№…………..../……………2020 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, четиринадесети състав,
в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА
разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 3344 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.248 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл.144 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по искане на Зам. Министър и Ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 в
Министерството на труда и социалната политика, чрез процесуален представител за
допълване на Определение №569 от 06.03.2020 година, като в полза на
административния орган – ответна страна в производството по делото, бъдат
присъдени разноски.
Искането е обосновано с извършените процесуални действия – представяне на
писмено становище с отговора по жалбата и своевременно заявеното искане, с
позоваване на чл.143 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, приложими на основание чл.144 АПК.
Ответната по молбата страна „Бар“ ЕООД, представлявано от юрисконсулт,
оспорва искането по съображения, че не е представен списък с разноски по чл.80
от ГПК; липсва законово основание за присъждане на разноски на ответната страна
в хипотезата на прекратяване на производството при неотстраняване на
нередовности на жалбата; от ответната страна не са извършени процесуални
действия на защита, респ. представеното становище не е в изпълнение на законово задължение,
съответно указания на съда. В евентуалност е предявено искане за присъждане на
разноски в минимален размер.
Съдът, преценявайки
искането с оглед данните по делото, приема следното:
Молбата за допълване на
определението от 06.03.2020 година в частта на разноските е подадена в
предвидения от закона срок, поради което образуваното производство е допустимо.
С определението от 06.03.2020 година
съдът прекратява производството, образувано по жалба на „БАР“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. В., представлявано от Е.А.Е., против Решение №РД05-258 от 10.10.2019
година на зам. министъра и ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ в частта, с която на дружеството е
отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG05M9OP001-1.057 „Умения“. В мотивите на съдебния акт няма обсъждане, в диспозитива
на определението няма произнасяне по предявеното от ответната страна искане за
присъждане на разноски.
Преценявайки доказателствата и обстоятелствата по
делото с оглед доводите на молителя, съдът намира молбата за допълване на определението
за основателна.
Производството по делото е прекратено след
проведена процедура по повдигната препирня за подсъдност и определяне от
Върховния административен съд на компетентен да разгледа спора съд. При
образуваното първоначално производство пред Административен съд – София град с
представянето на административната преписка на основание чл.152, ал.2 от АПК
ответната страна е внесла и отговор – становище по допустимостта и по
основателността на жалбата. След определяне на компетентния съд, поради
неизпълнение на дадени на жалбоподателя указания по редовността на жалбата и
преди разглеждане на спора и произнасяне по същество, производството по делото
е прекратено.
Представеният от ответната страна отговор –
становище от 31.10.2019 година съдържа искане за присъждане на възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ от 2006 година.
Хипотезата на прекратяване на съдебното
производство, образувано по жалба срещу индивидуален административен акт, не е
регламентирана от специалните правила за разноските на чл.143 от АПК, поради
което субсидиарно следва да бъдат приложени нормите на чл.78 от ГПК, на
основание чл.144 АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК
ответната страна има право на разноски при прекратяване на делото. Разноските
се дължат при условията на ал.8 на чл.78 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, в размер, съгласно нормата на чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Изразеното становище по допустимостта и
основателността на жалбата с представения от юрисконсулта отговор представлява
добросъвестно упражняване на процесуални права, поради което съдът намира, че
на страната следва да бъдат присъдени разноски. Прекратяването на
производството преди разглеждането му по същество налага определянето на
минималния предвиден от закона размер – 100 лева.
Предвид изложените съображения, на основание чл.78, ал.8 вр. чл.37 Закон
за правната помощ , вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.
чл.144 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Определение № 569 от 06.03.2020 година по адм. д. №3344/2019 година на Административен съд Варна, като
ОСЪЖДА „БАР“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. В., представлявано от Е.А.Е. да заплати на
Министерството на труда и социалната политика юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7
/седем/ дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: