№ 1425
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100112136 по описа за 2023 година
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в общ размер на 47 980 лв.
Ищцата Ц. З. С. твърди, че на 09.12.2021 г. в гр. София, ж.к. *******“, в
страни до *******, ъгълът образуван на Т-образното кръстовище от ул.
„Червена роза“ и подхода за МПС, обслужващ ******* се подхлъзнала и
паднала с оглед наличие на непочистен от снега и заледен тротоар, състоящ се
от поставени плочки. Веднага след инцидента, на помощ на ищцата се
притекла непозната, която се опитала да окаже помощ, която се обадила на
телефон 112 и извикала екип на „Спешна помощ“. Твърди се, че ищцата била
транспортирана с линейка до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където при преглед
от лекар било установено наличие на пунктиформена рана по предната а
повърхност на дясна подбедрица, средна трета, както и наличие на оток и
деформация в същата. След извършени изследвания била поставена диагноза:
множество счупвания на подбедрицата, открито. Фрактура крутис декс
пунктиформоис. Изложени са твърдения за извършена хирургична
интервенция в спешен порядък като фрактурата била фиксирана с пирон,
чиято стойност била заплатена от ищцата. Твърди се в исковата молба, че за
срок от три месеца не могла да стъпва на десния си крак, за период от 6 месеца
1
изпитвала интензивни болки, а била в отпуск за временна неработоспособност
за период от 9 месеца. След завръщането й на работа и поради
невъзможността да стои или да се подпира била принудена да напусне работа.
Изложени са фактически твърдения, че с оглед увредата търпяла болки,
страдания и ограничения. Сторила и имуществени разходи в размер на 1 980
лв. за тибиален пирон с комплект винтове.
Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и от
съда се иска да осъди ответникът СО да му заплати сума в размер на 46 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 1 980 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и сторените по
делото разноски.
Ответникът СО, редовно уведомен оспорва иска в срока по чл. 131 от
ГПК чрез процесуален представител.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е
конституирано дружество „ЗМБГ“АД, което излага съображения за
неоснователност на ищцовата претенция.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. С..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от
юрк. П..
Възраженията на третото лице помагач на страната на ответника се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Р. М. Д.. В заключението си съдебният експерт е обосновал
извод, че на Ц. З. С. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в
счупване пунктиформено на костите на дясна подбедрица – средна трета,
причинило й трайно нарушение на движенията на десен долен крайник.
Обоснован е извод, че травматичното увреждане кореспондира с механизма на
настъпване на увредата – падане от собствен ръст върху заледен участък.
Обоснован е извод за извършено комплексно лечение в болнични и домашно-
2
амбулаторни условия. Посочено от вещото лице е обстоятелството, че
обичайният възстановителен период е около 4-5 месеца. Посочено е, че към
настоящият момент ищцата се оплаква от периодични болки в мястото на
счупването, при интензивно натоварване, промени във времето, тръпнене на
крайника при продължително стоене права. Вещото лице е обосновало извод
за наличие на известен дефицит в коляното и глезена, което е
рехабилитационен проблем. Обоснован е извод в заключението, че
извършените разходи са необходими за лечение на получената травматична
увреда.
В съдебно заседание на 11.03.2024 г. са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелката В.Р.К., а в съдебно заседание от 30.09.2024 г. на
свидетеля Т. В. С..
По делото са ангажирани и медицински документи, представени от
ищеца, въз основа, на които е изготвена обсъдената по-горе СМЕ.
Представена по делото е и фактура № **********/13.12.2021 г.,
установяваща заплащане на сума в размер на 1 980 лв. с включен ДДС за
заключващ тибиален пирон с комплект винтове, титан.
При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на
изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е
отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или
по повод изпълнението на възложената работа.
Фактът на инцидента на сочената в исковата молба дата се установява и
3
от събраните по делото гласни доказателства. Настоящият съдебен състав
намира, че с оглед нормата на чл. 8 ал.3 от ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС
общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 8
ал.5 от ЗП, установява, че собствеността на пътищата се разпростира върху
всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия закон
т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности.
Дефинитивната норма на чл. 5 ал.2 от ЗП определя, че понятието „обхват на
пътя” е площта, върху която са разположени земното платно и
ограничителните ивици от двете му страни. Легалната дефиниция на „земното
платно” е установена в нормата на § 1 т.2 от ДР на ЗП - "част от повърхността
в обхвата на пътя, върху която са разположени платното за движение,
разделителните ивици, банкетите, тротоарите и др...”. При съвкупен анализ на
тези разпоредби настоящият съдебен състав намира, че процесният по делото
инцидент се е осъществил на участък от пътя, представляващ публична
общинска собственост и като такава задължение на СО е да поддържа същият
в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й задължения по чл. 31
от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На следващо място и в Наредбата за
управление на общинските пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската
администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и
поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява,
че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности. Съобразно нормата на чл.
