Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 21.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, V-ти граждански състав, в публично заседание на 16 октомври 2019 г., в
състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА
КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4027 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата С.И.Ц.-А. твърди, че на 19.12.2011 г. в гр. Русе сключила с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД договор за потребителски кредит в размер на
5000 лв. със срок на издължаване 4 години и лихвен процент 39,54 % съгласно
клаузата на чл. 3 от „Условия по Договор за кредит", при годишен процент
на разходите (ГПР) 51,48 %. С Решение № 1281/23.07.2018 г. по гр.д.№ 2020/2018
г. по описа на РС-Русе, била прогласена нищожността на клаузата на чл. 3 от
Условията, поради нейното противоречие с добрите нрави. С Решение №
795/14.05.2019 г. по гр.д. № 8700/2017 г. на РС-Русе, били отхвърлени
предявените от ответника обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК за установяване съществуването на парични задължения, претендирани по
Договора. Прието било, че с оглед прогласената нищожност на клаузата на чл.3 от
Условията относно размера на уговорената годишна възнаградителна лихва от 39,54
% и годишен процент на разходите от 51,48 %, поради нейното противоречие с
добрите нрави, ищцата не дължи претендиралата от „БНП Париба“ възнаградителна
лихва. От приетото от съда заключение на назначената по същото дело
съдебно-икономическа експертиза по безспорен начин било установено, че към
10.08.2014 г. С.Ц.-А. била изпълнила своите задължения по договора - изплатила
изцяло дължимата главница по потребителския кредит в размер на 5000 лв. и
дължимата главница по кредита за покупка на застраховка в размер на 960,00 лв.
и че общата сума, постъпила за погасяване на кредита към дата 03.03.2018 г.,
била в размер на 8349,34 лв. Счита, че ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка със
сумата 2389,34 лв. Моли да бъде постановено решение, с което „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А." Франция, действаща чрез клона си в Република
България като универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, бъде осъдена да заплати на ищцата сумата 2389,34 лв., представляваща
недължима и без основание платена за възнаградителна лихва по прогласената за
нищожна клауза на чл. 3 от Условията за периода 10.08.2014 г. - 03.03.2018 г.
вкл., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане и направените разноски по делото.
Ответникът депозира отговор, в който признава
иска, но моли разноските по делото да бъдат възложени на ищеца, доколкото с
поведението си „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА Клон България“ не е дала
повод за завеждането му.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата,
доводите и възраженията на страните, прие следното:
Не се спори между страните, че на 19.12.2011 г. между тях е сключен договор
за потребителски кредит в размер на 5000 лв., който ищцата следвало да издължи
в срок от 4 години, при лихвен процент 39,54 % съгласно клаузата на чл.3 от
„Условия по Договор за кредит", при годишен процент на разходите 51,48 %.
С Решение № 1281/23.07.2018 г. по гр.д.№ 2020/2018 г. по описа на РС-Русе, е
прогласена нищожността на клаузата на чл.3 от Условията, поради нейното
противоречие с добрите нрави. С Решение № 795/14.05.2019 г. по гр.д. №
8700/2017 г. на РС-Русе, са отхвърлени предявените от ответника срещу С.Ц.-А.
обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за дължимост на
парични задължения, претендирани по Договора, като е прието, че поради
нищожност на клаузата на чл.3 от Условията относно размера на уговорената
годишна възнаградителна лихва от 39,54 % и годишен процент на разходите от
51,48 % поради противоречието й с добрите нрави, ищцата не дължи претендиралата
от „БНП Париба“ възнаградителна лихва. Със сила на пресъдено нещо е установено,
че към 10.08.2014 г. С.Ц.-А. е изпълнила своите задължения по договора, като и
изплатила изцяло дължимата главница по потребителския кредит в размер на 5000
лв. и дължимата главница по кредита за покупка на застраховка в размер на
960,00 лв. и че общата сума, постъпила за погасяване на кредита към дата
03.03.2018 г., възлиза на 8349,34 лв. Това обстоятелство се установява и от
приложените към исковата молба 22 бр. операционни бележки, издадени в периода
03.10.2014 г.- 31.01.2017 г.
От своя страна ответникът изцяло признава
исковата претенция и макар да изразява готовност да преведе сумата на ищцата, до
момента това не е сторено.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящият
иск е основан на разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, според
която, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.
Съгласно Постановление №1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС
посоченият фактически състав изисква предаване, съответно – получаване на нещо
при начална липса на основание и е изпълнима, когато при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Съгласно константната съдебна практика по въпроса, в
тежест на ищеца по този иск е да докаже пълно и главно даването, съответно –
получаването, или преминаването на благото в имуществото на ответника, а в
тежест на ответника е да установи пълно и главно наличието на валидно правно
основание, съществувало към момента на разместване на имуществените блага. В
аспекта на изложеното ищцата в настоящото производство
доказва, че е превела претендираната сума по банкова
сметка ***. По безспорен начин е установено, че по
сключения между страните договор за кредит ищцата е дължала общо сумата
5 960 лв., а е изплатила суми на обща стойност 8349.34 лв., т.е. с 2389.34
лв. повече. От своя страна ответникът не доказа наличието на основание за нейното получаване, напротив, признава изцяло претенцията.
С
оглед изложеното искът се явява основателен и следва да се уважи изцяло.На
осн.чл.86 ЗЗД сумата се дължи
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 28.06.2019 г. до окончателното й
изплащане.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва
да се присъдят направените деловодни разноски в общ размер 595.57 лв. Неоснователно е възражението на
ответника, че разноските не следва да му се възлагат, тъй като не е станал
повод за завеждане на делото. Въпреки влезлите в сила решения по цитираните
по-горе граждански дела и наличието на възможност до образуването на настоящото
производство надплатената сума да бъде върната на ищцата, до момента това не е
направено.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А, клон България, гр.София, ж.к.“Младост 4“,
бизнес парк София, сгр.14, да
заплати на С.И.Ц.-А., ЕГН **********, сумата 2389,34 лв., получена без правно основание за
възнаградителна лихва за периода 10.08.2014 г. - 03.03.2018 г. по договор за
потребителски кредит от 19.12.2011 г., ведно със законната лихва от 28.06.2019
г. до окончателното й изплащане и 595.57 лв.
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в
2–седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: