№ 509
гр. Перник, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720106245 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Д. В. П. и К. И.
Д..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
1
При изложените твърдения се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят при
условията на разделна отговорност сумите от 3996,41 лева, представляваща ½ ид.част от
главница на обща стойност 7992,82 лв. за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. ******, за периода от 01.01.2015 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране
на заявлението на 01.11.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1440,09
лева, представляваща ½ ид.ч. от законната лихва в общ размер 2880,19 лв. върху главницата
за периода от 08.03.2015 г. до 26.04.2021 г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали писмени отговори с
идентично съдържание, с които предявените обективно и субективно съединени искове се
оспорват като неоснователни.
Възразяват срещу обстоятелството между страните да съществува облигационно
правоотношение, като сочат, че за възникването му е необходимо решение на Общото
събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Твърди
се, че Общите условия на топлофикационното дружество не са разгласени надлежно и не са
влезли в сила. Твърди се, че в претендираното вземане за топлинна енергия е включена и
сума за „дялово разпределение“, без същите да са били предмет на заповедното
производство или заявени със самостоятелен иск. Въведено е правопогасяващо възражение
за изтекла погасителна давност за вземанията, като се акцентира върху характера им на
периодични плащания. Твърди се, че методиката, използвана от ищцовото дружество, е била
отменена с Решение № 477/13.04.2018 г. по адм.д. № 1372/2016 г. на ВАС и не може
обективно да служи като основание за ищеца да претендира процесните суми, като в този
смисъл се оспорва фактът на доставка на топлинна енергия на сочената от ищеца стойност.
Оспорва се доказателствената стойност на извлечението по сметка. Иска се исковете да
бъдат отхвърлени, като се претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
2
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния
период. С доклада по делото съдът е обявил, че служебно известен фактът, че са влезли в
сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в
гр. Перник, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г.,
поради което посоченият правно релевантен факт – служебно известен на съда, е отделен
като ненуждаещ се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.
Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на
топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр.
Перник. В конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат
от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
От приобщените писмени доказателства – бракоразводно решение от 1994 г., молба
за откриване на партида, нотариален акт за продажба от 25.08.2021 г., се установява, че в
исковия период между 08.03.2015 г. и 26.04.2021 г. процесният имот, за който се твърди, че
е топлоснабден – жилище, находящо се в гр. П., у******, е бил собственост на двамата
ответници.
Не се спори, а от представените доказателства – решение за прекратяване на
граждански брак от 1994 г., се установява, че имотът представлява съпружеска имуществена
3
общност, като с акта, с който е прекратен бракът между Д. В. П. и К. И. Д., семейното
жилище, находящо се на гр. П., у******, е предоставено за ползване на съпругата Д.П.. С
прекратяване на гражданския брак е прекратена и съществувалата бездялова съпружеска
имуществена общност, следователно ответниците са станали съсобственици на апартамента
в обикновена дялова съсобственост при равни квоти – по ½ ид.ч.
На 22.01.2009 г. отв. Д.П. е депозирала молба /л.154/ до „Топлофикация-Перник“ за
откриване на нейно име на партида за битови нужди, а като акт, на който основава правата
си, е приложила именно бракоразводното решение.
Когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска
имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за
ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс
(СК) между двамата възниква наемно правоотношение. Такова правоотношение между
бившите съпрузи извежда по тълкувателен път и съдебната практика по приложението на
чл. 107, ал. 1 СК от 1985г. (отм.). Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор
при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с
откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става
клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за
другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за
цялото жилище.
Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши
съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на
топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш
съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, СК само по себе си не е
достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш съпруг дължи цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия продължават да бъдат и
двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственици. В
този смисъл са и разясненията на т. 1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, задължително за
съдилищата по смисъла на чл. 130, ал. 2 ЗСВ.
В конкретния случай, доколкото са налице доказателства, че по инициатива на отв.
Д.П. е открита индивидуална партида на нейно име за целия процесен имот, легитимирана
по настоящата материална претенция е именно тя, поради което исковете за главница и
лихва по отношение на отв. К.Д. следва да бъдът отхвърлени, поради липса на първата
материална предпоставка, обуславяща основателност на претенциите.
При тези обективни данни, по делото съдът намира за установено по делото
наличието на облигационна връзка между ищеца и отв. Д.П. – възникнала по силата на
закона, при предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо
задължение в полза на ищеца на посоченото в исковата молба основание.
По делото се установява и фактът на реалната доставка до имота на топлинна
енергия за процесния период. Изслушано и прието е заключение по СТЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно
изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е
изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото
дружество и от фирмата за дялово разпределение. Системата за дялово разпределение е
въведена в СЕС, а между ФДР и ищеца има налично споразумение за предоставяне на тази
услуга, обективирано в Договор № 97 от 30.11.2011 г. и Договор № 76 от 01.09.2017 г.,
които също са приобщени по делото. От заключението, както и от приобщените
Свидетелства за проверка на СИ, се установява, се установява, че монтираните в абонатната
4
станция уреди за търговско измерване – топломери, са преминали през задължителните
периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на
одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се
считат за достоверни. В експертизата е отразено, че през релевантния период
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия,
отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото
дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия. След
провеждане на годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно
начислените суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните
изравнителни сметки.
Изяснено е, че е начислен прогнозен разход за битова гореща вода, според
потреблението в предходен отчетен период, като след провеждане на годишния отчет от
фирмата – топлинен счетоводител, разходът е преизчислен, съобразно показанията на
измервателния уред, монтиран в имота – 2 бр. водомери. В имота има пет работещи
отоплителни тела. За отоплителните тела с ИРУ начислената топлинна енергия е според
показанията на уредите, а за отоплителното тяло „щранг-лира“ в банята без ИРУ /поради
техническа невъзможност за поставяне на такъв/, е начислен служебен разход като за тяло,
работило непрекъснато. В този смисъл, изяснено е, че след провеждане на годишния отчет
от фирмата-топлинен счетоводител разходът за топлинна енергия за отопление е
преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е
отразена в индивидуалната годишна изравнителна сметка. През периода е начисляван разход
за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия
обем на имота по проект (222 куб.м.) и само през зимния отоплителен период – времето,
през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Не е разпределяна топлоенергия и
не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма
работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната са коректни и
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. При
така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод,
че общата дължима сума за процесния период е на стойност от 7992,82 лева.
Неоснователно е и възражението относно отмяната на Наредба № 16-334 от 6 април
2007 г. за топлоснабдяването и непостигането на целта на чл. 155, ал. 2 ЗЕ. Такава отмяна
частично е постановена не с посоченото от ответник решение на ВАС, а с Решение № 8294
от 26.26.2020 г. на ВАС, петчленен състав, обн. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.,
Съобразно изричната норма на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение (тоест, отмяната има действие
занапред). Горецитираното решение на петчленен състав на ВАС е влязло в законна сила на
26.06.2020 г., което е след последната дата, за която е формулирана претенция в настоящия
процес. За пълнота, методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –
етажна собственост, инкорпорирана в Наредба за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.) – отменена понастоящем, не противоречи на чл. 155, ал. 2 ЗЕ. Методиката
определя топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – етажна
собственост като разликата между общото количество топлинна енергия за отопление и
сумата от показанията на индивидуалните топломери, след което се разпределя
пропорционално на отопляемия им обем. Посоченото напълно съответства с практиката на
СЕС, обективирана в Решение по дело С-708/17 и С-725/17 (образувано по повод на
преюдициално запитване), съобразно което се допуска национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Размерът на задължението се установява чрез данните, съдържащи се в
представените писмени доказателства – фактури за процесния период, както и от данните,
5
събрани чрез приетата съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от настоящия състав
като изготвена компетентно и изчерпателно. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало,
че размерът на претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от
дължимата ТЕ по компоненти (отопление 5248,35 лв. и БГВ в размер на 3216,11 лв.), както
и вноска за услугата „дялово разпределение“ в размер на 179,84 лв. Вещото лице е
достигнало до извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на предоставяните
от ищеца услуги за отопление, битово подгряване на гореща вода и дялово разпределение,
след корекциите, съгласно изравнителните сметки (-651,48 лв.) възлиза на посочената в
исковата молба стойност – 7992,82 лв. Падежите на всяко месечно задължение са
определени, при съобразяване на клаузите на Общите условия на дружеството, като няма
данни за извършвани плащания. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е
изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени задачи.
Неоснователно е възражението, че сумата за услугата „дялово разпределение“ не е
била предмет на заповедното производство, доколкото в заявлението е посочен размер на
главницата, идентичен с размера на настоящия установителен иск, като по общ начин е
описано, че сумата от 7992,82 лв. представлява „неплатена топлинна енергия“. Ищцовото
дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти: за отопление на имот, сградна инсталация, общи части,
топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н. Ето защо и доколкото
размерът на вземането в заповедното и в исковото производство съвпадат, съдът намира, че
компонент от вземането за неплатена топлинна енергия се явява и оспореното вземане за
дялово разпределение.
В случая не се твърди осъществено плащане от страна на ответника, нито се
представят доказателства в този смисъл. С оглед своевременно въведеното от ответника с
възражението по чл. 414 ГПК правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност,
съдът намира същото за частично основателно.
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по
отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания,
предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по
давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано процесното
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.11.2021 г. което
действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116
ЗЗД, съдът намира, че исковият период, чието начало е от 01.01.2015 г., частично е покрит
от тригодишния давностен срок – а именно – за периода 01.01.2015 г. до 31.10.2018 г.,
съответно за сумата 5488,19 лв., поради което възражението на ответника за този период е
основателно и в тази част искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното, не попада в обхвата на погасителната давност претенцията за
6
периода 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от 2504,63 лв.
В конкретния случай ищецът претендира от отв. Д.П. ½ ид.ч. от сумите за доставена
и потребена топлинна енергия за процесния период при условията на разделна отговорност.
С оглед диспозитивното начало, което е един от основните принципи в гражданския процес,
съдът не би могъл да присъди повече от това, което ищецът е заявил като търсена защита,
поради което с оглед изрично заявеното, че от ответницата се търси половината от
равностойността на доставената топлинна енергия за конкретния период, съдът следва да
уважи иска за главница срещу Д.П. за ½ от сумата, която не попада в обхвата на
погасителната давност /2504,63 лв./, а именно – за 1252,32 лева. За остатъка над този размер
искът следва да бъде отхвърлен.
По акцесорния иск за лихва.
По отношение на задължението за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, съдът намира, че предвид акцесорния му характер,
възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и
неизпълнението му в срок. Доколкото потребителят не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от
приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено
доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
Предвид погасяването по давност на вземането за главница 5488,19 лв. за периода от
01.01.2015 г. до 31.10.2018 г. и на основание чл. 119 ЗЗД съдът намира, че погасено по
давност е и акцесорното вземане за лихва в размер на сумата от 2448,47 лв., дължима върху
тази главница, чийто размер съдът определи по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване с
данните, отразени в приетото по делото извлечение от сметка за помесечните задължения и
изготвената съдебно-икономическа експертиза.
Останалата част от вземането в размер на сумата от 431,72 лв. за периода от
01.11.2018 г. до 26.04.2021 г., начислена върху главницата 2504,63 лв. за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. остава непокрита по давност и е дължима от ответницата. При
изложените по-горе съображения и диспозитивното начало в процеса, искът следва да бъде
уважен за ½ от тази сума, а именно – за 215,86 лева, и отхвърлен за разликата над този
размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на отв. Д.П. е да заплати сторените от
ищцовото дружество разноски – пропорционално на частта, в която исковете срещу нея са
уважени, а именно – 90,82 лева /от общо сторени разноски в исковото производство 672,46
лв./ Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски – общо 267,46 лв., на
ищеца се дължат пропорционално 36,12 лева, които също следва да му бъдат присъдени и
заплатени от Д.П..
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК отв. Д.П. има право на разноски в частта, с която исковете
срещу нея са отхвърлени. Основателно е своевременно въведеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение – уговорено и платено в размер на 860 лв.,
7
като съдът намалява същото, в съответствие с минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/2004 г., с оглед материалния интерес по делото, а именно – на 601,83 лв.
Пропорционално на частта, в която исковете са отхвърлени, ищецът следва да заплати на
отв. П. сумата от 438,73 лева. Аналогично, съобразно изхода на делото следва да бъдат
присъдени и разноските за платен адвокатски хонорар в заповедното производство – в
размер на 292 лв. от общо платени 400 лв., които не са прекомерни (арг. чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2
от Наредбата).
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът К.Д. има право да му бъдат възстановени
разноските в исковото и в заповедното производство в пълен размер. Възражението за
прекомерност на платеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 860 лв. е
основателно, като съдът намалява същото, в съответствие с минималния размер, предвиден
в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., с оглед материалния интерес по делото, а именно – на
601,83 лв. В пълен размер следва да му бъдат репарирани разноските в заповедното
производство за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като възражението
за прекомерност на същите е неоснователно (арг. чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от Наредбата).
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Д. В. П., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.
П., ул. *****, за сумата в размер на 1252,32 лева, представляваща ½ /една втора/ от обща
стойност 2504,63 лева на доставена, незаплатена топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. ******, за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 01.11.2021 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата в размер на 215,86 лева, представляваща ½ /една втора/ от стойността 431,72 лева
законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 01.11.2018 г. до
26.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 5564/2021 г. по описа на Районен съд Перник, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за разликата над 1252,32 лева до пълния претендиран размер от 3996,41 лева (за сумата
2744,09 лева и за периода от 01.01.2015 г. до 31.10.2018 г.), както и иска за лихва за
разликата над 215,86 лева до пълния претендиран размер от 1440,10 лева (за сумата 1224,24
лева и за периода от 08.03.2015 г. до 31.10.2018 г.), като неоснователни, поради изтекла
погасителна давност.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в полза на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ съществува изискуемо вземане срещу К. И. Д.,
ЕГН ********** за сумата в размер на 3996,41 лева, представляваща ½ ид.част от главница
на обща стойност 7992,82 лв. за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. П., ул. ******, за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението
на 01.11.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1440,09 лева,
представляваща ½ ид.ч. от законната лихва в общ размер 2880,19 лв. върху главницата за
периода от 08.03.2015 г. до 26.04.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Д. В. П., ЕГН ********** да
8
заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 90,82 лева – разноски
пред Районен съд Перник в исковото производство, както и сумата от 36,12 лева – разноски
пред Районен съд Перник в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
********* да заплати на Д. В. П., ЕГН ********** сумата от 438,73 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство, както и сумата от 292,00 лева – разноски
пред Районен съд Перник в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
********* да заплати на К. И. Д., ЕГН **********сумата от К. И. Д., ЕГН **********
сумата от 601,83 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото производство, както
и сумата от 400,00 лева – разноски пред Районен съд Перник в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9