Р Е
Ш Е Н
И Е № 19
Гр.Бяла, 14.02.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД град БЯЛА в открито
съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Пенка Цанкова, като разгледа НАХД №
299 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното :
Административнонаказателното
производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.Н. *** от 12.11.2019г. на Директора на Регионална дирекция на
горите гр.Русе, с което на основание чл.270 от Закона за горите /ЗГ/ му е
наложено административно наказание Глоба в размер на 100лв, за това че: На 08.10.2019г. в обект по чл.206
от ЗГ на „ВНВ“ ЕООД, находящ се в с.К., обл.Р., ул.“В.“№.. системата за постоянно видеонаблюдение не отговаря на изискванията на чл.14а, ал.1,
т.2 от Наредбата за контрола и опазване на горските територии /НКОГТ/, като не
осигурява непрекъснати записи на изображенията, дата и час с възможност за
проследяващо разгеждане на аписите и не съхранява данни за последния календарен месец –
нарушение по чл.14а , ал.1, т.2 от НКОГТ.
Жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, оспорва НП. Посочва в жалбата, че не е
извършил вмененото му нарушение. Оспорват фактическата обстановка, описана в
НП, считат същата за неизяснена. Молят да бъде отменено атакуваното НП. В
съдебно заседание жалбоподателят се явява с упълномощен процесуален
представител – адв.А.Н. ***. Поддържат жалбата. Не представят допълнителни
доказателства.
Въззиваемата
страна, редовно призовани,изпращат представител ст.юк. Р.Д., който оспорва
жалбата и представя допълнителни доказателства, част от административнонаказателната
преписка.
РП Бяла – редовно уведомени, не изпращат
представител, не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателствата, приема за установено
от фактическа страна следното :
На
08.10.2019г. в с.К., обл.Р., в обект по чл.206 от ЗГ, регистриран от „ВНВ“ ЕООД, с управител В.Н. ***, била извършена комплексна проверка от
Икономическа полиция и от служители на Регионална дирекция на горите/РДГ/ гр.Русе.
В проверката участвали актосъставителя У. и свидетелите Н. и С. -
служители на РДГ, за които част от предмета на проверката били и системата
за постоянно видеонаблюдение и нейното
съответствие с изискванията на чл.14а, ал.1, от Наредбата /НКОГТ/. Управителят на обекта –
жалбоподателят В.Н. не присъствал по време на проверката. По телефона бил
потърсен и уведомен от св.Н.. На него жалбоподателят обяснил, че се намира
извън населеното място, в община Велинград и не може да присъства на
проверката, както и че в обекта не присъства упълномощено от него лице. По
време на проверката присъствали трима работници, които товарели дървесина. По
телефона управителят на дружеството В.Н. обяснил на контролните органи, че
записващото устройство се намира в помещение в обекта. Същото не било заключено
и при влизането в него се установило, че там се намират черната кутия на
устройството за видеонаблюдение и т.нар. мишка за управление на компютър.
Липсвал монитор за възпроизвеждане на записа. Липсата на монитор
възпрепятствала извършването на проверка на записите и осъществяването на
видеонаблюдение.
За
установеното по време на проверката бил съставен констативен протокол/л.11/,
връчен на В. Е., който товарел един от
камионите с дървесина. В констативния
протокол било направено предписание в 14-дневен срок в РДГ Русе да бъдат
представени видеозаписи на обекта за
периода от 01.09.2019г. до 08.10.2019г. За извършената проверка св. Н. изготвил
доклад/л.25/.
Преди
съставяне на АУАН жалбоподателят представил пред контролните органи документи, свързани с инсталираната система
за видеонаблюдение/ л.22-23./ Заедно с тях представил и Констативен протокол от
14.10.2019г./ л.24/, съставен от управителя на „Системи за охрана“ЕООД
гр.Попово, които са извършили проверка на системата за видеонаблюдение на
жалбоподателя. В констативния протокол е отбелязано установеното от проверката:
изгорелия от пренапрежение захранващ адаптер е подменен с нов, записът на
системата е бил преустановен на 27.08.2019г. и възстановен на 14.10.2019г.,
твърдият диск на записващото устройство е преформатиран.
На
29.10.2019г. актосъставителят извършил последваща проверка на обекта и
установил, че системата за видеонаблюдение функционира и е бил представен
непрекъснат запис. По повод проверката актосъставителят изготвил и представил
доклад / л.27/.
На
31.10.2019г. в РДГ Русе, в присъствието на св.Н., св.С. и на жалбоподателя В.Н.
актосъставителят У. съставил АУАН/л.10/ на жалбоподателя в качеството му на
управител за нарушение по чл.14а, ал.1, т.2 от НКОГТ. АУАН бил връчен същия
ден. В него В.Н. не посочил възражения. Допълнителни
възражения не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на акта
административно наказаващият орган издал атакуваното НП/л.9/, в което изцяло
възприел и отразил фактическата обстановка от АУАН. На 18.11.2019г. НП било
връчено по пощата с обратна разписка/л.12/ на жалбоподателя, с което била
ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към
делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства - АУАН, НП, констативен
протокол – 2бр., обратна разписка, доклад,
удостоверение, сертификат, както и от проведените в с.з. разпити на
актосъставителя, св.Н. и св.С.. Съдът кредитира събраните гласни доказателства
– показанията на актосъставителя и разпитаните свидетели като логични,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и изцяло подкрепени от представените
писмени доказателства.
Действайки като въззивна инстанция и
подлагайки на служебна проверка както
акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Съдът
приема, че жалбата е процесуално
допустима - подадена е пред надлежния съд, от лице, което има право и интерес от обжалване, в преклузивния срок и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна. Първото и
основно основание за законосъобразността на всяко НП е то да бъде
издадено от компетентен орган, като компетентността може да произтича както
пряко от закона, така и да бъде делегирана.
Пред
настоящата въззивна инстанция не възниква съмнение относно компетентност на
актосъставителя, произтичаща по силата на закона – чл.274, ал.1, т.2 от
ЗГ. Административнонаказаващият орган
надлежно не е доказал делегираните му правомощия на наказващ орган от Министъра
на земеделието и храните, като не е представил по делото цитираната в НП Заповед № РД-49-199 от 16.05. 2011г., с която
е оправомощен да издава НП за нарушения по Закона за горите. Това принципно е
самостоятелно основание за отмяна на НП, поради недоказана компетентност на
наказващия орган. На съда е служебно известна цитираната Заповед № РД-49-199 от
16.05. 2011г. на Министъра на земеделието и храните, поради което приема, че
атакуваното НП е издадено от компетентен орган.
При
реализиране на административнонаказателната отговорност не се констатираха
допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание.
С
оглед установените при проверката обстоятелства съдът намира, че правилно в
АУАН и НП на констатираното административното нарушение е дадена правна
квалификация по чл.14а,
ал.1, т.2 от НКОГТ където е предвидено, че
обектите по чл. 206 ЗГ се оборудват със система за постоянно
видеонаблюдение, която отговаря на следните изисквания – по т.2 - да осигурява
непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо
разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 30 дни. Обсъждайки
събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че фактическата обстановка в АУАН и в НП за това, че наличната система
за видеонаблюдение не е в съотвествие с изискванията са обосновани и се подкрепят от представените
по делото доказателства. Няма спор, че проверявания обект подлежи на проверка,
като обект, регистириран по чл. 206 от ЗГ, в които постъпва, преработва се или от
които се експедира дървесина. По силата на чл.206, ал.1, т.3 от ЗГ собствениците и ползвателите на такива
обекти,са длъжни да изградят и да
поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, както и да
предоставят достъп до информацията. По
силата на чл.206, ал.2 от ЗГ условията и
редът за изпълнение на тези задълженията се определят с НКОГТ. Не се спори, че
по време на проверката в обекта е имало някаква система за видеонаблюдение. От
разпита на актосъставителя и двамата свидетели се установява, че та не е била
оборудвана с монитор и по външна преценка на контролните органи същата не е
функционирала. Поради липса на монитор по време на проверката проверяващите не
са имали възможност да проследят и разгледат записите от системата, така както е изискването по
наредбата. В по-късен момент преди съставяне на АУАН, в съответствие с
направените предписания в констативния протокол от проверката, жалбоподателят е
представил пред контролните органи документи, свързани с инсталираната система
за видеонаблюдение и Констативен протокол от 14.10.2019г., съставен от
управителя на „Системи за охрана“ЕООД гр.Попово, които са извършили проверка на
системата за видеонаблюдение на жалбоподателя. В констативния протокол е
отбелязано, че изгорелия от пренапрежение захранващ адаптер на системата е
подменен с нов. Ясно е посочено, че записът на системата е бил преустановен на
27.08.2019г. и възстановен на 14.10.2019г., както и че твърдият диск на записващото устройство е
преформатиран. Всички констатации на сервизната фирма, в които съда няма
причина да се съмнява и приема за отговарящи на обективна истина, потвърждават
изцяло извода на актосъставителя и свидетелите при установяване на нарушението,
че към деня на проверката 08.10.2019г. системата за видеонаблюдение не е
отговаряла на законовите изисквания – не извършва непрекъснат запис, поради
това, че е дефектирала/изгорял захранващ адаптер/ и няма възможност за проследяващо разглеждане
на записите. В този смисъл от обективна страна са налице всички елементи от
състава на нарушението по НКОГТ.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като задължение на
жалбоподателя е като управител на обект по чл.206 от ЗГ да осигури необходимите
условия и апаратура за осъществяване на видеонаблюдение. В конкретният случай
задължението пряко произтича от чл.206, ал.1, т.3 от ЗГ.
Неоснователни
са възраженията за това, че в деня на проверката жалбоподателят е отсъствал и
поради това контролните органи са останали с неправилни наблюдения от
видеосистемата. Всички събрани доказателства сочат, че системата не е била
изправна и към момента на проверката не е функционирала. В резултат на
неизпълнението на законово вменените му задължения като лице, което управлява обекта
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението.
Неоснователни
са доводите за наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са
налице доказателства по делото, които да обосновават по – ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от същия вид. Нарушението е формално, на просто извършване. Настъпването на
вредни последици не е елемент от състава на нарушението. Липсата на такива не
може да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът
намира че при определяне размера на наказанието административно наказващият
орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.Отчетени са
смекчаващите обстоятелства – нарушението е извършено за първи път и е отстранено
сравнително бързо от установяването му. За
нарушения на Закона за горите и на подзаконовите актове по прилагането му
наказанието за ФЛ е глоба от 50 до 500 лв.В случая глобата е в размер към минимума
и е изцяло съобразена с тежестта на нарушението и личността на нарушителя,
поради което НП в този вид с така определеното наказание следва да бъде
потвърдено. Само за прецизност следва да се посочи, че точната санкционната норма в процесния случай е
по чл. 269 ЗГ. Особеното качество на нарушителя прави приложима спрямо него
специалната разпоредба на чл.269 от ЗГ, предвиждаща отговорност за ръководителите
или възложителите, които са наредили или са допуснали да бъде извършено
административно нарушение по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му при
осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации. Жалбоподателят
е санкиониран по реда на общата разпоредба на чл.270 от ЗГ, предвиждаща
отговорност за физически лица, извършили
нарушения по ЗГ и на подзаконовите актове по прилагането му, в която
като вид и размер наказанието е същото като предвиденото в специалната норма.
Съдът намира, че това не е съществено процесуално нарушение, което да води до
отмяна на атакуваното НП. Съдът намира, че в този вид наказанието е достатъчно
да окаже своята възпитателна и поправителна роля по отношение на жалбоподателя
и превантивна функция по отношение на останалите собственици на обекти по
чл.206 от ЗГ.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 844 от
12.11.2019г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Русе, с
което за нарушение по чл.14а, ал.1, т.2 от Наредбата за контрола и опазване на
горските територии на В.Н.Н. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 270 от
Закона за горите е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100
лв/сто лева/.
Решението
подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Русе.
СЪДИЯ: /п/