Присъда по дело №350/2018 на Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ

по присъда № 116/29.10.2019 г., постановена по НОХД

№ 350/2018 година по описа на Ихтиманския районен съд

 

Районна прокуратура - Ихтиман е повдигнала обвинение срещу И.А.Д. с ЕГН **********, роден на *** ***, българин, българско гражданство, средно образование, неженен, не осъждан, управител на фирма „ИВ Маркан“ ЕООД гр. София за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК – за това, че На 04.06.2018г. около 21.20 часа по Автомагисрала „ Тракия“ в района на 54- ти км, обл. Софийска, в посока на движение от гр. Пловдив към гр. София, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № С 49 11 КТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,27 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 547/05.06.2018г. на Алкохолна лаборатория към МБАЛ „ Света Анна“ АД гр. София, съгласно Наредба № 1 за реда за установяване употребата на алкохол и / или наркотични вещества или техни аналози.

Представителят на ИРП поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че то е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, чието изтърпяване на основание чл. 66 НК бъде отложено за срок от три години, а Д. бъде лишен и от право да управлява МПС за срок от дена година.

Подсъдимият Д. не се признава за виновен, като защитникът му адв. Аврамова пледира за недоказаност на обвинението, тъй като не е спазен редът за установяване на употребата на алкохол.

 Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и доказателствата, намиращи се по бързо производство № 34/2018 г. по описа на РУ - Костенец по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за установено следното:

На 04.06.2018г. около 21.20 часа, свидетелите В.А. и П.П. и двамата служители в ОДМВР гр.София изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на АМ- Тракия в района на 54 км на КПП „Траянови врата“, когато спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № С 4911 КТ.

При проверката било установено, че автомобилът е управляван от И.А.Д., който пътувал сам. Той бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“, като резултатът бил положителен, а именно 1,44 на хиляда. Бил съставен АУАН № 872899/04.06.2018 г., както и  съставен талон за изследване, в който водачът отбелязал, че не приема показанията на техническото средство.

Д. бил отведен във ФСМП Ихтиман, където му била взета кръвна проба от дежурната медицинска сестра в присъствието на св. А. Дежурният фелдшер – св. Нали Й. – Станоева попълнила протокола за медицинско изследване, но не го подписала.

В представения протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 547/05.06.2018г. на Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ – София АД, е отбелязано, че в изследваната кръв , взета от И.А.Д. се доказало етилов алкохол в количество 1,27%.

Съдът прие за установена описаната фактическа обстановка от събраните писмени и гласни доказателства. Така показанията на свидетелите А., П. и Н.Й. -Станоева, следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като няма данни те да са заинтересувани от изхода на делото.

Подсъдимият И.А.Д. с ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, българско гражданство, средно образование, неженен, управител на фирма „ИВ Маркан“ЕООД гр. София.

От справката му за съдимост се установи, че Д. не е осъждан.

Предвид установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът призна подс. Д. за невиновен в извършването на престъплението по чл. 343б, ал. 1  НК, като намери, че не всичките признаци на състава са несъмнено доказани от обективна страна.

Съдът приема, че от показанията на полицейските служители несъмнено се установи, че Д. е управлявал МПС. От тези доказателства обаче не може да се установи дали това управление е било осъществено след употреба на алкохол.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК се изразява в управляване на моторно превозно средство от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда,.

Отсъствието на признаци относно престъпния резултат на деянието означава, че съответното престъпление е формално и е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние. Обществената опасност на транспортните престъпления, се обуславя от непосредствения обект на засягане, а именно обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта и охраната на здравето и живота на хората при управление на моторни превозни средства.

Наредба №30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, която е приложимият нормативен акт към момента на извършване на деянието, урежда чрез специални правила реда за установяване на употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Именно този ред е „надлежният ред”, предвиден в обективната страна от състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 НК, който следва да е спазен, за да се приеме, че количеството алкохол в кръвта на водача на МПС е законосъобразно установена. Казано по друг начин, този ред е приложимият за установяване на алкохолното съдържание в кръвта на водача на МПС, защото е предвиден като обективен признак от състава на престъплението, за което е била привлечен да отговаря подсъдимият Д..

Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредба № 30 при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, като в този случай контролният орган попълва и талон за изследване по образец. От своя страна разпоредбата на чл. 3а от Наредбата  предвижда, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с медицинско и химическо лабораторно изследване когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста.

В случая се установи, че Д. не е приел показанията на техническото средство Алкотест Дрегер, поради което и е бил отведен във ФСМП Ихтиман за вземане на кръв за изследване

Съгласно чл. 14 от Наредба № 30 При медицинското изследване медицинският специалист / лекар, медицинска сестра, акушерка или фелдшер, съответно лекарски асистент/ описва състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на съзнанието му, както и абстинентните му прояви, когато има такива, а резултатът от изследването, събраните анамнестични данни за налични заболявания (диабет, епилепсия и др.) и за приетите от изследваното лице лекарствени продукти през последните 24 часа се вписват в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози по образец Протоколът се подписва от медицинския специалист, извършил изследването.

В случая от обективна страна се установи, че съставеният протокол за изследване не е бил надлежно подписан от медицинския специалист, извършил изследването – в него изобщо липсва подпис на съставителя /св. Станоева/, а и от показанията й се установи, че не тя е била лицето, което е извършило изследването.

При отсъствието на надлежен протокол за медицинско изследване не може да се приеме, че е бил спазен редът за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, и не може да се кредитират резултатите от изготвеното впоследствие от Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ – София АД,  химическо изследване на кръвта ва Д., което е обективирано в протокол № 547/05.06.2018г.

Настоящият състав приема, че когато е нарушен надлежният ред  за установяване употребата на алкохол, не би могло да бъде доказано по несъмнен начин  от обективна страна извършването на деянието.

Без правно значение е обстоятелството, че с техническото средство Алкотест Дрегер също е била установено наличие на алкохол в пробата на Д., доколкото тези показания биха имали основание за ангажиране на отговорността на подсъдимия само в случай, че не е била дадена кръвна проба за изследване.

Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че обвинението за това, че Д. е управлявал МПС след употреба на алкохол не е доказано, поради което и го оправда за извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

 

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ: