, ал.1 ГПК за установяване
съществуването на вземания в полза на ищеца срещу ответника на сумата от 23120,57 лв.
главница, сумата от 4278,16 лв. възнаградителна лихва
за периода 17.07.2017г. до 28.03.2019г. вкл. , сумата от 4384,39 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2017г. – 17.02.2020г.
вкл., такси в размер на 199,03 лв. за периода 16.12.2019г.-17.02.2020г. вкл. ,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК ( 27.02.2020г.)
до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№649/28.02.2020г.
За разрешаване
на спорните по делото въпроси е назначена и изготвена съдебно счетоводна
експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея, съгласно договор за
кредит № FL809233/27.05.2016г. размерът на кредита усвоен от
ответницата е 25098 лв., за което е налично банково бордеро от
27.05.2016г. Кредитът бил усвоен на дата
27.05.2016г. и има направени вноски в
размер на 1977,43 лв. като остава непогасена главница в размер на 23120.57
лв. видно от заключението на вещото лице
размерът на уговорената възнаградителна лихва за
периода от 17.07.2017г. до 16.03.2019г. възлиза на сумата от 5378,32 лв. , а
размерът на дължимите такси за периода от 17.07.2017г. до 17.02.2020г. възлизат
на сумата от 110,03 лв. при месечна
такса от 3,50 лв. , а една от вноските е в размер на 1,97 лв. поради частично
плащане на 13.10.2017г. Размерът на мораторната лихва за
периода от 16.07.2017г. до 17.02.2020г. възлиза на сумата от 6081,99 лв. Вещото
лице е категорично, че счетоводните записвания на ищеца във връзка с процесния договор за кредит са
водени редовно и своевременно са отразявани движенията по него.
Съдът кредитира изцяло с доверие заключението
на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза като обективно и
безпристрастно, съответно на писмените доказателства по делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителния
иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.
В конкретния случай ищецът доказа, че страните по делото е
съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на Договор за потребителски кредит №FL809233 от
27.05.2016г., че ответникът не е изпълнил задължението си
по чл.7 и чл.8 от договора за
издължаване на вноски по погасителния план, както и че е бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на
вземанията (съгласно
изискванията на т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.
№4/2013г. на ОСТГК на ВКС). В тази насока са и представените писмени доказателства, неоспорени от
ответника –заверено копие на потребителски кредит № FL809233/27.05.2016г.;
заверено копие на банково бордеро № 3282578/27.05.2016г.; заверено копие на искане за отпускане на кредит от 27.05.2016г.;
заверено копие на нотариална покана №23,
том I-п от 28.01.2019г., разписка №23, уведомление по чл.47, ал.1 ГПК от
13.03.2019г. и разписка към него. В подкрепа на тези изводи
е и заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза,
което съдът възприема изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно
изготвено.
Съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение по иска по реда на чл. 422 ГПК
се установява към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта,
като към момента на приключване на съдебното дирене, когато се формира силата
на присъдено нещо, съдът следва да съобрази фактите от значение за спорното
право, настъпили след подаване на заявлението, съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК, с
изключение на принудително събраните в образувания изпълнителен процес суми по
издадения изпълнителен лист. Установи се от заключението на вещото лице, че след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и към датата на съдебното заседание длъжникът
не е престирал суми към
кредитора, поради което
в полза на банката съществуват
понастоящем средните вземания срещу ответника- за сумата от 23120,57 лв.
главница, сумата от 5339,70лв.-възнаградителна лихва
за периода от 17.07.2017г. до 16.03.2019г.,
сумата от 110,03 лв. – такси, сумата от 6081,99 лв.-мораторна
лихва за периода от 16.07.2017г.- 17.02.2020г.
Ето защо и предвид диспозитивното начало в процеса исковете с правно основание
чл.422 ГПК следва да бъдат уважени за сумата от 23120,57 лв. главница, сумата
от 4278,16 лв.-възнаградителна лихва за периода от
17.07.2017г. до 28.03.2019г. и сумата от
4384,39 лв.-мораторна
лихва за периода от 16.07.2017г.- 17.02.2020г., както и за законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1131/20г. по описа
на РС-Плевен. Същевременно искът по
чл.422 ГПК за сумата от 199, 03 лв., представляваща общо незаплатени от
ответника такси по договора за кредит следва
да бъде уважен до размера от 110,03 лв., като за разликата следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца направените по делото: разноски в исковото производство - сумата от 639,64 лв.
платена държавна такса, сумата от 1787,36 лв. адвокатско възнаграждение, сумата от 1489
лв. за особен представител и депозит за вещо лице в размер на 500 лв. или общо сумата от 4416 лв., както и деловодните разноски в заповедното
производство – сумата от 639,64 лв. платена държавна такса и сумата от 1211,68 лв. за адвокатско
възнаграждение или общо 1851,32 лв.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на “Ю.Б. ” АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, съществуват вземания
против Г.Г.К. с ЕГН **********, адрес: ***, и последната
дължи на дружеството сумата от 23120,57 лв. главница по Договор за потребителски кредит №FL809233 от
27.05.2016г., сумата от 4278,16 лв. възнаградителна
лихва за периода 17.07.2017г. до 28.03.2019г., сумата от 4384,39 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2017г. – 17.02.2020г.
вкл., такси в размер на 110,03 лв. за периода 16.12.2019г.-17.02.2020г. вкл. ,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК (27.02.2020г.)
до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №649/28.02.2020г. по ч.гр.д.№
1131/2020г. по описа на РС Плевен, като за разликата над сумата от 110,03 лв. –
незаплатени такси до сумата от 199,03 лв. отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 Г.Г.К. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „“Ю.Б. ” АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***, сумата от 4416 лв. общо направени деловодни разноски по гр.д.№ 6650/2020г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 Г.Г.К. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „“Ю.Б. ” АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***, сумата от 1851,32 лв. общо направени деловодни разноски по ч.гр.д.№1131 /2020г. по описа на РС Плевен.
Препис от решението да се връчи на страните по
делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от
решението след
влизането му в сила да се изпрати
по ч.гр.д.№1131/2020г.
описа на РС-Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: