№ 199
гр. Радомир, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В.М.К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20231730100346 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 и чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът М. В. М., адвокат от адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен
адресат: гр.П., бул.“П. ш.“ № ., ет. ., ап. . в качеството му на пълномощник на И. В. Т., EГH
**********, с постоянен адрес: с.Л., общ.К., обл.Перник, съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш.
№ ., ет. ., ап. . е предявил искове против ответника "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК: ., гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. ,40-46, с
управител П.Б.Д., с които моли съда да постанови решение, с което:
- да приеме, че Договор за предоставяне на гаранция № . сключен между ищеца и
„Файненшъл България“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това,
че е сключен при неспазване на нормите на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от
ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена;
- на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „Файненшъл България“ ЕООД, да
заплати на ищеца, сумата в общ размер на 97.32 лева, представляваща недължимо платена
по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство № ., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
сумата.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
В исковата молба се излага, че ищецът е сключил договор за паричен заем №
./01.04.2022 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който последният се задължил да
1
му предостави сумата 250 лв. със задължение за връщането й с 12 погасителни вноски, в
общ размер на 262.68 лв.
Сочи се, че във връзка с договора ищецът сключил с ответника „Файненшъл
България“ ЕООД договор за поръчителство /гаранция/ № ./01.04.2022 г., по силата на който
се задължила да заплати на ответника сумата 97.32 лв., платими разсрочено на вноски, като
общото задължение по договора за заем и допълнително сключения договор за
поръчителство възлиза на 360 лв. Ищецът е погасил сумите.
Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.3
ЗЗД, като нарушаващ основен принцип на добросъвестността в гражданските отношения,
тъй като води до неравновесие в правата на страните по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
В условията на евентуалност се твърди, че договорът е нищожен и поради това, че
чрез сключването му се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като сумата, която се
претендира чрез него, представлява скрит добавък към възнаградителната лихва на
търговеца, не е включена в ГПР на договора за кредит и надвишава изискването да не бъде
по-висока от пет пъти размера на законната лихва.
В срока за отговор ответникът е оспорил иска като неоснователен по съображения,
че сключения между страните договор не противоречи на добрите нрави, тъй като не е
налице нееквивалентност на престациите, доколкото срещу възнаграждение в неголям
размер длъжникът получава сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си към
заемодателя, последният ще ангажира отговорността на поръчителя. Сочи, че страните имат
свобода на договаряне и ищецът е могъл да избере дали да сключи договора. Не се оспорва
извършеното плащане.
Възразява и договорът да заобикаля закона и да съдържа неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като ответникът не е страна по договора за кредит.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.135 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД :
Според ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи
е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. №
2
5477/ 2007 г., ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите
нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради
естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на
сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени
комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно
лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да
се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.
От приетия по делото заверен препис на Договор за предоставяне на поръчителство
се установява, че страните по делото са се съгласили „Файненшъл България“ ЕООД да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата
на който да отговаря солидарно лицето пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изпълнението
на всички нейни задължения, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията по договора за паричен заем, срещу
възнаграждение в размер на 262.68 лв., платимо на разсрочени вноски, съгласно
приложения погасителен план и дължими на падежа на плащане на погасителните вноски
по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Съгласно чл.3, ал.3 от договора за поръчителство „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за плащане на
възнаграждение по договора.
По делото се установи, че договорът за поръчителство е сключен във връзка с
договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. От
представения по делото Договор за паричен заем се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“
АД се е задължило да предостави на ищеца сумата 250 лв., който е поел задължение за
връщането й в срока.
Съгласно чл.4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, смятано от
датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от посочените
обезпечения.
От доказателствата по делото се установява също, че договорът за поръчителство е
сключен от ищеца с ответника „Файненшъл България“ ЕООД в изпълнение на
задължението си по чл.4 от договора за потребителски кредит, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
При действието на чл.138 от ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителството е безвъзмездна
сделка, т.е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на
страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. След извършена служебна
справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на
дружеството „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД - кредитор на
длъжника. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството-
поръчител, то очевидно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
3
договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото, плащайки
задължението на потребителя де факто кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Този
извод се подкрепя и от факта, че претендираното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните
задължения към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В този смисъл със сключването на
договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем,
допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Допълнителен
аргумент в подкрепа на този извод е, че в договора за заем ГПР е уговорен като при
включване на възнаграждението, предвидено по договора за предоставяне на
поръчителство, действителният ГПР значително би надвишил този размер. Така
потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва
да прави по обслужване на заема. Като резултат, сключвайки договора за поръчителство,
ищецът се е задължил да заплати още едно възнагражадение в полза на кредитора си „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, който е едноличен собственик на капитала на дружеството-
поръчител „Файненшъл България“ ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по
договора, тъй като реално обезпечава задължението сам пред себе си. Изложеното води до
извод, че последиците на сделката са несъвместими с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. Налице е неоправдано разместване на имуществени
права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява,
заобикаляйки императивни разпоредби на закона, поради което съдът приема, че
сключеният договор за поръчителство накърнява добрите нрави.
По изложените съображения съдът прави извод, че главният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Предвид изложеното, следва да се уважи и втория предявен осъдителен иск – за
сумата от 97.32 лв. Това е така, с оглед гореизложените мотиви, и на практика е изпълнен
фактическият състав на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Липсват доказателства в обратната посока,
поради което съдът следва да уважи и този иск.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Последният е направил разноски в размер на 100 лв.- внесена
държавна такса.
Направено е искане от адв.М. М. от АК- П., за присъждане на адвокатско
възнаграждение по двата иска, предвид безплатното процесуално представителство по
чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Съдът намира, че, с оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв.М. сумата от 800 лв.- по 400 лв. за всеки един от исковете, съгласно
чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, действаща към момента на упълномощаването/.
4
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от ищеца М. В. М., адвокат от
адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.“П. ш.“ № ., ет. ., ап.
. в качеството му на пълномощник на И. В. Т., EГH **********, с постоянен адрес: с.Л.,
общ.К., обл.Перник, съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет. ., ап. . против ответника
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ., гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, ап. ,40-46, с управител П.Б.Д., че Договор за предоставяне на гаранция №
., сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, като прогласява неговата невалидност.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК: ., гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. ,40-46, с
управител П.Б.Д., да заплати на М. В. М., адвокат от адвокатска колегия- П., с адрес на
кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.“П. ш.“ № ., ет. ., ап. . в качеството му на
пълномощник на И. В. Т., EГH **********, с постоянен адрес: с.Л., общ.К., обл.Перник,
сумата от 100 лв. /сто лева/- направени разноски по делото.
ОСЪЖДА "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ., гр. София, ж.к. Люлин 7,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. ,40-46, с управител П.Б.Д., да заплати на М. В. М.,
адвокат от адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.“П. ш.“
№ ., ет. ., ап. . сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5