Р Е Ш Е Н И Е
№ ……../01.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря
Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16704 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от
„Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление ***, ***** срещу
Ч.И.Г., ЕГН:**********,
с адрес: ***,
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 342, ал.1 ТЗ за признаване
за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец
съществуват вземания против ответника, произтичащи от Договор за мобилни услуги за мобилен
номер *****от 29.06.2012 г., със сключени към него Допълнително споразумение от
04.07.2018 г. и Договор за лизинг от 04.07.2018 г.; по Договор за мобилни
услуги от 31.08.2012г. за мобилен номер *****, сменен на номер *****по
заявление от дата 04.07.2018г., със
сключено Допълнително споразумение от 22.12.2016г.; по Договор за мобилни услуги за
мобилен номер *****от 25.08.2014г., със сключени към него Допълнително споразумение
от 23.12.2017 г. и Договор за лизинг от 23.12.2017 г.; по Договор за мобилни
услуги за мобилен номер *****от 04.07.2018 г., в следните размери:
сумата 15.35
лв. /петнадесет лева и 0.35 ст./, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за период от
05.08.2018г. до 04.10.2018г.; сумата 685.66
лв. /шестстотин осемдесет и пет лева и 0.66 ст./, представляваща
незаплатени лизингови вноски, ведно
със законната лихва върху
вземанията, считано от датата на подаване на заявлението – 28.05.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на исковете,
навеждайки следните фактически твърдения: между Ч.И.Г. и „Т.Б." ЕАД са
сключени Договор за мобилни услуги за мобилен номер *****от 29.06.2012 г.,
Допълнително споразумение от 04.07.2018 г. към него и Договор за лизинг от
04.07.2018 г.; Договор за мобилни услуги от 31.08.2012г. за мобилен номер *****,
сменен на номер *****по заявление от дата 04.07.2018г., Допълнително
споразумение от 22.12.2016г. към него; Договор за мобилни услуги за мобилен
номер *****от 25.08.2014г., Допълнително споразумение към него от 23.12.2017 г.
и Договор за лизинг от 23.12.2017 г.; Договор за мобилни услуги за мобилен
номер *****от 04.07.2018 г.. По Договор
за мобилни услуги от 29.06.2012 г. за мобилен номер *****е избран абонамент UNLIMITED 24.90. С Допълнително споразумение от 04.07.2018 г. е изменена абонаментната програма
на Тотал 36.99, със срок на действие 24 месеца до 04.07.2020 г. Във връзка с мобилния номер е
сключен и Договор за лизинг от 04.07.2018 г., по силата на който на абоната е
предоставено мобилно устройство HUAWEI Р20 Lite Dual
Blue на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер 19.59 лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по договора. По Договор
за мобилни услуги от 31.08.2012 г. за мобилен номер ***** е избран абонамент Globul
Unlimited 24.90. Договорът е изменен с Допълнително споразумение от 22.12.2016 г., като е предпочетена абонаментна програма Нонстоп 40.99/30.99 Коледа 16 със срок на действие 24 месеца до 22.12.2018 г. По заявление на абоната от 04.07.2018 г. първоначалният мобилен номер ***** е сменен с
мобилен номер *****. По Договор за мобилни услуги от 25.08.2014 г. за мобилен
номер *****е избрана
абонаментна програма Globul United 13.99. Договорът е изменен с Допълнително споразумение от 23.12.2017 г., като е избрана нова абонаментна програма Тотал 24.99 Коледа 2017 със срок на действие 24 месеца до 23.12.2019 г. Във връзка с мобилния номер е
сключен и Договор за лизинг от 23.12.2017 г., по силата на който на абоната е
предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual
Black на изплащане
посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер 20.99 лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по договора. По Договор
за мобилни услуги от 04.07.2018 г. за *****е избран абонамент Тотал 10.99 със срок на действие 24 месеца до 04.07.2020 г.. Въз основа на посочените
договори ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги,
като потреблението за мобилни номера *****, *****, *****и *****е фактурирано под клиентски номер на абоната № *****. На основание чл. 3, ал. 2 от договорите за лизинг, месечните лизингови
вноски се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги. Ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му във фактура № **********/05.09.2018г. за отчетен период от 05.08.2018г. до
04.09.2018г. и фактура № **********/05.10.2018г. за отчетен период от
05.09.2018г. до 04.10.2018г..Твърди се, че въз основа на договорите ищецът е
предоставил, а ответникът е потребил определено количество
мобилни услуги. Заплащането на ползваните по договора услуги се извършвало въз
основа на фактура, която се издавала за всеки месец. Така в срока на действие
на договора, ищецът е издал процесните фактури на
обща стойност 701.01 лв. остойностяваща
цена на потребени мобилни услуги и лизингови вноски.
Ищецът имал право до получи в срок всички плащания дължими от потребителя, на
което реципрочно било задължението на потребителя да плати, като съобразно
уговореното в договора неизпълнението на тези задължения обуславяло правото на
оператора да прекрати едностранно договорите за мобилни услуги. Поради
допуснатото от ответника договорно неизпълнение, ищецът спрял предоставяне на
услугата и договорите били прекратени по вина на потребителя. На основание т.12,
ал.2 от ОУ към лизинговите договори, вноските за предоставените мобилни
устройства са обявени за предсрочно изискуеми. Предадените на потребителя
устройства на лизинг не били върнати в магазин на оператора и се намирали в
негово държане, въпреки че не е заплатил дължимите за тях лизингови вноски. За
вземането си срещу ответника, представляващо цена на предоставени
далекосъобщителни услуги и лизингови вещи, ищецът се снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 5282 по описа
на ВРС за 2020 г.. Към датата на образуване на заповедното производство, срокът
на договорите за лизинг е изтекъл. Издадената в негова полза заповед за
изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да
предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В
предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал отговор на
исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на
предявените искове. Оспорва ответникът да е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на лизинговите вноски. Моли поради изложените съображения за
постановяване на решение по спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени
като неоснователни.
След съвкупна преценка на
ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и
преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 342,
ал.1 ТЗ.
Предмет на
исковата претенция са суми дължими като насрещна престация
по съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от
търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по
ч.гр.д. № 5282/2020г. по описа на Районен съд - Варна, по което е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл.
47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет
между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото
производство.
За да бъдат
уважени така предявените искове, ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата
молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в
тези отношения, предоставял е мобилни услуги и е предоставил вещ, предмет на
договора за лизинг за ползване, съдържанието на правоотношенията, уговорена
клауза за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски при прекратяване на
договора по вина на ответника, прекратяване на договорите по вина на ответника,
уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост, размер на лизинговите
вноски и предсрочно изискуемите лизингови вноски. В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки
от ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си.
Наличието на
валидни облигационни отношения между страните с предмет предоставяне на мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги за мобилен номер *****от 29.06.2012 г., със
сключени към него Допълнително споразумение от 04.07.2018 г. и Договор за
лизинг от 04.07.2018 г.; по Договор за мобилни услуги от 31.08.2012г. за
мобилен номер *****, сменен на номер *****по заявление от дата 04.07.2018г., със сключено Допълнително
споразумение от 22.12.2016г.; по Договор
за мобилни услуги за мобилен номер *****от 25.08.2014г., със сключени към него
Допълнително споразумение от 23.12.2017 г. и Договор за лизинг от 23.12.2017
г.; по Договор за мобилни услуги за мобилен номер *****от 04.07.2018 г., не се
оспорва от ответната страна.
Ищецът
е представил писмени доказателства, от които е видно, че ответникът Ч.И.Г. е абонат на ищцовото
дружество за мобилни и фиксирани услуги по силата на няколко договора. Услугите
са предоставяни за мобилни номера *****, *****, *****и *****, като потреблението е фактурирано под клиентски номер на
абоната № *****. По договорите за
лизинг, на ответника са предоставени мобилни устройства - HUAWEI Р20 Lite Dual
Blue на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер 19.59 лв. всяка и SAMSUNG
Galaxy J7 2017 Dual Black на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер 20.99 лв. всяка.
По делото са приобщени като писмени доказателства фактура
№ **********/05.09.2018г. за отчетен период от 05.08.2018г. до 04.09.2018г. и
фактура № **********/05.10.2018г. за отчетен период от 05.09.2018г. до
04.10.2018г., остойностяващи задълженията на ответника по договорите за мобилни
услуги и лизинг.
При така установените факти, в тежест на ищеца бе да
докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена се търси понастоящем.
Видно от представените договори, между страните са
възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове
на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена
на услугата. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните
планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е
оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите.
От събраните
писмени доказателства се установи, че страните са били в твърдяните
облигационни правоотношения с предмет предоставяне на мобилни услуги. Договорът
за мобилни услуги касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото
не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен
смисъл и поради това отношенията между страните се регламентира от общите
правила за договорните задължения с предмет натурална престация.
Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена доставка.
Задълженията на мобилния оператор са определени в сключения с ответника
потребителски договор и по същество се свеждат до това операторът да поддържа
своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва
тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство
телекомуникационни услуги /пренос на глас, на данни/. Това означава, че
мобилният оператор извън предвидените в условията по договора изключения, е
ограничен във възможността да интервенира в обема на
заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност ответникът не е твърдял
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез
потребителските устройства трафик на услуги. Наред с това, мобилният оператор е
задължен с отчитане на трафика - консумирани от абоната входящи и изходящи
услуги, служещо в основание за определяне ликвидността на дължимото за
съответния отчетен период възнаграждение.
В настоящия
случай от ищцовото дружество се претендират дължимите
по договорите месечни абонаментни такси. Месечният абонамент осигурява достъп
до услугите, за които е сключен договора и включва разходите за поддръжка на
мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания
от него абонаментен план. Следователно, задължението за заплащането им не е
обвързано от потреблението на мобилни услуги и се дължи без значение дали
мобилният оператор действително ги е доставил и съответно дали абонатът ги е потребил. Извод за осигурен достъп до мрежата може да се
направи от обстоятелството, че в договорите за мобилни услуги са посочени
конкретни номера, посредством които потребителят бива идентифициран сред
абонатите на ищеца и са издадени нужните за целта СИМ-карти. Сумите са
начислени за осигурен достъп до услуги и са дължими, поради което потребителят
дължи цената за тях.
Доказателства
за извършено плащане на месечните абонаментни такси на обща стойност 15.35 лв. не са ангажирани по делото и при
изначална липса на твърдения за този факт, претенцията за главница се явява
доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.
Не се спори по делото, че между страните са сключени Договор
за лизинг от 04.07.2018 г., по
силата на който на абоната е предоставено мобилно устройство HUAWEI Р20 Lite Dual
Blue на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер 19.59 лв. всяка и Договор за лизинг от 23.12.2017 г., по силата на който на абоната е
предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual
Black на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер 20.99 лв. всяка. В чл. 4 от същите е
посочено, че устройството е предадено на лизингополучателя.
Същият не е оспорил удостовереното в чл. 4 от договора за лизинг обстоятелство,
че е получил мобилното устройство, което е предмет на договора, поради което
следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил
задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ да предостави устройството на лизингополучателя, като същото е прието от последния без
забележки. Поради това за него е възникнало задължението по чл. 345, ал. 1 ТЗ,
във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и същият е бил длъжен да
заплаща дължимите се лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата
на чл. 345, ал. 1 ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия
договор, освен в случаите по чл. 342, ал. 3 ТЗ. И в двата случая обаче той е
бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски. Доказателствената тежест за установяване на това плащане е
на лизингополучателя – ответник в настоящото
производство. В случая ищцовата страна твърди един
отрицателен факт - липса на плащане по договора, който не подлежи на доказване
от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски, което може да стане само
с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от
страна на ответника.
Дружеството е навело твърдения, че е прекратило
предсрочно договора за лизинг поради неизпълнение на задълженията от страна на
ответника, поради което същият му дължи пълната стойност на предоставеното по
договора мобилно устройство. В конкретния случай се касае само за заплащане на
дължимите се лизингови вноски, които се дължат по силата на договора срещу
предоставената за ползване вещ, а не за други уговорки, които дават предимство
на „Т.Б.“ ЕАД, в качеството му на търговец, пред ответника, в качеството му на
потребител.
По делото не са представени доказателства, че лизингополучателят е върнал лизинговата вещ, нито че
последният е упражнил правото си на изкупуване на посочената вещ, което е
обусловено от заплащане на цената на устройството. Във всички случаи, освен при
прехвърляне на собствеността, лизингополучателят
дължи връщане на вещта - чл. 1, ал. 3 от Договора, без да му се възстановяват
платените вноски или без да се освобождава от отговорност за неплатените и
изискуеми вноски по договора, представляващи възнаграждение по договора.
Обстоятелството, че възникналите от процесните договори за лизинг парични задължения са
изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Този правен извод се извежда и от правната норма,
регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът
може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство,
установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение.
Доколкото ответникът, чиято е доказателствената
тежест за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство не установи, че е заплащал в срок задълженията си към лизингодателя, следва да се приеме, че към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, вземането е
било дължимо и на соченото от ищеца основание – поради настъпила на основание
чл. 12, ал. 2 ОУ предсрочна изискуемост на вземането, тъй като длъжникът е
загубил преимуществата на срока. В случая и доколкото не се установи
лизинговата вещ да е била върната, лизингодателят е
имал право да обяви предсрочната изискуемост на вземането, в който смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, обективирана
в Решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС.
Видно от договорите и инкорпорираните в тях
погасителни планове към момента на приключване на съдебното дирене е настъпил
падежът и на последните вноски по договорите за лизинг, което следва да бъде
съобразено на основание чл.235, ал. 3 ГПК.
Предвид
липсата на доказателства от страна на ответника, за плащане на претендираната суми за лизингови вноски, съдът намира, че
искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло в заявения размер.
Следва да бъде признато за установено и
обстоятелството, че ответната страна дължи законна лихва за забава върху задълженията,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно от 28.05.2020 г. до окончателното
изплащане, тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По разноските:
Вземането за разноски по заповедта е
дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР №
4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да
се отрази в настоящото решение. Разноските в полза на ищеца - заявител възлизат
на сумата от 205 лева.
Предвид изхода на делото - уважаване
на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право да получи
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК и са налице доказателства за действителното заплащане от ищеца на следните
разходи в процеса: държавна такса в размер на 75 лева; депозит за особен
представител – 300 лева; възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат
– 180 лева. Така по съразмерност на ищеца се дължат общо 555 лева.
Мотивиран от така
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че в полза на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, ***** съществуват
вземания срещу ответника Ч.И.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***, произтичащи от Договор за мобилни услуги за мобилен
номер *****от 29.06.2012 г., със сключени към него Допълнително споразумение от
04.07.2018 г. и Договор за лизинг от 04.07.2018 г.; по Договор за мобилни услуги от
31.08.2012г. за мобилен номер *****, сменен на номер *****по заявление от дата
04.07.2018г., със сключено Допълнително
споразумение от 22.12.2016г.; по Договор
за мобилни услуги за мобилен номер *****от 25.08.2014г., със сключени към него
Допълнително споразумение от 23.12.2017 г. и Договор за лизинг от 23.12.2017
г.; по Договор за мобилни услуги за мобилен номер *****от 04.07.2018 г., в следните размери: сумата 15.35 лв. /петнадесет лева и 0.35 ст./, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за период от 05.08.2018г. до 04.10.2018г.; сумата 685.66 лв. /шестстотин осемдесет и пет
лева и 0.66 ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски, ведно със законната
лихва върху вземанията, считано от датата на подаване на заявлението –
28.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422,
ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 342, ал.1 ТЗ
ОСЪЖДА Ч.И.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***
да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, ***** сумата от 205 лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 5282/2020г. по описа
на ВРС съразмерно уважената
част на иска съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ч.И.Г.,
ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати
на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, *****, сумата от 555 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: