Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 31.03.2021 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
10.03 2021 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1004 по
описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 260376/26.11.2020г.,
постановено по гр.д. № 5981/2019г. по описа
на Районен съд – гр.С.З., с което са отхвърлени предявените от „В.“ ЕООД
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 198 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на
С.Г.А.,***, че дължи на „В.“ ЕООД, сумата от 546,51лв. /петстотин четиридесет и
шест лева и петдесет и една стотинки/, представляваща главница за потребени В.
услуги по квитанции с номера както следва: **********/01.02.2018 г.,
**********/01.03.2018 г., **********/01.04.2018 г., **********/28.04.2018 г.,
**********/28.05.2018 г., **********/28.06.2018 г., **********/28.07.2018 г.,
**********/28.08.2018 г., **********/28.09.2018 г., **********/28.10.2018 г.,
**********/15.11.2018 г., **********/15.12.2018 г., **********/15.01.2019 г., и
**********/15.02.2019 г. за имот находящ се в гр. С.З., кв. „Три чучура-юг“ №
57, вх. „А“, ет.15, ап. 90, партида № ********* и абонатен номер 193611 и за
сумата от 33,27 лв. /тридесет и три лева и двадесет и седем стотинки/
представляваща обезщетение за забава за периода 01.03.2018г. – 14.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението – 02.08.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 2093/05.08.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4030/2019г. по
описа на Старозагорски районен съд, като неоснователни. Във въззивната жалба
въззивника излага оплаквания и съображения за незаконосъобразност, неправилност
и необоснованост на постановеното решение. Развити са съображения във връзка с
направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се
постанови друго, с което да се уважат предявените от въззивника искове.
Претендират се разноските пред двете инстанции, като е представен списък. Няма
направени доказателствени искания.
В
законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемата, чрез
особения й представител адв. С.Д., с който се взима становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените
във въззивната жалба оплаквания. Посочена е съдебна практика. Моли съда да
потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени
доказателствени искания.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд са предявени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 198 от Закона за водите и чл. 422,
ал. 1 ГПК чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „В.” ЕООД моли съда да признае за
установено, че С.Г.А. дължи на „В.“ ЕООД
сума в размер на 546,51 лв., представляваща изконсумирана питейна вода по
партида № 075688 за имот, находящ се в гр. С.З., кв. ***, за периода от
01.02.2018 г. до 15.02.2019 г., както и законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до РС – С.З. по ч. гр. д. № 4030/2019 г. - 02.08.2019
г. - до окончателното плащане. Претендира се също така обезщетение за забавено
плащане в размер на 33,27 лв. за периода от 01.03.2018 г. до 12.04.2019.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответницата – адв. Д., с който
са оспорени предявените искове по основание и размер.
Видно от приложеното гр.д.№ 4030/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд,
се установява, че на основание чл. 410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 2093/05.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение, съгласно която длъжникът С.Г.А.
следва да заплати на кредитора „В.” ЕООД С.З. сумата от 546,51 лв. за
главница за доставка на питейна вода и отведена канална вода по партида №
075688, за периода от 01.02.2018 г. до 15.02.2019 г., с 33,27 лв. лихва за
периода от 01.03.2018 г. до 12.04.2019 г. и законна лихва върху главницата,
считано от 02.08.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 265,00 лв.
разноски по делото.
Ответникът не е намерен на
известните адреси по делото, поради което и на основание чл. 47, ал. 5 вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на „В.” ЕООД е указано да предяви иск в срок. В
указания срок ищецът е предявил иск относно вземането си, предмет на настоящото
производство.
По делото е представена
Заповед № РД-25-936/27.05.2011г. на кмета на Община С.З., от която е видно, че ответницата С.Г.А.
е настанена в общинско жилище на в гр. С.З., кв. *** като договорът за наем между
общината и ответницата е за срок от 10 години. Представен
и е и договор за доставка на вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни води
от 21.05.2011 г., в който ответницата е посочена като потребител.
За потребените
водоснабдителни услуги през процесния период от 01.02.2018г. до 15.02.2019г.
ищецът е издавал месечни квитанции с посочена разбивка на дължими суми за всяка
предоставена услуга на базата на реално отчитане. Същите не носят подпис на
нито една от страните и няма доказателства да са били изпращани до ответника
или същият да е бил канен доброволно да заплати същите.
По делото е изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява задължение по
всички квитанции, описани и приложени към исковата молба в общ размер 589,75лв.
с ДДС; потребената вода по партидата на ответницата е фактурирана на база
реален отчет като главницата за процесния период е в размер на 556,51 лв. от
водомер, като задължението не е платено. Вещото лице дава заключение, че
лихвата за забава в плащането на посочените задължения е в общ размер 33,24
лв., подробно посочена по размер и период в заключението.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 3 от Наредба №
4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и използване на водоснабдителните и канализационните системи,
регулираща отношенията между страните, потребители на В. услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдени имоти, която разпоредба е възпроизведена и в чл. 2, ал. 1 точки
1 и 2 от общите условия на оператора. Легално определение за понятието
"потребител" е дадено и в §1,
ал. 1, т. 2 от ЗРВКУ,
където е посочено, че потребители са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В.
услуги, юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти в
етажна собственост. От съдържанието на посочените разпоредби следва, че
качеството на потребител на В. услуги е свързано с наличието на вещно право на
собственост, ползване или строеж върху водоснабдения имот, като страна по
договора при общи условия за предоставяне на В. услугите е собственикът или
носителят на вещно право на ползване или строеж върху имота. Ответницата, в
твърдяното й качеството на наемател на общинско жилище, не попада в нито една
от изброените по-горе хипотези, като доколкото по делото не е спорно, че
обитаваният от ответницата недвижим имот е общинска собственост, потребител на
услугата, по смисъла на ЗРВКУ и Наредба № 4 от 14.09.2004 г., в процесния
период, е собственикът на имота - Община С.З..
Действително, нормата на чл. 8, ал. 9 от
наредбата като изключение предвижда, че наемателят на водоснабдяван имот може
да заплаща услугите В. от името на наемодателя, като е длъжен да спазва
изискванията на тази
наредба и на договора.
Когато обаче наемателят не спазва задълженията съгласно общите условия и
договора, отговорен за тях е наемодателят. В чл. 2, ал. 3 от Общите условия е
посочено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят В. услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота лично
декларира съгласие пред В. оператора или бъде представена декларация с
нотариална заверка на подписа му, наемателят да бъде потребител на В. услуги за
определен срок. По делото обаче липсват данни за подаването на подобна
декларация от собственика на имота – Община С.З.. От представените по делото
доказателства е видно, че партидата се води на името на ответницата, но не е
ясно на какво основание това е направено, при условие, че липсва лично
депозирано или с декларация с нотариална заверка на подписа съгласие от титуляря
– собственик на имота. Поради това след като по делото не са установени
предпоставките по чл.2, ал.3 от ОУ на „В.” ЕООД, приложение следва да намери
разпоредбата на чл.8, ал.9 от Наредбата, където е посочено, че в случаите, при
които наемателят не спазва задълженията съгласно общите условия и договора,
отговорен за тях остава наемодателят.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено. Въззивната жалба следва да се остави без уважение.
С оглед цената на иска,
настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение№ 260376/26.11.2020г.,
постановено по гр. д. №5981/2019 г. по описа
на Районен съд – гр. С.З..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: