ПРОТОКОЛ
№ 32
гр. Варна, 15.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20233000500009 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:08 часа се явиха:
Въззивникът Г. П. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Р. Д., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна Ж. К. П., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Константин Караниколов, редовно упълномощен и
приет от съда от първата инстанция.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ.КАРАНИКОЛОВ: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. П. Г. от
гр. Генерал Тошево, обл. Добрич чрез адв. Р. Д. от АК - Варна, насочена
срещу решение № 260053/27.06.22г. по гр. д. № 364/16г. на ОС-Добрич, с
което въззивникът е осъден да заплати на Ж. К. П. от гр.Добрич, на основание
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 42 000 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, причинени на ищцата от ответника с извършено от
последния спрямо първата противоправно деяние, за което същият е признат
за виновен и наказан с влязла в сила на 24.06.2021г. присъда №
1
260010/23.02.2021г. по НОХД № 226/2018г. на Добричкия районен съд, ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на
исковете 29.06.2016г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 8 847
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху главницата от 42 000 лв. по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода
29.06.2013г.-28.06.2016г. вкл., както и сторените в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 4 729.35 лв. В жалбата се твърди, че
съдът неправилно е приложил относимите материални и процесуални норми
и не е обсъдил и анализирал правилно събраните по делото доказателства.
Поради това се счита, че решението е неправилно и необосновано и се
претендира неговата отмяна в обжалваните му части. Освен това се счита, че
решението евентуално е недопустимо поради нередовност на предявените
искове по съображения, изложени в отговора на исковата молба и в тази
връзка се претендира неговото обезсилване. Излага се, че неправилно е била
приложена нормата на чл. 300 от ГПК, тъй като влязлата в сила присъда се
ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените
обстоятелства, а всички останали постановки в присъдата не се обхващат от
установителното действие и е недопустимо гражданския съд да приема за
установени съдържащите се в присъдата констатации, които не са обхванати
от силата на пресъдено нещо. Поддържа се, че ответникът не се е
облагодетелствал с никакви парични суми, тъй като получените такива са
били изразходвани за нужди на представляваната от него кооперация. Освен
това той не е въвеждал в заблуждение ищцата, тъй като всички важни за
планирания договор факти са били публично известни. Наказателното
производство е приключило бързо и с този резултат единствено поради
тежкото емоционално и психическо състояние на подсъдимия и за да не се
утежнява допълнително същото. Поддържа се още, че част от получените от
ищцата суми ответникът ги върнал преди започване на досъдебното
производство и това е установено, както от направените признания от самата
нея в това досъдебно производство, така и от гласните доказателства по
настоящото дело. По този начин и след като по делото не са били обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства относно
релевантните по спора факти, съдът е допуснал друго процесуално
нарушение. Поддържа се още, че незаконосъобразен се явява изводът на съда
и във връзка с релевираното от ответника възражение за погасяването на
предявените искове по давност. Самата ищца е признала, че е предала сумата
от 12 000 лв. през първата половина на м. юни на 2011г., поради което и е
изтекла общата погасителна давност. Изпълнителното деяние е било
завършено с предаването на сумите на ответника, поради което и същият е
бил известен като деец от този момент, а не от момента, който е приел съдът –
когато ищцата е осъзнала, че е въведена в заблуждение. На последно място се
поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал и процесуално нарушение
като не е съобразил депозираната от ответника молба на 18.04.22г. с искане за
събиране на допълнителни доказателства чрез изготвяне заключение по
2
допълнителна ССчЕ. В тази връзка е отправено искане въззивният съд да
уважи направените с молбата от 18.04.22г. искания, а именно: да се издаде
ново съдебно удостоверение, адресирано до „Сердика-90“ АД, гр. Добрич за
снабдяване със заверени преписи от фактури и счетоводни документи,
удостоверяващи осъществена търговска дейност през 2011г. между
дружеството и РПК „Наркооп“, гр. Генерал Тошево; за възлагане на
допълнителна задача на ССчЕ като вещото лице след като се съобрази с
намиращите се счетоводни книжа на РПК „Наркооп“, гр. Генерал Тошево в
„Кооп консулт“ ЕООД и в „ПАТО“ ЕООД да установи дали счетоводството
на кооперацията е водено редовно. Към въззивната жалба е представено
копие от цитираната молба, ведно с удостоверение за актуалното състояние
на „Сердика Добрич“ АД, регистрирано едва на 28.02.18г. и на „Сердика-90“
АД, както и опис на фактури от продажби на „ПАТО“ ЕООД за периода от
01.01.11г. до 31.12.11г. Претендира се присъждането на разноски.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Ж. К. П. чрез адв. Ю. Отузбирова от АК-Добрич, с който
същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че обжалваният акт е
правилен, обоснован и постановен в съответствие с процесуалните и
материални норми, при пълнота на събраните доказателства, ценени в
тяхната съвкупност. Точно е била приложена нормата на чл. 300 от ГПК при
зачитане на влязлата в сила осъдителна присъда по отношение на ответника –
че същият виновно и противоправно е увредил ищцата, въвеждайки я в
заблуждение, че ще й продаде магазин на РПК „Наркооп“ в гр. Ген. Тошево,
за което тя му е предала сумата от 42 000 лв., която е получена от ответника в
негова полза. Изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд в тази
насока. Направените изявления от ищцата в рамките на досъдебното
производство за върнати от ответника суми, са били отречени от нея в
рамките на съдебното следствие, обяснявайки, че предходните изявления са
били направени поради обещанието на Г., че ще й върне парите и за да му се
подобри положението в наказателния процес. Фактът на връщането на парите
не е бил доказан и със събраните по настоящото дело гласни доказателства.
Изцяло се споделят съображенията на съда за отхвърляне на възражението за
изтекла погасителна давност. Считат се за неоснователни доказателствените
искания, тъй като в проведеното на 18.04.22г. съдебно заседание ответникът
не е представил нова счетоводна документация, за да бъде изпълнена
допълнителната задача от вещото лице по ССчЕ, а от друга страна е налице
осъдителна присъда за това кой се е облагодетелствал със сумата от 42 000
лв. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено и на
въззиваемата да се присъдят разноските по делото.
Решението не е обжалвано и влязло в сила в частта му, с която е
отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 42 000 лв.
в частта за периода от 04.07.11г. до 28.06.13г. включително.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
3
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт и редовност на жалбата,
поради което и същата се явява допустима.
Съдът, с определението си от разпоредително заседание се е произнесъл
по доказателствените искания като е оставил без уважение исканията на
въззивника Г. за приемане по въззивното дело на представените с въззивната
жалба копие на удостоверения за актуалното състояние на „Сердика Добрич“
АД и на „Сердика-90“ АД, на опис на фактури от продажби на „ПАТО“
ЕООД за периода от 01.01.11г. до 31.12.11г.; за издаването на ново съдебно
удостоверение, адресирано до „Сердика-90“ АД, гр. Добрич за снабдяване със
заверени преписи от фактури и счетоводни документи, удостоверяващи
осъществена търговска дейност през 2011г. между дружеството и РПК
„Наркооп“, гр. Генерал Тошево; за назначаването на допълнителна ССчЕ, по
която вещото лице след като се съобрази с намиращите се счетоводни книжа
на РПК „Наркооп“, гр. Генерал Тошево в „Кооп консулт“ ЕООД и в „ПАТО“
ЕООД да установи дали счетоводството на кооперацията е водено редовно.
АДВ.Д.: Поддържам въззивната жалба. Подновявам искането си за
събиране на доказателствата, които съм формулирала във въззивната жалба,
като представям доказателства, че в 7.53 ч. и 7.54 ч. съм изпратила на
електронна поща на съда в Добрич съответната молба, с представяне на
документите, които не са били своевременно докладвани по делото. В тази
връзка искам да посоча, че считаме, че доколкото дали е водено редовно
счетоводството, е въпрос относим дали сумата, която е предала ищцата на
ответника е постъпила в патримониума на кооперацията. От тази гледна точка
е нашето искане да се установи редовността на водените счетоводни
документи, тъй като записите в тях могат да имат доказателствена стойност
само ако се установи редовността. А в случая ние твърдим, че в никакъв
случай не е било редовно водено и от тази гледна точка съответно
неотразяването на определена дата на вписването на тази сума, не означава,
че не е влязла в патримониума на кооперацията.
АДВ.КАРАНИКОЛОВ: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам
отговора.
По отношение на днес представените така наречените от страната
доказателства считам, че същите нямат качеството на такива и белезите
съответно. Второ, дори да се приемат като такива, считам, че направените с
въззивната жалба искания са както неотносими, така и несвоевременно
направени. В случая считам, че се измества предмета на спора и е
ирелевантен фактът за това дали е водено редовно счетоводството или не. И
отново повтарям, че това искане за назначаване на такава експертиза е
несвоевременно и неотносимо.
АДВ.Д.: Само искам да кажа, че следобеда съм ги изпратила тези неща
отново в съда.
Съдът намира, че представените в днешно съдебно заседание документи
4
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, тъй
като същите са в отговор на възприетото от въззивния съд становище в
мотивите на определението от разпоредително заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представените в днешно съдебно заседание от адв.
Д. документи –имейл от 18.04.2022г., изпратен в 07:53 ч. с тема „Становище
по гр.д. № 365/2016г. на ДОС, насрочено за 18.04.22г. от 10.00ч.“, в което е
посочено, че се изпраща становище по гр.д. № 364/16г. на ДОС, както и
снимка на прикачени два документа, за които се представя копие на молба;
имейл с тема „Становище по гр.д.№ 365/2016 г. на ДОС, насрочено за 18.04.22
г. от 10:00ч.“ с отбелязан час на изпращането 07:54ч.; имейл с дата 18.04.2022
г., 14:29 ч. – становище за отмяна хода по същество по гр.д. № 364/2016 г. на
ДОС, имейл от 14.02.2022 г. – 09:32 ч. –становище по гр.д. № 364/2016 г. на
ДОС.
Съдът намира, че независимо от така представените документи,
подновеното в днешно съдебно заседание доказателствено искане,
формулирано във въззивната жалба, е неоснователно, тъй като въззивният съд
намира същото за неотносимо към предмета на делото.
Воден от тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение исканията на въззивника, формулирани във
въззивната жалба.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
АДВ.Д.: Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям
списък на разноските.
АДВ.КАРАНИКОЛОВ: С отговора съм представил договор с внесена в
брой сума за адвокатско възнаграждение.
АДВ.Д.: Ако не е в минималния размер заплатеното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение, правя възражение за неговата
прекомерност и моля за намаляването му до минималния размер.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представения в днешно съдебно заседание списък
на разноските от адв. Д., ведно с договор за оказана безплатна адвокатска
помощ.
ПРИЕМА и прилага представения с отговора на въззивната жалба
договор за правна защита и съдействие, сключен между въззиваемата страна и
процесуалните й представители.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
5
АДВ.Д.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че по делото не се
установява основания за уважаване на претенцията на ищцата и съответно
изведените от първоинстанционния съд заключения не кореспондират нито
на установените по делото обстоятелства, нито на практиката на ВКС по
приложението на относимите разпоредби. Моля Ви да вземете предвид
съображенията изложени в жалбата ми, както за неоснователност на иска,
така и за основанията за погасяването му по давност. Моля да ми бъде дадена
възможност да представя писмени бележки в определен срок, като ни
присъдите и сторените по делото разноски.
АДВ.КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми апелативни съдии, по повод
направеното искане за присъждане на разноски, които евентуално биха могли
да бъдат присъдени от настоящия съд, считам, че в случая не са налице
безспорни данни, които да обосновават прилагането на тази разпоредба на чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. Тя не може да бъде своеволно прилагана от всеки един
адвокат, а трябва да са налице обстоятелства за това, без значение, че е
посочено в същия договор.
Единственото, което искам да кажа, е, че моля да потвърдите решението
на ДОС. Считам същото за правилно, законосъобразно и много добре
обосновано. Съдът се е позовал както на постановената срещу ответника в
процеса присъда на наказателния съд, така и на всички събрани
доказателства. Всички твърдения в противна насока, които излага същият
ответник чрез процесуалния си представител, считам, че по-скоро целят да
отвлекат вниманието от същността на това, което той е извършил, а то е
изключително тежко от гражданскоправна страна и от човешка такава.
Считам, че в случая правилно съдът е приел, че е налице вреда, която следва
да бъде възстановена. Налице е основанието за обезвреда, каквото противната
страна счита, че не е налице. В този смисъл моля и за Вашия съдебен акт,
както и да присъдите разноските в настоящото производство.
Съдът дава възможност на адв. Д. в срок до 22.02.2023г. включително,
да депозира в писмен вид съображенията си по съществото на спора.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.18 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6