РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. К., 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Йоана М. Апостолова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20255320100730 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцата Р. О. Б. с ЕГН **********, като майка и законен
представител на малолетните деца А. Ш. А. с ЕГН ********** и А. Ш. А. с
ЕГН **********, и тримата от *** твърди, че с решение № 418/25.11.2024 г.
по гр. дело № 1028/2014 г. по описа на Районен съд К. е утвърдено
споразумение, с което ответникът се е задължил да плаща на двете си деца А.
и А. месечна издръжка в размер на по 235 лева за всяко дете, а упражняването
на родителските права е предоставено на майката. Децата А. Ш. А. и А. Ш. А.
живеели заедно с майка си Р. О. Б. в ***. Непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието им се поемали от майката, която поемала и по-
голямата част от издръжката им, тъй като ответникът заплащал само
присъдената такава по 235 лева на дете. А. Ш. А. бил редовен ученик в 3-ти
клас на ОУ „Р.П.“ - гр. К. и обучението му било свързано със закупуване на
учебни тетрадки, помагала, химикали, фулмастри, моливи, пластелин, боички,
блокчета и др. ученически пособия. Майката осигурявала на детето А.
ежедневно храна за училище. А. Ш. А. посещавала редовно ** в детска
градина „З.“ - К., като не заплащала месечна такса, а само консумативи - около
20.00 лева на месец, такса за футбол – 20 лева на месец, такса танци – 20.00
лева на месец и такса са членство в училищно настоятелство. След
фактическата раздяла на родителите, двете деца били предадени на майката на
*** г., като същата им осигурила нови дрехи, обувки, принадлежности за
училище и др., тъй като всички лични вещи на децата били задържани от
бащата и не били предадени на майката. Двете деца израствали много бързо и
интензивно, което налагало закупуването често на дрехи и обувки - всеки
1
сезон. И двете деца боледували значително през зимния сезон, което налагало
купуването на лекарства, медикаменти и витамини. Майката осигурявала
паричните средства за ученическите екскурзии и летните почивки на децата.
Майката заплащала таксите за мобилни телефони с интернет на децата,
кабелна телевизия и всички месечни консумативи - ток, вода, отопление и т.н.
Майката получавала минимално месечно възнаграждение в размер па 933 лева
като работник на „А.К.“ ООД - гр. К.. Ответникът бил млад и работоспособен,
нямал задължения за издръжка към други лица. Същият заплащал
определената месечна издръжка за децата А. Ш. А. и А. Ш. А. в размер на по
235 лева на дете, но не им давал допълнително пари или подаръци, не им
купувал дрехи, обувки и т.н., не им осигурявал храна. Бащата осъществявал
определения режим на лични отношения с децата си, но не бил запознат с
нуждите, потребностите и навиците им. Определената месечна издръжка в
размер па по 235 лева била крайно недостатъчна за отглеждане на двете деца,
както и не отговаряла на изискванията на разпоредбата на чл. 142,ал.2 от СК -
същата била под минималния размер. Счита, че ответникът можел да заплаща
издръжка в по-висок размер, а именно в размер на по 400 лева месечно за
всяко едно от децата си.
От определянето на месечната издръжка в размер па 235 лева, с
решение № 418/25.11.2024г. по гр.д. № 1028/2024г., І-и гр. с. по описа па
Районен съд К. изминал период от време, през които значително се променила
икономическата обстановка в страната. Същевременно и децата А. Ш. А. и А.
Ш. А. пораснали, с което се увеличили и нуждите им.
МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката,
постановена с решение № 418/25.11.2024 г. по гр. дело № 1028/2024 г. по
описа на Районен съд К., като я увеличи от 235.00 (двеста тридесет и пет) лева
на 400.00 (четиристотин) лева месечно за детето А. Ш. А. с ЕГН ********** и
я увеличи от 235.00 (двеста тридесет и пет) лева на 400.00 (четиристотин) лева
месечно за детето А. Ш. А. с ЕГН **********, считано от предявяване на иска
– 31.03.2025 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа й до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ответникът Ш. А. А. с ЕГН **********, от град К., община К.,
област П., ул. **** оспорва иска по размер. Искът бил частично основателен,
само заради разпоредбата на чл. 142 ал.2 от СК и увеличаването на MP3 за
2025 г., т.е. следвало размерът на издръжката за всяко от децата да бъде в
размер на 270 лева. За размера над 270 лева на дете до претендирания размер
от 400 лева, оспорва исковете и счита, че същите са неоснователни. Нямало
никаква друга (освен посочената по-горе) промяна на обстоятелствата спрямо
момента, в който е определена издръжката по гр. дело № 1028/2024г. на
КрлРС, крайният акт по което датирал от 25.11.2024 г. Ш. бил все още в трети
клас, а А. - в трета група, нямало промяна в нуждите им от парични средства,
такива, каквито били съобразени по гр. дело № 1028/2024 г., приключило със
споразумение, с което била съгласна ищцата и одобрено по установения ред от
съда. Оспорва твърдението, че личните вещи на децата да са задържани от
ответника, напротив, те били предадени на майката при предаването на
децата. Възрастта на децата предполагала те да растат, а решението, с което
била определена издръжка в минимален размер било постановено точно в
2
зимния сезон (в който ищцата правела принципното и напълно
неконкретизирано твърдение, че децата боледуват). Всички тези
обстоятелства били непроменени и били известни както на страните и в
частност на ищцата, така и на съда, одобрил споразумението. Относно
твърденията, че майката заплаща такси за мобилни телефони и интернет на
децата, очевидно тя имала по-големи материални възможности и осигурявала
на децата повече от необходимото им, но това не трябвало да води до
задължения на бащата за по-голяма издръжка. Мобилните телефони били
забранени за използван в детските градини, както и в училищата, те дори били
вредни за децата на тази възраст, така че преценката на майката в случая - да
предостави такива на двете невръстни деца, не можела да ангажира бащата по
никакъв начин и да доведе до увеличаване на дължимата от него издръжка. С
оглед изтеклия период от време от ноември 2024 г. до завеждане на делото,
абсолютно несериозни били доводите за „изменение в нуждите на децата във
връзка с обичайния растеж“, както и с „внезапно изменената икономическа
обстановка в страната“, каквато обективно не е настъпила, и това било
очевидно и с оглед отразената от НСИ инфлация - 2.2% за 2024 г., отразена
през месец февруари 2025 г., а този растеж е намерил отражение, дори
завишено - в размера на минималната работна заплата, който от 01.01.2025 г.
бил увеличен от 933 лева на 1077 лева. Ответникът не работел и няма никакви
доходи, поради което той бил затруднен да осигурява и заплаща дори и
издръжките за двете деца в настоящия определен размер. Сочи, че ответникът
не е станал причина за завеждане на делото моли съда да има предвид това
обстоятелство при обсъждане въпроса за разноските.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска за част от
претедираната сума.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от приетите като доказателство
удостоверения за раждане и гр. дело № 1028/2024 г. по описа на КрлРС, че
ответникът е баща на децата А. и А., родени от брака му с Р. Б.. С решение №
418/25.11.2024 г. по гр. дело № 1028/2024 г. по описа на Районен съд К. е
прекратен бракът между родителите, упражняването на родителските права е
предоставено на майката, а бащата се е задължил да плаща ежемесечно на
всяко дете издръжка в размер на по 235.00 лева, считано от 11.11.2024 г. до
настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване.
Решенето на съда е влязло в законна сила на 25.11.2024 г. От началния момент,
от който е определена предходната издръжка до предявяване на настоящия
иск са изминали около четири. Представено е удостоверение за доходите на
майката, от което се установява, че същата работи по трудово правоотношение
и за шест месеца през периода от м. ноември 2024 г. до м. април 2025 г. е
получила брутно трудово възнаграждение в общ размер на 5 325.25 лева или
887.54 лева средно месечно. По гр. дело № 1028/2024 г. е представена
служебна бележка за доходите на майката, от която се установява, че през
периода от м. октомври 2023 г. до м. май 2024 г. е получила БТВ в общ размер
на 6415.01 лева за 8 месеца или 801.88 лева средно месечно. Представени са
документи от детската градина за детето А. – служебна бележка, от която се
установява, че детето заплаща такси за допълнителни дейности – спорт и
3
танци, като максималната такса за всяко от тях е по 18 лева месечно или общо
36 лева. Представени са квитанции за заплатена такса на спортен клуб по
Кикбокс в размер на 70.00 лева месечно, за която се сочи, че е заплатена за
посещения на А.. Представена е служебна бележка за доходите на ответника,
от която се установява, че същият е работил по трудово правоотношение и да
период от 4 месеца през периода от м.октомври 2024 г. до м. януари 2025 г. е
получил БТВ в общ размер на 2817.18 лева или по 704.30 лева средно
месечно. Не се спори, че А. е ученик в ** през учебната 2024/2025 г., а А.
посещава детска градина в ** през същата учебна година. По делото е
изготвен социален доклад, в който бащата е заявил пред социалните
работници, че работи в А., не е споделил доходи. Майката е споделила като
свои доходи средства в размер на минималната работна заплата. Майката се
подпомага по чл. 7 от ЗСПД в размер на 110 лева месечно общо за двете деца.
Във връзка с установяване твърденията на страните съдът е
изслушал свидетели.
В показанията си св. Л., прабаба на децата сочи, че Р. в момента
живее в апартамент, собственост на брат й, а майка й я посещава. Ш. работел в
А. от около 6-7 години, получавал много хубави пари – около 6000 лева,
докато били заедно си купили кола за 30 000 лева. нито бащата, нито
родителите му давали някакви пари извън издръжката.Не купували дрехи на
децата. Свидетелката живеела в село Б., Р. понякога ходела при нея. Р. им
давала пари за училище, плащала суми да учат, правела им храна, която да си
носят в училище. Децата говорели с баща си по телефона всеки ден, но
свидетелката не разбрала Ш. да е купил телефон на А.. Бащата не вземал
скоро децата, защото бил в А., родителите му също не ги вземали. На Р. й
помагали родителите й и брат й, които също били в А.. Не й стигали парите.
Свидетелката знаела, че Ш. плаща издръжка на децата, но била малка. Той
работел в А. от 6-7 години, идвал си в България за кратко.
В показанията си св. А., майка на ответника, сочи, че двете деца били
предадени на майката от месец ноември 2024 г. Преди това живели при баща
си около три месеца и половина. Ш. бил в България, работел тук и се грижел
за децата. През месец март тази година заминал за А., в началото работил две
седмици, но след това го освободили от работа, защото работата намаляла.
Имало затруднение и понастоящем ответникът не работел, живеел при баща
си и окачвал да го поканят да работи. Майката на децата не давала на
свидетелката да ги вижда и тя ходела до училището, за да може да ги види. А.
отказвал да вземе пари от баба си, когато се опитвала да му даде, казвал, че
майка му ще му се кара, ако приеме пари от баба си. Ш. плащал издръжка за
децата си, а родителите му му помагали, свидетелката и съпругът й работели.
Когато Р. напуснала дома им, свидетелката изпрала всички дрехи на децата и
ги изпратила в чували, племенницата й ги занесла до жилището на Р.. Докато
децата били при Ш., Р. не им изпратила дрехите, наложило се всичко да купят
отново, защото децата били при тях, когато тръгнали на училище.
Свидетелката не знаела дали Р. е била в България в началото на учебната
година, майката била в А. за около месец, но свидетелката не знаела кога се е
прибрала. Докато децата живели при баща си, имали контакт с майка си по
телефона. Синът й не плащал други сметки за децата, освен
издръжката.Доколкото свидетелката знаела, А. ходел на бокс и на футбол. А.
4
била записана на танци от свидетелката, още докато била при тях, но
свидетелката не знаела дали продължава да ги посещава.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от
наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. Съгласно
нормата на член 143 ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и
дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да
бъде определен с оглед критериите, залегнали в член 142 ал. 1 от СК: в
зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на
детето се преценяват като се вземе предвид възрастта, здравословно
състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му. В
настоящия процес са въведени следните доводи – изменение на нуждите на
децата във връзка с обичайния растеж внезапно изменената икономическа
обстановка в страната през първото полугодие на 2025 година и нормативна
промяна в размера на минималната работна заплата.
За да се приеме, че е налице изменение на обстоятелствата от
нуждаещото се от издръжка лице, следва да се установи изменение в
здравословното му състояние, други специфични нужди, както такова
настъпва и при обичайния растеж на децата, който предопределя по-големи
нужди от издръжка. При задължените лица следва да е налице трайна промяна
в здравословно състояние, работоспособност, доходи, семейно положение,
като същото следва да има траен и продължителен характер. В
доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е налице изменение на
обстоятелствата, при които е бил определен размерът на издръжката, чиято
промяна се иска.
ОТНОСНО нуждите на детето:
Съдът намира, че в процеса не се доказа съществено изменение в
нуждите на децата във връзка с обичайния растеж през последните четири
месеца, касае се за деца в предучилищна и училищна възраст- на десет и шест
години, без хронични заболявания и специални потребности – образователни
или здравни. Съществени изменения в икономическата обстановка в страната
не са настъпили през периода от м. ноември 2024 г. до м. май 2025 г. Според
НСИ, през май 2025 г. месечната инфлация е 0.0%, а годишната инфлация за
май 2025 г. спрямо май 2024 г. е 3.7%. Инфлацията от началото на годината
(май 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1.9%, а средногодишната инфлация за
периода юни 2024 - май 2025 г. спрямо периода юни 2023 - май 2024 г. е 2.8%.
Т.е. инфлацията е в обичайните си нива за растеж. С гласните доказателства не
е установена никаква съществена промяна в нуждите на децата. Т.е. в страната
за процесните периоди не са настъпили съществени и трайни изменения в
икономическата обстановка, които да обуславят промяна в обстоятелствата,
при които е определена предходната издръжка. Децата не са пораснало
съществено, не са деца със специални потребности, не са доказани
съществени промени в здравословен, образователен или битов план, които
5
съдът да отчете като променени обстоятелства през толкова кратък период от
време. Не се твърдят и установяват нужди на децата над обичайните за
възрастта им.
ОТНОСНО възможностите на родителите:
В производството са доказани промените, които са настъпили с
доходите на родителите през шест месеца. Майката е получавала през 2024 г.
МРЗ (установено с документ за доходите й в предходното производство и
понастоящем), същата е изменена след нормативното увеличение на МРЗ от
началото на 2025 г. За бащата е установено, че съм датата на сключване на
споразумението е работил в България по трудово правоотношение и е
получавал МРЗ за страната (посочено от него в социалния доклад по гр. дело
№ 1028/2024 г.). Понастоящем е декларирал, че работи в А. пред социалните
работници, доходите му не са установени. Съдът не кредитира показанията
Св. А., майката на ответника, че същият е работил в чужбина само в
продължение на две седмици и е безработен от м. март. Самият ответник е
признал този неизгоден за него факт пред социалните работници, и доколкото
действителният размер на доходите му в А., нито размерът на разходите му за
живот в тази държава, не са установени, съдът приема, че същият реализира
доходи в размер на около средната за област П. работна заплата, която по
данни на НСИ за първото тримесечие на 2025 година е 2 056 лева за област П..
Поради това, съдът приема, че бащата получава значително по-високи доходи
от майката, почти два пъти. И двамата родители се подпомагат от разширения
си роднински кръг, установено с гласните доказателства. И в България и в А.
ответникът съжителства със свои роднини, поради което разходите за
домакинството му са споделени. Майката живее сама с децата. И двамата
родители нямат задължение за издръжка на други ненавършили пълнолетие
деца. И за двамата родители не се твърди и установява да имат здравословни
проблеми и пречки да полагат труд, и двамата са в работоспособна възраст.
През изминалия период от време е настъпила нормативна промяна в
размера на минималната работна заплата за страната и понастоящем
минималният възможен размер на издръжката възлиза считано от 01.01.2025 г.
на 269.25 лева, при МРЗ от 1077 лева, а от Линията на бедност за 2025 г. е в
размер на 638 лева.
При това положение съдът приема изменение на обстоятелствата във
възможностите на ответника да осигурява издръжка на малолетните си деца
като не се споделят доводите на ответника, че същата следва да се определи в
нормативно установения минимален размер. На първо място, двете деца имат
различни нужди с оглед разликата във възрастта от четири години, А. е
ученик, а А. все още посещава детска градина. Следва да се отчете и това, че
при сключване на споразумение се допускат взаимни отстъпки, стига
интересът на децата да не е застрашен. В случая е установено, че ответникът
не е ангажиран с никакви допълнителни средства за отглеждането на децата.
При приетите доходи и възможности на родителите, съдът приема, че
месечно за А. са необходими и възможни средства в размер на 620 лева, а за А.
600 лева, които сума трябва да се разпределят между двамата родители. В
случая родителите получават доходи, които позволяват за децата им да бъдат
отделяни средства в размер близък на линията на бедност, доколкото не са
установени никакви специални нужди на ищците, които да изискват отделяне
6
на повече средства. От тези сума, ответникът следва да заплаща издръжка в
размер на 350 лева месечно за детето А. и 330 лева за детето А., а разликите от
по 270 лева следва да се поемат от майката, като при определяне на по-
малкият дял от издръжката съдът отчита, че същата полага непосредствените
и ежедневни грижи за децата. За разликите над 350 и 320 лева, до пълния
претендиран размер от по 400 лева, исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
При заплата над средната за област П. и без данни за влошено здраве
или други разходи над обичайните за собствената му издръжка, твърдението
на ответника, че може да си позволи да заплаща на децата си издръжка в
минималния предвиден от закона размер се явяват неоснователни,
опровергани от доказателствата по делото.
ОТНОСНО разноските:
Ищците претендират разноски и такива се следват на основание чл.
78, ал.1 от ГПК. Следва да се осъди ответника да заплати на ищцата разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 303.03 лева съразмерно с уважената
част от иска.
Ответникът претендира разноски и такива му се следва на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.Следва да се осъдят ищците да платят на ответника
разноски в размер на 196.96 лева.
При това положение следва да се осъди ответника да заплати на
ищците разноски по компенсация в размер на 106.07 лева.
На основание член 78 ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответницата да заплати държавна такса по сметка на КрлРС върху
увеличената издръжка в размер на 288.00 лева, изчислена като 4% върху
увеличението за 36 месеца.
На основание член 242 ал.1 от ГПК, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката,
постановена с решение № 418/25.11.2024 г. по гр. дело № 1028/2024 г. по
описа на Районен съд К., която Ш. А. А. с ЕГН **********, от град К., община
К., област П., ул. **** заплаща на детето си А. Ш. А. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Р. О. Б. с ЕГН **********, двамата от
***, като я УВЕЛИЧАВА от 235.00 (двеста тридесет пет) лева и осъжда
ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 350.00 (триста) лева,
считано от предявяване на иска – 31.03.2025 г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане, като за
разликата над 350.00 лева до пълния предявен размер от 400.00
(четиристотин) лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката,
постановена с решение № 418/25.11.2024 г. по гр. дело № 1028/2024 г. по
7
описа на Районен съд К., която Ш. А. А. с ЕГН **********, от град К., община
К., област П., ул. **** заплаща на детето си А. Ш. А. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Р. О. Б. с ЕГН **********, двете от
***, като я УВЕЛИЧАВА от 235.00 (двеста тридесет пет) лева и осъжда
ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 320.00 (триста и
двадесет) лева, считано от предявяване на иска – 31.03.2025 г. до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното
плащане, като за разликата над 320.00 лева до пълния предявен размер от
400.00 (четиристотин) лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 1 от ГПК, Ш. А. А. с ЕГН
**********, от град К., община К., област П., ул. ****, да заплати на А. Ш. А.
с ЕГН ********** и А. Ш. А. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител Р. О. Б. с ЕГН **********, всички от *** разноски по
компенсация в размер на 106.07 лева (сто и шест лева и 7 ст.).
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, Ш. А. А. с ЕГН
**********, от град К., община К., област П., ул. ****, да заплати по сметка
на Районен съд К., държавна такса върху увеличението в размер на 288.00
(двеста осемдесет и осем) лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд П.,
на основание чл.315 ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от 25.07.2025 г.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
Й.А.
8