35 от цитираната наредба, при зимно поддържане на пътищата следва да се
изпълняват посочените в нормата видове работи, включващи снегозащита на
пътищата; събиране и предаване на информация за състоянието на пътната
мрежа; снегопочистване; разпръскване на минерални материали (опесъчаване)
за стопяване на снега и леда; организиране на работа при влошени
метеорологични условия. Наличието на снеговалеж, снежна покрива и
влошени метеорологични условия се установява от изготвените справки на
НИМХ, приети като доказателства по делото.
Наличието на непочистен, заснежен участък от тротоара е установено
от свидетелските показания на свидетелката С., които настоящият съдебен
състав кредитира като лични впечатления на очевидец.
С оглед на горните съображения съдът намира, че в тежест на ответника
4
е да установи при условията на пълно и главно доказване положителният
факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни действия/ да осигури
нормалната и безопасна експлоатация на пътя и неговите принадлежности с
оглед обичайното им предназначение. По делото доказателства в тази насока
не са ангажирани.
От ангажираните по делото писмени доказателства – медицински
документи, послужили за изготвяне на СМЕ по делото се установява, че
вследствие падането върху несигнализирана дупка на пътя ищцата е получила
травматични увреждания.
Претърпените болки и страдания се установяват от изслушаната по
делото СМЕ и показанията на свидетелката К..
В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при
доказателства тежест за ищцата бяха ангажирани доказателства,
установяващи по несъмнен начин, че претендираните от нея претърпени
неимуществени вреди са причинени от противоправно бездействие на лица по
-+
повод или изпълнение на възложената им от ответника работа.
Съдът приема за доказана причинната връзка между настъпилия
вредоносен резултат /причинени неимуществени вреди на ищцата/ и
действията на служители на ответника. Заключението на СМЕ и писмените
доказателства категорично установяват, че в следствие на инцидента /падане
на непочистен заледен участък от пътното платно/ същата е преживяла болки
и страдания, които са били с продължителен характер във времево отношение
и интензивни като степен на мъчителност.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване
на претърпените неимуществени вреди, които са действие или бездействие,
извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му
работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно
дадени. По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на
вредата се предполага до доказване на противното като в настоящото
производство доказателствената сила на тази презумпция не бе разрушена
5
респ. оборена. В настоящия случай съдът приема, че в хода на производството
се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по безспорен начин
обстоятелството, че служители на ответника при изпълнение на възложената
им работа са причинили вреди на ищеца, за които би носил отговорност –
ответника. В тази връзка съдът намира , че предявеният иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД е основателен.
По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:
Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания.
Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени
съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата,
интензитета на преживените от нея негативни емоции, периодът от време,
през който същата е трябвало да търпи тези последици /4-5 месечен
възстановителен период/, извършената хирургическа интервенция, периодът
от време на временна неработоспособност, остатъчните явления в резултат на
травматичната увреда, установени от СМЕ с оглед критерия за справедливост,
визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди
искът следва да се уважи за сумата от 30 000 лв., а за горницата до пълния
предявен размер да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изводите на вещото лице по СМЕ, че сторените имуществени
разходи от ищцата са били необходими за лечение на причинената й
травматична увреда респ. ангажираните доказателства за тяхното заплащане
от страна на ищцата, заявеният иск за имуществени вреди е изцяло
основателен в претендирания му размер.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има
компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на деликта като
размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 от
ГПК процесуалният представител на ищеца е заявил искане да му бъде
определено възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е
заявено в преклузивния по ГПК срок респ. процесуалното представителство е
6
осъществено по сочения ред, предвид представения договор за правна защита
и съдействие /стр. 12, гръб в делото/, поради което е основателно. С оглед
уважената част от исковете, при съблюдаване на фактическата и правна
сложност на делото и размерите, посочени в Наредба 1/2004 г. същото,
съобразно уважената част от исковете възлиза на сумата от 3 321,91 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение и ДТ за СУ*/, съразмерно на отхвърлената
част от иска в размер на 135, 06 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС дължимата ДТ и съдебните разноски, платени от
бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете, която сума в
глобален размер възлиза на 1 545, 81 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска”
№ 33 да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на Ц. З.
С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „******* – адв. Я. С.
сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие падане на непочистен заледен участък на тротоара на
09.12.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
09.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 46 000 лв. като
неоснователен, както и сумата от 1 980 /хиляда деветстотин и осемдесет/ лв. –
обезщетение за имуществени вреди по фактура № **********/13.12.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска”
№ 33 да заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. Я. С. сумата от
3 321, 91 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц. З. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
7
„******* – адв. Я. С. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София ,ул. „Московска” № 33 сумата от
135, 06 лв. – разноски.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска”
№ 33 да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от
1 545, 81 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ответника – „ЗМБГ“ АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8