№ 22349
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110113771 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът БНП П. П. Ф. С.А. Ф., П., с номер на регистрация по националния
регистър *********, е предявил срещу ответника М. М. Б., по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 18152,40 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № EMLN-
******** от 06.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК - 04.02.2021 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата
от 149,26 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
от 05.06.2018 г. до 05.07.2018 г., както и сумата от 4444,88 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 05.07.2018 г. до 16.01.2011 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 02.04.2021 г. по ч. гр. дело № 6795/2021 г. на
СРС, II ГО, 178 състав.
В условията на евентуалност са предявени евентуално съединени
осъдителни искове за описаните вземания и за посочения период.
Ищецът поддържа твърдения, че между праводателя му и ответника бил
сключен договор за потребителски кредит, съгласно който на ответника бил
отпусна кредит, която сума била предадена на кредитополучателя. В договора
била уговорено заетата сума да бъде върната на 98 месечни вноски в размер на
298,37 лева всяка при посочени в договора ГПК и ГЛП. Сочи, че тъй като
ответникът извършил само частични плащания по договора, дължимата сума
1
в общ размер на 18152,40 лева била станала предсрочно изискуема от
05.07.2018 г. Въпреки изпратената покана за плащане на договорения адрес,
ответникът не платил дължимото, като евентуално сочи, че към подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение всички суми се дължат, тъй
като падежът на вземанията е настъпил. Прави искане предявените искове да
бъдат уважени. При условията на евентуалност прави искане ответникът да
бъде осъден за сумите, които твърди, че са предсрочно изискуеми с връчване
на препис от исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл.
80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил
от ответника чрез назначения му особен представител.
В полза на "БНП П. П. Ф." С.А., П. чрез БНП П. П. Ф. С.А. КЛОН Б., ЕИК
*********, срещу М. М. Б., ЕГН **********, е издадена на 02.04.2021 г.
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от сумата от 18152,4 лв.,
представляваща задължение по договор за потребителски кредит ЕMLN-
********/06.03.2017 г. ведно със законна лихва от 4.2.2021 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 149,26 лв. за периода от 5.6.2018 г. до 5.7.2018 г.,
мораторна лихва в размер на 4444,88 лв. за периода от 5.7.2018 г. до 16.1.2021
г. - по ч. гр. д. № 6795/2021 г. на СРС, 178 състав.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
като връчителят е събрал информация, че длъжникът е напуснал установения
адрес.
В изпълнение на дадените от съда указанията по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
"БНП П. П. Ф." С.А., П. чрез БНП П. П. Ф. С.А. КЛОН Б., ЕИК *********, (с
правоприемник "Ю. Б." АД) е предявило искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл.
9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД срещу Б. за сумата от 18152,4 лв.,
представляваща задължение по договор за потребителски кредит ЕMLN-
********/06.03.2017 г., ведно със законна лихва от 4.2.2021 г. до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 149,26 лв. за периода от
5.6.2018 г. до 5.7.2018 г., мораторна лихва в размер на 4444,88 лв. за периода от
5.7.2018 г. до 16.1.2021 г.
По реда на чл. 210 ГПК при условията на евентуалност, ако предявеният по
реда на чл. 422 ГПК иск за главницата бъде отхвърлен поради ненастъпила
предсрочна изискуемост на кредита, е предявен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД
за присъждане на сумата от 18152,4 лв., представляваща задължение по
договор за потребителски кредит ЕMLN-********/06.03.2017 г., ведно със
законна лихва от 4.2.2021 г. до изплащане на вземането, възнаградителна
лихва в размер на 149,26 лв. за периода от 5.6.2018 г. до 5.7.2018 г., мораторна
лихва в размер на 4444,88 лв. за периода от 5.7.2018 г. до 16.1.2021 г.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение
2
по договор за заем (кредит), по което заемодателят е предоставил на ответника
посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок,
ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал
в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
Съобразявайки практиката на ВКС, обективирана в определение №
***/01.04.2024 г. по т.д. № 670/2023 г. на първо търговско отделение, ТК,
съдът е конституирал на основание чл. 227 ГПК с протоколно определение от
16.09.2024 г. „Ю. Б.“ АД като ищец в производството на мястото на БНП П. П.
Ф. С.А. КЛОН Б..
Като доказателства по делото са приети:
Договор за потребителски паричен кредит EMLN – ******** от
06.03.2017 г., по който кредиторът „БНП П. Ф.“ ЕАД е отпуснал на
кредитополучателя М. М. Б. кредит в размер на 20000,00 лева. Уговорен е
лихвен процент от 9,68 %, ГПР – 10,73 %. Кредитът се изплаща на 98
месечни погасителни вноски по 298,37 лева – първата вноска е с падеж
05.05.2017 г., а последната – 05.06.2025 г. Общата стойност на
плащанията е 29240,26 лева. Уговорено е и заплащането на такса
ангажимент в размер на 400,00 лева.
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация на
потребителските кредити.
Извлечение от книгите на първоначалния ищец – банка.
Покана от 13.12.2018 г., адресирана до Б., с която последният е уведомен
за настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит.
Разписка от куриерска служба за връчване на пратка с посочено
съдържание – покана предсрочна изискуемост. Видно от разписката
поканата е връчена на 02.01.2019 г. върху разписката е положен подпис и
е изписано името Б..
По делото са изслушани заключения по основна и допълнителна ССчЕ,
изготвени от вещо лице Л. Б., които заключения не са оспорени от страните и
са приети от съда. Настоящият състав кредитира заключенията като
обективни, пълни и професионално изготвени.
От заключението по основната ССчЕ се установя, че „БНП П. П. Ф.“С.А. е
превело по банковата сметка на М. М. Б. с IBAN: ***********************
на 07.03.2017 г. сумата от 19 600,00 лв., като от общата сума на кредита в
размер на 20 000 лв. е удържана сумата от 400,00 лв. за „такса ангажимент“.
По този начин е усвоена цялата сума на предоставения кредит в размер на 20
000 лв.
За погасяване на задълженията по Договор за потребителски паричен
кредит № EMLN-********/06.03.2017 г. са постъпили плащания общо в
размер на 4 174,37 лв. Непогасените задължения към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК (05.02.2021 г.) са в размер на 22 875,64 лв.
От заключението по допълнителната ССчЕ се установява, действителният
размер на ГПР е 10,73 %, колкото е посочен и в процесния договор.
3
От събрания и анализиран по делото доказателствен материал, съдът
установи, че ответникът е получил сумата, отпуснат по Договор за
потребителски кредит № EMLN – ******** от 06.03.2017 г..
С превеждането на сумата БНП П. П. Ф. С.А. КЛОН Б., е изпълнило
задължението си по процесния договор, поради което от този момент нататък
за ответника е възникнало задължение да погаси кредита в срок до 05.06.2025
г. чрез изплащане на посочените в погасителния план месечни вноски – по
298,37 лева месечно.
Кредитополучателят собственоръчно е подписал договора за кредит и е
изписал трите си имена, поради което за него договорът поражда валидно и в
пълен обем своите правни последици. Уговорени са били и конкретните
параметри по кредита - брой на погасителните вноски, стойност на всяка една
от месечните вноски, начален падеж, лихвен процент и начин на плащане,
като с подписване на договора ответникът се е съгласил с всички условия по
него.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва
да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съдът следи
служебно за нищожността на клаузите, предмет на договора, когато тя е
свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото /ТР № 1/20 г. на
ОСГТК на ВКС/. Освен това съдът следи служебно и за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /чл. 7, ал. 3, изр. 1
ГПК/.
При извършената служебна проверка относно действителността на
сключения между страните договор за кредит съдът достигна до следните
изводи.
Договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, като в този смисъл липсват нарушения на формата съгласно
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Посочени са общият размер на кредита,
годишният процент на разходите, лихвеният процент по кредита, начинът на
усвояване на кредита, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът
на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към
договора. Предвидено е правото на потребителя кредитополучател да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания, както и правото му
да погаси предсрочно кредита или да се откаже от договора /чл. 10 и чл. 11 от
договора/.
В клаузата на чл. 2 от условията по процесния договор за кредит е
посочено, че кредитополучателят заплаща такса ангажимент, посочена в
съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата
посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Стойността
на таксата ангажимент е посочена на стр.1, раздел „Параметри и условия“, ред
4
5 - 400 лева. В Стандартния европейски формуляр ясно е разписано, че таксата
е еднократна и представлява 2 % от размера на кредита. Съгласно клаузата на
чл. 3 от процесното кредитно споразумение, погасителните вноски по кредита
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
съставляваща печалбата на кредитора - възнаградителна лихва. ГПР по
процесния кредит е посочен стр.1, раздел „Параметри и условия“, ред 10 –
10,73 % и същият включва горепосочените два разхода, подробно описани и
обяснени в него - възнаградителна лихва и такса ангажимент. Нещо повече, в
клаузата на чл. 3, изр. трето изрично са посочени взетите предвид допускания
при изчисление на ГПР, а именно че началната дата на начисляване на ГПР е
датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни,
независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок, като
страните изпълняват точно задълженията си по него.
Същевременно, ГПР, отразен в процесния договор за кредит, включващ
възнаградителна лихва и такса ангажимент, е изчислен съобразно
законоустановената формула в Приложение № 1 от ЗПК. Съгласно Решение №
106 от 03.06.2022 г. по гр.д. № 3253/2021г. на ВКС, 3 ГО, нормата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК е спазена когато в договора за потребителски кредит са
посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит и взетите предвид допускания.
При съвкупна преценка на клаузите в процесния договор за кредит, съдът
намира, че неговото съдържание отговаря на изискванията за действителност,
поради което кредитополучателят дължи заплащането на процесните суми.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза следва извод, че
ответникът е направил плащания в размер на 4 174,37 лв. С платените суми са
погасени 13 месечни вноски и частично 14 вноска, които включват: Главници
– 1 844,79 лева; Възнаградителни лихви - 2 329,58 лева
От заключението по ССчЕ се установява, че неплатената договорна
възнаградителна лихва за периода 05.06.2018 г. – 05.07.2018 г. възлиза на
149,26 лева.
От заключението по ССчЕ се установява още, че непогасената главница по
процесния договор за кредит възлиза на 18 152,40 лева.
Съдът намира, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с
изтичането на седмодневния срок от получаването на поканата от 13.12.2018
г., т.е. на 10.01.2019 г. От тази дата длъжникът е изпаднал в забава за сбора от
падежиралите преди това главници, както и за непадежиралите главници –
общо за главници в размер на 18152,40 лева.
Лихвата за забава върху главницата от 18152,40 лева за периода 10.01.2019
г. – 16.01.2021 г. възлиза на 3721,46 лева.
Лихвата за забава върху падежиралите, но незаплатени главници за периода
от падежа на всяка месечна вноска до 09.01.2019 г. /датата на предсрочната
изискуемост/ съдът установи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на лихвен
калкулатор на НАП, като намира, че възлиза на 7,98 лева /за вноска за м.
07.2018/, 6,66 лева /за вноска за м. 08.2018/, 5,37 лева /за вноска за м. 09.2018/,
5
4,09 лева /за вноска за м. 10.2018/, 2,76 лева /за вноска за м. 11.2018/, 1,54 лева
/за вноска за м. 12.2018/, 0,18 лева /за вноска за м. 01.2019 г./. Общо – 28,58
лева.
При това положение се установява, че мораторната лихва за периода
05.07.2018 г. – 16.01.2021 г. възлиза на 3750,04 лева. До този размер исковата
претенция следва да се уважи, а за разликата над 3750,04 до 4444,88 лева – да
се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Съгласно
мотивите към т. 11 г от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Съгласно представения от ищеца списък на разноските по чл. 80 ГПК,
последният е направил разноски в общ размер на 2930,43 лв., в т. ч. 590,22 лв.
държавна такса за заповедно производство, 590,21 лв. държавна такса за
исково производство, 1000 лв. депозит за особен представител, 600 лв. депозит
за вещо лице и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК и с оглед уважената част от исковете, дължимите от ответника
разноски са в общ размер на 2842,52 лв.
Ответникът не е сторил разноски в заповедното и исковото производство,
поради което такива не му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД от "Ю. Б." АД, ЕИК
*********, /като правоприемник на "БНП П. П. Ф." С.А., П. чрез БНП П. П. Ф.
С.А. КЛОН Б., ЕИК *********,/, срещу М. М. Б., ЕГН **********, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.04.2021 г. по ч. гр.
д. № 6795/2021 г. по описа на СРС, 178 състав, а именно сумата от 18152,40
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит ЕMLN-
********/06.03.2017 г., ведно със законна лихва от 4.2.2021 г. до изплащане
на вземането, сумата от 149,26 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 5.6.2018 г. до 5.7.2018 г., както и сумата
от 3750,04 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 5.7.2018 г. до
16.1.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за
разликата над 3750,04 лева до предявения размер от 4444,88 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. М. Б., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на "Ю. Б." АД, ЕИК *********, сумата от 2842,52 лева за
6
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7