№ 6435
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
М. Г. Димова
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100507531 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Подадена е въззивна жалба от Г. М. В. срещу решение № 20110847/14.12.2023 г.
по гр.д. № 9860/2021 г. по описа на СРС, 180 състав. Въззивникът Г. М. В. твърди, че
исковете за делба следва да се отхвърлят изцяло, доколкото ответниците са придобили
по давност имотите, която давност е текла, считано от сключването на договор за
доброволна делба на имотите – 05.02.2001 г. Обжалва решението и в частта, с която са
уважени исковете с правно основание чл. 76 ЗН (съгласно уточнителна молба, вх. №
1055537/03.10.2024 г.), като счита, че посочените искове са неоснователни, доколкото
не са предявени такива по отношение на всички разпореждания с имоти, част от
наследствената маса. Претендира разноските по производството.
Подадена е въззивна жалба от Г. Х. Й. и В. Х. С. срещу решение №
20110847/14.12.2023 г. по гр.д. № 9860/2021 г. по описа на СРС, 180 състав.
Въззивниците Г. Х. Й. и В. Х. С. обжалват решението в частта, с която е допусната
между ищцата М. Й. В. и ответниците И. Й. Г., Г. Х. Й., В. Х. С., Г. М. В., Р. Д. Д., Х. Г.
Г. и Г. Г. Ч. делба на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор №
68134.523.93, поземлен имот с идентификатор № 68134.521.13, поземлен имот с
1
идентификатор № 68134.523.170, поземлен имот с идентификатор № 68134.523.174,
поземлен имот с идентификатор № 68134.519.30, поземлен имот с идентификатор №
68134.8741.23, поземлен имот с идентификатор № 68134.517.495, поземлен имот с
идентификатор № 68134.5709.22, поземлен имот с идентификатор № 68134.518.47.
Считат, че посочените имоти не следва да се допускат до делба, доколкото са
индивидуална собственост на ответниците, придобита въз основата на давностно
владение. Претендират разноските по производството.
Съделителите Г. Х. Й. и В. Х. С. са подали отговор на въззивната жалба на Г. М.
В., в който излагат становище, че въззивната жалба в частта, с която се обжалва
решението за допускане на делба на процесните имоти, е основателна. Твърдят, че
исковете за делба са неоснователни, поради което решението на СРС следва да бъде
отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
Съделителят М. Й. В. е подала отговори на въззивните жалби, с които оспорва
същите и счита, че решението на СРС в обжалваните части е правилно и следва да
бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Съделителите - М. П. Г., И. И. Г. и Д. И. Г. (правоприемници на починалия в
хода на процеса съделител И. Й. Г.), считат, че въззивните жалби са основателни, като
исковете за делба на всички имоти следва да се отхвърлят.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищцата М. Й. В., както следва: с
искове с правно основание чл. 76 от Закона за наследството ЗН) за прогласяване на
относителна недействителен на договор за покупко-продажба на поземлен имот с
идентификатор № 68134.8741.23 и поземлен имот с идентификатор № 68134.519.30,
обективиран в нотариален акт № 21/03.06.2020 г., том I, рег. № 2152, дело № 18/2020 г.
по описа на нотариус Е.З., предявени срещу Г. М. В. (в качеството на прехвърлител по
договора) и С. С. М. (в качеството на приобретател по договора); с искове с правно
основание чл. 76 ЗН за прогласяване на относителна недействителност на договор за
покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор № 68134.8745.1, обективиран в
нотариален акт № 54/23.04.2013 г., том I, рег. № 743, дело № 43/2013 г. по описа на
нотариус Д.К., предявен срещу И. Й. Г., Г. Х. Й. и В. Х. С. (в качеството на
прехвърлители по договора) и Манастир „Св. Вмчк Мина“ (в качеството на
приобретател по договора); с искове с правно основание чл. 34 ЗС, вр. чл. 341 и сл.
ГПК за съдебна делба на следните имоти: поземлен имот с идентификатор №
68134.8745.1; поземлен имот с идентификатор № 68134.523.93; поземлен имот с
идентификатор № 68134.521.13; поземлен имот с идентификатор № 68134.523.170;
поземлен имот с идентификатор № 68134.523.174; поземлен имот с идентификатор №
2
68134.519.30; поземлен имот с идентификатор № 68134.8741.23, поземлен имот с
идентификатор № 68134.517.495, поземлен имот с идентификатор № 68134.5709.22,
поземлен имот с идентификатор № 68134.518.47, предявени срещу И. Й. Г., Х.П.Й., Г.
Х. Й., В. Х. С., Г. М. В., Р. Д. Д., Х. Г. Г. и Г. Г. Ч..
В хода на първоинстанционното производство ответникът Х.П.Й. е починал,
като е заместен от неговите деца и законни наследници - Д.Г.П. и А.Г.П..
Ищцата М. Й. В. твърди, че процесните имоти са съсобствени между страните,
като собствеността им произтича от наследствено правоприемство. Сочи, че имотите
са възстановени на наследниците на Р.Д.В. и Д.Н. В., съгласно решение за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землището на Бенковски с № 101-1/26.03.1999 г. и № 110/21.06.1999 г.,
решение № 1674/16.10.1995 г. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСЗПП на поземлена комисия
община „Надежда“ и решение № 100-2 за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на махала
„Требич“. С влязло в сила решение № 3334/09.05.2019 г. по в.гр.д. № 4264/2018 г. по
описа на СГС, II-А състав, е призната за собственик на 1/12 част от процесните имоти,
като освен това е прогласен за нищожен договор за доброволна делба на имотите от
05.01.2001 г., извършен от останалите съсобственици. Твърди, че са налице
разпоредителни сделки с част от имотите, предмет на наследствената маса, поради
което предявява посочените искове с правно основание чл. 76 ЗН за относителна
недействителност на същите.
С обжалваното решение са уважени исковете по чл. 76 ЗН за прогласяване на
относителна недействителност на договор за покупко-продажба на поземлен имот с
идентификатор № 68134.8741.23 и поземлен имот с идентификатор № 68134.519.30,
обективиран в нотариален акт № 21/03.06.2020 г., том I, рег. № 2152, дело № 18/2020 г.
по описа на нотариус Е.З., по силата на който съделителят Г. М. В. се е разпоредила с
притежаваната от нея част от посочените имоти в полза на трето лице за
съсобствеността лице – С. С. М., и е допусната делба на следните имоти: поземлен
имот с идентификатор № 68134.523.93; поземлен имот с идентификатор №
68134.521.13; поземлен имот с идентификатор № 68134.523.170; поземлен имот с
идентификатор № 68134.523.174; поземлен имот с идентификатор № 68134.519.30;
поземлен имот с идентификатор № 68134.8741.23, поземлен имот с идентификатор №
68134.517.495, поземлен имот с идентификатор № 68134.5709.22, поземлен имот с
идентификатор № 68134.518.47, при следните квоти в съсобствеността: 18/72 идеални
части за Г. М. В.; 6/72 идеални части за И. Й. Г.; 3/72 идеални части за Г. Х. Й.; 3/72
идеални части за В. Х. С.; 18/72 идеални части за Р. Д. Д.; 9/72 идеални части за Х. Г.
Г.; 9/72 идеални части за Г. Г. Ч.; 6/72 идеални части за М. Й. В..
С решението на СРС е отхвърлен искът за делба на поземлен имот с
3
идентификатор № 68134.8745.1, като първостепенният съд е стигнал до фактически и
правни изводи, че посоченият имот е в изключителна собственост на трето за
съсобствениците-наследници лице - Манастир „Св. Вмчк Мина“. Също така,
отхвърлени са и исковете с правно основание чл. 76 ЗН за прогласяване на
относителна недействителност на договор за покупко-продажба на поземлен имот с
идентификатор № 68134.8745.1, обективиран в нотариален акт № 54/23.04.2013 г., том
I, рег. № 743, дело № 43/2013 г. по описа на нотариус Д.К., предявени срещу И. Й. Г.,
Г. Х. Й. и В. Х. С. (в качеството на прехвърлители по договора) и Манастир „Св. Вмчк
Мина“ (в качеството на приобретател по договора).
Решението на СРС е обжалвано от съделителите Г. М. В., Г. Х. Й., В. Х. С., в
частта, с която е допусната делба на имоти, както следва: поземлен имот с
идентификатор № 68134.523.93; поземлен имот с идентификатор № 68134.521.13;
поземлен имот с идентификатор № 68134.523.170; поземлен имот с идентификатор №
68134.523.174; поземлен имот с идентификатор № 68134.519.30; поземлен имот с
идентификатор № 68134.8741.23, поземлен имот с идентификатор № 68134.517.495,
поземлен имот с идентификатор № 68134.5709.22, поземлен имот с идентификатор №
68134.518.47.
Отделно, Г. М. В. обжалва решението на СРС и в частта, с която са уважени
исковете с правно основани чл. 76 ЗН, като е прогласен за относително
недействителен договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор №
68134.8741.23 и поземлен имот с идентификатор № 68134.519.30, обективиран в
нотариален акт № 21/03.06.2020 г., том I, рег. № 2152, дело № 18/2020 г. по описа на
нотариус Е.З., по силата на който съделителят Г. М. В. се е разпоредила с
притежаваната от нея част от посочените имоти в полза на трето за съсобствеността
лице – С. С. М..
В хода на производството пред въззивната инстанция е починал съделителят И.
Й. Г., като на негово място са конституирани законните му наследници – М. П. Г. –
съпруга, И. И. Г. – син, и Д. И. Г. – син.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
В тази връзка следва да се посочи, че с влязло в сила определение на СГС от
01.10.2025 г., постановено по настоящото дело, е прекратено въззивното производство
спрямо Манастир „Св. Вмчк Мина“, доколкото решението на СРС не е обжалвано в
частта, с която искът за делба на поземлен имот с идентификатор № 68134.8745.1 е
отхвърлен, както и в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 76
ЗН за прогласяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба
на поземлен имот с идентификатор № 68134.8745.1, обективиран в нотариален акт №
54/23.04.2013 г., том I, рег. № 743, дело № 43/2013 г. по описа на нотариус Д.К.,
4
предявени срещу И. Й. Г., Г. Х. Й. и В. Х. С. (в качеството на прехвърлители по
договора) и Манастир „Св. Вмчк Мина“ (в качеството на приобретател по договора).
Във връзка с аргументите за неправилност на обжалваното решение, релевирани
от въззивниците, съдът намира следното:
На основание чл. 76 ЗН, актовете на разпореждане на сънаследник с отделни
наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял
при делбата. Разпореждането валидно обвързва страните по сделката и поражда
желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията им с трети лица.
Трети лица, които не са страни по сделката или сънаследници, не могат да се
позовават на тази недействителност. Легитимирани да се позоват в делбеното
производство или по иск за собственост на тази относителна недействителност са само
съделители-сънаследници, неразпоредили дела си. Относителната недействителност по
чл. 76 ЗН е особен вид недействителност. Правото да се иска прогласяване на
относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни като инцидентен,
преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение. Под страх от
нищожност на делбата - чл. 75, ал. 2 ЗН, при релевиране на относителната
недействителност на акт на разпореждане като главна страна в процеса следва да
участва сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят
по сделката по заявения иск по чл. 76 ЗН (така ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС).
Посочената норма на ЗН охранява интересите на сънаследниците по отношение
на поделянето на сънаследственото имущество, като намира приложение само по
отношение на имущество, собствеността по отношение на което произтича от
наследяване. Целта е сънаследственото имущество да бъде поделено само между
сънаследниците, за да може всеки един от тях да получи реална част от имотите.
В конкретния случай, нямо спор между страните, че процесните имоти,
включително и поземлен имот с идентификатор № 68134.8741.23 и поземлен имот с
идентификатор № 68134.519.30, предмет на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 21/03.06.2020 г., том I, рег. № 2152, дело № 18/2020 г.
по описа на нотариус Е.З., са били собственост на Р.Д.В. и Д.Н. В., като са
възстановени на наследниците им по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и че страните
по делото за делба са наследници на Р.Д.В. и Д.Н. В..
Съгласно нотариален акт № 21/03.06.2020 г., том I, рег. № 2152, дело № 18/2020
г. по описа на нотариус Е.З., въззивницата Г. М. В. се е разпоредила с поземлен имот с
идентификатор № 68134.8741.23 и поземлен имот с идентификатор № 68134.519.30 в
полза на трето за сънаследниците лице - С. С. М.. Същата се е легитимирала като
собственик на посочените имоти въз основата на договор за доброволна делба от
05.02.2001 г., по силата на който имотите са възложени в изключителна собственост на
Г.Р.Д., починал на 03.02.2018 г. и наследен от Ц.Г.Р., починала на 06.11.2019 г. и
5
наследена от Г. М. В., която се явява нейна дъщеря. Съгласно решение №
3334/09.05.2019 г. по в.гр.д. № 4264/2018 г. по описа на СГС, II-А състав, влязло в сила
на 25.02.2020 г., е прогласен за нищожен договор за доброволна делба на имотите от
05.01.2001 г., тъй като ищцата по делото за делба - М. Й. В., се явява сънаследник-
съсобственик на имотите, който не е участвал в делбата, и е признато за установено, че
М. Й. В. притежава в собственост 1/12 част от имотите, предмет на делото. Решението
е постановено с участието на страните в настоящото производство, поради което се
ползва със сила на пресъдено нещо относно признатите факти, посочени по горе.
Следователно, към датата на сключване на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 21/03.06.2020 г., том I, рег. № 2152, дело № 18/2020 г.
по описа на нотариус Е.З., Г. М. В. не е била изключителен собственик на процесните
имоти, а е притежавала само част от същите, отговаряща на притежаваната от нея част
от наследството на Р.Д.В. и Д.Н. В., а именно – 1/4 част. Г. М. В. към датата на
сключване на договора за покупко-продажба не е придобила имотите и по давност,
доколкото с влязло в сила решение № 3334/09.05.2019 г. по в.гр.д. № 4264/2018 г. по
описа на СГС, II-А състав, е признато за установено, че М. Й. В. притежава 1/12 част
от имотите по наследство, съответно – възражението за придобивна давност за период,
преди влизане в сила на решение № 3334/09.05.2019 г. по в.гр.д. № 4264/2018 г. по
описа на СГС, II-А състав, е преклудирано. От момента на влизане в сила на
решението по в.гр.д. № 4264/2018 г. по описа на СГС, II-А състав – 25.02.2020 г., до
датата на подаване на исковата молба за делба – 19.02.2021 г., не е изтекъл срок,
обуславящ настъпването на ефекта на придобИ.е на имотите по давност от владеещите
ги лица, поради което същите са съсобствени между страните, явяващи се
правоприемници по наследство на Р.Д.В. и Д.Н. В..
Ето защо, договорът за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор №
68134.8741.23 и поземлен имот с идентификатор № 68134.519.30, обективиран в
нотариален акт № 21/03.06.2020 г., том I, рег. № 2152, дело № 18/2020 г. по описа на
нотариус Е.З., се явява относително недействителен, доколкото с него Г. М. В. се е
разпоредила с притежаваната от нея 1/4 идеална част от имотите в полза на трето за
сънаследниците лице - С. С. М..
Неоснователно е възражението на въззивника Г. М. В. за неоснователност на
исковете по чл. 76 ЗН, доколкото не са предявени такива по отношение на всички
разпореждания с имоти, част от наследствената маса. Точно обратното, с исковата
молба са предявени искове за делба на десет недвижими имота, които представляват
наследствената маса, предмет на делото за делба, като по отношение на три от тях са
налице разпореждания в полза на трети лица. И спрямо трите разпореждания са
предявени искове по чл. 76 ЗН, за да се обезпечи участието в делбата на имотите само
на съсобствениците-сънаследници. Доколкото другите имоти, по отношения на които
6
са налице разпореждания от отделни сънаследници, не са включени в делбената маса,
то разпорежданията с тях не оказват влияние на броя на съделителите и на имотите,
които подлежат на делба, поради което тези разпореждания нямат отношение към
основателността на претенциите по чл. 76 ЗН, касаещи разпорежданията с включените
в делбата имоти.
Ето защо, въззивният съд счита, че решението на СРС в частта, с която са
уважени исковете на М. Й. В. по чл. 76 ЗН, е правилно.
Правилно се явява решението и в частта, с която е допусната делба на поземлен
имот с идентификатор № 68134.523.93; поземлен имот с идентификатор №
68134.521.13; поземлен имот с идентификатор № 68134.523.170; поземлен имот с
идентификатор № 68134.523.174; поземлен имот с идентификатор № 68134.519.30;
поземлен имот с идентификатор № 68134.8741.23, поземлен имот с идентификатор №
68134.517.495, поземлен имот с идентификатор № 68134.5709.22, поземлен имот с
идентификатор № 68134.518.47.
Както беше посочено, с решение № 3334/09.05.2019 г. по в.гр.д. № 4264/2018 г.
по описа на СГС, II-А състав, влязло в сила на 25.02.2020 г., е прогласен за нищожен
договор за доброволна делба на имотите от 05.01.2001 г., тъй като ищцата по делото за
делба - М. Й. В., се явява сънаследник-съсобственик на имотите, който не е участвал в
делбата, и е признато за установено, че М. Й. В. притежава в собственост 1/12 част от
имотите, предмет на делото. Решението е постановено с участието на страните в
настоящото производство, включително – въззивниците Г. М. В., Г. Х. Й. и В. Х. С.,
поради което се ползва със сила на пресъдено нещо относно признатите факти,
посочени по горе. Възражението за придобивна давност за период, преди влизане в
сила на решение № 3334/09.05.2019 г. по в.гр.д. № 4264/2018 г. по описа на СГС, II-А
състав, е преклудирано. От момента на влизане в сила на решението по в.гр.д. №
4264/2018 г. по описа на СГС, II-А състав – 25.02.2020 г., до датата на подаване на
исковата молба за делба – 19.02.2021 г., не е изтекъл срок, обуславящ настъпването на
ефекта на придобИ.е на имотите по давност от владеещите ги лица, поради което
същите са съсобствени между страните, явяващи се правоприемници по наследство на
Р.Д.В. и Д.Н. В.. Ето защо, въззивниците Г. Х. Й. и В. Х. С. не са придобили в
изключителна собственост поземлен имот с идентификатор № 68134.523.93, а
притежават само част от имота, отговарящ на наследствената им част.
Останалите страни по делото за делба не са обжалвали решението, с което е
допусната делба на процесните имоти, поради което не може да се разглеждат
възражения за придобИ.е по давност на имотите от другите съделителите, в каквато
насока са изложени твърдения и в двете въззивни жалби.
Следователно, правилно районният съд е допуснал делба на имотите при
следните дялове: 18/72 идеални части за Г. М. В.; 6/72 идеални части за И. Й. Г.; 3/72
7
идеални части за Г. Х. Й.; 3/72 идеални части за В. Х. С.; 18/72 идеални части за Р. Д.
Д.; 9/72 идеални части за Х. Г. Г.; 9/72 идеални части за Г. Г. Ч.; 6/72 идеални части за
М. Й. В..
В производството пред въззивната инстанция И. Й. Г. е починал и е наследен от
М. П. Г. – съпруга, И. И. Г. – син, и Д. И. Г. – син. Доколкото посоченото
обстоятелството оказва влияние върху правото на собственост по отношение на имота,
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от въззивния съд.
Следователно, към настоящия момент съсобственици на имотите са и М. П. Г., И. И. Г.
и Д. И. Г., като на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от тях притежава равна
част от дела на И. Й. Г., т.е. по 2/72 части от имотите (по 1/3 част от 6/72 части).
Ето защо, делбата на процесните имоти следва да бъде допусната при следните
дялове: 18/72 идеални части за Г. М. В.; 2/72 идеални части за М. П. Г.; 2/72 идеални
части за И. И. Г.; 2/72 идеални части за Д. И. Г.; 3/72 идеални части за Г. Х. Й.; 3/72
идеални части за В. Х. С.; 18/72 идеални части за Р. Д. Д.; 9/72 идеални части за Х. Г.
Г.; 9/72 идеални части за Г. Г. Ч.; 6/72 идеални части за М. Й. В..
По разноските:
При този изход на спора въззивниците Г. М. В., Г. Х. Й. и В. Х. С. дължат
разноски в полза на въззиваемия М. Й. В., като следва да заплатят сумата в общ
размер на 2700 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно,
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20110847/14.12.2023 г. по гр.д. № 9860/2021 г. по описа
на СРС, 180 състав, в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба
между М. Й. В., ЕГН **********, И. Й. Г., ЕГН **********, Г. Х. Й., ЕГН **********,
В. Х. С., ЕГН **********, Г. М. В., ЕГН **********, Р. Д. Д., ЕГН **********, Х. Г.
Г., ЕГН ********** и Г. Г. Ч., ЕГН **********, на следните имоти: поземлен имот с
идентификатор № 68134.523.93; поземлен имот с идентификатор № 68134.521.13;
поземлен имот с идентификатор № 68134.523.170; поземлен имот с идентификатор №
68134.523.174; поземлен имот с идентификатор № 68134.519.30; поземлен имот с
идентификатор № 68134.8741.23, поземлен имот с идентификатор № 68134.517.495,
поземлен имот с идентификатор № 68134.5709.22, поземлен имот с идентификатор №
68134.518.47, при следните квоти в съсобствеността: 18/72 идеални части за Г. М. В.;
6/72 идеални части за И. Й. Г.; 3/72 идеални части за Г. Х. Й.; 3/72 идеални части за В.
Х. С.; 18/72 идеални части за Р. Д. Д.; 9/72 идеални части за Х. Г. Г.; 9/72 идеални
8
части за Г. Г. Ч.; 6/72 идеални части за М. Й. В., като ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между: М. Й. В., ЕГН **********,
М. П. Г., ЕГН **********, И. И. Г., ЕГН **********, Д. И. Г., ЕГН **********, Г. Х.
Й., ЕГН **********, В. Х. С., ЕГН **********, Г. М. В., ЕГН **********, Р. Д. Д.,
ЕГН **********, Х. Г. Г., ЕГН ********** и Г. Г. Ч., ЕГН **********, на следните
имоти:
поземлен имот с идентификатор 68134.523.93, с площ 3022 кв.м., находящ се в
гр. София, кв. „Бенковски“, местност „Забойника“, при съседи 68134.523.94,
68134.523.70, 68134.523.92, 68134.523.39, 68134.523.1210;
поземлен имот с идентификатор 68134.521.13, с площ 4638 кв.м., находящ се в
гр. София, район „Сердика“, местност „Валого“, при съседи 68134.521.14,
68134.521.15, 68134.521.5;
поземлен имот с идентификатор 68134.523.170, с площ 675 кв.м., находящ се в
гр. София, район „Сердика“, местност „Валого“, при съседи: 68134.523.158,
68134.523.169, 68134.523.171, 68134.523.172, 68134.523.174;
поземлен имот с идентификатор 68134.523.174, с площ 981 кв. м., находящ се в
гр. София, район „Сердика“, местност „Валого“, при съседи 68134.523.127,
68134.523.157, 68134.523.158, 68134.523.170, 68134.523.171, 68134.523.172,
68134.523.173, 68134.523.175;
поземлен имот с идентификатор 68134.519.30, с площ 2789 кв.м., находящ се в
гр. София, район „Сердика“, местност „Мутеница“, при съседи: 68134.519.31,
68134.519.27, 68134.519.29, 68134.519.33, 68134.519.294;
поземлен имот с идентификатор 68134.8741.23, с площ 2700 кв.м., находящ се в
гр. София, район „Кремиковци“, кв. „Бенковски“, местност „Турски пасища“, при
съседи: 68134.8741.22, 68134.8741.64, 68134.8741.24, 68134.8741.30, 68134.8741.18;
поземлен имот с идентификатор 68134.517.495, с площ 4799 кв.м., находящ се в
гр. София, район „Сердика“, местност „Шаварливица“, при съседи 68134.517.496,
68134.517.497, 68134.517.494, 68134.517.492, 68134.517.372;
поземлен имот с идентификатор 68134.5709.22, с площ 4295 кв.м., находящ се в
гр. София, район „Нови Искър“, местност „Курията“, при съседи: 68134.5709.21,
68134.5709.23, 68134.5709.468, 68134.5709.113;
поземлен с идентификатор 68134.518.47, с площ 2799 кв.м., находящ се в гр.
София, район „Сердика“, местност „Средно ливаде“, при съседи 68134.518.46,
68134.518.45, 68134.518.48, 68134.518.49, 68134.518.50, 68134.518.395,
при следните дялове:
18/72 идеални части за Г. М. В.;
9
2/72 идеални части за М. П. Г.;
2/72 идеални части за И. И. Г.;
2/72 идеални части за Д. И. Г.;
3/72 идеални части за Г. Х. Й.;
3/72 идеални части за В. Х. С.;
18/72 идеални части за Р. Д. Д.;
9/72 идеални части за Х. Г. Г.;
9/72 идеални части за Г. Г. Ч.;
6/72 идеални части за М. Й. В..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20110847/14.12.2023 г. по гр.д. № 9860/2021 г. по
описа на СРС, 180 състав, в частта, с която са уважени исковете по чл. 76 ЗН за
прогласяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба на
поземлен имот с идентификатор № 68134.8741.23 и поземлен имот с идентификатор
№ 68134.519.30, обективиран в нотариален акт № 21/03.06.2020 г., том I, рег. № 2152,
дело № 18/2020 г. по описа на нотариус Е.З., по силата на който съделителят Г. М. В. се
е разпоредила с притежаваната от нея част (18/72 идеални части) от посочените имоти
в полза на трето лице за съсобствеността лице – С. С. М..
В останалата част, а именно: с която е отхвърлен иск за делба на поземлен имот
с идентификатор № 68134.8745.1, както и в частта, с която са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 76 ЗН за прогласяване на относителна недействителност на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 54,
том I, рег. № 743, дело № 43/2013 г. по описа на нотариус Д.К., предявени от М. Й. В.
срещу И. Й. Г., Г. Х. Й. и В. Х. С., решението на СРС не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. М. В., ЕГН **********, да заплати в полза на М. Й. В., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1350 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. Х. Й., ЕГН ********** и В. Х. С., ЕГН **********, да заплати в
полза на М. Й. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
1350 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11